Разпореждане по дело №1966/2023 на Административен съд - Варна

Постъпила молба от жалбоподателя със с.д. №16838/23.11.2023г., с която се иска допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени въпроси към вещото лице.

С жалбата се оспорва решение № 467-2 по протокол № 9 от 4 и 5 юли 2012г. допълнено с решение № 552-6 по протокол № 10/26,27 юли 2012г. и двете на Общински съвет при община Варна. Двете решения образуват едно цяло и решение №552-6 по протокол №10/26,27 юли 2012г. е било обнародвано в Държавен вестник бр.70 от 14 септември 2012г., като 30-дневния срок за обжалване от датата на обнародване по чл.215 ал.4 от ЗУТ е изтекъл към момента на подаване на жалбата. Тоест, жалбоподателят може да оспори акта само досежно неговата нищожност, но не и неговата незаконосъобразност, по отношение на която правото му на жалба е преклудирано с изтичането на преклузивния срок за обжалване.

С разпореждане №8860/10.10.2023г. съдът е дал подробни указания в тази насока към С.Ч., които той е получил чрез адв. Д.И. на 24.10.2023г.

Видно от двете обжалвани решения, които представляват едно цяло, с тях е приет план за улична регулация /ПУР/ на кв.Изгрев, кв. Франга дере и кв. Кокарджа на основание чл.16 ал.7 от ЗУТ в редакцията от ДВ бр.61 от 2007г., действала до отмяната в ДВ бр.13 от 2017г. Съгласно тази разпоредба, за територии с нерегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо план по ал.1 на чл.16 от ЗУТ, може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публична собственост по чл.110 ал.1 т.2 от ЗУТ.

Съдът е обяснил на страните разликата между двата плана: по чл.16 ал.1 от ЗУТ и процесния план по чл.16 ал.7 от ЗУТ с разпореждане № 9397/02.11.2023г., което е получено от жалбоподателя чрез адв. В.Б. на 13 ноември 2023г.

Въпросите към вещото лице, формулирани в горецитираната молба на С.Ч. не са относими към критериите за нищожност, обяснени в съдебно разпореждане №8860/10.10.2023г. Същите касаят незаконосъобразност, чието обжалване обаче е преклудирано поради изтеклия преклузивен срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ и следователно молбата трябва да бъде отхвърлена.

Защитата на жалбоподателя в случай, че не би могъл да изтъкне доводи за нищожност на решение № 467-2 по протокол № 9 от 4 и 5 юли 2012г. допълнено с решение № 552-6 по протокол № 10/26,27 юли 2012г. и двете на Общински съвет при община Варна, може да бъде осъществена по реда на чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ във връзка с изтичане на срока по чл.208 ал.1 от ЗУТ.

Съдът съобщи молбата на жалбоподателя с поисканата съдебно-техническа експертиза на ответника - Общински съвет - Варна, но в дадения 7-дневен срок от получаването на 5 декември 2023г. не е получен отговор, такъв липсва и до този момент.

С оглед на гореизложеното, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОТХВЪРЛЯ молба на С.Т.Ч. със с.д. №16838/23.11.2023г., с която се иска допускане на съдебно-техническа експертиза с посочени въпроси към вещото лице, които се явяват неотносими към критериите за нищожност на обжалваните административни актове.

УКАЗВА на жалбоподателя, че в 14-дневен срок от съобщението следва да конкретизира доводите си за нищожност на решение № 467-2 по протокол № 9 от 4 и 5 юли 2012г. допълнено с решение № 552-6 по протокол № 10/26,27 юли 2012г. и двете на Общински съвет при община Варна, като съответно в същия срок направи и доказателствените си искания. В противен случай, следва да посочи дали поддържа жалбата си или я оттегля, съответно се отказва от нея.

Делото да се докладва след изтичане на срока.

Съдия: