Определение по дело №383/2020 на Окръжен съд - Габрово

                                          

 

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               №

                         гр.Габрово , 29.10.2020г.

                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание  на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година,в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

                                                     ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

                                                                            И.Димова

                                                                           

като разгледа  в.ч.гр.д. №383 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид  следното:

Производството е образувано по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, подадена чрез пълномощника адв.П. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№881/2020г. ,с което е отхвърлено заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за присъждане на претендираната от заявителя  мораторна лихва.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 596,89 лв. мораторна лихва,начислена за периода  от 14.08.2008г. до 13.03.2020г. върху цялата дължима главница. Твърди се,че законовото изискване за размера на шрифта е въведено  с изменението на чл.10 от ЗПК  през 2014г . Посочените от първоинстанционния съд разпоредби на ЗПК не са действали към момента на сключване на процесния договор.Към този момент са действали разпоредбите на ЗПК от 2006г./отм/. Жалбоподателят се позовава на чл.13 от ЗПК /отм./ ,като се навеждат твърдения, че клаузите на договора са видими и четливи.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане  и уважаване изцяло на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение  за претендираната мораторна лихва,ведно със законните последици  .

           Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

 Предмет на обжалване е разпореждане от 01.07.2020г. по ч.гр.д.№881/2020г. на Габровски районен съд ,инкорпорирано в заповед №3009 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. по ч.гр.д.№881/2020г, с което  е отхвърлено заявлението на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД срещу В.В.Д. в частта,с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на лихва , каквато е претендирана в заявлението в размер на 596,89лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 14.08.2008г. -13.03.2020г.

           Първоинстанционният съд  е приел,че  е налице противоречие с разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит  и ОУ към него, вероятно са разпечатани на шрифт по-малък от 12, тъй като много  трудно се четат. От това е извел ,че същият се явява нищожен  и че потребителят не дължи лихва или други разходи по договора за кредит,  съгласно чл.23 ЗПК.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи , намира жалбата за основателна.

В подаденото  по ч.гр.д.№881//2020г. на ГРС заявление  от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД по чл.410 ГПК  срещу длъжника В.В.Д.  , в т.9  е посочено като претендирано парично вземане в размер на 596,89 лв. – мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода 14.08.2008г. – 13.03.2020г.  за цялата дължима главница. Изложените в т.12 обстоятелства, обосновават създадено правоотношение по договор  за цесия между заявителя и „ОББ”АД  и по  договор за  кредитна карта VISA ,сключен на  14.07.2008г. между „ОББ”АД и длъжника В.В.Д.. В т.12 от заявлението  са изложени обстоятелства за пълно неизпълнение на договорните задължения на картодържателя по процесния договор от 14.07.2008г., след усвояване на кредита ,като  се сочи непогасено задължение  в размер на 1096,89лв.,включващо главница от 500лв. и мораторна лихва от 596,89лв.

Към заявлението е приложен договор за издаване на кредитна карта от 14.07.2008г., сключен  между  ОББ АД и В.В.Д. като картодържател , за предоставяне на кредитен лимит от 500лв. с валидност на картата две години.,при уговорените в договора условия,представени са ОУ на ОББ за издаване и ползване на дебитни и кредитни карти, договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013г.,сключен между ОББ АД  като цедент и    „ЕОС МАТРИКС”ЕООД като цесионер и потвърждение за извършена цесия.

Процесният договор за издаване на кредитна карта от 14.07.2008г. е сключен  преди влизане в сила  на ЗПК, обн.ДВ,бр.18 от 05.03.2010г. Разпоредбата на чл.10,ал.1 от същия,на която се е позовал заповедният съд в обжалваното разпореждане, съдържа изискване шрифтът да бъде не по-малък от 12., което изискване е въведен с  изменението на тази закнова разпоредба , обнародвано в  Дв,бр.35 от 2014г.,в сила от 23.07.2014г., и което съгласно §13 от ПЗР на ЗПК няма обратно действие . Към момента на сключване на процесния договор са действали разпоредбите на ЗПК от 2006г./отм/,в които няма въведено изискване  шрифтът на договора да не бъде по-малък от 12.С оглед  изложеното, незаконосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на нищожност  на процесния договор за издаване на кредитна карта ,като сключен в противоречие с разпоредбата на чл.10,ал.1 ЗПК относно изискването за шрифт  не по-малък от 12. Процесният договор за издаване на кредитна карта и приложените ОУ ,са четливи и дават възможност  да се установи тяхното съдържание.

           При данните, посочени от заявителя  „ЕОС Матрикс”ЕООД в т.9 и т.12 от заявлението по чл.410 ГПК относно претендираната мораторна лихва и приложените към заявлението доказателства по чл.410,ал.3 ГПК,както  и предвид фазата, на която се намира производството – развиващо се като формално и едностранно на този етап, не може да се обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства,на които основава проценото вземане за мораторна лихва  , сочат на противоречие със закона и добрите нрави . На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение .

На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена,като се отмени обжалваното разпореждане  и се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение  по чл.410 ГПК относно сумата от  596,89лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД   върху главницата за периода 14.08.2008г.-13.03.2020г .

 На основание изложеното, въззивният съд

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

           ОТМЕНЯ разпореждане от 01.07.2020г.,инкорпорирано в заповед №3009/01.07.2020г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №881/2020г. на Габровски районен съд , с което е отхвърлено подаденото от  "ЕОС МАТРИКС”ЕООД , ЕИК************  заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.В.Д., ЕГН**********, за сумата 596,89лв. мораторна лихва , начислена върху главницата за периода 14.08.2008г.-13.03.2020г. ,ВМЕСТО КОЕТО  ПОСТАНОВИ:

           ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "ЕОС МАТРИКС”ЕООД ,ЕИК*********, седалище и адрес на управление гр.София, *****************, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника  В.В.Д., ЕГН**********,*** за сумата 596,89лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД  върху главницата за периода 14.08.2008г. - 13.03.2020г  ,

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :