№ 347
гр. П., 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ю.. М. Д. срещу „Топлофикация-П.“ АД.
Ищецът твърди, че наследник за ½ ид.ч. от наследствената маса на В.Л.И., починала
на *** г. Посочва се, че ответното дружество се е снабдило срещу наследодателя на ищеца с
изпълнителен лист от 08.07.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение, за принудително събиране вземанията по който с молба от 06.04.2014 г. е
образувало изп.д. № 298/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д.. Поддържа се, че след образуване на
изпълнителното дело не са били искани или извършвани действия по изпълнение до
17.06.2016 г., когато взисктелят поискал да се наложи запор, но без да плати изискуемите
такси след указанията на ЧСИ. Твърди се, че изп.д. № 298/2014 г. по описа на ЧСИ Д. било
прекратено по право, като въз основа на изпълнителния титул по молба от 22.12.2020 г.
взискателят образувал ново изп.д. № 2406/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. срещу
наследодателката на ищците. При констатация, че длъжника по изпълнителното дело е
починал взискателят поискал като страни да бъдат конституирани нейните наследници.
Твърди се, че валидни действия по изпълнение не са били предприемани, поради
което давността за вземанията е изтекла. Поддържа се, че молбата за образуване на изп.д. №
2406/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. по отношение на починал длъжник не би могла да
прекъсне давността за вземането.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо
Ю.. М. Д. за сумата от 294,29 лева, представляваща ½ от главница в размер на 588,57 лева –
1
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 08.07.2014 г. въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3423/2014 г. по описа на РС П., и е образувано
изпълнително дело № 2406/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Поддържа се, че в хода на двете
изпълнителни производства са били предприемани своевременно изпълнителни действия,
като давността за вземането е била прекъсвана многократно. Изложени са подробни правни
съображения по приложението на ППВС №3/1980 г., както и по отношение на приложимия
давностен срок. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 2046/2020 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – П.“ АД за събиране на оспореното вземане,
свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателния установителен иск,
включително в посочената от него квота – за ½ от общия размер на вземането, съобразно
частта от наследството на В.И., за която Ю.Д. отговаря, видно от удостоверението за
наследници. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт –
погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 298/2014 г. по
описа на ЧСИ Е. Д. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-П.“ АД от 06.08.2014 г. за принудително събиране на посочените в исковата
молба вземания срещу длъжника В.Л.И. (наследодател на ищеца в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 08.07.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 3423/2014 г. на РС
П. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От приложеното копие на изп.д. № 298/2014 г. по описа на ЧСИ Е. Д. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 06.08.2014 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи (запор и възбрана). След образуване на делото ЧСИ Д. е извършвала справки за
имущественото състояние на длъжницата до различни институции и е изпратила ПДИ, но
конкретни изпълнителни способи не са прилагани. След уведомление от ТД на НАП за
некоректен ЕГН, ЧСИ Д. е указала до взискателя в едноседмичен срок да посочи коректен
ЕГН на длъжника, в противен случай производството ще бъде прекратено. Препис от
разпореждането от 16.09.2014 г. е връчен на взискателя „Топлофикация-П.“ АД на
2
30.09.2014 г., но констатираните нередовности не са били отстранени.
На 17.06.2016 г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение или пенсията на длъжника по изп.дело № 298/2014 г.
Със съобщение от 14.07.2016 г. ЧСИ Д. отново е указала на взискателя в
едноседмичен срок да посочи коректен ЕГН на длъжника, както и да внесе такси по сметка
на ЧСИ в размер на 3 лв., за снабдяване с удостоверение от Общината, като съобщението е
получено от взискателя на 01.08.2016 г.
С молба от 13.09.2016 г. взискателят е представил документ за платена такса в размер
на 3 лв. и е поискал като длъжници в производството да бъдат конституирани наследниците
на В.И.. От представените в настоящото производство доказателства обаче се установява, че
няма данни към тази дата лицето да е починало – В.И. е починала след тази дата, на *** г.,
видно от представеното удостоверение за наследници.
На 03.10.2016 г. ЧСИ Д. е изискала от Община П. удостоверение за точно ЕГН и за
настоящ адрес на длъжницата В.И.. ЧСИ Д. е изпратила до В.И. 2 бр. напомнителни писма
да се яви в кантората й.
Няма отбелязване кога взискателят е изтеглил изпълнителния лист от кантората на
ЧСИ Д.. Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата за
запор от 17.06.2016 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че
към 18.06.2018 г. производството се явява прекратено ex lege при условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, а новата давност за вземането е започнала да тече от последното валидно
изпълнително действие – от молбата за налагане на запор от 17.06.2016 г.
В последствие на 22.12.2020 г. „Топлофикация-П.“ АД е депозирала молба пред ЧСИ
С.Б. за образуване на изпълнително производство срещу В.И. въз основа на гореописания
изпълнителен лист от 08.07.2014 г., с искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи. При извършване на справки за имущественото състояние на В.И. по образуваното
изп.д. № 2406/2020 г. ЧСИ С.Б. е констатирал, че същата е починала към *** г., т.е. преди
молбата за образуване на изпълнителното дело, като е предприел действия във връзка с
установяването на нейните наследници.
Едва с молба от 08.07.2021 г. „Топлофикация-П.“ е поискала като длъжници в
производството да бъдат конституирани наследниците на В.И.. С постановление от
02.11.2021 г. съдебният изпълнител е конституирал Ю.. М. Д., М.Д.М., Г.Д.М. и Н.М. като
длъжници в производството , извършил е справки и е изпратил ПДИ.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
3
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В процесния случай съдът намира, че последното валидно действие, прекъсващо
давността за вземането, е молбата на взискателя за налагане на запор по изп.д. № 298/2014 г.
на ЧСИ Е. Д., депозирана на 17.06.2016 г.
Доколкото молбата за образуване на изп.дело № 2406/2020 г. на ЧСИ Б. срещу В.И. е
била депозирана на 22.12.2020 г., т.е. след смъртта й на *** г., същата е депозирана срещу
неправоспособна страна и не може да се счита, че съставлява действие, годно да прекъсне
давността за вземането.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание
от закона, а процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за
възникването и упражняването на процесуални права. В този смисъл, изрично в ТР №
1/09.07.2019 г. по т.д. № 2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че ако посоченият в исковата
4
молба ответник е починал преди иницииране на исковото производство, същото е
недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с
която да се учреди валидно процесуално правоотношение. Предявяването на иск срещу
лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно
процесуално правоотношение.
Съдът намира, че разясненията, дадени в мотивите на т. 2 от посоченото
тълкувателно решение са приложими и в настоящия случай, конкретно – че нито едно
процесуално действие – в рамките както на исковия, така и на изпълнителния процес, не
може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице.
Съгласно чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното право. Настъпилата смърт слага край на процесуалната правоспособност на
физическите лица. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица
и това е условие за допустимостта на гражданския процес като динамичен фактически
състав. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да
бъде субект на процесуални правоотношения. Ето защо когато смъртта на страната
предхожда сезирането на съда, липсва субект на процесуалното правоотношение, което
поради тази причина не може да възникне валидно. Липсата на процесуално
правоотношение обуславя нередовност на сезирането, което има за правна последица
единствено десезиране на съда чрез прекратяване на образуваното пред него производство.
Липсата на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса
обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на
правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е
починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да
бъде „продължено“ при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или
незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал. 3аконодателят не е уредил
правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на
гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите
правоприемници.
Доколкото уредбата на изпълнителното производство е подчинена на същите основни
принципи относно правосубектността на участниците в процеса, съдът счита, че
разясненията на цитираното ТР са приложими и в настоящия случай.
В този смисъл, подаването на молба от взискателя „Топлофикация-П.“ АД на
22.12.2020 г. за образуване на изпълнително дело от ЧСИ С.Б., макар и съдържаща искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи, не е довело нито до прекъсване, нито до
спиране на погасителната давност относно горепосочените вземания, тъй като валидно
процесуално правоотношение спрямо починалия преди това длъжник В.И. (на *** г.) не е
възникнало.
В настоящия случай след 17.06.2016 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение. При така установената фактология съдът намира, че считано от този момент –
17.06.2016 г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на 18.06.2021 г., а с
това – и преди молбата на взискателя от 08.07.2021 г. за конституиране на наследниците на
починалата (сред които – и ответникът) като длъжници в производството. Същевременно,
сама по себе си молбата от 08.07.2021 г. за конституиране на наследниците също не съдържа
искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи и след тази дата няма данни
такива да са били предприемани – по искане на взискателя или служебно от ЧСИ С.Б..
Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист, са били погасени по давност и искът
е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
5
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски в общ размер на 398,00 лв. Неоснователно е въведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна,
доколкото уговореният и платен адвокатски хонорар е в минимален размер, съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ю.. М. Д., ЕГН ********** с
адрес гр. П., кв. „Твърди ливади“, бл. 50, ап. 25, чрез адв. А.Ц., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза
на „Топлофикация П.“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително
изпълнение) спрямо Ю.. М. Д. като наследник на В.Л.И., за сумата в размер на 294,29 лева,
представляваща ½ от главница в размер на 588,57 лева – стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г., за която сума е издаден изпълнителен
лист от 08.07.2014 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
3423/2014 г. по описа на РС П., и е образувано изпълнително дело № 2406/2020 г. по описа
на ЧСИ С.Б., поради погасяването на вземането по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ю.. М. Д.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 398,00 лева – разноски пред
Районен съд-П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6