Решение по дело №186/2025 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 157
Дата: 3 април 2025 г. (в сила от 3 април 2025 г.)
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20254500500186
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Р., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20254500500186 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Ц. И. Ц. чрез пълномощника си адв. Н. И. от АК-Р. е обжалвал
Решение № 1685/09.12.2024 г. на Р.нския районен съд, постановено по гр. д.
№4422/2024 г., в частта с която е отхвърлен предявения от него иск за
неимуществени вреди в размера над 800 лв. до 5000 лв., както и в частта за
присъденото възнаграждение.
Ответникът по жалбата „И. къмпани“ ЕООД – гр. Р., чрез
процесуалния си представител адв. С. Ц. в отговор на жалбата по реда и в
срока на чл. 263 от ГПК излага подробни съображения за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част.
„И. къмпани“ ЕООД – гр. Р., чрез процесуалния си представител
адв. С. Ц. от АК-Р. е обжалвало Решение №1685/09.12.2024 г. на Р.нския
районен съд, постановено по гр. д. №4422/2024 г., в уважената му част - в
размера на 800 лв. за неимуществени вреди и в размера на 48 лв. за
имуществени вреди. Излага подробни съображения за наличие на
съпричиняване от страна на ищеца в размер на 90 %, поради което иска
1
решението да бъде отменено в уважената част и искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по втората жалба Ц. И. Ц. от гр. Р., чрез процесуалния
си представител адв. Н. И. в отговор на жалбата по реда и в срока на чл. 263 от
ГПК излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли
решението да бъде потвърдено в тази обжалвана част.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбите и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:

Жалбите са подадени от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество
жалбите са неоснователни.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба
от Ц. И. Ц., чрез процесуалния му представител адв. Н. И. от АК-Р., с която е
предявен иск за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на
23.06.2024 г. между 07:00 и 08:00 часа сутринта измил автомобила си в една от
клетките в търговски - обект автомивка на самообслужване „АНИТА“ на
улица „Т.“ в гр. Р.. Извадил колата от клетката след като я измил и връщайки се
за стелките на автомобила, движейки се в помещението, кракът му пропаднал
до коляното между клетките на шахтата за канализация, където се оттичала
мръсната вода. С големи усилия, изпитвайки силна болка, успял да извади
крака си, заклещен между ребрата на шахтата, която не била обезопасена.
Веднага след това се качил в автомобила и отишъл в бърза помощ за преглед и
лечение на получената травма, където било установено, че има разкъсно-
контузни рани и охлузвания на лява подбедрица, оток и кръвонасядания на
лява колянна става, лява подбедрица, лява глезенна става и лява пета. Било му
издадено и съдебно медицинско удостоверение за получените увреждания.
Наложило му се домашно лечение в продължение на 4 седмици, през който
период кракът му продължавал да се подува и продължавал да изпитва силни
болки, бил зависим от помощта на трети лица, поради което не можел да
осъществява дейността си. Твърди, че търговският обект не е бил обезопасен
спрямо изискванията за безопасност, което е задължение на собственика или
2
ползвателя на помещението или лицето под чийто надзор се е намирало.
Твърди, че не били спазени изискванията на Наредба № РД-02-20-8 от 17 май
2013 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни
системи и по-конкретно чл. 26, ал. 1 от същата, т.е. в конкретния случай
решетка на шахта с разстояние на ребрата повече от 10 см, не била съобразена
с изискванията за безопасност, защото вероятността да влезе човешки крак
между тях била много голяма.
Счита, че в случая е налице виновно поведение на собственика на
автомивката или неговите служители, изразяващо се в бездействие, тъй като
били длъжни да осъществяват поддръжката на обекта в състояние, годно за
обичайното и безопасно преминаване на пътни-превозни средства и на хора,
ползващи търговския обект, както и че това им поведение е в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие.
По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди „И. КЪМПАНИ“ ЕООД да му заплати обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лв. и обезщетение в
размер на 60 лв. - имуществени вреди, като с допълнителна молба, уточнява,
че имуществените вреди в размер на 60 лв. се отнасят за платената от него
сума за издаденото му съдебно-медицинско удостоверение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „И. КЪМПАНИ“ ЕООД, чрез
пълномощника си адв. С. Ц. от АК Р., е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи за неоснователност на ищцовите претенции и оспорва
същите по основание и размер. Оспорва твърдението, че пропадането и
получените наранявания на ищеца се дължат на обстоятелството, че
търговският обект не бил обезопасен спрямо изискванията за безопасност и че
дружеството като собственик е бездействало като не е осъществявало
поддръжката на обекта в състояние, годно за обичайното и безопасно
преминаване на пътни-превозни средства и на хора, ползващи обществения
търговски обект. Счита, че цитираната в исковата молба Наредба за
проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи е
неотносима към настоящия случай, както и цитираният чл. 26 от тази наредба.
Възразява, че не е извършил, с действия или бездействие, непозволено
увреждане, от което ищецът да търпи вреди, както като възложител на
работата, така и като собственик на вещта, а претърпените от ищеца вреди се
3
дължат изцяло на собственото му поведение, изразяващо се в незачитане на
указанията за използване на автомивката и оборудването й, извършване на
услуги, в т.ч. и пране на стелки, които ответното дружеството не предоставя.
Алтернативно, ако съдът приеме, че е налице непозволено увреждане, прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца и за намаляване на
дължимото обезщетение, съобразно размера на съпричиняването.
От представените по делото медицински документи, датирани на
23.06.2024 г. и 26.06.2024 г. се установява, че ищецът е с травма на
подбедрицата, изразяваща се в разкъсно-контузни рани и охлузвания, оток и
кръвонасядания на лява колянна става, лява подбедрица, лява глезенна става и
лява пета, които увреждания били в резултат на действието на тъпи предмети
и можели да бъдат получени при пропадане и заклещване на левия му крак
между метални напречни греди, подредени по дължината на канала на
автомивката.
По делото е разпитан св. А.Н., редовен клиент на автомивката,
който дава подробни сведения какво представлява помещението/клетката на
автомивката, в която влиза автомобилът и когато е вътре. Установява, че има
билборд с обозначена последователност на манипулациите, съгласно които
автомобилът трябва да бъде позициониран централно на канала, в който се
оттича водата, а докато той се мие, човекът може да се движи по бетонни
пътеки отстрани. Системата за миене на колата се задейства с жетон.
Установява, че до уреда, от който се вземат жетоните има указания как да се
използват за задействане на системите за почистване, а вдясно от тях има
предупредителни табели за хлъзгав под и предупреждение да се внимава при
преминаване, в т.ч. да не се стъпва по решетките. Заявява, че е имал единичен
случай, в който му се е наложило да потърси съдействие от фирмата по повод
използването на автомивката и че е получил такова, като установява, че други
проблеми с автомивката не е имал.
От показанията на св. А.Б., който работи при ответника повече от
20 години, се установява, че клетката, в която работи и тази на
самообслужване са идентични, като и в двете има канал с решетки по средата
и модули от четири парчета, отстрани с бетон, а оборудването се състояло от
три машини за миене и две прахосмукачки и липсвало специализирано
оборудване за измиване на стелки. Установява, че автомивката била
4
ремонтирана преди около 10 години. Имало и табела от производителя с
указанията за ползване и отделно препоръки от ответното дружество за
ползване на автомивката, както и указание да се внимава с мокрото. Според
свидетеля по решетките не би трябвало да се ходи. Заявява, че не е имало
други инциденти, а по време на процесния инцидент не е бил на работа
понеже е бил в почивка.
От вещественото доказателство – видеозапис от камерите,
монтирани в процесния обект от 23.06.2024 г. се констатира, че кракът на
ищеца пропада между решетките, заклещва се и в последствие се
освобождава. Констатира се и че дължината на канала е по-голяма от
дължината на автомобила.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд
прави следните изводи:
Не е спорно между страните, че на 23.06.2024 г. ищецът посетил
автомивка на самообслужване „Анита“ на ул. „Т.“ и че ответникът „И.
КЪМПАНИ“ЕООД стопанисва обекта.
Не се оспорва факта, че докато се движел в помещението, кракът на
ищеца пропаднал между решетките на шахтата за канализация, където се
оттичала мръсната вода, като пропадането било до нивото на коляното.
Не се оспорва и че на 01.07.2024 г. ищецът, чрез адв. Н. И. отправил
до ответното дружество покана за доброволно извънсъдебно уреждане на
спора.

Настоящата инстанция счита, че въззивните жалби са допустими,
но същите са неоснователна поради следните съображения:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 49
ЗЗД, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: 1) деяние в една от проявните му форми – действие
или бездействие; 2) противоправност – несъответствието между нормативно
предписаното и фактически осъщественото; 3) вреди – имуществени или
неимуществени; 4) причинно-следствена връзка между вредите и
противоправното поведение. Във всички случаи на непозволено увреждане
5
вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа, като тази специална норма определя настъпването на вредата и
съответно понасянето на отговортността от възложителя, чиято основна
предпоставка е да са причинени вреди в резултат от нечие неправомерно
поведение /действие или бездействие/ без да е необходимо персоналният
причинител да бъде известен.
В настоящия случай въззивната инстанция счита, че по безспорен начин
от събраните по делото доказателства се установява, че на 23.06.2024 г.
ищецът претърпял вреди, които са настъпили при ползване на съоръжението –
автомивка, стопанисвана от ответника, като предлаганата услуга предполага
обезпечаване на безопасното ползване на съоръжението от потребителите.
Поставянето единствено на инструкция за ползването на оборудването и
забранителна табела „да не се стъпва на решетките върху канала“, не се явява
достатъчно и стопанисващият съоръжението е длъжен да осигури възможно
най – безопасното му ползване, като е длъжен и своевременно да следи за
наличието на каквато и да е появила се опасност, водеща до незабавна
необходимост от обезопасяване на помещението за потребителите. В тази
връзка в унисон с районния съд въззивната инстанция приема, че ответникът
не е направил правилна преценка на риска, който съществува при
самостоятелно ползване на автомивката от клиентите.
Видно от събраните по делото доказателства дължината на канала е по-
голяма от дължината на автомобила и видимо не отговаря на приложените от
ответника на л. 54 схеми на производителя на оборудването с полезни съвети
и оптимално разположение, което прави част от решетката достъпна за
клиентите и дава обективни предпоставки потребителите да се наранят. За да
се гарантира безопасността на клиентите е било необходимо при монтажа на
решетката да е оставено токова разстояние между всички метални ребра, което
да не позволява преминаването на човешки крак между тях. Отговорността на
ответника не се свежда единствено до поставянето на предупредителна
табела, указваща забраната за стъпване върху решетките, но и до правилното
им монтиране и последващ постоянен контрол с цел безопасно ползване от
потребителите. Не на последно място предупредителните табели трябва да са
поставени редом с останалите табели с указания и в подобен на тях размер, за
6
да може да им бъде обърнато необходимото внимание.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че в
първоинстанционното производство безспорно са установени елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата – ответника поради виновното
поведение на неговите служители. Ползването на автомивката по
предназначение е задължение на клиента, а обезопасяването й е отговорност
на стопанина.
Настоящият състав счита, че изложените в жалбите възражения относно
размера на определеното от районния съд обезщетение по чл. 52 от ЗЗД са
неоснователни. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Такива обстоятелства, на база събраните по
делото писмени доказателства, които трябва да се имат предвид от съда в
настоящия спор при определяне размера на обезщетението са: наличие на
повърхностни охлузвания, оток и кръвонасядания на лява подбедрица, лява
глезенна става и лява пета, липсата на данни за продължителни болки и
страдания и неблагоприятни емоции от страна на ищеца, липсата на
информация да са предписвани като необходими за състоянието му
медикаменти и той да е приемал такива и липсата на доказателства същият да
е променил начина си на живот и/или отделни негови направления в резултат
на негативно повлияване от травмата, както и икономическите условия в
страната. По тези съображения определеният от районния съд размер на
обезщетението 1000 лв. се явява напълно достатъчен и справедлив.
Въззивната инстанция намира за неоснователно и наведеното в жалбата
на „И. КЪМПАНИ“ЕООД възражение за неправилно определен от районния
съд процент на съпричиняване по отношение на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Ц. Ц.. Макар и в хода на процеса да се доказва, че
вредоносният резултат е настъпил в следствие на проявена небрежност от
страна на ищеца, довела до неспазване на забранителната табела за
непреминаване през металната решетка, то ответникът е този, който е създал
предпоставка за проявата на тази небрежност - обстоятелството, че табелата
не се е намирала на място, което би привлякло вниманието на клиента - редом
7
с останалите табели с указания и в подобен на тях размер, както и в
непосредствена близост до мястото, съставляващо заплаха за здравето на
потребителите.
По отношение на възражението в жалбата на ответника по
първоинстанционното производство за присъдените имуществени вреди
настоящата инстанция счита, че в действителност разходите в размер на 60 лв.
са направени по повод и във връзка с претърпяното от ищеца телесно
увреждане, поради което подлежат на репариране от ответника. Разходът е в
пряка причинноследствена връзка с претърпените при инцидента увреждания
и с оглед установеното съпричиняване, обезщетението за тях следва да е в
размер на 48 лв.
Във връзка с отправеното с жалбата на Ц. Ц. искане по чл.248 от ГПК,
районният съд се е произнесъл с Определение № 459/30.01.2025 г.
Определението не е обжалвано от страната в указания двуседмичен срок,
поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по въззивната
жалба в тази й част.
По горните съображения въззивната инстанция счита, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди изцяло.
При този изход на делото не следва да се присъждат разноски за
настоящото производство в полза на която и да е от страните.
Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1685/09.12.2024 г. постановено по
гр. д. № 4422/2024 г. по описа на Р.нския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.


8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9