РЕШЕНИЕ
№198
гр. Велико Търново, 27.07.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н. изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 655 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба, подадена от Община Велико Търново с ЕИК *********, административен адрес
гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ №2, чрез кмета на общината срещу
Заповед № 290/ 23.09.2022 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор
на „Изпълнителна агенция по околна среда“ /ИАОС/, с която на основание чл. 12,
ал. 4 /отм./ от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на
биоразградими отпадъци /Наредбата/, сега действащ чл. 28б, ал. 3 от Наредба №
7/ 2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията
и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци /Наредба № 7/, Община
Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от
Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за календарната 2016 г., с постигната
степен на рециклиране 28%.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в противоречие
с материалноправните разпоредби на закона и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Като съществено процесуално нарушение
се сочи липсата на мотиви в акта, тъй като същият съдържа бланкетно цитиране на
правни норми без конкретна относима фактология. Счита за недоказано
изпълнението на чл. 12, ал. 2 /отм./ от Наредбата, според което до 30.09.2017
г. следва да е публикувана информация за предходната година по общини за
изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 от ЗУО за 2016 година. По същество
изтъква, че § 15 от ПЗР към ЗУО не въвежда законово задължение от вида на
цитираното в оспорената заповед – до 31.12.2016 г. да е постигната подготовка
за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко 40 на сто
от общото им тегло, като счита, че целта за тази година е 25 на сто от общото
тегло на отпадъците. Навежда съображения, че ползваните от ИАОС данни са
предоставени от търговци, извършващи дейности по събиране на отпадъци, но
различни от тези, с които Община Велико Търново е сключила договор за
организирано сметосъбиране. Твърди, че такива търговци са регистрирани на
територията на общината, но приемат и обработват отпадъци и от други общини, а
съобразно използваната от органа методология, подадените от тях данни обуславят
некоректен резултат при изчисленията на постигнатата подготовка за повторна
употреба и рециклиране на отпадъчни материали. С тези доводи от съда се иска да
отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, претендира се присъждане на
направените по делото разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят
чрез ***А.М. и чрез Д.Й.– директор на Дирекция „Правно обслужване
и управление на собствеността“, поддържа жалбата по изложените в същата
съображения. В представена по делото писмена защита доразвива съображенията за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
Ответникът – изпълняващият длъжността изпълнителен директор на
„Изпълнителна агенция по околна среда“, чрез ***С.Г., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспорената
заповед е законосъобразна, като при издаването й са спазени всички административнопроизводствени
правила и същата е в съответствие както с материалния, така и с процесуалния
закон. Излага съображения, че правилно са изчислени изпълнението на целите на
общината в съответствие с нормативните изисквания, при стриктно спазване както
на ЗУО, така и на цитираните в закона разпоредби на общностното право, което
обстоятелство се подкрепя от заключението на приетата по делото комплексна
съдебна експертиза. Подробни аргументи развива в придружаващото писмо към
преписката, в съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на спора
е Заповед № 290 от 23.09.2022 г. на и. д. изпълнителен директор на
„Изпълнителна агенция по околна среда“, с която Община Велико Търново е
определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за календарната
2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%. До издаването на тази заповед
се е стигнало, след като с Решение № 179/ 20.07.2020 г. по адм. дело №153/ 2019
г. на АСВТ, потвърдено с Решение № 13661/ 04.11.2020 г. по адм. д. № 9973/ 2020
г. на Върховен административен съд, е отменена Заповед № 50/ 05.02.2018 г. на
изпълнителния директор на „Изпълнителната агенция по околна среда“ в частта й,
с която Община Велико Търново е определена за неизпълнила целта по чл. 31,
ал.1, т. 1 от ЗУО, и преписката е върната за ново произнасяне.
Видно от
представената административна преписка, в началото на 2017 г. в ИАОС са
подадени годишни отчети за отпадъци по общини за 2016 г. от „Анес 96“ ООД,
„БалБок инженеринг“ АД, „Валемос“ ЕООД, „Веко ойл“ ЕООД, „Дими трейдинг“ ЕООД,
„Ей и джи консулт“ ЕООД, „Еко трейд“ ЕООД, „Екологика България“ ЕООД, ЕТ „Ажур
– М. Чонева“, ЕТ „Кристал – Ганев – Геолги Петков“, „Инвест стил“ ЕООД, „Крис
Р“ ЕООД, „Кристиян 2012“ ЕООД, „Лидл България“ ЕООД, „Мегапорт“ ЕООД, „Метален
борд“ ЕООД, „Монопол – север“ ООД, „Норд 2 Авто“ ЕООД, „Рестийл“ ЕООД, „Ровотел
стийл“ ООД, „Рот метал“ ООД,, „Си метал“ ЕООД, „Тип топ куриер“ АД, „Трансавто“
ЕАД, „Търговска метална компания – Горна Оряховица“ ЕООД, „УОН“ ЕООД, „Феникс
ВТ“ ЕООД, „Хамбургер Рисайклинг България“ ЕООД и „Хелтрек“ ЕООД.
През 2020 г.,
след постановяване на Решение № 179/ 20.07.2020 г. на АСВТ и преди
произнасянето на ВАС, с Писмо изх. рег. № 12-269-1/ 28.08.2020 г. /л. 101 от
делото/ от общината е предоставена на ИАОС информация за „коректните“
количества отпадъци, касаещи изпълнението на целите, като е поискано те да
бъдат съобразени при публикуването на новата информация по чл. 12, ал. 2 /отм./
от Наредбата. „Коректните“ според общината данни са обосновани от Годишни
отчети за отпадъци за 2016 г., подадени в ИАОС с Писмо № 93-311-3/ 08.03.2017
г. /л. 102 от делото/ на ДЗЗД „Регионално депо – Велико Търново 2015“, което
дружество не фигурира сред цитираните по-горе търговски субекти.
След влизане в
сила на съдебното решение, с което е отменена първоначалната заповед на ИАОС, с
Писмо изх. № 3125/ 11.08.2022 г. Община Велико Търново е уведомена от ИАОС, че
е публикувана обобщена информация по чл. 12, ал. 2 /отм./ от Наредбата,
необходима за изчисляване на целите на общините по чл. 31, ал. 1 от ЗУО,
касаеща Община Велико Търново за календарната 2016 година. Към писмото е
приложена таблична разпечатка с данни. От общината е подадено Възражение изх. №
12-259-4#1/ 24.08.2022 г., че обявените в сайта на ИАОС количества отпадъци не
съответстват на отчетените количества от Община Велико Търново, като се
уточнява, че с Писмо изх. рег. № 12-269-1/ 28.08.2020 г., общината е
предоставила информация за коректните количества, касаещи изпълнението на
целите. Допълнително е оспорен произходът на информацията за количествата
отпадъци и начинът на калкулирането им, като е поискана информация за тяхното
изчисление по колони. Възражението на общината е прието за неоснователно с
Писмо изх. № 3534/ 19.09.2022 г. на ИАОС в което са изложени подробни доводи за
методологията на изчисляване на целите на общините – Метод № 4 от Приложение №
1 на Решение на Комисията от 18.11.2011 г., и не е намерено основание за
изменение на публикуваната информация. Като източник на ползваните
статистически данни е посочен НСИ, а на административните – ИАОС, която ги е
получила по съответния ред от лицата, осъществяващи дейности по управление на
отпадъците. Посочено е, че въз основа на така получените данни ИАОС е обобщила
и публикувала информацията, необходима за изчисляване на целите на общините по
чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Изложено е, че количествата, подадени от общината с
Писмо изх. рег. № 12-269-1/ 28.08.2020 г. са с неясен произход. Последвало е
издаването на Заповед № 290/ 23.09.2022 г., с която Община Велико Търново е
определена за неизпълнила целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО за календарната
2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%. Като мотив за издаване на
заповедта е посочено, че съгласно § 15 от ПЗР към ЗУО, целта по чл. 31, ал. 1,
т. 1 от ЗУО за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни
материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от
домакинствата и подобни отпадъци от други източници, която следва да бъде
постигната за календарната 2016 г. е най-малко 40 на сто от общото им тегло.
Отбелязано е, че в случая тази цел не е постигната, като постигната степен на
рециклиране е определена при използване на методологията по § 4 от ПЗР на
Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците /отм./, съгласно която същите
се изчисляват по Метод 4 от Приложение № 1 на Решение на Комисията от 18
ноември – въз основа комбинирането на административни и статистически данни.
Посочено е, че органът не е използвал информацията, предоставена с изх. №
12-269-1/ 28.08.2020 г. на Община Велико Търново, тъй като данните, подадени за
годината от ДЗЗД „Регионално депо – Велико Търново 2015“, оператор на
инсталация за сепариране, са с неясен произход. Заповдта е доведена до знанието
на адресата й с Писмо изх. № 3539/ 27.09.2022 г., като липсват доказателства за
момента на връчването му.
От Община Велико
Търново е инициирано оспорване на заповедта с жалба изх. № 12-259-7#2/
10.10.2022 г., подадена чрез ИАОС до Административен съд – Велико Търново, като
в преписката няма доказателства за момента на постъпване на жалбата при ИАОС. Във връзка с тази жалба е образувано
настоящото съдебно производство. С Определение от 24.10.2022 г. е разпределена
доказателствената тежест, като на ответника е указано, че в негова тежест е да
установи фактическите основания за определянето на посочената в оспорената
заповед постигната степен на рециклиране и изпълнението на законовите
изисквания при издаването на административния акт.
В хода на съдебното дирене от ответника са представени документи от
административната преписка, като неколкократно от съда е изисквано попълване на
преписката. По искане на жалбоподателя по делото е допуснато изготвянето на
комплексна съдебна експертиза от вещо лице еколог и от вещо лице
икономист-плановик. Според поставените въпроси експертите са изследвали
количеството отпадъци, образувани и предадени за оползотворяване от лица,
притежаващи разрешителни за дейности с отпадъци или образуващи отпадъци с битов
характер, разположени на територията на Община Велико Търново за календарната
2016 година. Дали са становище кои са лицата, които са подали информацията в
ИАОС, съответствието на данните за 2016 г., обобщени от ИАОС, и тези, подадени
от самата община пред НСИ и ИАОС; процентът битови отпадъци за Община Велико
Търново през 2016 г. спрямо общото количество на битовите отпадъци на територията
на общината през същия период, като са посочени по видове и количество за кои
не е достигнат съответният процент. Заключението е прието без оспорване.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, срещу подлежащ на
оспорване акт. В представената преписка няма доказателства за момента на
връчване на обжалвания акт и за този на постъпване на жалбата при „ИАОС“ – гр.
София. Според справка на съда в официалната интернет страница на Министерството
на околната среда и водите https://www.moew.government.bg/
заповедта е била обявена там на 27.09.2022 г. Съобразно
тази дата, която съвпада с датата на придружителното писмо, с което заповедта е
изпратена на Община Велико Търново, и датата на извеждане на жалбата от
деловодството на общината, оспорването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
Разгледана по същество същата е основателна.
В
оспорената заповед се чете, че е издадена по реда на чл. 12, ал. 4 /отм./ от Наредба за
разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимте отпадъци,
отменена с § 8 на Постановление № 420 от 31.12.2020 г. за изменение и
допълнение на нормативните актове на МС /в сила от 11.01.2021 г./, сега
действащ чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7/ 19.12.2013 г. за реда и начина за
изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при
депониране на отпадъци, вр. чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, вр. с Решение № 179/
20.07.2020 г. по адм. д. № 153/2019 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение №
13661/ 04.11.2020 г. по адм. д. № 9973/ 2020 г. на ВАС. Разпоредбата на чл. 12,
ал. 4 от Наредбата, е действала за периода от нейното приемане /Обн. – ДВ, бр.
11 от 31.01.2017 г./ до нейната отмяна /Отм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г./, тоест към
датата на постановяване на процесната заповед е била отменена. Същата е имала
своето правно действие по отношение на периода, за който се отнася заповедта –
календарната 2016 година. Вследствие на това нормативно изменение е създадена
нормата на чл. 28б от Наредба № 7 /нов – ДВ, бр. 77 от 16.09.2021 г, в сила от
20.09.2021 година/. Правилото на чл. 14, ал. 1 от ЗНА предвижда, че обратна
сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба. За чл. 28б от Наредба №7 не се установява да е придадено изрично
обратно действие /ex tunc/, поради което той действа занапред /ex nunc/, не
следва да се прилага ретроактивно и да урежда правоотношения, настъпили преди
приемането й. Същевременно с § 11 от Преходните
разпоредби към Наредба № 7/ 19.12.2013 г. законодателят е предвидил изключение, регламентиращо довършване на производството по
досега действащия ред: „Издадените
заповеди по отменения чл. 12 от наредбата по чл. 43, ал. 5 ЗУО запазват своето
действие и започналите процедури се довършват по досега действащия ред“. Въпреки тези законодателни
решения, органът цитира и двете норми. Неясно
остава каква е волята му – дали действително обосновава акта си с двете норми,
дали се позовава само на отменената или само на действащата към момента на
постановяване на заповедта. Посочването на конкретно правно основание е
задължение на административния орган, който се позовава на него, като по този
начин се гарантират правата на задължения субект да организира защитата си.
Съгласно постоянната съдебна практика непосочването или грешното посочване на
правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 2 от АПК не е
отменително основание, тъй като съдът не е обвързан с правната преценка на
органа, а следва да преценява законосъобразността на оспорения акт въз основа
на описаните в него фактически установявания. В случая обаче фактическите
установявания са твърде оскъдни, дори липсват – не е посочено какво е общото
количество на образуваните битови отпадъци на територията на общината и какво е
количеството на рециклираните битови отпадъци, поради което не може да се
установи правилно ли е изчислена постигнатата през 2016 г. степен на
рециклиране, определена в административния акт в проценти. От съдържанието на
заповедта и от преписката към нея не става ясно как е взето решението на
административния орган и по какъв начин е установено, че Община Велико Търново
не е изпълнила целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО, след като не са въведени
количествени показатели за тяхното изпълнение за съответната година. Неясно
остава от самата заповед какъв е източникът на данните, послужили като основа
за направените изчисления. Този порок не се компенсира от посочването, че
източник за рециклираните битови отпадъци е ИАОС и същите са получени по реда
на Наредба № 1/ 04.06.2014 г., а източник на образуваните битови отпадъци е
НСИ, който предоставя статистически данни. Никъде не фигурират конкретните
данни /рег. номер на отчети, индивидуализиране на
статистически данни и други/ и методът им на изчисление. Прави впечатление, че
принципно са дадени сведения какви данни са ползвани, посочена е формула,
указан е метод, но всичко това представлява общо, бланково цитиране на
информация, лишено от конкретност и прецизност. В същото време, заповедта не се
позовава на конкретни предхождащи издаването й документи от административната
преписка. Не може да се приеме, че е налице препращане към други документи,
част от административната преписка, в които се съдържат мотивите за издаването
на административния акт. Това от своя страна възпрепятства адекватната проверка
на изчисления в заповедта процент, тъй като няма никаква гаранция, че
представените пред съда съпровождащи документи /годишни отчети примерно/ са
същите, които са използвани от административния орган. Публикуваната обобщена
информация /на л. 15 от делото/ също не може да преодолее допуснатата неяснота,
тъй като дава единствено крайни цифри без данни за точния им произход и начинът им на калкулиране. Липсата на фактически
констатации се онагледява и от заключението на комплексната съдебна експертиза.
По първия въпрос относно общото количество отпадъци вещите лица са изготвили
три варианта на отговор: 1. На база информацията, представена от ИАОС, 2. На
база информацията от Писмо изх. № 12-259-4/ 24.08.2022 г. на Община Велико
Търново и 3. На база информацията, представена от ДЗЗД „Регионално депо – Велко
Търново 2015“, като изчисленията по трите варианта не равнят помежду си – видно
от отговорът на трети въпрос, и никое от тях не може да бъде документално
обвързано със заповедта. Отговорът на втория въпрос, касаещ лицата, подали
информация в ИАОС, преповтаря списъка с търговци, който е представен едва в
хода на съдебното производство, след неколкократни указания на съда и по нищо
не може да бъде съпоставена нито числеността му, нито именния състав със
заповедта, защото в нея подобна информация не се съдържа. Потвърждение за
липсата на фактически основания в заповедта се намира и в хипотетичния отговор
на четвърти въпрос от експертизата, изискващ изчисление на процента рециклирани
битови отпадъци, и в невъзможността вещите лица да дадат отговор на пети и
шести въпрос поради невъзможност ИАОС да представи необходимата информация
относно вида и количеството на битовите отпадъци /тоест да предостави разбивка
на таблицата от л. 15 и онагледяване на начина на направените в заповедта
изчисления/.
От
изложеното се налага извод, че формално заповедта съдържа някакви правни
основания за издаването ѝ и в нея са описани някакви факти – общи
постановки, но не и такива, съществени за конкретния спор. Липсват и мотиви за
относимостта на тези факти към обективирания в акта извод. Не е налице
изискуемото обосноваване на акта от автора му, като не са изложени конкретни
съображения от негова страна. Остава впечатление, че не е
извършена никаква адекватна преценка и машинално е посочен някакъв процент на
постигната степен на рециклиране, без яснота как се е стигнало до крайния
резултат от 28%. Под въпрос са и заложените показатели, които е следвало да
бъдат изпълнени и правната норма, която не е изпълнена, доколкото в цитираните
§ 15 от ПЗР на ЗУО и чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗУО не са дадени цели от 40% за
календарната 2016 година. Правилото предвижда до 1 януари 2018 г. постигане на най-малко 40 на сто рециклиране
от общото тегло на отпадъците. Изложеното води
до пълна немотивираност на акта. Заповедта съдържа единствено общи твърдения,
които не са подкрепени с годни и относими доказателства. Приложение в случая не
намира и Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, според което
не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния
акт или отказа за издаването му. Възможно е мотивите /съображенията, поради
които органът е достигнал до едно или друго разрешение/ да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване. Мотивите към административния акт могат да бъдат
изложени отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него,
в съпроводителното писмо или в друг документ към своевременно изпратената
преписка. В конкретния случай такъв документ, предхождащ издаването на
заповедта, не се установява. Отделно, ВАС
нееднократно е изразявал становище, че издателят на оспорения акт трябва
изрично да се е позовал на документите, съдържащи основанията за издаването му,
с оглед необходимата яснота за адресата, относно това къде точно са посочени
фактическите и правни основания, на които органът се е позовал при издаване на
акта. Установената липса на фактически основания лишава адресата на акта от
възможност за ефективна защита, както и съда от възможност за извършване на
контрол за законосъобразност.
По
тези съображения настоящият състав намира, че изложените от административния
орган фактически и правни основания не могат да изпълнят нормативното изискване
за мотивираност, предвидено в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Липсват посочени ясни и конкретни фактически и правни основания, които да
обосноват волята на административния орган при издаването на акта му, което
представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно
изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед. Накърнена е възможността
на адресата на акта да разбере какво неизпълнение на целите му е вменено и
защо, както и да се защити адекватно. Възпрепятствана е и възможността на съда
да установи действително ли нормативната уредба регламентира изисквания за
изпълнение на цели, които не са спазени.
Объркващото
правно основание и липсата на мотиви влекат след себе си още недоразумения. На
първо място, осуетена е проверката на съда за валидност на оспорената заповед.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 4 /отм./ от Наредбата предвижда, че кометентен да
издава мотивирана заповед е министърът на околната среда и водите.
Компетентността според чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7 е в правомощията на
изпълнителния директор на ИАОС. Обжалваната заповед е издадена от изпълняващия
длъжността изпълнителен директор на ИАОС. След указания на съда за попълване на
административната преписка по делото са предтавени Заповед
№ РД-352/ 29.05.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с която
последният делегира правомощията за издаване на заповеди по чл. 12, ал. 4
/отм./ от Наредбата на изпълнителния директор на ИАОС. Същевременно от Заповед
№ 977/ 03.08.2022 г. на министъра на околната среда и водите се установява, че
заместник изпълнителният директор на ИАОС Росалина Инджиева е упълномощена да
изпълнява правомощията на изпълнителен директор в пълен обем считано от
03.08.2022 г. до назначаване на такъв. Дали издателят на заповедта е
компетентен, остава въпрос на догадки. На основание чл. 12, ал. 4 /отм./ от
Наредбата актът би бил валиден, но на основани чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7 –
нищожен.
На
следващо място, разколебава се и задължителната съдебна проверка за процесуална
законосъобразност на заповедта. С § 8 от Постановление № 420 от 31 декември
2020 г. за изменение и допълнение на нормативните актове на Министерския съвет
от 31.12.2020 г. /обн. в ДВ бр. 2 от 08.01.2021 г., в сила от 12.01.2021 г./, е
отменена Глава четвърта „Изчисляване изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1
ЗУО“, включваща чл. 12 и чл. 13 от Наредбата за разделно събиране на
биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци, приета с Постановление №
20 на Министерския съвет от 2017 г. /обн., ДВ, бр. 11 от 2017 г.; изм. и доп.,
бр. 47 от 2018 година/. В резултат на това изменение е създаден нов ред, касаещ
самата процедура по изчисляване на изпълнението на целите по чл. 31, ал. 1 от
ЗУО, въведена с Глава шеста „а“ и разписана в нормите на чл. 28б – чл. 28д /нов
– ДВ, бр. 77 от 16.09.2021 г, в сила от 20.09.2021 г./ в Наредба № 7 от
19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. Кое
производство е законосъобразното такова се определя от посочения в акта правен
ред, който в случая е разнопосочен.
Дори
да бъдат пренебрегнати изложените съображения, съдът намира, че е налице
неправилно приложение на материалния закон от ответния административен орган.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО транспонира изискването на чл. 11, §
2, буква „а“, във връзка с § 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на
определени директиви, като целта на националния закон следва да е
синхронизирана с поставената от общностното право цел. Това изискване следва да
се тълкува във връзка с поставената от директивата цел, като се съобразят и
характерните за нея принципи на субсидиарност и пропорционалност – т. 41 и т.
49 от преамбюла на директивата. Видно от общностната норма е, че
държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки, насочени към
постигането и на следната цел, а именно – до 2020 г. подготовката за повторна
употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко като хартия, метал,
пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото
тези потоци от отпадъци наподобяват домакинските отпадъци, следва да се увеличи
най-малко до 50 % от общото тегло. Други изисквания директивата не поставя към
държавите членки, нито ги задължава да действат в разрез с принципа на
субсидиарност и пропорционалност. Съответно, в разпоредбата на § 15, т. 2 от
ПЗР на ЗУО е посочено единствено, че целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка
за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко
хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци
от други източници, се прилагат, както следва до 1 януари 2018 г. – най-малко
40 на сто от общото им тегло. При съпоставката на тази точка с т. 1 и т. 3 е
видно, че всъщност постепенното постигане на целите до посочените в тази
преходна разпоредба проценти е структурирано през две календарни години. Такова
изискване не се съдържа и в приетите на основание чл. 43, ал. 5 от ЗУО
предходна Наредба за третиране на биоотпадъците, приета с Постановление № 235
на Министерския съвет от 2013 г., както и в действащата от 04.02.2017 г.,
Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци.
В нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗУО изрично е посочено, че целите по ал. 1 се
постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и
заключителните разпоредби и наредбата по чл. 43, ал. 5, като това поетапно
изпълнение е хармонизирано с изискването на Директивата, без в нея да са
визирани конкретни етапи и обеми за постигането на поставените цели. Като краен
извод се налага, че в цитираните норми липсва законово задължение до 31.12.2016
г. общините да постигнат като цел по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУО най-малко 40 на
сто от общото тегло на отпадъците, какъвто определящ критерий, неясно на какво
основание, е възприет от административния орган при издаването на оспорения
акт.
Съобразно изложеното, съдът намира, че Заповед № 290/ 23.09.2022 г. на
изпълняващия длъжността изпълнителен директор на „Изпълнителна агенция по
околна среда“ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените разноски по делото. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24, изр. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. В полза на жалбоподателя следва да се
присъдят и направените разноски за възнаграждения на вещи лица, общо в размер
на 1 155,70 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалбата на Община Велико Търново, ЕИК *********,
административен адрес гр. Велико Търново, пл. „Майка България“ № 2, Заповед №
290/ 23.09.2022 г. на изпълняващия длъжността изпълнителен директор на
„Изпълнителна агенция по околна среда“, с която на основание чл. 12, ал. 4 от
Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградими отпадъци
/отм./, сега действащ чл. 28б, ал. 3 от Наредба № 7/ 2013 г. за реда и начина
за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани
при депониране на отпадъци, Община Велико Търново е определена за неизпълнила
целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за
календарната 2016 г., с постигната степен на рециклиране 28%.
Осъжда
„Изпълнителна агенция по околна среда“ пре Министерството на околната среда и
водите, да заплати на Община
Велико Търново, ЕИК *********, административен адрес гр. Велико Търново, пл.
„Майка България“ № 2 разноски по делото в общ размер на 1 355,70 лв.
/хиляда триста петдесет и пет лева и седемдесет стотинки/.
Решението подлежи
на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: