№ 12271
гр. ******, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20211110131290 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 43,13
лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.03.2017 г.
до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
/АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
09.09.2020 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в
размер на 1,82 лв., за периода от 15.09.2017 г. до 28.08.2020
г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.10.2020 г.,
1
издадена в производството по ч.гр.д. № 43449/2020 г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който оспорва предявените искове. Прави
възражение за погасителна давност. Поддържа, че
ответникът няма качеството потребител на топлинна
енергия, доколкото на 21.02.2018 г. е дарил имота на трето
лице.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Кунчев, който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът К. Ц. К., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат К., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
2
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от
ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 43449/2020г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
3
срока по чл. 415 от ГПК при дадени от съда указания за
предявяване на иск по реда на чл. …….
От приетия по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 28 от 21.02.2018г., се установява, че
ответникът е дарил на трето за спора лице – В.Д.К.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№ 1, находящ се в /АДРЕС/, като с договора си е запазил
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
имота. От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
12.09.2013г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели
решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е
упълномощено конкретно лице да подпише договор с
/ФИРМА/, избрана за топлинен счетоводител. Като
необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници. От името на ЕС е
сключен договор с ищеца от 12.09.2013г.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
4
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна
енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Предвид тези разпоредби
облигационната връзка по договора за доставка на
топлинна енергия възниква ex lege от момента на
възникване на вещното или облигационно право на
ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на
топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия,
какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
5
енергия за битови нужди от „/ФИРМА/ АД на потребители
в град ****** според която „купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на
горните разпоредби води до извода, че собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото на собственост- право да владее, да
ползва и да се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че
ответникът има качеството „потребител“ на топлинна
енергия, доколкото към процесния период е бил собственик
на имота и няма индикации по делото да е транслирал
имота в чужда правна сфера в рамките на този период, а
след него е дарил имота на трето лице, но си е запазил
пожизненото право на ползване върху него.
От изслушаната по делото СТЕ се установява, че ФДР
/ФИРМА/ ******“ ЕАД е извършвала разпределението на
топлинната енергия в блока след отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода,
монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Установено е че
по време на процесния период – 01.03.2017г. до 30.04.2017г.
по време на годишния отчет процесният имот е запечатан
от полиция и не е осигурен достъп на ФДР за отчет на
6
уредите в имота. За периода не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имота и за подгряване на топла
вода. По данни на ФДР в имота е имало 2 монтирани
отоплителни тела, съответно два топлоразпределителя,
като в имота е налична и щранг лира за отопление в
банята, за която се изчислява служебно топлоенергия.
Установено е, че в имота има монтиран водомер за топла
вода, по който да се отчита разхода. Вещото лице е
установило, че процесният имот с абонатен номер *****
има отопляем обем от 83 м3 по проект, съгласно Акт за
разпределение кубатурата в жилищната сграда от
03.06.1996г., като за периода от 01.03.2017г. до 30.04.2017г.
количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по формула,
съгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1. от Наредба № 16-
334. Вещото лице по СТЕ е изчислило прогнозната сума за
доставена топлинна енергия в имота от 33,78 лева, от които
12,91 лева за сградна инсталация и 20,87 лева за отопление
на имота. Експертизата е установила, че има съхранени
документи за периодични проверки на общия топломер в
АС на всеки две години, в рамките на процесния период.
Вещото лице по изслушаната ССчЕ е установило, че
сумите касаещи процесния период не са заплатени. За
процесния период вещото лице е установило сума за
възстановяване в размер на 5,02 лева, като е заключило, че
размера на главницата за доставена в имота топлинна
енергия, след приспадането е в размер на 43,13 лева.
7
Вещото лице е установило, че законната лихва върху
сумата за доставена топлинна енергия, за периода от
15.09.2017г. до 28.08.2020г. е в размер на 1,82 лева.
Съдът въз основа на така коментираните експертизи
намира, че спора касае заплащане на суми към ищеца по
пера за сградна инсталация в имота и за отопление на
имота, като последното касае наличието на щранг лира в
имота за отопление на банята. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл.
148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на
сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се
установиха горепосочените обстоятелства, поради което
намира, че сумите за сградна инсталация са правилно
начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на
8
имота са правилно начислени, поради и което приема, че
ищецът е доставял в имота топлинна енергия на
претендираната стойност. В случая се установи, че в имота
в рамките на процесния период е нямало отчет на уредите
поради неосигурен достъп. Последното се удостоверява от
заключението на вещото лице. Съгласно чл. 70, ал. 4 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, на
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т. 6. 5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни
тела без уреди, а според заключението на техническата част
от експертиза в рамките на процесния период от време в
имота на ищеца не е бил осигуряван достъп на
разпределителното дружество за отчет на индивидуалните
разпределителни уреди, налични там, и е приложена
именно посочената в нормативния акт т. 6. 5 от
Методиката за дялово разпределение, приложение към чл.
61, ал. 1 от Наредбата. При това положение са налице
основания за начисляване на стойност на ТЕ по горната
методика, съобразно наредбата, действаща към исковия
период за съответния период, за който е установен
неосигурен достъп. На практика в имота се установи, че
топлинна енергия е начислявана само за отопление в
банята, за щранг лира и за сградна инсталация.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
правопогасяващо възражение за давност. С оглед
9
разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи
условия, потребителите на топлинна енергия заплащат
цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време – месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за
съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната
погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на /ФИРМА/ към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС –
Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009
г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г.,
постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на ВКС, І т.о. и
др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с
изтичане на който вземанията за цената на /ФИРМА/ С.”
ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1
ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия от
10
2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се
извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който са отчетени. Следователно вземането за
цена за потребената енергия за текущия месец става
изискуемо от петнадесето число на втория месец, следващ
отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК е подадено в съда на дата 09.09.2020г., когато
давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече.
Това означава, че претендираните от ищеца изискуеми
вземания преди дата 09.09.2017г. са погасени по давност.
Според изслушаната ССчЕ процесното вземане е начислено
с обща фактура № **********/05.07.2018г. на името на К. Ц.
К., издадена за периода от м.04.2017г. до – м.04.2017г., като
за процесния период – от м.03.2017г. до м.04.2017г. са
начислени прогнозни суми в размер на 48,15 лева. Следва
да се посочи, че общата фактура не дерогира периодичния
характер на вземанията на /ФИРМА/ ******“ ЕАД.
Следователно вземането за м.04.2017г. е станало изискуемо
на дата 15.06.2017г., като след като давността не е
прекъсната преди дата 15.06.2020г. /видно е че заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, което прекъсва
давността е подадено в СРС едва на 09.09.2020г./, това
формира извод за погасяване по давност на цялото
процесно вземане в рамките на процесния период от
01.03.2017г. до 30.04.2017г.
Последното обосновава извод, че възражението на
11
ответника релевирано в срока по чл. 131 от ГПК е
основателно, поради което главното вземане, предмет на
иска за главница е погасено по давност, поради и което
главната искова претенция следва да бъде отхвърлена.
При отхвърляне на главната искова претенция на
отхвърляне подлежи и предявената като акцесорна
претенция за лихва в размер на 1,82 лева, за периода от
15.09.2017г. до 28.08.2020г.
Искане за присъждане на разноски са направили и
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза на
ответника. От страна на ответника не се претендират
такива поради което съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу К. Ц. К., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че К. Ц. К. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 43,13 лв. – главница, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от
12
01.03.2017 г. до 30.04.2017 г., за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: /АДРЕС/, аб.№ *****, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 09.09.2020 г., до окончателното плащане, сумата
в размер на 1,82 лв., представляваща мораторна лихва, за
периода от 15.09.2017 г. до 28.08.2020 г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 19.10.2020 г., издадена в производството
по ч.гр.д. № 43449/2020 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13