Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е”
състав в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЯНА ВЛАДИМИМРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2321/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20258969 от 23.11.2020 г., постановено по гр. д. № 10253/2020 г.,
по описа на СРС, 166 състав, е уважен предявеният от „А.“ ЕООД срещу З. „Е.“ АД
иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата от 7083,16 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №
**********/09.11.2018 г. за настъпило на 08.11.2018 г. в гр. Пловдив, бул.
„България“, паркинга на хотел „Плаза“ застрахователно събитие – пожар на
автомобила, в следствие на което е причинена тотална щета на застрахования по
Договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ от 21.11.2017 г. с № 00580000172306
лек автомобил „ Рено Клио“, с рег. № ********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
25.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответника – З. „Е.“ АД, чрез , чрез пълномощника си юрк. Св. М., с надлежно учредена
представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност, поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на
изводите. Поддържа, че съгласно уговореното между страните застраховката влиза
в сила след изпълнение на изискванията за оглед и заснемане на МПС от
представител на застрахователя. Изтъква, че от приетото по делото Рамково
споразумение от 14.01.2009 и Анекс № 2 към
него изрично е уговорено изискването предложените за застраховане автомобили да
бъдат представени за оглед. Сочи, че в чл. 1 от анекса е уговорено, че при
липса на оглед и снимков материал застрахователят си запазва правото на отказ
на всички заведени щети за съответния автомобил. Счита, че неправилно съдът е
приел, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължение по чл. 395, ал. 1 КЗ, тъй като в процесния случай не се касае до
неизпълнение на задължение по сключен застрахователен договор, а за несбъдване
на условие за влизането му в сила, а именно предоставянето на автомобила за
оглед и заснемане. Моли съда на отмени обжалваното решение и отхвърли
предявения иск, както и да присъди съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият – „А.“
ЕООД, чрез пълномощника си адв.Ст. Б., с надлежно учредена представителна власт
по делото е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба- Сочи,
че от изрично уговореното в т.3 от Анекс № 2 към
сключеното Рамково споразумение от 14.01.2009 г., задължението за оглед и
заснемане на застрахованото МПС е изцяло ангажимент на застрахователя, който е
следвало да извърши такъв в гр. София. Моли съда да потвърди обжалваното решение
като правлно и закононсъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.
Във връзка с наведените в жалбата оплаквания
настоящият състав на съда намира следното:
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционния съд е приел, че на 21.11.2017 г.
страните по спора са сключили Договор за имуществена застраховка „Каско“ с № 00580000172306 за периода 21.11.2017 г. до
21.11.2018 г. за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ********. Също така е приел, че на 08.11.2018
г. в гр. Пловдив, бул. „България“ на паркинка на хотел „Плаза“ е настъпило
застрахователно събитие – пожар на застрахования автомобил, което е причинило
тотална щета на автомобила. За настъпването на застрахователното събитие
застрахователят е бил надлежно уведомен, който е постановил отказ за изплащане
на обезщетение.
Единственият
спорен въпрос е дали е налице основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, поради неизпълнение на задължението на застрахования да предостави
МПС за оглед и заснемане, следствие на което ответникът счита, че договорът не е
бил действащ към момента на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ отказът на застрахователя по да изплати застрахователно
обезщетение за вреди от застрахователно събитие винаги трябва да е обусловен от
установяване на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение на застрахования, визирано в Общите условия към
застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. Или за да откаже да плати застрахователно
обезщетение поради неизпълнение на задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор или в закон, застрахователят трябва да докаже, че
неизпълнението е причина за настъпване на застрахователното събитиепо арг. на
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ Ето защо и клаузите в Общите условия към договора,
предвиждащи като санкция за неизпълнението на изрично посочени задължения
неплащането на застрахователното обезщетение, имат силата на закон за страните,
но само ако неизпълненото задължение е значително за интереса на
застрахователя. В случая няма спор, че процесния лек автомобил не е заснет и не
е съставен протокол за оглед при сключването на застрахователния договор.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че щом застрахователят е приел
плащането на пълната застрахователна премия на 4 броя вноски с разсрочено
плащане, преди настъпване на процесното събитие, застрахователния договор е
влязъл в сила и е породил присъщите му правни последици, а именно задължението
на застрахователя да обезпечи поетата застрахователна закрила.
Трайно установената
съдебна практика приема, че за да възникне право на застрахователя да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ в хипотезата на
неизпълнено конкретно задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, това неизпълнено задължение следва да е от естество,
че да се намира в причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие, с
обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани.
Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказване пряката причинно –
следствена връзка между поведението на застрахования и настъпване на
застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/ или възможността за
тяхното установяване, като доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
е на застрахователя. Следователно, неизпълнението на предвидено в
застрахователния договор изискване за представяне на автомобила за оглед и
заснемане, само по себе си не се отразява на влизането в сила на
застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“, щом цялата дължима
премия или първата вноска от нея, при разсрочено плащане, са надлежно
престирани и приети от застрахователя. Съдържанието и вида на сочените
задължения, изключват те да са и от категорията, считащи се за съществени, с
оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ от
момента на въвеждането им от съконтрахентите, освен ако застрахователят докаже
наличие на причинна връзка между неизпълнението на тези конкретни задължения и
настъпване на застрахователното събитие, по повод на което се претендира
обезщетението, респ. обема на вредите или възможността за тяхното установяване.
Нещо повече, застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на
сключване на застрахователния договор. Не е възможно застрахователен договор,
по който е платена дължимата премия да не осигурява застрахователно покритие за
уговорения застрахователен риск./ в подобен смисъл са Решение № 173 от 22.11.2013 г., по т.д. № 727/2012 г. на
ІІ т.о. ВКС; Решение № 207 от 13.01.2017 г., по т. д. № 3394/2015 г. на II т.о. ВКС; Решение № 147 от 06.02.2017 г. по т.
д. № 2481/2015 г. на ІІ т.о. ВКС и Решение № 30 от 28.04.2017
г., по т.д. № 2334/2015 г. на II т.о. ВКС/.
В настоящия случай
няма установена пряка връзка между непредставяне на МПС за оглед и заснемане, и
настъпване на застрахователното събитие, нито обема на вредите и възможността
за установяването им. Следователно, липсата на оглед и първоначално засенемане
не е довело до невъзможност за установяване на вредите от настъпилото
застрахователно събитие. Следва да се има предвид, че това е втори по ред
застрахователен договор между страните за същия автомобил. Дори да е било
извършено заснемане и оглед на застрахованото МПС, то е ирелевантно за
установяване на настъпилите вреди следствие на застрахователното събитие –
Пожар.
С оглед
дефинитивното определение на застрахователия договор в чл. 343, ал. 1 КЗ и
посочения от законодателя момент на влизането му в сила – след плащане на
цялата дължима премия или на първата вноска от нея при разсрочено плащане,
договореното между страните отлагане действието на същия до изпълнение на
конкретните задължения на застрахования, свързани с установяване техническото
състоянието на автомобила към момента на сключване на договора, няма правната
характеристика на отлагателно условие по см. на чл. 25 ЗЗД – едно бъдещо
несигурно събитие, от сбъдването на което да зависи дали този договор ще породи
действието си между страните. Поради това независимо, че неизпълнението на тези
задължения на застрахования евентуално би могло да е относимо към обема на
застрахователната отговорност, което в случая с оглед характера на настъпилото
застрахователно събитие е несъотносимо, то е правно ирелевантно за момента на
влизане в сила застрахователния договор и неговото действие.
Доколкото
застрахователят не е доказал, че именно неизпълнението на поетото от
застрахования задължение за предоставяне на автомобила за нов оглед и маркиране,
след като такова вече е било извършено при сключването на предходния
застрахователен договор, е причина за настъпване на застрахователното събитие,
респ. за обема или за установяването на вредите, отказът за заплащане на
застрахователно обезщетение не може да бъде обоснован с разпоредбата на чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ.
Следователно,
наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на
предвидения в него застрахователен риск „пожар“ и надлежното изпълнение на
задълженията на ищеца във връзка със заявяване на събитието и представяне на
необходимите документи обуславят извод, че са налице предпоставките по чл. 405,
ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че въззивната
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение
изцяло да бъде потвърдено, макар и по различни съображения.
При този изход на правния спор, предмет на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – ищец трябва да се
присъди сумата от 840 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
С оглед на цената на иска
въззивното решение по процесното търговско дело не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20258969 от 23.11.2020
г., постановено по гр. д. № 10253/2020 г.,
по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА З. „Е.“
АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на „А.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , вр. чл. 273 ГПК сумата от 840 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.