Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260123
гр. ВРАЦА,10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в
публичното заседание на
23.04.2021г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
Ана Ангелова
в присъствието на:
прокурора секретар Хр.Цекова,като разгледа докладваното от съдия
П.Петрова в.гр. дело
N` 160 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Н.Я.И. ***,е
обжалвала решение на РС Враца от 10.03.2021г.,постановено по гр.д.№
3260/2020г.,с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.т.1-2 КТ.Поддържа се във въззивната жалба,че
обжалваното решение е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,поради което
се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната инстанция,с което
предявените искове се уважат.Претендират се разноски за двете инстанции.Навеждат
се и доводи за допуснати процесуални нарушение от първата инстанция,свързани с
недопускане на поискани гласни доказателства,поради което с въззивната жалба се
иска събиране на нови доказателства – гласни, относно обстоятелства,свързани с
прекратяване на трудовия договор и липсата на воля от страна на въззивницата за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,което искане е уважено.
Противната
страна оспорва въззивната
жалба.Моли първаинстанционното решение да бъде потвърдено.Няма доказателствени
искания.Претендира разноски.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от
страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на
съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество
същата се явява основателна.
Пред първоинстанционния съд
въззивницата е предявила обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 и т.2 КТ против ОД на МВР - Враца за признаване на уволнението на
въззивницата за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяването
ѝ на предишната работа.
Поддържа се в исковата молба, че между страните съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 369р-7147 от
24.04.2020 г.,в който било отразено,че същият е сключен на основание чл. 68 ал.
1 т. 1 от КТ вр. с чл. 70 от КТ. Съгласно договора ищцата била назначена на
длъжност „***” в група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи”
от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Враца. На тази длъжност били назначени
още четирима служители. На 13.11.2020 г.,според изложеното в исковата молба
всички служители от групата били извикани в ОД на МВР и там им било казано, че
според изискването на проекта, по който били назначени, трябва да пуснат молба
за напускане и молба за назначаване едновременно с това. На същата дата на
ищцата ѝ били връчени готови, предварително написани молби за
прекратяване на трудовото правоотношение и за назначаване на същата длъжност.
Сочи се също в исковата молба, че въззивницата подписала молбите, като били
уведомени в понеделник, на 16.11.2020 г., да отидат да подпишат новите трудови
договори и да продължат да работят. Твърди се, че на 16.11.2020 г. въззивницата
отишла в ОД на МВР, но от там ѝ била връчена за подпис единствено
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с № 369з-2273 от
16.11.2020 г., според която правоотношението било прекратено от неделния ден -
15.11.2020 г. В заповедта било посочено, че прекратяването е на основание чл.
128а ал. 3 и чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ. Ищцата-въззивница била уведомена, че
директорът не е пожелал да подпише нов трудов договор с нея.
Въззивницата поддържа в исковата молба, че така прекратеното трудово
правоотношение е незаконно. Излага, че самият трудов договор бил сключен като
временен,според отразеното в него, но по никакъв начин и никъде не било указано
какъв е срокът на договора или работата, която следва да бъде извършена. По
тази причина намира, че трудовото правоотношение има безсрочен характер.
Отделно от това смята, че действията на ответника са неправомерни, като са я
въвели в заблуждение и по този начин са прекратили трудовото правоотношение,
без да е налице реално такова намерение от нейна страна. Молбата за
прекратяване била написана предварително заедно с молбата за назначаване и
едновременно ѝ били връчени за подпис. Намира действията на ответника за
некоректни и в нарушение на закона, като са се опитали да го заобиколят и да
прекратят правоотношението по ред, който ощетява ищцата, която била
принудена/подведена/ да направи волеизявление, което в действителност не е
искала.
Въззиваемият –
ответник в първата инстанция е подал отговор,с който счита предявените искове
за неоснователни. Не оспорва, че между страните е налице сключен трудов договор
с посочения pегистрационен номер.Сочи, че на 10.03.2020 г. въззивницата е
подала заявление за назначаване на „временен трудов договор на длъжност - *** в
група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и
водачи“ от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по
допълнителен щат, утвърден с M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3
8121К-4286/02.03.2020 г. към щата на Областна дирекция на МВР - Враца“. Бланката
за прекратяване на трудовото
правоотношение била предварително подготвена, като ищцата я попълнила
собственоръчно, внимателно я е прочела и след като ѝ е обяснено подробно
за характера и срока на допълнителния щат, я е подписала, без да направи възражение.Излага
се в отговора, че на основание заявлението за назначаване и съгласие на
директора на ОДМВР – Враца, бил изготвен и подписан от двете страни срочен
трудов договор. Действително в договора не бил посочен изрично срока, но същият
бил посочен в заповедта на министъра във връзка с допълнителния щат, като
самите заповеди били посочени изрично в договора, както и в заявлението за
назначаване, подадено от ищцата.Според ответника И. изначално е знаела какъв е
срокът, за който е наета да полага труд.Въззиваемият не отрича, че с изтичане
на срока по допълнителния щат, служителите са пуснали заявление за прекратяване
на договорите по взаимно съгласие. От своя страна директорът на ОДМВР - Враца е
обективирал съгласието си за прекратяване с резолюция върху заявленията. Сочи,
че служителите адресирали до него и нови заявления за назначаване по нов
допълнителен щат по M3 8121к-10369/05.11.2020 г. Всички заявления, отнасящи се
до трудовите им правоотношения, били изготвяни от служители на сектор КАПОЧР към
отдел „Административен“ при ОДМВР - Враца в улеснение на лицата. Сочи се, че
тези заявления били внимателно прочитани, обяснявани и подписани собственоръчно
от всеки един служител.Излага се, че върху заявлението за назначаване на Н.И.
директорът написал, че не е съгласен същата да бъде назначена, като мотивите за
това произтичали от получена докладна записка от прекия ръководител на ищцата -
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Враца. В докладната било посочено,
че И. не се справя с работата, проявява слаба инициативност, има съществени
пропуски.Твърди се, че процесното трудово правоотношение има срочен, а не
безсрочен характер. В договора изрично били посочени правните основания - чл.
68 ал.1 т.1 - срочен трудов договор за определен срок и чл. 70 КТ - срок за
изпитване. Словестно също било изписано, че договорът е срочен, като е обвързан
с условията и срока, посочени в M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3
8121К-4286/02.03.2020 г. Сочи се, че в договора вместо цифра 3 по първата министерска
заповед е допусната техническа грешка и е записана цифра 6.Въззиваемият излага
в отговора, че с прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ не е променено действителното правно положение
- всяка от двете страни е била наясно с изтичането на срока на договора и с
прекратяването му, т.е. било е налице взаимно съгласие между страните. Сочи, че
не е налице обещание от страна на директора, че ще я назначи отново на работа.
А отказът на ръководителя да сключи нов договор с въззивницата било негово
субективно право. И. не била въведена в заблуждение за нито едно свое действие,
като на нея не ѝ било обещавано сключване на нов трудов договор. Волята
на ищцата не била опорочена.
Установено е по делото от приетите писмени доказателства, че страните са се
намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор с peг. №
369р-7147/24.04.2020 г., както и че в същия е отразено,че е сключен на
основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 от КТ, че ищцата депозирала молба за прекратяване
на трудовото правоотношение и молба за назначаване едновременно с това при
ответника, че директорът на ответника изразил несъгласие за сключването на
повторен трудов договор с ищцата.
Установено е от молба,подадена от въззивницата Н.Я., адресирана до
ответника, с вх. № 369000-4056/13.03.2020 г. по описа на ОД на МВР,че същата е
заявила желание да бъде назначена на временен трудов договор на длъжност - ***
в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и
водачи” от сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция”, по
допълнителния щат, утвърден с M3 № 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3
№ 8121К-4286/02.03.2020 г. към щата на Областна дирекция на МВР - Враца.Въз
основа на подадената молба между страните е сключен трудов договор №
369р-7147/24.04.2020 г.,в който е отразено,че се сключва на основание чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 от КТ,без
да е отразен срок на договора.
По делото е прието и депозирано на 12.11.2020 г. от въззивницата до директора
на ОД на МВР Враца заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие на осн. чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, считано от 15.11.2020 г. Върху
заявлението е поставена резолюция „Съгласен!“ на 13.11.2020 г.
На 13.11.2020 г. ищцата Н.Я.И. е депозирала заявление до директора на ОД на
МВР Враца, с което моли, във връзка с M3 peг. № 8121К-10369/05.11.2020 г., да
бъде назначена на длъжност *** в група „Регистрация и отчет на пътните превозни
средства, собствениците им и водачи“ от сектор “Пътна полиция” към отдел
„Охранителна полиция” при Областна дирекция на МВР - Враца. Върху заявлението е
поставена резолюция „Не съм съгласен!“ на същата дата -13.11.2020 г.
Със заповед № 369з-2273 от 16.11.2020 година трудовото правоотношението
между страните е прекратено, считано от 15.11.2020 г. на основание чл. 128а ал.
3 КТ вр. чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ.
Приета е по делото докладна записка, изготвена от началника на отдел „Пътна
полиция“ с рег. номер при ответника от 11.11.2020 г. и адресирана до директора
на ОД на МВР,според която ищцата проявява слаба инициативност при изпълнение на
ежедневните ѝ служебни задължения. Поставените ѝ задачи изпълнявала
в определените срокове, но имала съществени пропуски в изучаването на
нормативните документи, регламентиращи служебната ѝ дейност, което водело
до често допускане на грешки и слабости в дейността. Срещала трудности при
работата в екип и служебната комуникация с граждани и служители.
Приети по делото са и заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи
- M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3 8121К-4286/02.03.2020 г. и МЗ
8121К-10369/05.11.2020 г., с които са определени условията и сроковете на
утвърдени допълнителни щатни длъжности, разкрити при ответника.
По делото са събирани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Ц. се установява, че ищцата Н.Я.И.
депозирала при нея заявлението си за постъпване на работа по допълнителен щат,
като според свидетелката ѝ било разяснено, че заповедта за временен щат е
до 14.11.2020 г. ,и ѝ бил даден комплектът, който трябвало да се попълва
във връзка със заемане на длъжността.Заявлението,както и останалите документи
било изготвено предварително от свидетелката. Същата сочи, че заявлението ѝ било
одобрено и бил сключен трудов договор с И.. Заявява, че ищцата, когато е подала
заявлението си, е била наясно, че щатът е за временно заемане, което било
отразено и в самото заявление.
Св. А. заявява, че ищцата И. депозирала заявлението за прекратяване на
трудовия договор при нея в отдел „Човешки ресурси“. Сочи, че срокът на
допълнителния щат, който бил отпуснат – изтичал на 14.11.2020 г. или 15.11.2020
г., като служителите били извикани по служебен път – служителките били общо 5,
едната от които ищцата Н.И.. Били извикани чрез техния началник, който да ги
уведоми, че трябва да отидат в отдел „Човешки ресурси“. Те се отзовали и отишли
при свидетелката, като им било обяснено, че наближава изтичане на срока за
допълнителния щат, за който те са наети, и трябвало да подпишат заявление за
прекратяване на трудовия договор. Било им предложено, тъй като е отпуснат нов
щат за следващата година, за изпълняване на същата работа, ако желаят, да
подадат заявление, което било подготвено за всяка от тях - ако желаят да
сключат трудов договор по новия отпуснат щат. Според свидетелката всички се
съгласили, не задали каквито и да било въпроси и подали заявления. Уточнява, че
им били предложени проекти на заявленията по образец, изготвени от технически
сътрудник, те ги прочели и подписали, без да зададат въпроси. Свидетелства, че
нито тя, нито друг колега от отдел „Човешки ресурси“, е казвал, че ще бъде
сключен задължително нов трудов договор с тях, тъй като тяхното заявление
трябва да бъде одобрено от работодателя. Сочи, че те не са имали яснота на този
етап дали тези заявления ще бъдат одобрени. След подаването на заявленията,
свидетелката получила от деловодството същите с резолюции, на които директорът
се бил съгласил с останалите четири служителки да бъде сключен нов трудов
договор, като резолюцията за Н.И. била „не съм съгласен“. Сочи и за получена от
деловодството докладна записка от прекия ръководител на ищцата, в която той
уведомявал директора относно дейността и качествата - как тези пет служителки
изпълняват своите задължения, като за Н.Я. не било дадено положително
становище.
Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели като
логични, допълващи се и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.Настоящата
инстанция също дава вяра на показанията на изслушаните свидетели относно начина
на процедиране при прекратяване на трудовия договор с въззивницата,но относно
факта,че са били разяснени на въззивницата всички последици от подаване на заявлението
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,вкл.и факта,че нов
трудов договор може и да не сключи,настоящият състав цени показанията им с
оглед разп.на чл.172 ГПК,като отчита евентуалната им заинтересованост от изхода
на делото,отчитайки,че са служители към ответника .
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и недоказани
и ги отхвърлил.Изложил е,че въззивницата е направила валидно волеизявление за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие,което не е опорочено ,не е
предизвикано и провокирано по никакъв начин от страна на ответника,което е
достигнало до последния и прието от него.
Въззивната инстанция не възприема крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ:
Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че установяването на законосъобразното
прекратяване на трудовия договор с въззивницата е в тежест на ответника, който
с помощта на всички допустими по ГПК доказателствени средства следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на съответното
посочено в заповедта прекратително основание.Правилни са и изводите,че фактическият
състав на чл.325 ал.1 т.1 КТ включва кумулативно наличие на следните
предпоставки: предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от една
от страните по него, приемане, което не съдържа условие, писмена форма на
съгласието, достигане на приемането да знанието на адресата в седемдневен срок
от получаване на предложението.
В конкретния случай според настоящия състав не е налице първата
предпоставка – валидно предложение за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие.Волята на страната за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие трябва да е ясна,категорична,безусловна и недвусмислено
изразена.Не може да се приеме,че въззивницата в случая е изразила недвусмислена
и категорична воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.Че
това е така е безспорния факт,че едновременно с подаване на молба за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, въззивницата е подписала
и молба за сключване на нов трудов договор за същата длъжност.Възниква логичния
въпрос защо въззивницата е подписала молба за сключване на нов трудов
договор,ако желанието и действително е било да прекрати трудовото си
правоотношение.Налага се извода,че въззивницата е подала молбата за
прекратяване на трудовия договор водена от инструкциите на служителите на
ответника,които са били в смисъл:”за да оправим занапред трудовите Ви
правоотношения следва да подпишете молби за прекратяване на действащите трудови
договори,след което ще бъдат сключени с Вас нови трудови договори.”В този
смисъл са както изявленията на страните,така и показанията на изслушаните пред
първата инстанция свидетели,на които няма основание да не се даде вяра в тази
насока,и които кореспондират с останалите доказателства.В този смисъл са и
показанията на изслушания пред въззивната инстанция свидетел,на които
настоящата инстанция дава вяра.Показанията на този свидетел кореспондират както
с показанията на останалите свидетели,така и с останалите доказателства по
делото.Показанията на изслушаните свидетели се подкрепят и от безспорния
факт,че трудовите договори на останалите колежки на въззивницата са
подновени,след като са прекратени старите им договори.
Взаимното съгласие по чл. 325 ал. 1
т. 1 КТ представлява съвпадане на две насрещни волеизявления - на
работодателя и на работника или служителя, относно прекратяване на създадената
между тях трудовоправна връзка и относно момента на прекратяването и.Централни
елементи в него са волеизявленията на страните, в чието съвпадане се изразява и
взаимното съгласие.Настоящият състав не споделя изложеното от
първоинстанционния съд,че съображенията, мотивирали страната да направи
предложение за прекратяване на трудовия договор, са ирелевантни ,тъй като в
конкретния случай тези съображения са мотивирали въззивницата да подпише
заявлението за прекратяване на трудовия договор – в изпълнение указанията на
служителите на ответника за прекратяване на старите договори,за да се сключат
нови,или да продължат старите.Т.е.действителната воля на въззивницата е била да
остане на работа,а не да прекрати трудовия си договор по взаимно съгласие.В
подкрепа на изложеното е и факта,че въззивницата е била извикана в ОД на МВР за
да подаде въпросното заявление.Не е имало никаква пречка ответникът да прекрати
трудовия договор на друго основание, вкл.и поради изтичане на срока,каквито
доводи се навеждат,без да провокира въззивницата да подава заявление за прекратяване.
В разглеждания случай настоящият състав приема, че не е налице валидно предложение
за прекратяване на трудовия договор, изходящо от ищцата.Формално подаденото от
ищцата заявление съдържа предложение за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие,но волята на въззивницата е опорочена,както се изложи по-горе
и не би могло да я обвърже.Изявлението не е валидно ,тъй като не отразява действителната
воля на ищцата.То е нищожно – макар и отправено в писмена форма от самата ищца,
без данни волята ѝ да е формирана в резултат от физическа заплаха,както
излага първоинстанционния съд, то не би могло да произведе каквото и да е
правно действие,тъй като не отразява действителната воля на въззивницата.
Предложението за прекратяване на
трудовия договор се явява нищожно,той като не обективира волята и, поради
въвеждането ѝ в заблуждение от страна на ответника, че с нея ще бъде сключен
нов трудов договор.От събраните гласни доказателства се установява,че
въззивницата не е формирала свободно воля за прекратяване.Волята и е формирана
в резултат на умишленото ѝ въвеждане в заблуждение.Въззивницата е била
извикана специално,за да подаде заявление с предварително написано от ответника
съдържание и при обявяване,че след подаване на това заявление ще следва
сключване на нов трудов договор.Не би могло да се приеме при тази фактическа
обстановка,че въззивницата ясно е съзнавала последиците на подаденото от нея
заявление, а именно, че същото може да доведе като резултат до прекратяване на
трудовия договор,без да бъде сключен нов такъв.
Следователно отправеното от ищцата предложение за прекратяване не я
обвързва,независимо от поведението на насрещната страна,която не би следвало да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение поведение. Налага се
извод, че фактическият състав на чл.325 ал.1 т.1 КТ не е бил осъществен. Ето
защо искът следва да бъде уважен като основателен.
Въззивната жалба се явява основателна в тази и част.Като такава следва да
се уважи като първоинстанционното решение се отмени и вместо него се постанови
друго,с което предявения иск се уважи.
По иска по чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до
какъвто извод съдът е достигнал. Ето защо искът следва да бъде
уважен.Настоящият състав намира доводите на ответника, че трудовото правоотношение
между страните има срочен характер за неоснователни.Действително в т.2 от
трудовия договор е посочено, че същият се сключва за определен срок, считано от
24.04.2020 г.,но срокът на договора не е изрично посочен в същия.Не би могло да
се приеме,че срокът на договора е определен,и същият е посочен в заповедта на
министъра на вътрешните работи, към която препращал договорът в т. 1 от същия -
M3 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с M3 8121К-4286/02.03.2020 г. Трудовият
договор не препраща към цитираната заповед относно срока,а само цитира,че
сужителят ще изпълнява работа по допълнителния щат,утвърден с цитираната
заповед.Фактът дали ищцата е била наясно относно срочния характер на договора е
ирелевантен предвид разп.на чл.62 КТ,въвеждаща писмената форма като условие за
действителност на трудовия договор.Не би могъл да се приеме като индиция за
знание/и съгласие/ от страна на въззивницата и факта, че в подаденото от нея
заявление с peг. № 369000-4056/13.03.2020 г. е посочено желание за
назначаването ѝ на временен трудов договор на длъжност – „***“ като в
самото заявление също било налице посочване на министерските заповеди, с които
са определени специфичните условия и срокът за заемане на длъжността. Според
посочените по-горе заповеди на министъра на вътрешните работи, утвърдените
допълнителни щатни бройки, една от които била заета от ищцата, са със срок до
14.11.2020 г.Тази заповед,обаче е видоизменена с последваща такава – от
05.11.2020г./стр.38/,представена от самия ответник,с която допълнителните
щатове/5бр./ за заеманата от въззивницата длъжност *** са продължени и за
периода 15.11.2020г. – 14.11.2021г.При приетата незаконност на уволнението
въззивницата следва да бъде възстаноена на заеманата от преди уволнението
длъжност,която съществува към настоящия момент по щата на ответника.
Въззивната жалба се явява основателна и в тази и част – касаеща иска по
чл.344 ал.1 т.2 КТ.Като такава следва да се уважи ,като първоинстанционното
решение се отмени и в тази му част,и вместо него се постанови друго решение,с
което се уважи иска.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на възззивницата
сторените от нея разноски по водене на
делото в размер на 610 лв.за първа инстанция – адвокатски хонорар и 640 лв.за
въззивна инстанция – адвокатски хонорар.
При този изход на делото ответникът следва да заплати д.такса в полза на ОС
Враца съобразно уважените искове в размер на 60
лв. и 30 лв.-д.такса за въззивно обжалване.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението не РС Враца от
10.03.2021г.,постановено по гр.д.№ 3260/2020г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението,
извършено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 369з-2273 от 16.11.2020 г. на директора на
ОД на МВР гр.Враца,с която е прекратено трудовото правоотношение на Н.Я.И. ***,ЕГН-**********
за длъжността *** на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ – по взаимно съгласие и я
отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА същата на заеманата от преди уволнението длъжност „***” в
група „Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи” от сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Враца.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Враца да заплати на Н.Я.И. *** разноски по делото за
двете инстанции в размер на 1250 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Враца да заплати в полза на ОС гр.Враца д.такса в размер на 60 лв.и 30 лв.д.такса
за възззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването
на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........