№ 3136
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110206678 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба от Х. С. С. срещу наказателно постановление /НП/
№ 42-0005838/ 29.03.2023 г., издаден от началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР, с което за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2,
пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 10 лева; на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл.36,
параграф 1, т.(i), пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014.
В жалбата се релевират доводи за това, че са допуснати съществени
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се отмяна
на наказателното постановление в цялост.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява
от процесуален представител, като жалбата се поддържа, с искане за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се сторени разноски.
Допълнително се развиват съображения в посока незаконосъобразност на
атакуваното НП в писмени бележки, с приложение – списък на разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
придружаващо жалбата писмо иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства намира следното от фактическа страна:
На 19.02.2023 г. около 14:20:13 часа жалбоподателят управлявал МПС „М.”
с рег. № ********** от кат. N3, оборудвано с аналогов тахограф SIMENS
VDO 1324.710015420300, с прикачено към него полуремарке „Ф.“ с рег. №
********** от кат. О4, на автомагистрала «Струма» 54-ти километър в посока
София, бул.“Вл.Вазов“, като извършвал обществен превоз на товари на
територията на Р България по маршрут гр.Бобовдол – гр.София, видно от
пътен лист № 545798/ 19.02.2023 г., попадащ в обхвата на Регламент № 561/
2006 (EO). При проверка на РД «АА» било установено, че водачът не
представя контролен талон, НП или АУАН към СУМПС. Проверяващите
направили констатация и за това, че същият за времето от 06:00 ч. на
23.01.2023 г. до 06:00 ч . на 19.02.2023 г. не може да представи по време на
проверката тахографски листа за предходните 28 дни; не притежава валидна
карта на водача и няма удостоверение дейности по образец.
При така установените факти на 19.02.2023 г. свидетелят Д. Д. съставил,
в присъствието на жалбоподателя и на свидетеля по АУАН А. С., акт за
установяване на административно нарушение № 00221 от същата дата. Актът
е предявен на нарушителя и подписан от него на същата дата.
Въз основа на така съставения АУАН на 29.03.2023 г. е издадено
обжалваното наказателно постановление, връчено на жалбоподателя на
26.04.2023 г., с което за нарушение по чл.100, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 лева; на основание чл.93в,
ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на същия е наложено и
административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева за нарушение на
разпоредбата на чл.36, параграф 1, т.(i), пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/
2014.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства - показанията на свидетеля Д. Д.,
АУАН, копия от пътен лист и тахографски листа, копие от товарителница,
2
копие от протокол за контролна проверка на аналогов тахограф, писмено
сведение на жалбоподателя, заповед за компетентност, както и от останалите
материали по делото. Съдът се довери на заявеното от свидетеля Д., дадени в
съдебно заседание, тъй като показанията му пресъздават основните факти по
делото и са последователни и без противоречия. Съдът цени писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ
на съдебен контрол.
По съществото на спора:
Както актът, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са издадени от компетентни органи. Спазени са
законоустановените срокове по чл.34 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за административно
нарушение по чл. 100, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП - за това, че не представя
контролен талон, НП или АУАН към СУМПС. Видно от цитираната законова
разпоредба, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке. Същевременно и от АУАН, и от НП
се чете, жалбоподателят да не е представил контролен талон, НП или АУАН
към СУМПС. Така не може да се поддържа, да е налице пълно, точно и
коректно описание на фактическата обстановка, доколкото за наказаното лице
не става ясно, какво именно нарушение се твърди, да е извършил. Волята на
административнонаказващия орган /АНО/ се може да се предполага и да се
извлича по пътя на тълкуването. Само за пълнота и прецизност на
изложението, законодателят в цитираната разпоредба е заложил задължение
за водача на МПС да носи свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке от
съответната категория. Допуснато е съществено процесуално нарушение, като
е нарушено правото на жалбоподателя да разбере административното
обвинение, респективно да организира адекватно защитата си, което
3
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП - в тази му част.
По пункт втори на административното обвинение:
С наказателното постановление на жалбоподателя е вменено, че е
реализирал състав на административно нарушение на разпоредбата на чл.36,
параграф 1, т.(i), пр.2 от Регламент (ЕС) № 165/ 2014. Съгласно разпоредбата
на чл.36, §1, т.(i), пр.2 от Регламент 165/2014 г., "Когато водачът управлява
превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да
е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен
орган: i) тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от
водача през предходните 28 дни.". Следва да се отбележи, че разпоредбите
на Регламент 165/2014 са унифицирани с българското законодателство, в
частност със Закона за автомобилните превози. Съобразно заложеното от
законодателя в нормата на чл.93в, ал.17, т.1 от този закон, „Наказва се с глоба
1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни: 1.
тахографски листа". В конкретния случай безспорно е установено, че на
инкриминираната дата - 19.02.2023 г. - жалбоподателят не е представил
тахографски листа за предходните 28 дни / за времето от 06:00 ч. на
23.01.2023 г. до 06:00 ч . на 19.02.2023 г. /. Същият е дал обяснение, че е е
забравил въпросните листа в офиса – обстоятелство, което е фиксирано
писмено както в акта, така и в постановлението – както и това, че му е
предоставена възможност в законоустановения срок да ги предостави в отдел
на ИА «АА» - София. Така на 23.02.2023 г. указанията на АНО са изпълнени.
При все това, на 29.03.2023 г. е издадено процесното наказателно
постановление, с което жалбоподателя е бил санкциониран – и за
коментираното нарушение. Само за пълнота и прецизност на изложеното,
наказателното постановление вменява на жалбоподателя и да е извършил
нарушения, като не притежава валидна карта на водача и няма удостоверение
за дейности по образец. В същото време не се установява, от една страна, да е
налице конкретика по повод на това, какви именно дейности по образец си
визират в постановлението, от друга – нормата на чл.93в, ал.17 съдържа
различни хипотези, изчерпателно изброени в четири точки. В
действителност, на санкционираното лице цифрово е повдигнато обвинение
по пункт 2 единствено по т.1, а т.1 регламентира единствено задължението на
4
водача, при проверка от контролните органи, да представи тахографски листа
/не и валидна карта на водача и удостоверение за дейности по образец/. В
този ред на мисли, нарушено е правото на защита на санкционираното лице, а
съдът е поставен в невъзможност да извърши цялостна преценка касателно
реализиране на нарушението от фактическа страна. Така е възпрепятствана
възможността, санкционираното лице да разбере административното
обвинение и да организира адекватна защита.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Сочените
пороци не могат да бъдат преодолени по пътя на субективната човешка мисъл.
Не е спазено изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно
описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна
правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за
какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
правото му на защита са били нарушени, което може да има само една
последица, а именно: отмяна на обжалваното наказателно постановление, без
да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
Същевременно не се установява да е изследван въпросът за прилагане на
института на "маловажност", уреден в чл. 28 от ЗАНН. Единствено лаконично
се отбелязва, че не са налице предпоставки за приложение на тази законова
разпоредба. В обжалваното наказателно постановление липсват аргументи,
относно тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН,
съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието „маловажен случай“, затова с оглед препращащата
норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалното
определение на това понятие, визирано в чл.93, т.9 от НК: извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
5
обикновените случаи от същия вид.
Всичко изложено до тук мотивира съда на приеме че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски: с оглед отмяната на обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде разгледана претенцията на
жалбоподателя за направени разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства
по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В настоящия случай
жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Нормата на чл. 143, ал. 1
АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Следователно, при уважаване на подадената
жалба и отмяна на обжалваното НП, и при претенция за разноски от
жалбоподателя, съответния административнонаказващ орган /АНО/, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство
разноски. В жалбата се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
като е приложен договор за правна защита и съдействие, според който за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене
на дело по обжалване на ЕФ, е платена сума в размер на 950.00 лв. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно. То не се явява
прекомерно, с оглед брой проведени съдебни заседания и извършени
процесуално-следствени действия. С оглед изискванията за осъществено
оказване на правна защита и съдействие по административното дело, то
следва да бъде уважено като основателно. Предвид изхода на делото,
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0005838/ 29.03.2023 г.,
издаден от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което
за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева; на
основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лева за
нарушение на разпоредбата на чл.36, параграф 1, т.(i), пр.2 от Регламент (ЕС)
№ 165/ 2014.
ОСЪЖДА въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 950.00лв.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7