№ 19556
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Т.
при участието на секретаря Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Т. Гражданско дело № 20231110168199
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, предявена
като частичен иск от сума в общ размер на 5 777,37 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП.
В исковата молба се твърди, че 08.05.2023 г. в гр. П., Н. Н., като водач на
л.а. „Волво Ц30“, с рег. № ******** навлязла в кръстовище на равнозначни
пътища, без да пропусне движещия се от дясната страна с предимство л.а.
„Ауди А6“, с рег. № ********, управляван от ищеца, поради което настъпило
ПТП, за което бил съставен Протокол № 1828004/2023 г. от органите на МВР.
Към дата на ПТП л.а. „Волво Ц30“, с рег. № ******** бил застрахован при
ответника по застраховка гражданска отговорност. Твърди, че неговият
автомобил бил застрахован по застраховка Каско при „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
който застраховател калкулирал, че стойността на ремонта е 17 316,71 лв., но
поради платено обезщетение по предходна щета намалил определения размер
и заплатил 12 293,13 лв. обезщетение и 84 лв. разходи за превоз. Ищецът сочи,
че е възложил ремонта на автосервиз в гр. П., като стойността на ремонта
възлизала на 18 070,50 лв. с ДДС. Аргументира, че общите разходи, които е
сторил възлизат на 18 154,50 лв. (+ 84 лв. за превоз). Доколкото
застрахователят по Каско му е заплатил сумата от 12 377,13 лв., претендира
разликата от 5 777,37 лв. от застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва
наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Волво Ц30“, с рег.
№ ********, датата и мястото на пътния инцидент. Оспорва претенцията като
1
прекомерно завишена и счита, че изплатеното обезщетение от застрахователя
по застраховка Каско, напълно покрива вредите по автомобила на ищеца.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Със становище от 27.09.2024 г. ищецът е поискал изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер.
С протоколно определение от 30.09.2024 г. СРС е допуснал на основание
чл. 214 ГПК изменение на размера на иска, като същия се счита предявен за
сумата от 5346,21 лв. вместо 100 лв., за който размер е първоначално предявен
от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с
противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че 1/ л.а. „Волво Ц30“, с рег. № ******** е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“; 2/ Процесното ПТП е настъпило при механизма, описан
в исковата молба, по вина на водача на л.а. „Волво Ц30“, рег. № ********. 3/
От „ЗК Лев Инс“ АД е изплатено на ищеца застрахователно обезщетение за
щетите, настъпили от процесното ПТП, в размер на 12377,13 лева. 4/ За
отстраняване на щетите, настъпили в резултат от процесното ПТП, ищецът е
заплатил разноски в размер на сумата от 18070,50 лева, както и 84 лева за
транспортиране на автомобила до сервиз след ПТП 5/ ищецът е предявил
претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното
дружество с покана, която е получена и не е налице плащане.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза се
установява в производството, че процесните увреждания по лек автомобил
„Ауди А6“, рег. № ********, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото на 08.05.2023 г. пътно-транспортно проишествие.
При така изложените по-горе съображения, съдът приема, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
2
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени
вреди на увреденото лице.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния
лек автомобил „Ауди А6“, рег. № ********, определена на база средни
пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 17723,34 лева, към която сума
следва да се добави и сумата от 84 лева – разноски за превоз на аварирал
автомобил.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/,
дължимото обезщетение, следва да бъде определено по пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определям
съобразно доказания размер на претърпянатам вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д.
№ 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г.,
І Т. О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
(увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест
3
възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото
те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа
характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било
невъзможно предвид спецификата на увредената част.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 17807,34 лева, какъвто е и размерът на
обезщетението, на което ищецът има право.
Безспорно е между страните по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК е отделено за ненуждаещо се от доказване в производството, че във
връзка със заявена пред ответното дружество извънсъдебна претенция,
последното е заплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 12377,13 лева.
След приспадане на платената от ответника сума от 12377,13 лева
остава дължима сумата от 5430,21 лева От ищеца се претендира сума в по-
малък размер, а именно 5346,21 лева, поради което искът с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ се явява основателен за пълния предявен размер,
респективно, следва да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено
да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна
такса в размер на 213,85 лева, за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 150 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
850 лева, като са представени доказателства за извършването на
претендираните разноски.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на
ищеца в производството адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца,
претендирания размер на адвокатското възнаграждение, намира, че
възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на претендираното от името на ищеца в производството
адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено, като на ищеца следва да
4
се присъди сумата от 500 лева.
За да достигне до този извод съдът съобрази следното:
Първо, настоящият състав е обвързан от решение на СЕС по дело C-
438/22 („Ем акаунт БГ" ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество
Армеец" АД). В същото е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
При това положение съдът следва да извършва оценка на
обосноваността на претендираните разноски във всеки конкретен случай. В
настоящия процес СРС констатира, че множество от обстоятелствата,
подлежащи на доказване от ищеца, са отделени като безспорни между
страните, поради което не е било необходимо провеждането на пълно и главно
доказване на всички елементи от ФС. Следва да се съобрази също, че е
проведено само едно открито съдебно заседание, на което процесуалният
представител на ищеца не се е явил.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 881,85 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 178 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати в
полза на Б. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата от 5346,21 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени щети на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ********, в резултат
на ПТП, реализирано на 08.05.2023 г., в гр. П., по вина на водача на лек
автомобил „Волво Ц30“, с рег. № ********, чиято "Гражданска отговорност" е
била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /12.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати в
полза на Б. И. И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
881,85 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6