ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1574 26.07.2021 година, гр. Бургас
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и трети юли две хиляди
и двадесет и първа година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Галина Радикова
Членове: Златина Бъчварова
Атанаска Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 1878 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 229 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от И.Н.Р.
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, против определение №
1114 от 31.05.2021 г. по адм.дело № 123/2021 г., с което е върната исковата
молба с вх. № 483/18.01.2021 г. и е прекратено производството по делото.
Препис
от жалбата е връчен на ответната страна, която не заявява становище в
предоставения и́ срок.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално
допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба от И.Н.Р., с която са предявени обективно и
субективно съединени искови претенции, както следва:
1)
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, Комисия на ЕС-
София, Министерството на правосъдието- София, Министър на финансите- София,
„представляващ РБ съгл. чл. 31 ал. 1 ГПК“; Прокуратура на РБ- София, с искане
да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от общо 100 000
лева (по 20 000 лева всеки от тях), представляваща обезщетение за вреди,
ведно с мораторна лихва в размер на 13 000 лева;
2)
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София, Министерството
на правосъдието- София, Министър на финансите- София, за осъждане на същите да
заплатят на ищеца обезщетение в размер на по 10 000 лева, и против Комисия
на ЕС за сумата от 100 000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 13 200
лева.
С
определение № 434 от 22.02.2021 г. е предоставена на ищеца правна помощ във вид
на процесуално представителство и същият е освободен от заплащане на дължимата
за производството държавна такса.
С
разпореждане № 856 от 26.02.2021 г. на съдията-докладчик исковата молба е
оставена без движение и е указано на ищеца да отстрани допуснати в исковата
молба нередовности, както следва:
1.
Да посочи надлежен ответник по иска- юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите;
2.
Да посочи всички обстоятелства, на които основава исковата си претенция, като
конкретизира по време увреждащите действия или бездействия на административния
орган, от които претендира, че са възникнали вредите, както и вида и размера на
претендираните вреди от всеки акт, действие и/или бездействие. В случай, че се
претендират вреди от административни актове, следва да се ангажират
доказателства, че същите са отменени по административен или съдебен ред. Да
посочи наличието на причинна връзка между твърдяните от него незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на конкретен административен орган и
претърпените от него имуществени или неимуществени вреди;
3.
Да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани в подкрепа на
заявените претенции, както и да посочи какви конкретни факти и обстоятелства,
от значение за случая ще се установяват с всяко изискано за събиране
доказателство;
4.
Да формулира петитум- искане за присъждане на конкретно обезщетение в конкретен
размер за причинени имуществени, респ. неимуществени вреди от конкретно описани
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на конкретен административен
орган или длъжностно лице;
5.
Да посочи конкретен период, през който твърди, че е претърпял въпросните вреди.
В
изпълнение на указанията е депозирана молба от назначения особен представител
на ищеца, с която са направени уточнения на заявените искови претенции. В нея
се сочи, че се претендира обезщетение за вреди, произтичащи от следните
обстоятелства:
1) След
постановяване Решение на Съда в Страсбург по негово дело /жалба № 34846 от 2008
г. през 2015 г., влязло в сила на 17.02.2016 г./, по отношение на ищеца
продължава извършването на нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, най-вече по
отношение на „продължителна изолация без възможност за общуване“, тъй като
режимът му е в разрез с правилата на чл. 198 ал. 1 от ЗИНЗС вече пета поредна
година е „специален“, а след изтърпяване на една година от наложеното наказание
началникът на затвора служебно се произнася с мотивирана заповед, като се
произнася по основанията за продължаване на този режим.
Заявено
е становище от процесуалния представител, че ответник по иска следва и може да
бъде само и единствено ГД „Изпълнение на наказанията“, доколкото Затворът
Бургас не е юридическо лице по смисъла на чл. 2в ал. 2 от ЗОДОВ и неговият
началник не може да представлява държавата в подобно производство. Относно останалите
изброени от ищеца институции, включително и Комисията на ЕС, се сочи, че не
могат да бъдат страни в подобно производство, независимо от потвърденото
желание на ищеца за това.
2) Исковата
претенция се основава на бездействията на началника на Затвора Бургас, комуто
законодателят с изменението на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г.
е възложил изпълнение на конкретно посочени действия по продължаване режима
като „специален“ или промяна в по-лек такъв.
3) Относно
размера на предявения иск, независимо от желанието на ищеца за обезщетение в
размер на 100 000 лева за допуснатото нарушение по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС, особеният
представител сочи, че разумният размер е от порядъка на 20 000 лева.
5)
Изразено е мнение, че процесният период не може да бъде по- голям от 5 години,
с оглед разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД и следва да бъде с начало 18.01.2016 г.
В
уточняващата молба особеният представител сочи, че не е запознат с мотивираните
заповеди на началника на Затвора Бургас, издадени по реда на чл. 198 ал. 1 от ЗИНЗС, поради което не е в състояние да формулира обстоятелствата, на които се
основава иска за обезщетение или друга претенция по реда на ЗИНЗС или ЗОДОВ.
Уточнение
на исковите претенции е представено и от ищеца с молба вх. № 2987 от 19.03.2021
г. С нея последният заявява несъгласие с дадените указания, като счита, че
точно и ясно е посочил ответниците, правната норма, която им вменява пряко
задължение и отговорност, цената на иска и периода, за който претендира
обезщетение. В молбата се сочи, че пряка отговорност по изпълнение решението на
ЕСПЧ има държавата в лицето на министър на финансите за поправяне на вредите и
съблюдаване за ненарушаване на ЕКЗПЧОС. Исковете срещу Прокуратурата на
Република България са основани на задължението да съблюдава законосъобразността
в пенитенциарните заведения. По отношение на исковете срещу Министерството на
правосъдието се сочи, че същото е пряк участник в производството, проведено в
ЕСПЧ, и на същото е предоставено решението за изпълнение и запознаване на
отговорните институции. По отношение на исковете срещу Комисия на ЕС се сочи,
че същата е пряко ангажирана да съблюдава за спазването и прилагането на
ЕКЗПЧОС, протоколите и ратифицираните договори и трябва да гарантира
прилагането на договорите. Заявено е несъгласие с направеното от особения
представител уточнение на исковите претенции.
По
отношение на претенциите по т. 2 от исковата молба се сочи, че „се иска
установяването на определени факти, като пряко обвинение към ответниците
министър на финансите, Министерство на правосъдието и ГДИН е за предоставяне на
неверни сведения на Европейския съд с цел благоприятно решаване на казуса в
тяхна полза, като с цел неустановяване и неоспорване и необорване на сведенията
са извършили множество действия за преграждане на участието“ на ищеца в
производството, като са прикривали и непредоставяли документи. Отбелязано е, че
ПРБ е сезирана за тези действия и факти, но не е извършена проверка, като с
бездействието се цели прикриване на отговорни държавни служители, което би
уронило престижа и името на държавата пред международни институции.
С
допълнителна молба особеният представител заявява, че поддържа изцяло
направеното с предходната молба уточнение. Изразява мнение, че като особен
представител няма право да променя по своя инициатива и неодобрено от
представляваното лице реквизити в подадената искова молба, но не намира
основание да отстъпи от виждането си и да коригира изложеното в молбата,
въпреки наличието на противоречие във формулираните от ищеца искания.
С
разпореждане на съда от 12.04.2021 г. е предоставена възможност на ищеца и
особения представител да съгласуват становищата си и да отстранят
констатираните нередовности. По искане на последния е определен 10-дневен срок
за отстраняване на нередовностите.
В
срока за отстраняване на нередовностите са депозирани молби от ищеца и от
особения представител. В молбата на ищеца са посочени ответници по иска и
обстоятелства, от които произтичат претенциите, както следва: Европейски съюз,
представляван от Комисия на ЕС- „с пряко вменено задължение да съблюдава
спазването на КЗПЧОС, ХОПЕС и т.н.“; Република България, представлявана от
министъра на финансите- „относно нарушение на ДЕС и ДФЕС, във връзка с
неизпълнение на решение на ЕСПЧ, както и продължаващо нарушение на чл. 3 от
КЗПЧОС, установено с решение на ЕСПЧ“; Прокуратура на Република България-
„относно неизпълнение на законово вменено задължение (чл. 5 от ЗИНЗС и КРБ)
относно законосъобразността и предприемане на действие за отмяна на
незаконосъобразни актове; Министерството на правосъдието- „пряк участник в
производството пред ЕСПЧ, представляваща страната Република България в
производството, имаща пряка отговорност да информира правителството на
Република България за решението на ЕСПЧ и следи за поправката на вредите,
довели до решението, включително чрез предложение за законодателни промени“;
ГДИН- „пряко органа, извършил нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС и длъжен да поправи
вредите, довели до негативното решение за Република България, както и да се
въздържа и съблюдава последващите си действия, съобразно изведеното за
установено нарушение на чл. 3, да не повтаря, пряко задължение на началник на
затвор гр. Бургас по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 4 (ДВ бр. 32 от 2016 г.) от ЗИНЗС- като за периода 02.2016 г. - 01.09.2017 г. не е налично вътрешно правно
средство за защита на ищеца във връзка с държането на специален режим
(нарушение на чл. 6 от ЕКПЧОС).
В
молбата се сочи, че със съдебен акт на ЕСПЧ е установено нарушение на чл. 3 от
ЕКЗПЧОС. Изложено е, че е „налично влошаване, изразено в преследване в
причинно-следствена връзка с подавани оплаквания и жалби до съдебни
институции“, в нарушение на чл. 6, чл. 8, чл. 10, чл. 14 и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Цитирани са решения на ЕСПЧ, които според ищеца са относими към разглеждания
случай. Изложено е, че действията на ГДИН са изразени в „преграждане на
достигане и получаване на информация, като за защита на право безспорно е нужна
и необходима информираност и знания за съществуването на даденото право,
откъдето да се преценя дали същото е нарушено“. Отново се сочи, че са дадени
неверни сведения към международен съдебен орган, с цел благоприятно решение. По
отношение на държавата в лицето на министъра на финансите се сочи, че е
привлечена като „невиновна, но в качеството на работодател на МП и ГДИН“.
Отбелязано е, че действията и бездействията на ответниците „водят и биха довели
у всеки един чувство на безспокойство, тревожност, чувство на незначителност и
незащитеност“. Уточнен е периодът, за който се претендира обезщетение за вреди-
от 17.01.2016 г. до депозиране на исковата молба.
С
обжалваното определение № 1114 от 31.05.2021 г. е върната исковата молба на И.Р.
и е прекратено производството по делото. Прието е от съда, че с депозираните
молби нередовностите не са отстранени, поради което са налице основанията на
чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Според
настоящия съдебен състав жалбата срещу така постановеното определение е неоснователна.
В
исковото производство съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се
определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба
индивидуализира спорното материално право. В случая с оглед заявеното основание
на исковите претенции, в исковата молба следва да бъдат наведени твърдения за
конкретни незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица при ответниците,
при осъществяване на изпълнително-разпоредителна дейност. Това процесуално
задължение не е изпълнено от ищеца. Единствено първата от заявените при
условията на обективно и субективно съединяване искови претенции- срещу ГДИН
при МП е конкретизирана от особения представител с депозираните уточняващи
молби, като е заявено, че се претендира от ГДИН сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
противоправно бездействие на началника на Затвора Бургас през периода от
17.01.2016 г. до депозиране на исковата молба на 18.01.2021 г.- неизпълнение на
задължението по чл. 198 от ЗИНЗС да се произнесе с мотивирана заповед относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на ищеца, след постановено
осъдително решение на ЕСПЧ срещу Република България. С молба вх. № 2987 от
19.03.2021 г. обаче ищецът изрично заявява, че е „абсолютно и в цялост несъгласен с изложеното“ от особения
представител и уточнението е „недопустима промяна“ на неговата воля. Поради
това, доколкото последният не може да се разпорежда с предмета на делото и е
заявено от ищеца изрично несъгласие, така направеното уточнение не може да бъде
съобразено от съда. Едновременно с това, в уточняващите молби на ищеца не се
сочат обстоятелствата, на които се основава тази претенция. Отбелязано е, че
заповедите на началника на затвора „може да бъдат част от защитната теза на
ответника, който в случай че използва, ще възникне служебно задължение за съда
да извърши проверка по законосъобразността и целесъобразността им в контекста
на чл. 198 от ЗИНЗС“, както и че същите са в противоречие с решение на ЕСПЧ,
според което режимът е в нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Не са наведени
твърдения за предварителна отмяна по съдебен ред на заповеди, постановени по
реда на чл. 198 от ЗИНЗС, а и не се претендират вреди от такива актове- в
исковата молба и във всички уточняващи молби се сочи, че твърдените вреди
произтичат от действия/бездействия на длъжностни лица.
Нередовностите
на исковата молба не са отстранени и по отношение на останалите заявени
претенции. Не са ясно индивидуализирани действията/бездействията, за които се
твърди, че са незаконосъобразни, и в крайна сметка остават неясни фактическите
основания на исковите претенции, а това от своя страна препятства съда да
осъществи възложения му контрол за законосъобразност на същите. Не са изложени
и твърдения за обстоятелства, относими към останалите предпоставки на чл. 284
от ЗИНЗС, в т.ч. такива, сочещи пряка причинна връзка между действията/бездействията
и твърдените вреди. Ето защо, поради
неотстраняване на допуснатите нередовности, на
основание чл.129, ал.3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК исковата молба законосъобразно
е върната на подателя и́, а производството по делото- прекратено.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение
№ 1114 от 31.05.2021 г. по адм.дело № 123/2021 г. по описа на Административен
съд- Бургас.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.