Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260115 / 06.10.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На девети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 539 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК,
вр. чл. 535 и сл. от ТЗ, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД; от З.Г.Г. с ЕГН ********** ***;
против А.П.А. с ЕГН **********,***; и с настоящ адрес ***, парк „***“,
ресторант „***“ /местност „***“, *** № ***/.
Ищецът твърди, че предявява настоящия си иск в дадения му срок с
разпореждане от 21.01.2020 г. по ч.гр.дело № 3363/2019 г. на ХРС, по повод
подадено от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 01.11.2019 г. В полза на ищеца ответникът издал на 19.09.2017
г. запис на заповед за сумата от 3 000 лв. с падеж на плащане 19.01.2018 г.,
след настъпването на който ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК за
посочената сума със законната лихва от 29.10.2019 г. до изплащане на вземането и
направените деловодни разноски по ч.гр.дело. Съдът издал исканите заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като в образуваното въз основа на тях
изпълнително производство длъжникът възразил срещу заповедта и съдът дал на
ищеца указания по чл.422 от ГПК. Уважавайки заявлението, заповедният съд приел,
че е налице валидно от външна страна изпълнително основание, което удостоверява
изискуемо вземане в полза на кредитора за размера, посочен в записа на заповед.
Ищецът представя като писмено доказателство единствено записът на заповед, като
иска да се разгледа въпросът за реквизитите при издаването му, т.к. записът бил
едностранна сделка, която пораждала парично задължение за плащане за издателя
към поемателя, като се съобразят чл.535 от ТЗ и т.17 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото исково
производство, ищецът доказвал вземането си, основано на менителничния ефект,
със съществуване на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение, като на изследване подлежала само редовността му от външна страна,
която преценка съдът правел, независимо от преценката на заповедния съд.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което приеме за
установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата от 3 000 лв.
главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както му присъди и направените по делото разноски. Това си искане
той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.
Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок, като оспорва предявения иск като недопустим
и неоснователен. Искът бил недопустим, т.к. липсвало правно основание за
търсене на претендираната сума, доколкото липсвало доказателство за
възникването на договорното основание за претендираното задължение. Записът на
заповед следвало да е издаден на основание някакво каузално правоотношение,
каквото между страните никога не съществувало. Ето защо, ищецът следвало да
представи основанието за възникване на претендираното задължение. На следващо
място, на датата на записа на заповед
бил подписан анекс № 3/19.09.2017 г. към предварителен договор от
02.06.2016 г. между страните, които отношения били предмет на разглеждане по
гр.дело № 2976/2018 г. на ХРС, приключило с решение от 23.07.2019 г. Ако сумата
била дължима, това щяло да бъде обсъдено в посочения съдебен акт, а ако тя била
посочена в анекса – вече била възприета от съда като плащане по предварителния
договор, като дължимо платено, като липсвала възможност за нейното изплащане
към ищеца. Предвид това предходно дело, чийто предмет била единствената
каузална сделка между страните, недопустимо било ищецът да иска плащането й с
образуването на настоящото ново дело. Предявеният иск бил неоснователен, т.к.
не почивал на каквато и да е договорка между страните. Предвид напредналата
възраст на ответника, този лист най-вероятно бил подпъхнат при подписване на
предварителния му договор с ищеца, ако изобщо подписът бил положен от него, а
не бил пресъздаден. Записът на заповед бил безпредметен, не се основавал на
каузална сделка и не можел да изпълни менителничен ефект, т.к. липсвало
основание за плащане. Ето защо, исковата молба като недопустима и неоснователна
следвало да се отхвърли. Тези искания се поддържат в открито съдебно заседание
от ответника – лично и чрез пълномощник – адвокат.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По повод постъпило на 28.10.2019 г. заявление от ищеца в
настоящото производство против ответника, е образувано производство по
ч.гр.дело № 3363/2020 г. по описа на ХРС, с правно основание чл.417 от ГПК.
Приложен към заявлението в оригинал е запис на заповед, издаден в гр. Хасково
на 19.09.2017 г. от ответника, чиито три имена, ЕГН и адрес са посочени. По
силата на същия, ответникът се е задължил неотменимо и безусловно, без протест
и без разноски, без никакви възражения и без такси и удръжки от какъвто и да било
характер - срещу представянето на записа, да плати сумата от 3 000 лв.
/изписана и словом/ на ищеца, чиито три имена, ЕГН и адрес са посочени. Посочен
е падеж на плащането 19.01.2018 г., както и място на плащане - гр. Х., ул. “***“
№ *, до 19.01.2018 г., 18 часа. Записът съдържа подпис на издателя му, както и
отбелязване, че е изготвен в един единствен екземпляр, предаден от издателя във
владение на поемателя. Въз основа на това заявление и приложения към него запис
на заповед, със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК с № 1669/01.11.2019 г., е разпоредено - ответникът в
настоящото производство да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. въз основа
на записа на заповед от 19.09.2017 г., ведно със законната лихва от 29.10.2019
г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер
на 60 лв. за държавна такса и 440 лв. за адвокатско възнаграждение. Издаден е
бил изпълнителен лист от 04.11.2019 г. за присъдените суми, отбелязано върху оригинала
на записа на заповед. В законоустановения срок ответникът е подал възражение по
чл.414 от ГПК с вх. рег. № 23486/ 25.11.2019 г., че не дължи вземането по
издадената заповед за изпълнение, в т.ч. т.к. не бил издавал и подписвал този
запис на заповед. Поканата за доброволно изпълнение му е била връчена лично от
ЧСИ на 14.11.2019 г. На 28.01.2020 г. на заявителя е било указано, да предяви
иск за установяване на вземането си, което той е сторил в срок с настоящата си
искова молба от 28.02.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Искът е допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен. В
конкретния случай ищецът се позовава на възникнало валидно менителнично
правоотношение по повод процесния запис на заповед с ответника, но не доказва
записът да съдържа необходимите по закон /чл.535 от ТЗ/ седем реквизита, т.е. да
е спазена предвидената в закона форма, която е форма за действителност.
Наименованието "запис на заповед" се съдържа в текста на документа на
езика, на който е написан; налице е и изявление, което съставлява безусловно
обещание да се плати определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен
размер. Посочена е дата на издаване, както и място на издаване, място на
плащане и падеж. В съдържанието на документа е налице посочване името на
лицето, на което трябва да се плати – ищецът. При надлежно заявено насрещно
възражение обаче, ищецът не доказа, записът да е подписан именно от лицето, посочено
за издател – ответникът. Макар в отговора на исковата молба това възражение, да
е неконкретизирано в достатъчна степен; то във възражението по чл.414 от ГПК е
изрично посочено, че длъжникът не е подписвал процесния запис на заповед и не е
издавал същия. Възражението на ответника относно авторството на подписа
под процесния запис на заповед, поддържано във възражението му по чл.414 ГПК,
следва да се съобрази от исковия съд, според т.11а от Тълкувателно решение № 4/2013
от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доказателствената
тежест в настоящия процес се възлага върху ищеца, надлежно указана му от съда,
който именно следваше да установи наличието на валидно менителнично
правоотношение между него и ответника по повод процесния запис на заповед,
който да съдържа необходимите по закон реквизити - чл.535 от ТЗ,
в т.ч. и положен именно от ответника подпис. Въпреки оспорването от ответника
на последния от посочените реквизити и указаната му доказателствена тежест,
ищецът не предприе процесуални действия по установяването му по делото. Ето
защо, съдът приема, че процесният запис на заповед не съдържа реквизита по чл.535
т.7 от ТЗ – подпис на издателя. Предвид на това, въз основа на така
представения запис на заповед не може да се приеме за съществуващо процесното
вземане на ищеца против ответника; т.к. този документ не е редовен от външна
страна /не съдържа законоустановените реквизити/ и не удостоверява подлежащо на
изпълнение изискуемо вземане срещу ответника. Ето защо, в случая между страните
по делото не е възникнало валидно менителнично правоотношение по повод
процесния запис на заповед, според чл.536 ал.1 от ТЗ.
Изложените съображения са достатъчни за отхвърлянето на предявения иск
изцяло, като неоснователен и недоказан, което следва да бъде сторено от съда, без
да се обсъждат останалите възражения на ответника. С оглед на това и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 550 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от З.Г.Г. с ЕГН ********** ***; против А.П.А. с ЕГН **********,***; и с
настоящ адрес ***, парк „***“, ресторант „***“ /местност „***“, *** № ***/; да
се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по запис на заповед,
издаден на 19.09.2017 г. в гр. Хасково с падеж на 19.01.2018 г. - сумата от 3 000
лева главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане; за които суми е била издадена заповед № 1669 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 01.11.2019 г. по ч.гр.дело № 3363/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА З.Г.Г. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на А.П.А. с ЕГН ********** сумата от 550 лева за деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните – чрез адвокатите
им.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:К.С.