№ 1631
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Е. Д. Р.
като разгледа докладваното от Е. Д. Р. Частно наказателно дело №
20231110202432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Софийска районна прокуратура с постановление от 15.04.2022 г. на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК е прекратила наказателното производство по
ДП № 15002/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР и пр. пр. № 42631/2021 г. по описа на СРП,
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. чл.
309, ал. 1 от НК, като прокурорът е приел, че извършеното деяние не осъществява
обективните и субективните признаци на престъплението, което се разследва, както и на
това по чл. 209, ал. 1 от НК.
Подадена е жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез управителя М. С. Н., в която се
твърди, че постановлението на СРП от 15.04.2022 г. е неправилно и незаконосъобразно.
Моли се за неговата отмяна и връщане на делото на прокурора със задължителни указания
относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена срещу прокурорски акт от категорията на подлежащите на
съдебен контрол, от субект, който не разполага с правен интерес от оспорването му, поради
което следва да бъде оставена без разглеждане като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА,
като съображенията на този съдебен състав са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, постановлението за прекратяване на
наказателното производство имат право да обжалват изрично лимитативно изброени от
законодателя правни субекти, а именно: пострадалият от престъплението или неговите
наследници, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Възникването на правото да бъде
обжалван прокурорският акт е обвързано с правен интерес от постигането на благоприятен
резултат за съответния субект. В тази последователност, интересът на пострадалото лице
или ощетеното юридическо лице се свързва с възможността им в хода на съдебната фаза да
встъпят като страни в процеса.
В разглеждания случай, наказателното производство по ДП № 15002/2022 г. по описа
на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42631/2021 г. по описа на СРП е образувано и водено за
престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК, като по делото няма привлечено към
наказателна отговорност лице. Систематичното място в глава IХ от Особената част на НК
„Документни престъпления“ на разследваното престъпление определя специфичния му
родов обект – засягане на обществените отношения, свързани с документооборота.
Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането,
подриват правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на
държавните и обществените органи и организации /Постановление № 3/23.03.1982 г. по н. д.
1
№ 12/1981 г. на пленума на ВС/. При осъществяването на тези престъпления не се
нарушават права на отделната личност, респективно такова засягане се явява
несъставомерно. Ето защо, от престъпление с правна квалификация чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309,
ал. 1 от НК не може да има нито ощетено юридическо лице, нито пострадал. В конкретния
случай жалбоподателят не е претърпял вреди, които да са съставомерна последица от
инкриминираното деяние, поради което няма активна процесуална легитимация съобразно
чл. 243, ал. 4 от НПК.
Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че след като атакуваното
постановление за прекратяване на наказателното производство не подлежи на съдебен
контрол от конкретното лице поради липса на легитимация по чл. 243, ал. 4 от НПК, то
правомощията по преценка на обосноваността и законосъобразността на постановлението
на СРП за прекратяване на наказателното производство са от компетентността на
горестоящата прокуратура, като в случая това е СГП.
Правната защита на жалбоподателя в конкретния случай се осигурява тъкмо по реда
на вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на
прокуратурата. Този извод се формира по аргумент от по-силното основание по чл. 243, ал.
10 от НПК, в чиято хипотеза е предвиден горестоящ прокурорски контрол върху
постановленията за прекратяване на наказателното производство, когато те не са били
обжалвани пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни
производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК, също
могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото тя има правомощия и
служебно да се самосезира за проверка на правилността им. Легитимацията на лицата, които
имат право да възбудят съдебно обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да
поискат инстанционен прокурорски контрол. Аргумент за това може да се намери в
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Конституцията на Република България, който дава на
прокуратурата конституционно правомощие да преценява на кои лица и за кое престъпление
ще повдига обвинение, да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението,
предмет на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само дали е
извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има данни по делото за
друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима с оглед осигуряването на правото
на достъп до правосъдие на всяко лице. Доколкото жалбоподателят излага твърдения, че е
увреден от неправомерно поведение, което определя като престъпно, основателността на
становището му следва да бъде проверена от Софийска градска прокуратура. Именно тази
прокуратура ще е компетентна да прецени дали по прекратеното от СРП наказателно
производство са налице данни за извършено престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1
от НК, чл. 209, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер.
При тези съображения, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е процесуално
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 21-ви състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от М. С.
Н., срещу постановление от 15.04.2022 г. на Софийска районна прокуратура, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 15002/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР и пр. пр. № 42631/2021 г. по
описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на жалбоподателя „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със
2
седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к. „***, представлявано от М. С. Н..
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3