Р Е Ш Е Н И Е
№261697/20.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди
двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №8011 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост с правно
осн. чл. 124, ал.1
ГПК от к.Р.К., ЕГН **********
*** срещу В.А.Д., ЕГН ********** *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ ид.части
от поземлен имот №500.142 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед
№РД-11-7706-113/01.04.2011г. на о.у.на Област Варна,
на местност „С.л.“, землище на гр. И., община А., целия с площ от 600 кв.м.,
при граници: поземлени имот
№500.507;500.531;500.618 и 500.545-полски път, ведно с ½ ид.части
от намиращата се в имота жилищна
сграда със застроена площ от 22 кв.м., състояща
се от антре,
две стаи, баня и тоалетна.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ищцата се
легитимира за собственик на процесните ид.части
от имота въз основа на договор
за покупко – продажба оформен в нотариален акт №117/10.12.2004г. по
описа на Служба по вписванията – Варна, с който договор същата съвместно с праводателя на ответника
А. И. Д.,*** – баща на последния
е придобила собствеността върху процесния поземлени имот и намиращата се в него сграда.
Правата на
ищцата се оспорват от ответника
доколкото приживе наследодателя на ищеца се е сдобил с констативен
нотариален акт
№41/13.08.2015г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна, с който е признат
за собственик по давност на ½ ид.части от поземления
имот и ½ от изградената в него сграда. Вследствие съставения констативен
нотариален акт е съставен и следващ №
79/03.09.2015г. по описа на Служба по вписванията гр. Варна, с който
А. Д.,*** е признат за собственик на целия имот и намиращата
се в него сграда. Оспорва се констатацията на нотариуса за наличие
предпоставките за придобиване по давност на процесните ½ ид.части
от земя и сграда, доколкото се твърди, че
праводателя на ответника не
е упражнявал за себе си владение
върху имота в предвидени в закона срок.Излагат се твърдения, че за
периода 2004г. – 2009г. ищцата е живяла
с праводателя на ответника в имота.През
2010г. за около 4 месеца е пребивавала в чужбина, като за периода
2010-2013г. многократно е посещавала процесния имот. По изложените съображения и доколкото счита, че до 2013г. е осъществявала фактическа власт по отношение на имота, то отрича
възможността същия да бъде придобит по давност
от праводателя на ответника
през 2015г.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Излагат се възражения, като се посочва, че
наследодателя на последния се легитимира за
единствено собственик на
процесните земя и сграда, като ½ ид.части от същите е придобил
по силата на договор за покупко
– продажба от 2004г., а останалата ½ е придобита по давност на основание
осъществявано от него владение за
периода 2005г. – до смъртта му на 01.03.2020г. В условията
на евентуалност ответникът излага възражения, като сочи, че
след смъртта на праводателя
си той осъществява
фактическата власт върху процесните земя и сграда, като се
присъединява към владението на своя праводател.
Не се оспорва обстоятелството,
че първоначално имота е закупен съвместно с ищцата и неговия наследодател. След закупуване на процесния имот
праводателят на ответника останал да живее в него, а ищцата посещавала
епизодично имота, не повече от общо 3-4 пъти. След 2005г. праводателя на
ответника и ищцата са се разделили, като в имота продължил да живее А. Д..Считано от 2005г. ищцата нямала достъп
до него, доколкото не е притежавала ключ както за дворното
място, така и за жилищната сграда.
Считано от 03.2005г. праводателя на
ответника упражнява фактическа власт върху имота със
съзнание, че е негов изключителен собственик, от който момент живее
в имота и се грижи за него.
Посочва, че контактите между
ищцата и неговия праводател
са били преустановени,
при което през 2015г.той предприел действия по снабдяването
си с констативен нотариален акт за придобиване по давност на ½ д.части от земя
и сграда. При осъществяване на процедурата
по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
ищцата е била уведомена, като не е реагирала по никакъв начин
на изпратените й съобщения от надлежните администрации.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко –
продажба от 09.12.2004г., оформен в нотариален акт № 131, том ІV, рег. № 11470,
дело № 731/2004г. по описа на нотариус Б.В.с район на действие ВРС, В. и С. Ж.продават
на А. И. Д. и ищцата К. К. процесното дворно място с площ от 600 кв.м. в
землището на село И., Община А. ведно с построената в него жилищна сграда с
площ от 20 кв.м.
С нотариален акт за установяване
правото на собственост върху недвижим имот придобит по давност от 13.08.2015г.
№181, том І, рег. № 7943, дело № 142/2015г. на нотариус Людмила Гонова с район на
действие ВРС, А. И. Д. е признат за собственик на ½ ид.части
от новообразуван имот №500.142, целия с площ от 600 кв.м., землище на гр. И.
ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 22 кв.м.
Представено е
възражение №Ж-85/05.05.2015г.
от ищцата до Община А., във връзка искане за заверка на молба – декларация, по
повод образувано нотариално производство за издаване на констативен нотариален
акт за собственост по искане на А. Д..
С нотариален акт за
установяване на собственост върху недвижи имот от 03.09.2015г., №3, том ІІ, рег. № 8896, дело № 159/2015г. по
описа на нотариус Людмила Говова с район на действие
ВРС, А. И. Д. е признат за собственик на новообразуван имот №500.142 целия с
площ от 600 кв.м., землище на гр. И. ведно с построената в него жилищна сграда
с площ от 22 кв.м.
Представен по делото е
препис от акт за смърт №0476/03.02.2020г., от който се установява, че А. И. Д.
е починал на 01.03.2020г.
От представеното
удостоверение за наследници се установява, че наследници на А. И. Д. са
неговите низходящи – ответникът В.А.Д. и Виктория Янчева Добрева.
Представено по делото е саморъчно
завещание от 02.02.2020г. от А. И. Д., ведно с
протокол от 10.03.2020г. за обявяване на саморъчно завещание, рег. № 400 по
описа на нотариус Р.Т.с район на действие ВРС, с което А. Д. завещава на синът
си В.Д. цялото си движимо и недвижимо имущество.
Разпитана по искане на ищцата
е свидетелят З.С.Г.– без дела и родство със страните. Свидетелят сочи, че
познава страните като й е известно, че същите през 2004г. са закупили вила в
гр. И.. Около 90 % от средствата за закупуване на имота били осигурени от
ищцата, който факт й бил известен от самата ищца. През 2005г. А. Д. и ищцата
направили ремонт, който включвал нова ел. инсталация, поставяне на ключове и
контакти, изграждане на пристройка за отглеждане на животни, в която са
отглеждали кокошки, като през 2006г. след осъществяване на ремонта са се
настанили да живеят в имота, като за периода в който този факт е осъществен свидетеля
посочи, че е несигурна. В този имот ищцата живеела до 2009г. докато не се
пенсионирала, след което й се наложило
да замине за село Л., Област Враца за да гледа своята майка. След 2009г. ищцата
посещавала имота си веднъж – два пъти годишно, като преспивала в имота си.
Отделно от това свидетеля посочи, че ищцата е отсядала в дома на свидетеля,
съответно заедно са посещавали имота. При завръщане от гр. И. не е споделяла на
ищцата за трудности при осъществяване достъп до имота, като посочва, че за него
е имала ключ, както за дворното място, така и за сградата в имота. Ищцата не е
споделяла на свидетеля А. Д. да е осъществявал действия, с които да й се създават
пречки за достъп до имота. През 2013г. здравословното състояние на ищцата се
влошило, като същата преустановила посещенията си в гр. Варна. За периода
2009г. – 2013г. свидетеля е посещавала веднъж имота с ищцата, но излага този
факт без да бъде категорична за същия. Не е известно на свидетеля, че сградата
в имота е на два етажа, не може да посочи цветът на постройката, съответно не й
е известно кога е изградена новата ограда.
По искане на ищцата е
разпитан свидетелят К.Д.Г.- без дела и родство със страните. Посочва, че
познава А. Д. и ищцата, като същите са били съседи в жилищна сграда в гр. Варна
– бл. 18-ти в ж.к. В.. Известно му е, че имотът е закупен от тях, като същия
представлявал дворно място с построена едноетажна сграда. Сочи, че пред 2005г.
е осъществен ремонт в кухнята, като са подменени контакти и осветление. В имота
А. Д. и ищцата пребивавали през дните – петък, събота и неделя, като имота бил
посещаван включително и от ищцата до 2009г., когато тя заминала за Враца, за да
гледа своята майка. Свидетеля посочва, че през 2013г. еднократно е посетил
имота, като е придружавал ищцата, при което посещение те били влезли в имота,
но няма категорични спомени дали ищцата
е отключила имота или не е било заключено. На свидетеля не е известно дали към
момента на посещение в имота, в същия е имало хора. Посочва, че му е направило
впечатление, че имота е поддържан, съответно че земята е обработена. В имота
нови постройки не е констатирал да съществуват. На свидетеля му е известено, че
при заминаване на ищцата в село Л.,Врачанско е била прекъсната връзката, която
тя е поддържала с А. Д.. Посочва,че до нейното заминаване през 2009г. той е
живеел в апартамента в гр. Варна, ж.к. В., а след това не го е виждал там.
Разпитана по искане на ищцата
е свидетеля Марияна Великова Николова – без дела и родство със страните.
Посочва, че познава страните, като с ищцата са били съседи в жилищна сграда в
ж.к. В. на гр. Варна. Известно й е, че през 2004г. А. Д. и ищцата са закупили
имот в гр. И., като през 2005г. са правили ремонт в имота. Свидетеля посочва,
че до момента на пенсионирането си през 2009г., до който момент ищцата е била в
гр. Варна, ищцата и А. Д. са поддържали лични отношения, след което ищцата
заминала за село Л., Врачанска област. Посочва, без да бъде категорична, че до
2009г. А. Д. и ищцата са живеели заедно в апартамента в гр. Варна, така и във
вилата в гр. И.. Не може да зави с категоричност дали А. Д. е оставал да
преспива в апартамента, като посочва, че го е виждала да идва в този имот в гр.
Варна. Не може да уточни колко често двамата са посещавали имота. След 2009г.
от ищцата й е известно, че тя е посещавала имота, без да може да поясни с каква
периодичност на подсещанията.Не и е известно за последен път имотът е посещаван
от нея. Свидетеля е виждала А. и ищцата да отиват към имота в гр. И., който
самата тя не е посещавала. Ищцата не е споделяла със свидетеля за осъществяване
надстройка на жилищната сграда.
Разпитан по искане на
ответника е Т. И. Д. – племенник на бащата на ответника. Свидетелят сочи, че А.
Д. и ищцата са закупили имота пред 2004г., като в първоначално той е
представлявал лозе с намираща в него барака. Първият ремонт на постройката бил
осъществен през 2004г., който ремонт включвал: ремонт на покрив, тераса и тераса
на стълбище. През есента ищцата и А. Д. започнали да обитават имота, като
свидетеля посочва, че в имота оставал единствено А., доколкото нямало добри
условия за живеене, а ищцата останала в жилището в гр. Варна. Тя посещавала
имота в гр. И., като носила продукти на наследодателя на ответника в
периодичност от веднъж седмично. През пролетта на 2005г. в имота започнал
следващ ремонт, при което свидетелят също се нанесъл да живее в имота за да
помага. По това време личните отношения между А. Д. и ищцата вече се били
влошили. Ищцата през месец април 2005г. посетила имота и настоявала да й бъде
заплатено стойността от имота, която тя осигурила при закупуване, като на
свидетеля му е известно от А. Д., че двамата са предоставили от по 3000 лева за
закупуването му. Посочва, че при посещението си същата е поискала средствата,
които тя е осигурила за закупуване на имота, като е обещала на А. Д., че при
получаването им повече няма да го безпокои. Известно му е от А. Д., че сметките
с ищцата за закупуване на имота са били уредени. Свидетелят посочва, че след
приключване на ремонта предприет през пролетта на 2005г. често е посещавал
жилището на своя чичо – А. Д., като не е виждал в имота ищцата. При посещение в
имота през есента на 2005г. в имота видял друга жена, с която А. Д. поддържал
връзка.Известно му е, че тя се казва М. (свидетелят М. И.а Т.).Посочва, че през
есента на 2005г. са били завършени строителни дейности, при които е бил
изграден втори етаж на жилищната сграда в дворното място. Изградена била и нова
ограда от към пътя, поставени били в имота нови гаражни врати. Всички дейности
по строителството възлагал и заплащал А. Д..
Разпитана по искане на
ответника е свидетеля М. И.а Т. – без дела и родство със страните. Известно е
на свидетеля, че вилата е закупена от А. Д. заедно с ищцата. Свидетелят
посочва, че през есента на 2005г. е заживяла заедно с А. Д. в имота в гр. И..
Ищцата не я познава не я е виждала в процесния имот. При пристигането с в имота
е била налична къща на два етажа. Свидетеля посочва, че целогодишно е живеела в
имота, като единствено по изключение когато времето било лошо не е била там. А.
Д. постоянно е обитавал имота. По отношение на ищцата, свидетеля посочва, че А.
Д. й заявил, че в случай, че тя дойде да не я пуска в имота. От есента на
2005г., от както свидетеля заживяла в имота не я е виждала да идва там. От
съседи по имот разбрала,че през пролетта на 2005г. ищцата е идвала в имота
заедно със своето внуче, но вратата на имота е била заключена, а ищцата не е
имала ключ за нея. След това си посещение в имота от нейна страна не е известно
на свидетеля следващо такова. От А. Д. й било известно, че финансовите
отношения с ищцата били уредени, като
той й заплатил парични средства предоставени от нея за закупуване на имота.
Разпитаната по искане на
ответника е свидетеля К. И.а Д. – без дела и родство със страните. Свидетеля
посочва, че познава А. Д., като с него са били съседи по имот в гр. И.. Имотът
на свидетеля се намира срещу този (през улицата), спрямо имота на Д.. В имота
на праводателя на ответника посочва, че се намира къща на два етажа, в която А.
е живял до смъртта си през 2020г. В имота А. живеел с М. Т. целогодишно,
считано от края на 2005г. до смъртта си. Свидетелят е виждал ищцата в имота
няколко пъти, като за нея й е известно, че тя е жената, с която А. Д. е имал предходна
връзка. Ищцата посещавала имота през събота и неделя след закупуването му. За
последно свидетеля е видяла ищцата на улицата, като ищцата споделила лично на
свидетеля, че нямала ключ за процесния имот, при което заявила и че това е
последното й идване, след което свидетеля е превозила ищцата обратно до гр.
Варна. Посочва, че тази им среща е осъществена в период след около месец, след
закупуване на имота. Известно й е, че имотът бил закупен за около 6000 лева, от
които 600 лева били заплатени от ищцата. От А. Д. знае, че той е уредил
сметките си с ищцата по повод предоставените парични средства за придобиване.
Към момента на закупуване на имота, жилищната сграда в същия е била на един
етаж, като в последствие А. Д. е надстроил и втори етаж, който е завършен към
края на 2005г., началото на 2006г. Той е правил и други подобрения, като е
изградил в имота и гараж, навес, който е използван за лятна кухня.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Изложените
в исковата молба твърдения и формулираният, въз основа на тях,
петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
установяване по отношение на ответника, на правото
на собственост на ищцата по
отношение на процесните ½ идеални части от процесния имот
представляващ дворно място и построената в него жилищна сграда. Спецификата
на предявения установителен иск
в качеството му на положителен такъв обуславя разпределението на
доказателствената тежест между
страните досежно установяване на елементите
от фактическия състав на спорното право. В качеството
й на страна,
заявяваща право на собственост върху имота, ищцата
следва да установят по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведеното придобивно основание.
В настоящия случай ищцата основава своите твърдения за придобиване на материални
права върху процесния имот въз основа на деривативно придобивно основание, а
именно договор за покупко – продажба от 09.12.2004г., оформен в нотариален акт № 131, том
ІV, рег. № 11470, дело № 731/2004г. по описа на нотариус Б.В.с район на
действие ВРС, по силата на който В. и С. Ж.продават на А. И. Д.,*** и ищцата
процесното дворно място с площ от 600 кв.м. в землището на село И., Община А.
ведно с построената в него жилищна сграда. Доколкото в договорът за покупко – продажба,
въз основа на който е придобита собствеността върху имота не се посочени
съответните квоти, при които всеки един от собствениците придобива права, то
следва да бъде прието, че всеки един от съсобствениците придобива по равна
идеална част от имота. При тези съображения към момента на осъществяване на
разпоредителната сделка през 2004г. наследодателя на ответника и ищцата се
легитимират за собственици при равни квоти, от по ½ ид.
части от процесния недвижим имот.
Предвид изложените в
отговора на исковата молба възражения за придобиване по давност на процесните
½ ид.части, които се принадлежат на ищцата по
силата на посочената разпоредителна сделка, следва да бъде даден отговор на
въпроса дали към момента на придобиване на имота (09.12.2004г), праводателя на
ответника – А. Д.,*** има качество на владелец на целия имот или това му
качество е относимо единствено за неговите идеални части от съсобствеността,
съответно по отношение на ид.части на ищцата същия да
има качество на държател.
За отговора на този въпрос,
доколкото владението е съвкупност от два елемента – осъществяване на фактическа
власт върху имота и намерение за своене на същия, съдът намира, че следва да
обсъди събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
В насока, че процесният
имот през 2004г. е придобит по възмездна сделка от ищцата и А. Д.,*** са
показанията на всички разпитани по почин на страните свидетели. В тази им част
показанията не се разминават помежду си, вътрешно се допълват, съответно са
подкрепени и от събраните по делото писмени доказателства, които се ангажират
от страните по спора. Разнопосочни са показанията на свидетелите по отношение
на въпроса кой след придобиване на имота е започнал да живее в него, съответно
дали това е само А. Д., или в имота освен него е живяла и ищцата. Свидетелят З.Г>,
посочи че в имота страните са се нанесли след осъществен ремонт през 2006г,.
съответно свидетелят К.Г. посочи, че в имота страните са пребивавали през дните
петък, събота и неделя, като през останалото време същите са живеели в жилище в
гр. Варна, ж.к. В.. От своя страна свидетеля М.Н.изложи, че до раздялата на
страните през 2009г. последните са живеели заедно в апартамент в гр. Варна,
ж.к. В.. От друга страна разпитаните по почин на ответника свидетели Т. Д., М. Т.
и К. Д. посочват, че в имота още след закупуване на същия от страните, се е
нанесъл да живее праводателя на ответника, което се било наложило вследствие
влошени негови отношения с дъщерите на ищцата, които живеели в апартамента в
гр. Варна, ж.к. В.. Показанията на свидетелите разпитани по почин на ответника
са пълни, логически свързани и непротиворечиви помежду си, при което съдът
приема, че след закупуване на процесния имот в него се е настанил да живее за
постоянно и трайно А. Д..
Въпреки приетото, че в
имота след закупуването му се е нанесъл да живее праводателя на ответника, от
анализа на събраните по делото гласни доказателства, съдът не може да приеме,
че точно от този момент, който съвпада с придобиване на имота, последния е
започнал да упражнява фактическа власт върху него изцяло, считайки се за
собственик на целия имот. Макар ищцата да е останала да живее в апартамента в
гр. Варна, то тя след закупуване на процесния имот в гр. И. е посещавала същия на известна периодичност. Така свидетеля К. Д.
– съсед по имот в гр. И. и разпитана по почин на ответника посочи, че е виждала
ищцата в имота след неговото закупуване през дните събота и неделя. В тази
насока са и показанията на свидетеля Т. Д., също разпита по почин на ответника,
който посочи, че ищцата е идвала в имота за да донесе продукти на А. Д. веднъж
седмично.
При така установеното от
фактическа страна на спора, съдът приема, че след закупуване на имота праводателят
на ответника е започнал да осъществява фактическа власт върху имота, но с
намерение за владение на собствената си ½ ид.
части от имот, без намерение за своене на останалите ½ ид.части на ищцата. Обстоятелството, че ищцата не е живяла
за постоянно в имота, а е посещавала имота след неговото закупуване периодично
не може да изключи намерението й за осъществяване на фактическа власт върху
имота, която да съответства на размера на притежаваните в съсобствеността
материални права. За този период от време А. Д. се явява владелец на
собствената с идеална част от имота и съответно държател на частта на ищцата. Фактическата
власт върху имота се упражнява от две лица, съобразно притежаваните от тях
права, при което съдът прави извода, че към момента на придобиване на имота е
възникнало съвладение, което е осъществявано от праводателя на ответника и
ищцата по смисъла на дадените разяснения с Тълкувателно решение №1/2012г. ОСГК на
ВКС. При този извод по отношение на А. Д. следва да се счита за оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС, доколкото основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт по отношение на процесния имот установява съвладение.
Поставя се въпроса продължило ли е това състояние на съвладение по
отношение на имота, съответно с оглед възраженията по делото дали са налице
данни за преобръщане на владението, като от държател на идеалните части за
ищцата, А. Д. да е станал техен владелец, което му намерение да е станало
достояние на ищцата.
От гласните показания на свидетеля Т. Д. съдът приема, че личните отношения
между праводателя на ответника и ищцата са влошили през пролетта на 2005г. Отново
свидетелят посочва, че ищцата през месец април 2005г. е посетила имота за да
потърси от А. Д. стойността, която съставлява заплатената от нея част при
закупуване на имота. Посочва, че му е известно че облигационните отношения са
били уредени, като Д. е заплатил на ищцата предоставените от нея при покупка на
имота парични средства. Тези показания
на свидетеля се подкрепят и от показанията на свидетеля Д., която също
изложи, че и е известно, че облигационните отношения между Д. и ищцата са
окончателно разрешени.В тази насока са и показанията на свидетеля Т.. По
отношение размера на съответната част, която е заплатена от всеки един от
съсобствениците при придобиване на имота през 2004г., съдът не обсъжда
събраните доказателства предвид ирелевантният им
характер за спора, за който е сезиран. Кредитират се показанията на свидетеля Т.
Д. и в частта, в която той посочва, че ищцата е заявила, че след получаване на
сумата за покупка на имота, тя няма повече да го безпокои. Тези факти са
станали достояние на свидетеля, който към този момент е живял заедно с
праводателя на ответника предвид съвместно осъществявания от тях ремонтна
сградата, която се намира в имота, при което следва да бъдат приети, като
непосредствено събрани и преки впечатления, които са му станали известни за
относими по спора факти. Не се опровергават показанията на този свидетел от
събраните по делото показания по почин разпита на останалите свидетели, нито от
наличните по делото писмени доказателства. Наред с това свидетеля М. Т., която
е установила лични отношения с праводателя на ответника, съответно е заживяла с
него в имота в гр. И. през есента на 2005г. посочва, че ищцата през пролетта на
2005г. е била посетила имота заедно със своето внуче, но имота е бил заключен,
съответно тя е нямала ключ за него. Тези й показания се подкрепят от
показанията на свидетеля К. Д., която е непосредствен съсед (през пътя) по
имот, както и която е видяла ищцата пред имота, лично е възприела след разговор
с нея, че тя няма ключ за имота, при което е останала отвън на пътя заедно с
детето. Свидетеля не съвсем категорично посочи времето, към който момент е
възприела това обстоятелство, но това е логически обяснимо предвид изминалия
не-малък период от време, за който свидетеля споделя пред съда факти. За
установяване на този момент съдът възприема показанията на свидетелите Т. Д. и М.
Т., като приема, че за последно ищцата е посетила имота през пролетта на
2005г., при което й посещение той е бил заключен, без същевременно страната да
е разполагала с ключ за процесния имот.
Не се кредитират от съда показанията на свидетелите З.Г>, М.Н.и К.Г., в
частта с която последните излагат, че ищцата е посещавала имота регулярно до
заминаването й в село Л., област Враца през 2009г. Тези си показания
свидетелите дават по данни, които самата ищца им е споделила. Свидетеля З.Г>
не изложи категорични показания, като посочи, че след заминаването си в село Л.,
връщайки веднъж – два пъти годишно тя е отсядала в имота си, като не посочи
дали това е жилището й в гр. Варна, ж.к. В., съответно процесния имот в гр. И..
Отделно от това свидетеля сподели и, че ищцата е отсядала и при нея при
периодичните си завръщания. При така изложеното от разнопосочните показания на
свидетеля не може да бъде направен извод, че ищцата след пролетта на 2005г. е
посещавала процесния имот, че е имала достъп до него, като е отсядала в него.
Свидетеля М.Н.също изложи показания, които не са подкрепени от останалите
събрани по делото. Последната посочи, че до заминаването си за село Л. през
2009г., ищцата и праводателя на ответника са поддържали близки лични отношения,
без същевременно с категоричност да бъде посочено дали А. Д. е отсядал в жилището
на ищцата в гр. Варна, това при положение, че свидетеля и ищцата са били съседи
в жилищната сграда в ж.к. В., гр. Варна където ищцата е притежавала апартамент.
Категорично свидетелите Д., Т. и Д. посочиха, че през есента (към края на
2005г.) А. Д. заживял на съпружески начала със свидетеля Т. в процесния имот, в
който същия е живял до смъртта си през 2020г. С оглед констатираната
противоречивост и вътрешна несвързаност на показанията на свидетелите З.Г> и
М.Н.от една страна и съответно последователността, взаимната допълняемост на показанията на групата свидетели Д., Т. и Д., съдът не приема, че ищцата е
посещавала имота след есента на 2005г., съответно при периодичните си
завръщания след 2009г., след като е заминала да гледа своята майка в село Л.,
област Враца.
Не се кредитират и показанията на свидетеля К.Г., в частта с която същия
посочва, че през 2013г. той придружавайки ищцата са посетили процесния имот.
Тук свидетеля изложи несигурност около това дали имота е бил заключен,както и
как е осъществен достъпа до него. Основното обстоятелство на база на което
съдът не кредитира показанията на свидетеля за посоченото от него посещение в
имота, като придружаващ ищцата е свързано с обстоятелството около невъзприемане
от страна на разпитания свидетел на внесените в имота изменения и подобрения.
Известно е на свидетеля К.Г., че към момента на придобиване на процесния имот,
в дворното място се е намирала едноетажна жилищна постройка, който факт
свидетелят с категоричност излага пред съда. От друга страна посочи, че не е
констатирал при посещението си наличие на нови постройки в имота, при
положение, че от показанията на свидетелите Д. и Т. се установява, че в имота е
било осъществено още през 2005г. надстрояване на втори жилищен етаж на
съществуващата сграда, съответно построяване на гараж и нова ограда от към лицевата
част на имота. Единственото впечатление на свидетеля, че земята към дворното
място се поддържа, не може да доведе до извода, че през посочената 2013г. той в
действителност е посетил имота, при което посещение е придружавал ищцата. При
действително осъществяване на това обстоятелство свидетеля би възприел поне ново
надстроеният втори етаж, като би посочи, че вместо едноетажна постройка, която
му е известна към момента на придобиване на имота, при посещение с ищцата той е
заварил двуетажна такава. Показанията на този свидетел се опровергават и от
показанията на свидетелите Д., Т. и Д.. Д. е поддържал близки отношения със
своя чичо – праводателя на ответника, като го е посещавал периодично до момента
на неговата смърт. Свидетеля Т. е живяла в имота заедно с А. Д. до момента на
смъртта му през 2020г. Непосредствен съсед по имот е свидетеля Д.. Тази
категория свидетели, които за разпитани по почин на ответника са категорични,
че ищцата след последното си посещение през 2005г. в последствие не е
посещавала имота. Именно тях съдът кредитира за да приеме от фактическа страна,
че последното посещение на ищцата в имота е осъществено през пролетта на
2005г., при което посещение имотът е бил заключен, а с ключ за имота ищцата не
е разполагала.
От гореизложеното следва да бъде направен следния извод, като се посочи, че
макар основанието, на което е установена фактическата власт върху процесния
имот от праводателя на ответника да
установява данни за наличие на съвладение върху имота съвместно с ищцата, то
вследствие намерението на А. Д. по отношение идеалните части на ищцата в съсобствеността
е променено, като той от техен държател става техен владелец. Този момент е
свързан с факта на изплащане на съответната парична стойност, която ищцата е
предоставила на праводателя на ответника при закупуване на имота, а това му
намерение за своене е достигнало знанието на другия съсобственик с
осъществяване на действия по ограничаване достъпът му до имота. В тази връзка
съдът посочва, че споделя практиката оформена в Решение №97/19.10.2020г., постановено
по гр.дело № 325/2020г. на ВКС, в която се приема, че заключването на имота и
преустановяването на достъпа на другия собственик в него може да бъде действие
на отблъскване на владението. С едностранните си действия, с които А. Д. е
лишил ищцата от достъп до имота, които действия тя непосредствено и лично е
възприела при опитът си през пролетта на 2005г. да получи достъп до същия, той
е превърнал намерението си от държание във владение на притежаваните от нея
идеални части от процесния имот. Тези действия, с които съсобственикът е
манифестирал намерението си за своене следва да бъдат определени като
категорични, явни и недвусмислени, с които се отрича владението върху
собствените на ищцата идеални части, които са придобити от нея по разпоредителна
сделка от 2004г. и завладяването им от праводателя на ответника.Така А. Д. от
съсобственик и съвладелец на процесния имот се превръща
в собственик и владелец на целия процесен имот състоящ се от земя и сграда.
С Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС се дадоха задължителни
указания, като бе посочено, че позоваването не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на срока. Защитата на вещни права на владелеца при изтекъл
срок по чл. 79 ЗС от своя страна може да бъде осъществена чрез предявяване на
иск за собственост, възражение по предявен срещу страната иск за собственост
или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка. Позоваването на придобивната давност има за последица
придобиване на право на собственост при осъществен фактически състав на
разпоредбата на чл. 79 ЗС. При осъществяване на такова позоваване, което може
да бъде осъществено владелеца, правните последици, които са свързани с
придобиване на вещното право следва да се зачитат от момента на изтичане на
законоустановения за това срок съобразно фактическия състав на придобивното
основание.
В настоящия случай ответникът по реда на възраженията си изложени в
отговора на исковата молба сочи, че праводателят му се снабдил с констативен
нотариален акт за собственост по отношение на процесната ½ ид.части от имота, за което обстоятелство по делото се ангажира и нотариален акт от
03.09.2015г., №3, том ІІ, рег. №8896, дело № 159/2015г. При гореизложеното без
съдът да бъде обвързан констатациите на нотариуса с оглед изтичане на
законоустановения 10г. срок съобразно фактическия състав на придобивното
основание към момента на съставяне на акта, следва да подложи на самостоятелна
преценка тези обстоятелства, съобразно събраните в хода на производството
доказателства.
В мотивите на съдебното решение съдът прие, че считано от пролетта на
2005г. праводателя на ответника е установил фактическа власт и върху процесната
½ ид.част на ищцата, а т.е. от този момент
следва да се приеме, че той владее целия имот, от който момент започва за него
да тече и срока на придобивната давност по отношение на процесните ½ ид.части. Не се установиха действия на ищцата, с които тя по
някакъв начин да е смущавала владението на ищеца, при което последното следва
да бъде прието за явно и необезпокоявано, осъществявано до момента на неговата
смърт през 2020г. Депозираното на 05.05.2015г. възражение
от ищцата във връзка с образуваното нотариално производство по снабдяване с
констативен нотариален акт за собственост, образувано по искане на праводателя
на ответника не е действие, с което владението установено от владелеца се прекъсва
или смущава.Прекъсването на придобивната давност по отношение на вещи права се
постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, като на
възражението сторено пред административен орган не може да бъде придадено
такова действие. Самото възражение не е насочено към владелеца, а по същността
си е изявление сторено и насочено пред административен орган по повод поискана
административна услуга. С това изявление, с което ищцата се противопоставя на
заверката на молба – декларация по нотариалното производство не се осъществява
възстановяване на изгубено от нея владение по отношение на процесните ид.части от имота. Ищцата би могла да постигне целения от
нея ефект по прекъсване придобивната давност по отношение на имота, ако още
преди изтичане на законоустановения 10 г. срок бе предявила настоящият си иск
за собственост, вместо избраният от нея способ за депозиране на възражение по
нотариалното производство.
При тези съображения и доколкото съдът прие, че владението върху процесните
части е установено през пролетта на 2005г., то следва, че през пролетта на
2015г. по отношение на праводателя на ответника, като владелец на процесните
½ ид. части на ищцата се осъществява
фактическия състав на правната норма на чл. 79, ал.1 ЗС, от който момент той е
единствен собственик на целия имот, което му право на собственост по отношение
на първата ½ ид.части произтича от
разпоредителна сделка от 2004г., оформена в нотариален акт №131/2004г., а по
отношение на другата ½ ид. част по силата на
придобивна давност, която е изтекла в негова полза.
Към момента на откриване на наследството със смъртта на праводателя на
ответника – 01.03.2020г., в патримониума на последния
се включват вещните права върху целия имот, при което следва да бъдат зачетени
последиците на завещателното разпореждане от 02.02.2020г.,
с което А. Д. завещава своите имоти на ответника. Така изложеното налага
крейният извод, че при депозиране на исковата молба в съда, ответникът се явява
собственик по наследство произтичащо от завещателно разпореждане на процесния
имот. Ищцата е загубила вещното си право на собственост по отношение на
процесните ½ ид. части от имота с
придобиването им на оригинерно придобивно основание от праводателя на ответника.
При тези съображения предявеният положителен установителен иск от ищцата се
явява неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 950 лева, заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният иск от
к.Р.К., ЕГН **********
*** срещу В.А.Д., ЕГН ********** *** за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на ½ (една втора) идеални части от
поземлен имот №500.142 по плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед
№РД-11-7706-113/01.04.2011г. на о.у.на
Област Варна, на местност „С.л.“, землище на гр. И., община А., целия с площ от 600 кв.м.,
при граници: поземлени имот
№500.507;500.531;500.618 и 500.545-полски път, ведно с ½ (една втора) идеални части от
намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., състояща
се от антре,
две стаи, баня и тоалетна, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Осъжда к.Р.К., ЕГН ********** *** да заплати на В.А.Д., ЕГН
********** *** сумата от 950 (деветстотин
и петдесет) лева представляващи заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: