№ 79
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110203292 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на М. А. Б. против наказателно
постановление № 22-4332-07697/03.01.2023г. на Началник група при ОПП – СДВР , с което
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да
управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/2012г. на МВР са
отнети 10 контролни точки.
Жалбата е бланкетна. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител – адв. А.
с изложени доводи по същество в подкрепа на искането за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Претендират се разноски, съобразно представения списък.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – група „ПП”, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 11.10.2022г. регистрацията на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. №
1
ХХХХ, собственост на жалбоподателя Б., била служебно прекратена на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. Б. не бил уведомен за това обстоятелство.
На 17.10.2022г. около 20:44 часа, по бул. „Цариградско шосе“ , с посока на движение от бул.
„Александър Малинов“ към ул. „Павел Красов“ жалбоподателят управлявал процесния
автомобил. Същият бил спрян за проверка от св. В.А. който след извършена справка
установил, че управляваният от Б. автомобил е с прекратена регистрация на основание чл.
143, ал. 1о от ЗДвП.
На Б. бил съставен АУАН № GA 739805/17.10.2022г. за извършено от него престъпление по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като препис от акта му бил връчен на същата дата, като бил
подписан без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не спостъпили писмени възражения срешу така съставения
АУАН.
На същата дата 17.10.2022г. Б. сключил валидна ЗГОА и на 18.10.2022г. регистрацията на
процесното МПС била подновена.
Доколкото посоченото нарушение покривало и признаците на състав на престъпление по
смисъла на НК материалите били изпратени по компетентност в СРП.
С постановление на прокурор при СРП от 05.12.2022 г. бил постановен отказ от образуване
на досъдебно производство на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НК, като материалите по
преписката били изпратени в ОПП-СДВР за преценка за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М. А. Б..
Въз основа на цитираното постановление на 03.01.2023г. в кръга на своите правомощия
Началник група при ОПП – СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. -1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право” да
управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539/2012г. на МВР били
отнети 10 контролни точки
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи
подробне анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
2
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на СРП от 05.12.2022г., като са
спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.
Атакуваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми от закона реквизити,
като в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната му на формално
основание.
По приложението на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места .
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ и се
уведомява собственикът на превозното средство. В алинея 11 от същия член на закона се
посочва, че служебно прекратяване на регистрацията на ППС се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система в случаите предвидени в глава шеста. В този
случай табелите с регистрационния номер и част 2 от свидетелството за регистрация на
ППС се отнемат със съставянето на АУАН.
В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства не се установи за
извършената служебна дерегистрация на МПС по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да е издадена
съответната Заповед за прилагане на ПАМ. В този смисъл, видно от приложените по делото
писмени доказателства по време на извършване на проверката процесното МПС е било с
поставени на съответното място регистрационни табели, а водачът му е представил на
контролните органи изискуемите по закон документи.
Липсват доказателства посоченото лице – собственик на автомобила да е било
уведомено за прекратяването на регистрацията, каквото изискване има изрично предвидено
3
в нормативните актове - чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване
на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното
средство.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е изпълнил задължението си да извърши
проверка за наличието или липсата на осъществен състав на нарушение. Позоваването на
постановление на СРП не го освобождава от задължението да събере необходимите
доказателства, въз основа на които да се направи извод за извършено нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна.
Въпросът за субективната страна на посоченото нарушение е решен еднозначно и с
ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 2 София от 05.04.2023 г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК и на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което „
Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на
моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни
последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил
управлението на автомобила.“.
По изложените съображения Съдът намира, че нарушението се явява недоказано както
от обективна, така и от субективна страна.
По отношение на претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в
производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По делото е
представено пълномощно, в което е посочено, че за осъщественото процесуално
представителство жалбоподателят е заплатил сумата от 480,00 лева, като с положените в
него подписи е удостоверено, че сумата е заплатена.
В нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК предвижда, че
при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и
фактическа сложност на делото съдът може по искане на страната да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Вярно е, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предоставя право на съда по искане на страната, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, да може по искане на насрещната страна да го намали до долна
граница, под която не може да се намали възнаграждението-не по-малко от минималния
4
размер, предвиден в Закона за адвокатурата. В случая липсва възражение от ответната
страна за прекомерност на претендирните разноски, поради което съдът не разполага с
възможност да ревизира техния размер.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което въззиваемата страна – ОПП- СДВР следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя Владимиров сумата от 480,00 лева, представляваща сторените от
него разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-07697/03.01.2023г. на Началник група
при ОПП – СДВР , с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право” да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание Наредба №Iз-
2539/2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.
На основание чл. 63д от ЗАНН ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати в полза на М. А. Б. с ЕГН
********** сумата от 480,00 лева, представляваща сторените от него разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5