Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2014 21.11.2019
г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Кристина Линова, в присъствието на
прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
административно дело № 1330 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр.
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод постъпила искова молба от Г.Д.В. с
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от пълномощника адв. Т.М.Т.,***, с
искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 450 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от наказателно постановление №
17-0769-003755/2017 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“
в ОДМВР Бургас, отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно
решение, произтичаща от заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по обжалване на наказателното постановление
за двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска- 13.06.2019 г. до окончателното и́
изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че с наказателно
постановление № 17-0769-003755/2017 г., издадено от началник на група в сектор
„Пътна полиция“ в ОДМВР Бургас, е наложено на ищеца Г.Д.В. административно
наказание- глоба в размер на 1100 лева. Твърди се също, че с влязло в сила
решение № 110 от 28.01.2019 г. по АНД № 4995/2018 г. на Районен съд- Бургас,
постановено след връщане на делото за ново разглеждане от касационната
инстанция, наказателното постановление е отменено. Изложено е, че в
производството по обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал
услугите на адвокат и в съответствие с клаузите на сключения договор за правна услуга
е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер 450 лева. Претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа предявения иск. Не сочи нови доказателства. Моли за уважаване на
исковата претенция и присъждане на направените разноски по делото.
Ответната страна не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомена. С писмена молба е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на извършените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление и в
настоящото производство. Не сочи нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава
заключение за основателност на претенцията. Не сочи доказателства.
Искът за обезщетение е предявен
срещу надлежен ответник- юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление, поради което и с оглед твърденията на ищеца за
настъпили имуществени вреди от незаконосъобразен акт на административен орган, е
процесуално допустим.
Бургаският административен съд,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление №
17-0769-003755/2017 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“
в ОДМВР Бургас, е наложено на ищеца Г.Д.В. административно наказание- глоба в
размер на 1100 лева за нарушение по чл. 177, ал. 4 от ЗДвП. С влязло в сила на 18.04.2019
г. решение № 110 от 28.01.2019 г. по АНД № 4995/2018 г. на Районен съд- Бургас наказателното
постановление е отменено, като незаконосъобразно.
От приложените АНД № 2989/2018
г. по описа на Районен съд- Бургас и КАНД № 2683/2018 г., и образуваните след
връщане на делото от касационната инстанция АНД № 4995/2018 на Районен съд-
Бургас и КАНД № 508/2019 г., се установява, че в съдебното производство по
обжалване на наказателното постановление ищецът е ползвал адвокатска защита,
осъществена от адвокат Т.Т. *** въз основа на сключени договори за правна
защита и съдействие от 12.06.2018 г. и 12.10.2018 г., съответно за
производството пред БРС и пред касационната инстанция. Видно от изричното
отбелязване в договорите, за осъщественото процесуално представителство същият е
заплатил на адвоката възнаграждение в размер на 150 лева за производството пред
районния съд и 300 лева за касационното производство.
За да се уважи предявеният иск е
необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в разпоредбата
на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки- незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ.
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени
по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. В случая тези предпоставки са налице. Издаденото срещу ищеца
наказателно постановление е отменено с влязло в сила съдебно решение. Несъмнено
последният е претърпял имуществени вреди под формата на претърпени загуби
(намаление на имуществото му), заплащайки възнаграждение на адвоката,
осъществил процесуално представителство в производството по обжалване на
наказателното постановление пред съда. Видно от изричното отбелязване в
договорите за правна помощ, неоспорени по надлежния процесуален ред, адвокатското
възнаграждение действително е заплатено от ищеца на процесуалния представител.
Такива разноски ищецът не би извършил, в случай че не бе издадено наказателното
постановление и следователно е налице изискуемата от закона причинна връзка. С
оглед на това, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди се явява доказан по основание и размер. Обезщетението следва да се
присъди със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 13.06.2019
г. до окончателното и́ изплащане.
С оглед формирания извод за
основателност на претенцията, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се
присъдят на ищеца направените разноски по делото- за държавна такса в размер на
10 лева и адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на извършените разноски за
адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че е проведено само едно
съдебно заседание, в което пълномощникът е участвал, неголемия обем на
изследваните доказателства и преди всичко правната сложност на заявения спор,
поради което счита, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден в чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер,
а именно 300 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи- Бургас да заплати на Г.Д.В. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- извършени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на наказателно постановление № 17-0769-003755/2017
г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Бургас,
отменено като незаконосъобразно с влязло в сила на 18.04.2019 г. решение № 110
от 28.01.2019 г. по АНД № 4995/2018 г. на Районен съд- Бургас, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-
13.06.2019 г. до окончателното и́ изплащане
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи- Бургас да заплати на Г.Д.В. с ЕГН ********** сумата от 310 (триста
и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на
съобщението.
СЪДИЯ: