Р Е Ш Е Н И Е
№ .………………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, седми състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РОМЕО СИМЕОНОВ
при
секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 466
по описа за 2019г. на АС – Варна, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр.
с чл. 144 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба от В.Х.Д. с
ЕГН ********** против Акт за
установяване за задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3737/07.04.2017г. на
инспектор в Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора
на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, с който на жалбоподателя са
определени следните задължения за три имота: за
2015г. - за ДНИ в размер 683.27 лева и лихви в размер на 111.02 лева и за ТБО в
размер на 1078.89 лева и лихви в размер 175.30 лева; за 2016г. - за ДНИ
в размер на 679.85 лева и лихви в размер на 41.45 лева и за ТБО в размер на 1073.44 лева и лихви в
размер 65.46 лева. Твърди, че обжалваният акт е издаден от некомпетентен орган,
при неспазване на установената форма и административнопроизводствените правила,
същият противоречи на материално правни разпоредби и на целта на закона. Излага,
че АУЗД не му е съобщаван и връчван, както и, че посочените в акта дължими суми
като главници и лихви са неправилно изчислени.
Моли за обезсилване на акта като нищожен, а в условията на евентуалност
за отмяната му като неправилен и незаконосъобразен. Моли и за прекратяване на
образувано изпълнително дело във връзка със събирането на посочените суми. Претендира
за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.
Ответникът
оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
В оспореният в настоящото производство АУЗД,
издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, административният орган се е позовал
на подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ - Декларация с вх. № 4529/5340/19.11.2002
г. – л. 24, Декларация с вх. № 7640/14.05.2008 г. – л. 31 и Декларация с вх. №
7641/14.05.2008 г. – л. 36 и на обстоятелството, че не са внесени дължимите
суми за ДНИ и ТБО, като Т.Т. на длъжност инспектор при Дирекция „Местни данъци“
при Община Варна е установила дължимостта и размера на задълженията за ДНИ И
ТБО за следните имоти по години, както следва:
1. Земя и сграда, гр. Варна, район
Приморски, к.к. **
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2015 г. –
658.78 лв. 107.04 лв. 765.82 лв. 1033.58 лв. 167.94 лв. 1201.52лв.
за 2016 г. –
655.36 лв. 39.96 лв. 695.32 лв. 1028.13лв. 62.69лв.
1090.82лв.
2. Земя, гр. Варна, район Приморски,
к.к. **
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2015 г.
– 12.50 лв. 2.03 лв. 14.53 лв. 23.13 лв. 3.76 лв. 26.89 лв.
за 2016 г.
– 12,50 лв. 0.76 лв. 13.26 лв. 23.13 лв. 1.41 лв. 24.54 лв.
3. Земя,
гр. Варна, район Приморски, к.к. **
ДНИ ТБО
главница лихва общо главница лихва общо
за 2015 г.
– 11.99 лв. 1.95 лв. 13,94 лв. 22.18 лв. 3,60 лв. 25.78 лв.
за 2016 г.
– 11,99 лв. 0.73 лв. 12.72 лв. 22.18 лв.
1,36 лв. 23.54 лв.
Актът е бил
оспорен от жалбоподателя по административен ред с жалба рег.
№МД-Т18004888ВН/26.07.2018г. /л.16./, която е оставена без разглеждане с
Решение №МД-РШ-056/18.09.2018г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна, което впоследствие е отменено с Определение №21433/22.11.2018г.
по ч.адм.д. №2805/2018г. на АС-Варна и преписката е върната за произнасяне по
жалбата. Предвид липсата на произнасяне на директора на Дирекция „Местни
данъци” при Община Варна по жалба рег. №МД-Т18004888ВН/26.07.2018г. в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, е налице
мълчаливото му потвърждаване от решаващия орган по аргумент от чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
С
уточнителна молба с.д. 6648/19.04.2019г. жалбоподателят оспорва размера на ДНИ
и ТБО за имот №** така, както са посочени в АУЗД по години. Твърди обаче,
че е заплатил изцяло задълженията си за
ДНИ и ТБО за посочения имот и за посочените в АУЗД години. По отношение на имот
№** твърди, че никога не е бил собственост на жалбоподателя, а по отношение на
имот №** предвид отменен констативен нотариален акт за собственост с Решение на
ВОС влязло в законна сила на 20.05.2011г. релевира, че за процесните години
имотът също не е собственост на жалбоподателя.
С Декларация
с вх. № 4529/5340/19.11.2002 г. жалбоподателят е декларирал ½ ид. части
от имоти с адрес гр. Варна, район Приморски, к. к. **, представляващи земя с
площ 630 кв. м, както и търговски обект с РЗП 129 кв.м. и жилище с РЗП 387
кв.м. въз основа на нотариален акт № *, том *, д. ** г. на Варненския нотариус, вписан вх.
рег. №*, том *,*, стр.* и акт обр.
15 за установяване годността на строеж „Вила хотел“ при буна 103 при Златни пясъци от 22.07.1996г.
С Декларация
с вх. № 7640/14.05.2008 г. жалбоподателят е декларирал имот с адрес гр. Варна,
район Приморски, к. к. **, представляващи земя с площ 500 кв. м. на основание
констативен нотариален акт. По отношение на този имот е представена справка от
СВ от 21.06.2011г., от която е видно, че с Решение на Окръжен съд – Варна №
403/2011 г. по гр. дело № 43/2011 г. е отменено Решение № 3502/2009 г. по гр.
дело № 7065/2009 г., влязло в законна сила на 20.05.2011 г., като са осъдени жалбоподателя
и съпругата му да предадат владението на трето лице и е отменен Констативен
нотариален акт № *, том *, д. ** г. на нотариус Т. В. , вписан под №
*, том *, д. ** г. на СВ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
С Декларация
с вх. № 7641/14.05.2008 г. жалбоподателят е декларирал имот с адрес гр. Варна,
район Приморски, к. к. **, представляващи земя с площ 270 кв. м. на основание
констативен нотариален акт. По отношение на този имот е представена Справка от службата
за вписвания – Варна изх. №1916/05.06.2019г. според която е установено, че за
жалбоподателя няма вписан документ за собственост за имот ПИ №**, кк. „Чайка“ за
периода от 03.06.1919 г. до 03.06.2019 г.
По делото е
представено доказателство за заплащане на ДНИ и ТБО от страна на жалбоподателя
в полза на Община Варна за имот в гр. Варна, район Приморски, к. к. ** - платежно
нареждане от 10.08.2018г. /л.94/, издадено от ЦКБ-Варна за заплащане на
главница и лихви за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. в размер на
4 263.38лв.
С оглед оспорването от страна на жалбоподателя на
автентичността на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 4529/5340/19.11.2002
г., № 7640/14.05.2008 г. и № 7641/14.05.2008 г., съдът е открил производство по
чл. 193 от ГПК, като по делото е приобщено като доказателство заключението по
Съдебно-почеркова експертиза, извършена от вещото лице Е.А. /л.136/. Според
заключението положените подписи за „декларатор“ в Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 4529/5340/19.11.2002 г. са изпълнение от В.Х.Д., но в Декларациите
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7640/14.05.2008 г. и № 7641/14.05.2008 г. - не са
изпълнени от В.Х.Д.. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице. Същото
е обосновано, обективно и компетентно изготвено, а и не е оспорено от страните.
Вещото лице е използвало като сравнителен материал както снети от В.Х.Д.
сравнителни образци на подписи, така и положените такива в документи по делото,
в Търговския регистър и в заявления за издаване на документи за самоличност. В
заключението е посочено какви методи на изследване са използвани, като е
обективирано и словесно изследването и резултатите от него.
Предвид така установеното от заключението на вещото
лице по съдебно-почерковата експертиза, съдът приема, че Декларациите по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 7640/14.05.2008 г. и № 7641/14.05.2008 г. са неавтентични, като
неизхождащи от посоченото в тях лице, респ. неистински, поради което следва на
основание чл. 194, ал. 2 от ГПК да бъдат изключени от доказателствения материал
по делото.
Във връзка с
твърденията на жалбоподателя в уточнителната молба, че посочените в акта суми
като главници и лихви са неправилно изчислени, съдът е допуснал извършването на
съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Ж.Б. /л.209/. Заключението на
вещото лице е по отношение на данъчната оценка на всеки от имотите, визирани в
АУЗД, като вещото лице изчисли и съответния размер на дължимите ДНИ и ТБО,
представени в таблицата.
|
Вид
задължение |
Партида |
Година |
Данъчна основа лева |
Дължима
сума лева |
Дължима
лихва лева |
Общо
дължима сума лева |
|
д.недв.имот |
ккЧайка ** |
2015 |
289964,51 |
579,93 |
89,47 |
669,40 |
|
т.бит.отп. |
ккЧайка ** |
2015 |
289964,51 |
1072,87 |
165,50 |
1238,37 |
|
д.недв.имот |
ккЧайка ** |
2016 |
288487,60 |
576,98 |
30,27 |
607,25 |
|
т.бит.отп. |
ккЧайка ** |
2016 |
288487,60 |
1067,40 |
56,04 |
1123,44 |
|
д.недв.имот |
ккЧайка ** |
2015 |
10151,50 |
20,30 |
3,08 |
23,38 |
|
т.бит.отп. |
ккЧайка ** |
2015 |
10151,50 |
37,56 |
5,85 |
43,41 |
|
д.недв.имот |
ккЧайка ** |
2016 |
10151,50 |
20,30 |
1,05 |
21,35 |
|
т.бит.отп. |
ккЧайка ** |
2016 |
10151,50 |
37,56 |
1,99 |
39,55 |
|
д.недв.имот |
ккЧайка ** |
2015 |
5481,81 |
10,96 |
1,73 |
12,69 |
|
т.бит.отп. |
ккЧайка ** |
2015 |
5481,81 |
20,28 |
3,08 |
23,36 |
|
д.недв.имот |
ккЧайка ** |
2016 |
5481,81 |
10,96 |
0,61 |
11,57 |
|
т.бит.отп. |
ккЧайка ** |
2016 |
5481,81 |
20,28 |
1,05 |
21,33 |
|
Общо |
3475,40 |
359,72 |
3835,12 |
|||
Съдът намира, че не са
налице основания да не възприема заключението на вещото лице, доколкото същото
е ясно, обосновано и компетентно изготвено, а и не е оспореното от страните по
делото.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, Съдът прави следните правни изводи:
Съдът
констатира, че жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на
чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с правен интерес, доколкото с
акта се засяга правната му сфера. Съгласно чл. 149, ал.5 от АПК административните актове могат
да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. Следователно
подадената жалба е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество - ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, Акт за установяване на задължение по
декларация се издава по искане на лицето или служебно - при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия.
В конкретния
случай, оспореният акт е издаден в третата хипотеза на цитираната разпоредба –
служебно след установяване, че задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия.
Основният
спорен въпрос по делото е дали АУЗД е нищожен.
Съгласно
разбирането в теорията и практиката за да е нищожен един административен акт,
той трябва да страда от толкова тежък и съществен порок, водещ до такива
радикални нарушения на законността, които да не могат да бъдат премирани дори и
с временно и неокончателно действие на акта. В тази връзка нищожен
административен акт може да бъде акт, издаден от некомпетентен орган, или акт,
издаден при материална незаконосъобразност до степен да е лишен изцяло от
законова опора - не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на
подзаконов нормативен акт, или е издаден при сериозно противоречие с такива, а
съществено засяга права на своите адресати, или при нарушена форма за
валидност.
Съществува и
разбирането, че основание за нищожността на акта, може да бъде и особено
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, допуснати от
органа при издаването му. За да бъде основание за обявяване на акта за нищожен
това нарушение трябва да е толкова съществено, че да опорочава
административното производство като цяло, т.е това производство следва да е
проведено в отсъствие на законово разписаната процедура.
В
административното право е общоприето, че всеки отделен случай изисква
самостоятелна преценка на действителността на административния акт, с оглед
тежестта на порока, от който е засегнат. Основанията за обявяване нищожност на
административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на
форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ
адресат и др. според спецификата на случая.
В конкретния
случая АУЗД е издаден от инспектор, изпълняващ функциите на орган по приходите
съобразно изискването на чл.4 ал.4 във вр. с ал.3 от ЗМДТ, определен въз основа
на представена Заповед № 0793/14.03.2016г., издадена от зам. кмета на
Община-Варна. Последният е определен със Заповед № 0709 от 12.03.2016г. от
кмета на Община-Варна да изпълнява функциите на кмет на 14.03.2016г.
С определение
№829/27.03.2019г. съдът даде указания на ответника да ангажира доказателства във
връзка с наличие на основания за издаването на акта. С писмо с.д.
8710/31.05.2019г. от ответника бяха представени Заповед № 0641/02.03.2016г.,
Заповед № 0709/12.03.2016г. и Заповед № 0793/14.03.2016г.
В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни
данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК;
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 и
ал.4 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
определени с нарочна заповед на Кмета на Община имат правата и задълженията на
органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на
решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни
приходи в съответната община на териториален директор на Националната агенция
за приходите.
Съответно
чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и
събирането на местните такси по този закон към този по чл.4 ал. 1 – 5, както и
такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.
В случая от
ответника не бяха представени надлежни доказателства, които да обосноват
компетентността на органа, издал оспорения АУЗД.
Заповед № 0793
от 14.03.2016г. не е издадена от кмета на Община Варна, който единствено е
оправомощен съгласно правилото на чл.4 ал.4 от ЗМДТ да определи длъжностните
лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по
приходите, а от заместник кметът на Община Варна, въз основа на на Заповед № 0709
от 12.03.2016г., т.е. в хипотезата на заместване. С последната заповед на осн. чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, кметът на
община Варна И.П. е наредил функциите на кмет на 14.03.2016г. да се изпълняват от заместник кмета на Община Варна-П.П. , с всички
произтичащи от това права и задължения.
Съгласно чл.
39, ал.2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със
заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината,
съответно от района. При заместването функциите на титуляра се изпълняват от
лице, натоварено да ги осъществява, като това заместване може да се изпълнява
само в случай, когато е налице хипотезата на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, т. е. отсъствие
на титуляра. В цитираната Заповед № 0709 от 12.03.2016г. на кмета на Община Варна
няма описание на юридическите факти, въз основа на които кметът е разпоредил неговото
заместване за един работен ден. Обстоятелствената част на заповедта съдържа единствено информация
за правното основание за нейното издаване - чл.39, ал.2 от ЗМСМА.
Подобен подход при осъществяване на административната дейност е в противоречие с
предписанието на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, „Заместването се
извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна
невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от
непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична
писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго,
подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията
на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.“
Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен
фактическия състав на „заместването“ следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: 1. Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен
според спецификата на случая административен орган, с която да е определено
лицето, което ще изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2.
Доказателства за отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените
функции, съобразно и посоченото Тълкувателно решение, на титуляря на
длъжността.
Съществуването
на първия елемент се установи по несъмнен начин. По отношение на
втората предпоставка доказателства за наличието й не бяха представени по делото, например - заповед за отпуск,
командировъчна заповед, болничен лист или др. Нещо повече от
посочената заповед, дори не може да се извлече причината за обективната
невъзможност на кмета на Община Варна да изпълнява функциите си на дата
14.03.2016г. Доказването на обстоятелствата
относно компетентността на лицето, издало заповедта, е в тежест на ответника и неговата процесуална пасивност навежда на заключение за
отсъствие на всички елементи от фактическия състав по упражняване на правото на
заместване за датата 14.03.2016г.
Недоказаните
факти съдът е длъжен да приеме за неосъществени. Не може да се
извършва и доказване на факти, непосочени като основания за издаването на
административния акт. Ако такива няма, няма и предмет на доказване. В случая в Заповед
№ 0709 от 12.03.2016г. изобщо липсва посочване на причина за необходимост от осъществяване на
заместване. Следователно при недоказаност на обективна невъзможност на кмета на 14.03.2016 г. да изпълнява своите
нормативно определени права и задължения, то издадената заповед от неговия
заместник на посочената дата, с която са определени служителите от общинската
администрация, които да изпълняват правомощия на органи по приходите, е нищожен
административен акт. Заместник-кметът на Община Варна е издал акт, който е в
изричната компетентност на кмета предвид правилото на чл. 4, ал. 4 от ЗМСМА при
отсъствие на всички кумулативни елементи от правната фигура на заместването. По
изложените съображения заместник-кметът не е имал нито субективно право, нито
правното задължение да действа като кмет на Община Варна и да издаде заповед по чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ. А всяка некомпетентност води до нищожност на административния акт. Предвид изложеното Заповед № 0793 от 14.03.2016г. подписана за кмет на Община
Варна от зам. кмета на Община Варна е издадена без
да е налице хипотезата на заместване, поради което заповедта е
нищожна, с оглед липсата на компетентност на органа, нейн
издател. Тъй като нищожният административен акт
не поражда целените от автора му правни последици и не може да бъде саниран, същият нищожен акт не може да бъде и годна правна основа за издаването на друг акт – в случая АУЗД.
Следователно обжалваният пред съда АУЗД, издаден въз основа на
овластяваща автора на акта нищожна заповед на заместник–кмета на общината, също е нищожен,
като издаден при липса на
компетентност у издателя му.
Доколкото обаче, нищожността е изключително
тежък порок, който поглъща другите форми на незаконосъобразност, то съдът не
дължи друга проверка относно
съответствието на оспорения акт с материалния закон и процесуалните правила.
Като съобрази гореизложените мотиви Съдът намира, че
жалбата е основателна и атакувания административен акт, следва да бъде
провъзгласен за нищожен.
Независимо от
обстоятелството, че в хода на делото жалбоподателят не поддържа несъмнено
искането си съдът да прекрати образувано изпълнително дело във връзка със
събирането на вземанията по акта, след като съдът „обезсили“ като нищожен
обжалвания АУЗД, съдът намира да отбележи, че жалбоподателят не сочи номер на конкретно изпълнително
дело на частен съдебен изпълнител. От представена молба от ответника за
образуване на изпълнително дело до ЧСИ С.Я. , рег. №719 /л.20/, може да се
направи извод, че такова е образувано, без обаче в жалбата да са посочени
конкретни факти в този аспект. Съгласно чл. 4,
ал.2 от ЗМДТ принудителното събиране на публични вземания по ЗМДТ може да бъде
възложено и да се извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от
съдебен изпълнител по реда на ГПК. В случая се касае за изпълнително дело по описа на частен съдебен изпълнител, като за
защитата срещу действията му е приложим процесуалния ред в чл. 433 и следв. от ГПК. Поради това не е от компетентността на Административен съд – Варна да
разглежда и да се произнася по това искане, за което не е приложим реда в чл.
266 и следв. от ДОПК.
При този
изход на делото на жалбоподателя следва се присъдят направените разноски в
производството. Съгласно представения на л.216 от делото списък на разноските
жалбоподателят претендира присъждане на направените по делото разноски в общ
размер на 1 417.71 лв. с включени банкови комисионни, от които 10.97 лв. -
държавна такса за образуване на делото, 406.74 лв. - заплатен депозит за вещо
лице, 1 000 лв. - адвокатски хонорар. Настоящата инстанция намира, че не следва
да бъдат присъждани заплатените от жалбоподателя преводни такси/банкови
комисионни за извършване на услугата по превеждане на внесените суми съответно
за държавна такса и депозити за вещи лица, тъй като същите не представляват
деловодни разноски по смисъла на чл. 143 от АПК и чл. 78 и сл. от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК. Предвид изложеното, доказаните извършени от
жалбоподателя разноски по делото са в общ размер на 1 410 лв., които ответникът
следва да бъде осъден да му заплати предвид изхода на правния спор, направеното
своевременно искане и на основание чл. 161, ал.1 изр.1 от ДОПК.
Водим от
горното и на основание чл.160 ДОПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността
на Акт за установяване за задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК №
МД-АУ-3737/07.04.2017г. на инспектор в Дирекция „Местни данъци” при Община
Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци” при Община
Варна, с който на В.Х.Д. с ЕГН ********** са определени следните задължения: за
2015г. - за ДНИ в размер 683.27 лева-главница
и лихви в размер на 111.02 лева и за ТБО в размер на 1078.89 лева-главница
и лихви в размер 175.30 лева; за 2016г. - за ДНИ в размер на 679.85 лева-главница
и лихви в размер на 41.45
лева и за ТБО в размер на 1073.44 лева-главница
и лихви в размер 65.46 лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на
жалбоподателя В.Х.Д. с ЕГН ********** направени
по делото разноски в размер на 1410 /хиляда четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:……………………….