РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Павликени, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА
при участието на секретаря Митко Михайлов
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА КАРАГЕНОВА Гражданско дело №
20254140100107 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от адв. Ц. Д. от ***АК като пълномощник на
М. Ц. Д. от гр. П. по предявен установителен иск против „***“ ООД гр. ***.
В исковата молба е посочено, че между ищцата и ответника е сключен
договор за потребителски паричен заем №***/23.12.2024г, по силата на който
й е предоставена сума в размер на 600лв. главница за срок от 10 месеца, на 10
погасителни вноски с лихва при фиксиран лихвен процент 2.50%, ГПР
48.184% или общо дължима сума по заема, включваща главница, лихва и такса
за експресно разглеждане 1330.00лв като размерът на таксата за експресно
разглеждане не е упоменат в договора, а в т.1-5 от него е посочено, че се
дължи и е директно начислена към погасителния план. В част III т.4 от СЕФ е
посочена цената на допълнителната услуга в размер на 614.75лв . Ищцата
твърди, че е усвоила сумата от 600лв. и че я дължи ведно с лихва за забава.
Твърди,че сключеният договор е при неравноправни условия, клаузите в него
не са индивидуално договорени, а е сключен при ОУ- предварително
определени от ответника. Счита, че в договора има неравноправни клаузи,
които го правят нищожен в тази част и не пораждат правни последици между
страните. Не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 , чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20,
чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК , всички документи към договора са изготвени на по-
1
малък от предвидения в разпоредбите шрифт 12.Счита, че е налице
нищожност в клаузата на експресно разглеждане на заема, размерът й е
твърде висок, нарушен е чл.143 т.19 от ЗЗП и твърди, че такава такса не следва
да се дължи на основание чл.10а ал.4 от ЗПК. В договора лихвеният процент
е посочен като процентна величина и директно е начислена сума към
главницата като не са посочени условията за прилагането на лихвения
процент, показателите за формиране на ГЛП, както и условията и процедурите
за промяната лихвения процент по кредита. В чл.2 т.2.9 е предвидена и „такса
ангажимент“ от 0.03% на ден като не е ясно точно какво представлява. Счита,
че уговорката относно лихвения процент по кредита е нищожна поради
противоречие на закона на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 от
ЗПК. Посочва, че потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо
кредитора като трябва да върне двойна на реално усвоената сума по кредита,
включваща такси и разходи, които не са индивидуално договорени. Моли
съда да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният
помежду им договор за потребителски паричен заем №***/23.12.2024 г. е
недействителен. Претендира за направени по делото разноски.
В дадения на ответника срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Твърди се ,че искът е неоснователен и недоказан. Твърди, че процесният
договор е сключен по реда на ЗПФУР с кандидатстване на уеб страница, в
която са всички условия по отпускане и усвояване на заема. На ищцата
първоначално е изпратен СЕФ с преддоговорна информация относно
параметрите на кредита и условията на отпускането му, посочена е
дължимата сума по кредита в случай, че бъде избрана услуга по експресно
разглеждане на заявката за заем, както и сума, която би се дължала при такса
фиксиран лихвен процент. Ищцата сама е избрала услугата по експресно
разглеждане на заявката за заем, като заявката й е разгледана експресно на
същата дата в рамките на 1 работен час и е сключен процесния договор за
кредит, а сумата е преведена по посочената от ищцата банкова сметка. Тя не е
обвързана със задълженията по договора за кредит.Посочва, че ГПР е ясно и
точно посочен с цифрово изражение, както и разходите, включени при
изчислението му, с достъпен шрифт. Посочва, че заплащането на такса за
експресно разглеждане не е свързано с усвояването паричната сума и не е
част от възнаградителната лихва, а е избираема опция от заемополучателя за
да бъде разгледана молбата му заем приоритетно. При изчисление на ГПР са
2
включени разходите за лихва, такса за фиксиран лихвен процент и размерът на
ГПР от 48.248% не надвишава законово определения лимит/ законната лихва
за забава към датата на сключване на договора е бил 13.22%/. Сумата по
договора е посочена в чл2 и за сключване на договора не се изисква
обезпечение. Клаузата на т.1.5 от договора е допълнителна услуга, пожелана
от ищцата и отговаря на изискванията на закона, не е неравноправна клауза.
Моли да бъде отхвърлена исковата претенция изцяло и претендира за
направени разноски. Посочва банкова сметка. Моли за отхвърляне на
претенцията за разноски по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Съдът намира, че е предявен иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр чл.26 ал.1 пр.1 и 3
,вр чл.22 и 23 от ЗПК,вр чл.8 от ЗПФУР.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните е сключен договор за кредит
№***/23.12.2024г от разстояние. Ответникът по делото е небанкова
финансова институция по чл.3 ЗКИ, който може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства и има качеството на кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 от ЗПК. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своя професионална дейност и се явява
потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК.Ищцата има качеството на
потребител, тъй като по делото няма доказателства, нито твърдение,
физическото лице да е получило заемната сума по договора за търговска или
професионална дейност. Не се спори и че ищцата е получила сумата от
600лв. главница със задължение за връщане за срок от 10 месеца, на 10
погасителни вноски с лихва при фиксиран лихвен процент 2.50%, ГПР
48.184% или общо дължима сума по заема, включваща главница, лихва и такса
за експресно разглеждане 1330.00лв.По делото е спорно дали сключения
договор съдържа неравноправни клаузи, водещи до недействителността му и
дали се дължи претендираната от ищцата сума. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което за него важат разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и ал.2, мл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен като липсата на всяка една от тези императивни
3
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК-изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване на
договора с последица, че заемателят дължи връщане само на чистата сума по
кредита, без да връща лихва и други разходи. Следва да се посочи също, че
разпоредбата на чл.24 от ЗПК предвижда, че за договора за потребителски
кредит се прилагат и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. По аргумент от чл.6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправните клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният
характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната
нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл.146,
ал.2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били
изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал.4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. Разпоредбата на чл.10а ал.1 от ЗПК дава възможност на страните
по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за
да са валидни и да породят правно действие, същите следва да са договорени в
съответствие с разпоредбите на чл.10а ал.2 и 3 от ЗПК, забраняващи на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия,свързани с усвояването на кредита и да събира повече от веднъж
такса и/или комисионна за едно и също действие, като също е необходимо
видът и размерът на действието, за което се събират такси и/или комисионни
да бъде ясно и точно определено в договора съгласно чл.10а ал.4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за експресно обслужване на кредита вменява в
тежест на кредитополучателя задължение да заплати възнаграждение за
услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и
управление на кредита по смисъла на чл.10а ал.2 от ЗПК. Обслужването на
кредита от кредитната институция дори и „експресно“ е присъщо на
дейността по кредитирането, извършвана от търговци, предоставящи заеми
по занятие и би следвало да е безплатно за потребителя. Освен това и тази
4
клауза е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на
чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като от съдържанието на договора не става ясно как
тази допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана
цената на ползването й, какви конкретни действия на кредитора са включени в
тази услуга. Размерът на тази услуга по договора е изключително завишен-
надвишава сумата главница по кредита.Тази услуга е била известна на
ищцата, тъй като е включена в СЕФ и е следвало да бъде включена в ГПР на
основание чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.1 от ЗПК, тъй като представлява разход
по кредита по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на ЗПК. Съдът намира, че е
налице неравноправна клауза в договора по отношение на начисляването на
посочената такса за експресно обслужване на кредита. Същата е сключена и в
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 пр. 3 от
ЗЗД,представляващи неписани общоприети морални норми, които
съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за
оценка на сделките, като за в случая уговорената клауза за експресно
обслужване на кредита и уговорена само в интерес на кредитора като
неправилно се третира икономически по-слабия участник-
потребителя.налице е очевидна нееквивалентност на престациите
накърняващи добрите нрави до степен на недействителност на
уговорката.Същото се отнася и за уговорената в договора чл2 т.2.9 такса
ангажимент от 0.03%на ден от деня на сключване на договора ежедневно
върху размера на усвоената главница, която се явява неясна и по горните
съображения също се явява нищожна.
Изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК е че договорът трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит като се вземат предвид
допускания, използвани при изчисляването му . Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита-настоящи и бъдещи: лихви,други
преки или косвени разходи,комисионни, възнаграждения от всякакъв вид и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размера на ГПР и общо
дължимата сума по кредита.В посочената величина на ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Налице
е нарушение, тъй като в договора за кредит кредиторът се е задоволил
5
единствено с посочване на общата като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема и ГПР като липсва ясно разписана методика на формиране
ГПР-кои компоненти включва и как се формира посочения в договора ГПР,
няма яснота и как е формиран фиксирания годишен лихвен процент , как
точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него потребителски кредит. Целта
на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и икономически обосноват
избор дали да сключи договора. Липсата на разбираема и недвусмислена
информация в договора по см на чл.11 т.10 от ЗПК е възможно да заблуди
средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването на договора за потребителски кредит. Същевременно
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита, водещо до неравноправна
клауза за общия размер на сумата,която следва да плати потребителя по
смисъла на чл.4 параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност
на договора в неговата цялост.
Противоречаща на добрите нрави е сделка, в която са уговорени
икономически неизгодни условия за участващата по-слаба в икономическо
отношение страна по нея. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Според нормата на чл.22 от ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените норми са и тези по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК - за определяне на
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след
като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не
пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на
основание чл. 22 във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК във вр. чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
6
С оглед гореизложеното съдът намира, че сключения договор за
потребителски кредит се явява нищожен, съдържащ неравноправни клаузи за
такса за експресно обслужван, както и по отношение на клаузи, засягащи
съществено съдържанието на договора: уговорки за, ГЛП, ГПР, които на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10
от ЗПК водят до недействителност на договора и следователно следва да бъде
постановено решение и да бъде уважен предявения иск
С оглед изхода на делото следва на основание чл.78 ал.1 от ГПК да се
присъдят разноските на ищеца съразмерно уважената част на исковата
претенция. Ищцата е направила разноски за платена ДТ в размер на 53.20лв. и
с оглед уважаване на иска, следва ответникът да заплати на ищцата
направените разноски вцялост по посочената от ищцата банкова сметка.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. По делото е представено
пълномощно без да е посочена уговорена или заплатена сума и списък за
разноски по чл.80 от ГПК за претендирано адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 вр. ал.1 т 2 от ЗА. Съгласно тази разпоредба ако насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение
като сумата следва да се присъди в негова полза. Този размер съгласно чл.7
ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г за възнагражденията за адвокатска
работа би следвало да е 433лв, който съдът намира за несправедлив,
несъразмерен с материалния интерес, фактическата и правна сложност на
делото, качеството на предоставената услуга, броя на проведените съдебни
заседания, участието на адвоката в делото: предявяване на искова молба,
участие в 1 съдебно заседание, представяне на писмено становище, малък
брой на писмените доказателства. Съдът се съобрази с практиката в решение
от 05.12.2006г по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004г на СЕС, съгласно
която делегирането на частноправен субект –Висшия адвокатски съвет-на
правомощия по определяне на минималните адвокатски възнаграждения
представлява нарушение на правилата на свободна конкуренция съгласно
чл.101 и чл.102 от ДФЕС и по този начин се отнема правото на съда да
съобрази спецификите на делото и да присъди разумен размер на
направените разноски, В този смисъл е и решение от 28.07.2016г по дело С-
57/2015г на СЕС, при което се допуска съдът да може във всеки случай, в
който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
7
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Съдът намира, че при определяне на размера на
адвокатско възнаграждение не е обвързан с определените в Наредба 1/2004г
за възнагражденията за адвокатска работа минимални възнаграждения и
определя адвокатско възнаграждение при отчитане на реалната фактическа и
правна сложност на делото , в размер на 300лв.Следва ответникът да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата тази сума по
посочената от него банкова сметка.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за кредит№***/23.12.2024г ,
сключен между „***“ ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.***,представлявано от управителя В. М. И. и М. Ц. Д. с ЕГН ********** от
гр. *** поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД, във вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр. ***,представлявано от управителя В. М. И. ДА ЗАПЛАТИ на основани
чл.78 ал.1 от ГПК на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 53.20лв.
/петдесет и три лева и двадесет стотинки/ направени по делото разноски за
платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.1 от ГПК „***“
ООД с ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. ***,представлявано
от управителя В. М. И. ДА ЗАПЛАТИ на адв Ц. С. Д. от ***АК със служебен
адрес гр. ***, личен № *** сумата 300лв./ триста лева/ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата М. Ц. Д. с ЕГН
********** от гр. *** по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8