№ 436
гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200500540 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Й. А. Й., ЕГН **********, адрес с.Д., общ.С., обл. Б ул. Я.С. обжалва решение №
75 от 06.04.2023 г., постановено по гражданско дело № 1319 от 2022 г. на Районен
съд Сандански, с което е отхвърлена претенцията му, намираща правното си
основание в нормата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. В жалбата се твърди, че
атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Допуснати били съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Мотивите на първата инстанция
били неправилни и не съответствали на закона. В кориците на делото било
представено удостоверение с изх. № 5526-01-113 от 10.06.2022 г., издадено от
НОИ, удостоверяващо, че ищецът по делото е бил в трудовоправни отношения с
работодателя "А" ЕООД, Благоевград, правоприемник на Държавна обединена
станция "А", като е заемал длъжността „тракторист“ за периода от януари 1987 г.
до ноември 1992 г. Това удостоверение, макар да не било изрично посочено като
такова по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, удостоверявало по надлежния ред
наличие на трудово правоотношение между ищеца и работодателя. То било
издадено на база на такива писмени доказателства, установяващи наличието на
трудово правоотношение с ищеца по делото, т. е. на база на доказателства,
1
подробно посочени в чл. 6, ал. 1. Наличието на писмено доказателство,
установяващо вероятното полагане на труд при същия работодател, преценено и
във връзка с показанията на двамата свидетели, които от своя страна представили
оригиналите на трудовите си книжки, каквото било изискването на чл. 6, ал. 4 от
ЗУТОССР, водело до извод за основателност на предявения иск. Съгласно
посочения текст, за свидетели се допускали само лица, притежаващи писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.
Безспорно се установило, че разпитаните свидетели отговарят изцяло на
изискванията на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, поради което техните показания
следвало да бъдат преценявани от първоинстанционния съд като допустими.
Двамата свидетели работили заедно с ищеца по делото за целия претендиран
период и били категорични, че са работили заедно ежедневно и на пълно работно
време, както и че ищецът не е прекратявал трудовото си правоотношение за
някакъв период от време, докато тези свидетели са работили при същия
работодател. Те заявили, че ищецът е останал да работи при посочения
работодател и след тяхното напускане, което се потвърждавало и от
удостоверението, установяващо, че ищецът е работил при работодателя "А"
ЕООД до ноември 1992 г. При анализ на свидетелските показания във връзка и
със събраните писмени доказателства, районният съд следвало да стигне до
извода, че е налице писмено доказателство, установяващо, че ищецът по делото е
работил като тракторист в бази на дружеството за исковия период. Моли се за
отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията.
Подаден е отговор от насрещната страна. В него се сочи, че жалбата е
неоснователна. Правилно първоинстанционният съд приел, че по делото не са
приложени никакви писмени доказателства измежду посочените в чл. 6, ал. 2, т. 1-
9 от ЗУТОССР, които да са издадени от работодателя на ищеца в периода на
придобиване на претендирания трудов стаж и да касаят съществуването на този
стаж. Липсата на такива доказателства, както и на разплащателна и трудовоправна
документация на осигурителя за спорния период, правела недостоверно
твърдението на ищеца, че през периода от 01.09.1978 г. до 31.12.1986 г. е работил
като „тракторист“. В случая било безспорно установено, че архивът на
осигурителя е предаден и е наличен. В приетата от архивното стопанство
документация липсвали писмени данни за визирания период по отношение на
ищеца. Предявената въззивна жалба, касаеща периода от 01.09.1978 г. до
31.12.1986 г., била изцяло неоснователна, тъй като не били налице фактически
2
обстоятелства и доказателства съгласно чл. 5 от ЗУТОССР, които да обосноват
обратното. Първоинстанционният съд правилно не обсъдил показанията на
свидетелите К.А. и А.М. защото ищецът не представил писмени доказателства,
които да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът и
по време на неговото полагане. Цитираното във въззивната жалба удостоверение с
изх. № 5526-01-113 от 10.06.2022 г. било за периода от януари 1987 г. до ноември
1992 г., т. е. същото касаело друг, последващ период и не отговаряло на
изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, тъй като не било издадено от самия
работодател и по време на полагане на самия стаж. От това следвало, че
действително липсва годно писмено доказателство. Моли се за потвърждаване на
атакувания съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от районния съд, и
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Изводът за недоказаност на предявения иск е напълно правилен.
Събирането на гласни доказателства е било недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване
на трудов стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и са
издадени от работодателя, при когото е придобит стажът, по време на полагане на
последния. В ал. 2 на чл. 6 са посочени писмените доказателства - трудов договор,
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, допълнителни споразумения, заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение, трудови книжки, решения на
компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за
възлагане на управление и контрол, както и други подобни документи.
Изброяването не е изчерпателно. С тези разпоредби законодателят е предвидил
изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на
трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват
вероятността на същия. Достатъчно е съдържанието на споменатите доказателства
да сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не на целия период
от време, който се претендира като трудов стаж. Във всеки конкретен случай,
според представените писмени доказателства, следва да се направи преценка дали
последните установяват вероятността на претендирания стаж /Решение № 401 от
3
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З.А./.
От решаващо значение за изхода на конкретния спор е дали удостоверение с изх.
№ 5526-01-113 от 10.06.2022 г., издадено от НОИ, представлява начало на
писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, позволяващо
стажът да се установява посредством свидетелски показания. Противно на
твърденията във въззивната жалба, това удостоверение не е такъв документ.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, писмените доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж, трябва да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. Не съществува възможност документите да изхождат от друго
предприятие или учреждение. Законодателят е предвидил допустимост на
свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж
само при наличието на две кумулативно дадени предпоставки: 1 - документите да
са издадени от работодателя/осигурителя, при когото е придобит стажът, и 2 - да
са издадени по време на полагане на стажа /Определение № 60741 от 01.11.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1950/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Д/. В случая
удостоверението, на което се позовава жалбоподателят, не изхожда от
работодателя и не е издадено по време на полагане на стажа. Ето защо то не може
да послужи като начало на писмено доказателство, водещо до допустимост на
свидетелските показания. Достигайки до този извод, районният съд е процедирал
в съответствие с цитираната константна практика на ВКС, поради което
решението му не следва да се отменя. Извън оказалите се недопустими
свидетелски показания, в казуса няма други доказателства, установяващи
претендирания трудов стаж, които да бъдат обсъждани. Документите по чл. 6, ал.
1 от ЗУТОССР са различни от тези по чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР и едните не могат
да заместят другите.
Атакуваното решение не страда от сочените във въззивната жалба пороци. Не се
констатира нарушение на материалния закон. Спазени са съдопроизводствените
правила. Актът е надлежно обоснован. Той се явява правилен и следва да бъде
потвърден.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника по жалбата трябва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75 от 06.04.2023 г., постановено по гражданско
дело № 1319 от 2022 г. на Районен съд Сандански.
ОСЪЖДА Й. А. Й., ЕГН **********, адрес с.Д., общ.С., обл. Б ул. Я.С. да
заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Б.,
ул. Т. №, представлявано от директора И.К.Г., сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща следващо се юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от Й. А. Й. пред ВКС, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд
Благоевград в едномесечен срок от връчването на копието на настоящото
решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5