№ 1301
гр. Варна , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501183 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278018/15.03.2021 г.,
депозирана от адв. А.Г. – ВАК, в качеството му на особен представител на Г.
В. К., ЕГН: **********, с адрес: *****, срещу Решение № 260622 от
23.02.2021 г., постановено по гр.д. № 20635/2019 г., по описа на Районен съд –
Варна, XLVII състав, изменено с Определение № 263486/12.04.2021 г. по реда
на чл. 248 от ГПК, в частта, с която е прието за установено, че Г. В. К., ЕГН:
**********, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк,
сграда 14, сумата от 1004,78 лева – главница, по Договор за револвиращ
потребителски кредит, отпуснат под формата на кредитна карта CARD-
16422329, сключен във връзка с Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-15981819/13.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г., до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 15328/2019 г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че по делото липсват доказателства относно
надлежното получаване на кредитната карта ведно със съответното
Приложение от Г.К.. Сочи се, че от представената по делото товарителница
не може да се направи обоснован извод за връчването (доставянето) на
същите.
Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част.
В законоустановения срок е подаден отговор от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, чрез юрисконсулт Н.М., с който се оспорва въззивната жалба.
Счита обжалваното решение за допустимо, правилно и законосъобразно.
Излага, че с оглед констатираната недействителност на договор за
предоставяне на револвиращ потребителски кредит от първоинстанционния
съд, последният правилно е приел, че потребителят дължи само чистата
стойност на кредита. Сочи, че размерът на главницата е доказан от приетата
по делото ССчЕ. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В съдебно заседание въззивната страна Г.К., се представлява от особен
представител адв. А.Г., който настоява за отмяна на атакуваното решение в
обжалвата част по изложените във въззивната жалба съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, не изпраща представител, с молба вх. № 12972/01.07.2021 г. същата
изразява становище, че поддържа отговора на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Заповед № 7461 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 01.10.2019 г. по ч. гр. д. № 15328/2019 г. по описа на РСВ, XLVI
състав, поправена с Разпореждане № 3856/29.01.2020 г. по реда на чл. 247, ал.
1 от ГПК, съдът е разпоредил длъжникът Г. В. К., ЕГН: **********, да
2
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
*********, сумата от 1004,78 лева, представляваща главница по договор за
револвиращ потребителски кредит, отпуснат под формата на кредитна карта
CARD-16422329, сключен във връзка с договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № CREX-15981819/13.05.2018 г., сумата от 155,53 лева -
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 08.03.2019 г., сумата от
52,40 лева – мораторна лихва за периода от 08.03.2019 г. до 11.09.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 27.09.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията,
както и сторените в заповедното производство разноски. Същата е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-15981819, оторизационен код a36a53xk, сключен на 13.05.2018 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
********* – кредитор, и Г. В. К., ЕГН: ********** – кредитополучател, ведно
с Условия по договора. Видно от чл. 12 на последните, след проучване
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя, в
срок от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита кредиторът може
да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000,00 лева, като всички задължения, свързани с ползване на
кредитната карта, ще възникнат само след нейното активиране от
кредитополучателя. В чл. 13 е отбелязано, че кредитният лимит се определя
едностранно от кредитора, както и че същият представлява револвиращ
потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя за
ползване посредством кредитната карта. В чл. 14 е отразено, че всяка
трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване
на договора за револвиращ кредит, като потвърждението за извършване на
трансакциите ще се прави от кредитополучателя чрез въвеждането на
персонален идентификационен номер (ПИН). Чл. 16 гласи, че за ползването
на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването му, както и такси
за ползване на кредитната карта. Посочено е, че дължимите лихви и такси ще
бъдат уточнени в приложението по чл. 21 на Условията по договора.
3
Съгласно чл. 21, кредитната карта ще бъде доставена на кредитополучателя
заедно с документ – приложение, неразделна част от договора за кредит,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата
за активиране на картата. Горецитирания договор, ведно с условията
кридитополучателят е подписал саморъчно всяка страница от същите.
Видно от Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-15981819, с кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
кредитополучател Г. В. К., кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000,00 лева, като е издал на
кредитополучателя кредитна карта, чрез която се осъществява отдалечен
достъп до отпуснатия кредит. В т. 2 на Приложението е отбелязано, че чрез
картата се извършва и идентификация на кредитополучателя, като в т. 5 е
уточнено, че идентификацията се извършва чрез въвеждане на персонален
идентификационен номер (ПИН), уникален за всеки клиент - универсален
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕП, за който страните по
Договора приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в
съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с
приемане на настоящото Приложение. Посочено е, че първоначалният ПИН
се съобщава на кредитополучателя чрез приложена към Приложението
процедура по активация, неразделна част от договора за кредит. В т. 6 е
указано, че преди началото на ползването на картата кредитополучателят е
длъжен да я активира съгласно приложената процедура по активация, като
активацията ще има правното действие, предвидено в договора за кредит.
Съгласно т. 12, кредиторът издава месечно извлечение за извършените
трансакции, което изпраща на кредитополучателя по електронна поща, а
съгласно т. 13, месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на горното извлечение, най-малко в минимален
размер по съдържаща се в Приложението тарифа.
Видно от обратна разписка на „Еконт експрес“, пратка №
1051013834789 с подател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ – клон България,
с описание CARD-16422329, е получена от Г. В. К. на 10.10.2018 г., за което
от получателката е положен саморъчен подпис - последният неоспорен от
страните.
4
От заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредит № CARD-16422329 е
усвоен в размер на 1004,78 лева, като по отделни елементи сумите са
следните:
дата 10.10.2018 г. – теглене от банкомат – 700,00 лева;
дата 10.10.2018 г. – такса теглене от банкомат – 18,00 лева;
дата 10.10.2018 г. – справка лимит – 0,40 лева;
дата 10.10.2018 г. – плащане ПОС терминал – 89,55 лева;
дата 10.10.2018 г. – справка лимит – 0,40 лева;
дата 10.10.2018 г. – теглене от банкомат – 150,00 лева;
дата 10.10.2018 г. – такса теглене от банкомат – 5,00 лева;
дата 11.10.2018 г. – плащане ПОС терминал – 13,38 лева;
дата 11.10.2018 г. – плащане ПОС терминал – 12,26 лева;
дата 12.10.2018 г. – теглене от банкомат – 10,00 лева;
дата 12.10.2018 г. – такса теглене от банкомат – 2,20 лева;
дата 12.10.2018 г. – справка лимит – 0,40 лева;
дата 12.10.2018 г. – плащане ПОС терминал – 2,39 лева;
дата 17.10.2018 г. – справка лимит – 0,80 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
5
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
доколкото не се засяга приложението на императивни материалноправни
разпоредби. В настоящия случай първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 2
от ГПК. Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в
която са отхвърлени претенциите за заплащане на сумата от 155,53 лв.,
представляваща дължима договорна лихва, начислена по договора за
револвиращ потребителски кредит, отпуснат под формата на кредитна карта
CARD-16422329, както и за сумата от 52,40 лв., представляваща дължимо
обезщетение за забава, начислено по горецитирания договор, спорът по
настоящото дело се съсредоточава върху поддържаното с въззивната жалба
оплакване относно липсата на доказателства за надлежно връчване на
кредитната карта ведно със съответното приложение на длъжника.
Настоящият въззивен състав счита същото за неоснователно по
следните съображения:
Представената по делото обратна разписка на куриерската служба
„Еконт експрес“, подписана лично от длъжника, е частен документ с
доказателствено значение, който свидетелства за предаването на пратката на
последния. Съдът намира, че в тежест на получателя е да възрази, ако
полученото от него не отговаря на необходимото и предвидено съдържание
на пратката, описано в чл. 21 на подписаните от длъжника Условия по
договора, а в настоящия случай именно: кредитна карта CARD-16422329 и
съответното Приложение към нея. Доколкото не са налице данни такова
възражение да е било отправено, следва да се приеме, че получателят е
одобрил пратката в цялост. Процесната пратка е предадена в държане именно
на длъжника. В допълнение следва да се посочи, че в приложението е
отразено, че първоначалният ПИН, необходим за активиране на картата, се
съобщава на кредитополучателя чрез приложена към приложението
процедура по активация. Безспорно се установи от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че кредитната карта е
активирана и кредитният лимит е бил усвоен.
6
По изложените съображения въззивният съд намира, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, поради което следва да се отхвърли, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно –
да се потвърди.
По разноските:
При този изход от делото въззивната страна няма право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 250,00 лева,
от които 150,00 лева – внесен депозит за особен представител на
въззивницата, и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване на невисоката фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260622/23.02.2021 год., постановено по
гр. дело № 20635/2019 г. по описа на ВРС, XLVII състав, в частта, с която е
прието за установено, че Г. В. К., ЕГН: **********, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14, сумата от 1004,78 лева –
главница, по Договор за револвиращ потребителски кредит, отпуснат под
формата на кредитна карта CARD-16422329, сключен във връзка с Договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-15981819/13.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 27.09.2019 г., до окончателно изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело №
15328/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *****, да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк, сграда 14,
7
сумата от 250,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция.
В останалата си част Решение 260622 от 23.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 20635 по описа за 2019 г. на РС – Варна,ХLVII състав, е влязло в
сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8