Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 15.12.2020г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд,
наказателен състав
На трети
декември
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 390/2020г. по описа
на съда , за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.С.П. с ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 20-4635-000205/08.07.2020г. на Началника на РУП- Приморско, с
което за нарушение за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200 лева и право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като неправилно
и незаконосъобразно.
В с.з. за
жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв.А., който заявява, че не оспорва
фактическата обстановка, изложена в атакуваното НП, но моли за отмяна на НП поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
АНО, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
На 09.05.2020 г. в 14:50 часа Бр.Б. *** / и колегата
му Р.Р. /полицай в РУП-Приморско/, били
наряд в с.Ново Паничарево и спрели за проверка движещия се по ул.“Странджа“ в
посока към ул.“Яна Ласкова“ мотоциклет „Сузуки“ с рама № ****, управляван от
жалбоподателя Д.С.П.. В хода на проверката полицейските служители установили,
че процесния мотоциклет е без
регистрационни номера, но е регистриран в КАТ, че водачът Д.П. има наложено
наказание глоба с фиш, която не е заплатена в срока за доброволно плащане, че
водачът не носи контролния си талон от свидетелството за управление и че за
процесния мотоциклет няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Така също в хода на проверката полицейските служители установили,
че регистрационния номер на процесния мотоциклет е **** след като собственикът
на процесния мотоциклет донесъл на проверяващите регистрационните номера на
мотоциклета, управляван от жалбоподателя.
Въз основа на така установеното, Бр.Б. съставил на
място против жалбоподателя два акта за установяване на административни нарушения,
като приел, че жалбоподателят е извършил четири нарушения, за които съставила
два акта – Акт за установяване на административно нарушение с бланков №
176405/09.05.2020г. за нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, за нарушение по
чл.186 ал.7 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на
който е издадено атакуваното НП №20-4635-000205/08.07.2020г. - предмет на настоящето дело, и АУАН
с бланков № 176407/09.05.2020г. за нарушение по чл.638ал.3 от КЗ, въз основа на
който е издадено НП №
20-4635-000198/08.07.2020г. – предмет на НАХД № 389/2020г. на РС-Царево.
Препис от АУАН с бланков № 176405/09.05.2020г. е
връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на
всички събрани доказателства, АНО е издал на 08.07.2020г. обжалваното НП №
20-4635-000205/08.07.2020г. на Началника на РУП- Приморско, с което за
нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева
и право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20
лева на основание чл.185 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на
02.10.2020г., видно от инкорпорираната в НП разписка за връчване, а жалбата е
депозирана на 08.10.2020г., видно от входящия регистрационен номер на АНО.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена
от събраните по делото писмени доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна поради
следните съображения:
Актът за
установяване на нарушението е съставен от мл.автоконтрольор - служител на
РУП-Приморско, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника
на РУП-Приморско, оправомощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Директора на ОД на МВР-Бургас, т.е. от
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в
чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните
в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.
Възражевнието
на жалбоподателя, че в АУАН е посочен само един свидетел, което съставлява
съществено процесуално нарушение, е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.
40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но
не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Законодателят
е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези
свидетели задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на
актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част от
свидетелите, които са възприели извършването или установяването на нарушението.
Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага само в хипотезата, когато липсват
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или
когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели. Само
в тези два случая актът се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния
случай АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и освен подписа на
актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН, като
свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на акта.
Според настоящия съдебен състав, с посочването само на един свидетел не е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане
правото на защита на санкционирания субект. Също така, свидетелят е
индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и неговия адрес – данни, които са
напълно достатъчни лицето, което е удостоверило с подписа си констатациите на
актосъставителя, да бъде установено. В
АУАН достатъчно подробно и конкретно (с посочване на време, място и
обстоятелства) е описана фактическата обстановка на нарушенията и е посочена
квалификацията им. Констатациите на актосъставителят са възприети от жалбоподателя
непосредствено при издаване на АУАН, в който последния не е изложил каквито и
да са възражения по изложеното в него, още повече, че в с.з. неговият защитник
е заявил, че не оспорва изложената в акта и в НП фактическа обстановка. В този
смисъл, съдът приема, че жалблоподателят е разбрал в извършването на какви
нарушения е обвинен със съставения АУАН. Предвид тези обстоятелства, липсата на
втори свидетел при извършване на нарушението, не може да доведе до порок в
издадения АУАН, който от своя страна да доведе до неговата невалидност.
За
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП:
Съгласно
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. В настоящият случай е безспорно по делото, че жалбоподателят е
управлявал на инкриминираните място и време процесното МПС, което е регистрирано, но е без регистрационни табели, поради
което наказващият орган правилно е заключил, че с това деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП е императивна, което ясно личи от липсата на законодателни
отклонения и изключения от нея, т.е. след като МПС се намира на път, отворен за
обществено ползване, какъвто безспорно е настоящия случай, е следвало да бъде
надлежно регистрирано, и с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По делото безспорно бе установено, че управлявания от жалбоподателя
мотоциклет е бил регистриран, но и не е имал регистрационни табели,поставени на
определените за това места и следователно същият е нямал право да го управлява
по процесната улица, която несъмнено се
явява път, отворен за обществено ползване.
В случая не
са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния
случай обществената опасност на деянието не е по-ниска от нарушенията от този
вид. Липсата на вредни последици от деянието, при положение, че нарушението е
формално и настъпването на вреди не е елемент от фактическия му състав, макар и смекчаващи отговорността
обстоятелства, не могат да допринесат за квалифициране на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
Съгласно
разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, водач,който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лв. В конкретния случай, АНО законосъобразно и в
съответствие с приложимата санкционна разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е
наложил на жалбоподателката наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, и доколкото
размерите на наложените наказания са в минималните такива, определени в закона,
то и размера на същите не подлежи на изменение от съда. По изложените
съображения НП в пункт 1 следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По
нарушението по чл.186 ал.7 от ЗДвП:
Съгласно принципа,
установен с чл.2, ал.1 от ЗАНН, деянията, които съставляват административни
нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.
Съобразно този принцип следва да се тълкува нормата на чл.185 от ЗДвП, която
предвижда, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се
наказват с глоба от 20 лева. Цитираната норма е бланкетна, тъй като не съдържа
състав на административно нарушение. За да е възможно да бъде подведена
административнонаказателната отговорност на едно лице на соченото правно
основание следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение или
да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. Цитираната норма е
бланкетна, тъй като не съдържа състав на административно нарушение. За да е
възможно да бъде подведена административнонаказателната отговорност на едно
лице на соченото правно основание следва то да не е изпълнило изрично вменено
му от ЗДвП задължение или да е извършило деяние, което законът изрично е
забранил.
В процесния
случай е установено от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство при наличие на неплатена глоба. Това деяние не
представлява административно нарушение, тъй като нито ЗДвП, нито подзаконовите
нормативни актове по прилагането му забраняват подобно поведение. Посочената
като нарушена в акта и в наказателното постановление норма на чл.186, ал.7 от ЗДвП определя реда, по който наложената с фиш глоба се изпраща за събиране чрез
публичния изпълнител, но също не съдържа конкретно правило за поведение.С оглед
изложеното и предвид принципа на законоустановеност на административните
нарушения и наказания, не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение само защото в чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП е предвидена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. При
отсъствие на елементите от състава на нарушение, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено в тази част.
По
нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
От събраните
по делото доказателства се установява и доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административното
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят като водач на мотоциклет
на процесната дата и място не е носил контролния талон към свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Описаното нарушение е подведено под
правилната квалификация, а именно - нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С
оглед извършеното административно нарушение, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.1, т.1,пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като му е
наложено административно наказание глоба в предвидения от закона фиксиран
размер – 10 лева, който не подлежи на корекция от страна на съда. Установеното
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този
вид нарушения, поради което е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща
маловажен случая. С оглед на изложеното, съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото и съобразно отменената част на НП, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
100 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4635-000205/
08.07.2020г. на Началника на РУП- Приморско, с което на Д.С.П. ЕГН ********** ***,
В ЧАСТТА, с която за нарушение по
чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и право да
управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП,
като го ОТМЕНЯ в частта, в която за
нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.П. ЕГН ********** ***, сумата в размер на 100.00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
Районен съдия :