Решение по дело №472/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 362

 

гр. ВРАЦА,  21.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд   гражданско                 отделение в

публичното заседание на   13.11.19 г.     в състав:

 

Председател:Рената Мишонова-Хальова

    Членове:Мария Аджемова

            Иван Никифорски мл. с-я

                                    

в присъствието на:

прокурора              секретар  Галина Емилова

като разгледа докладваното  от   М. Аджемова              

    в. гр.    дело N` 472  по описа за 2019   год. по описа на окръжен съд гр. Враца, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 232/18.03.19 г. постановено по гр. дело № 4703/18 г. районен съд гр. Враца е УВАЖИЛ предявения от В.Ц.Т. с ЕГН ********** *** срещу АД ЗК "Лев инс" с ЕИК ********* осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и във вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищцата сумата 7 500 лв. представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди претърпени от ПТП случило се на 21.02.18 г. в гр. Враца, което ПТП е настъпило по вина на водача л. а. Дачия Сандеро, с рег. № Вр 07 25ВТ, със застраховка гр. отговорност  в ответното застрахователно дружество, заедно със законната лихва, считано от 21.05.18 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

За разликата, до претендираната сума от 15 000 лв., исковата претенция е ОТХВЪРЛЕНА.

Районен съд е присъдил и съдебни разноски съобразно уважената част от иска.

Недоволна от така постановеня съдебен акт е останала ищцата В.Т.. С жалба вх. № 5963/17.04.19 г., чрез представляващия я адвокат С.Т.С.,  тя атакува решението на районен съд в неговата отхвърлителна част. Без да оспорва установената от първостепенния съд фактическа обстановка по делото, въззивникът Т. намери, че при определяне размера на дължимото обезщетение районен съд не е съобразил и оценил адекватно всички релеванти факти по сопра - 18 годишната й възраст, вида и броя на уврежданията, които е получила, съответно търпените в  тази връзка болки, страдания и неудобства, обстоятелството, че произшествието й е попречило да се подготви за изпити за кандидатстване в университет. Според въззивника, това е довело да нарушение от съда нормата на чл. 52 от ЗЗД, при което определението й обезщетение е занижено и несправедливо.

 При наведените оплаквания, въззивникът Т. моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част, като въззивният съд постанови съдебен акт, с който претенцията й бъде уважена в пълнота, тоест допълнително за сумата 7 500 лв. Претендира съдебни разноски за първа и въззивна инстанции.

В срока за отговор, с вх. № 9036/07.06.19 г. на осн. чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от АД ЗК "Лев инс" гр. София, чрез представляващия дружеството юрисконсулт К.А., срещу посоченото по-горе решение на районен съд гр. Враца в частта, с която исковата претенция на ищцата Т. е уважена за сумата над 4 000 лв. Без да оспорва правната квалификация, установената от районен съд фактическа обстановка по спора и основателността на предявения иск, ответната ЗК намира, че събраните доказателства не обосновават извод, че справедливото обезщетение за търпените от ищцата морални вреди е именно в размер на 7 500 лв. Според дружеството, сума от 4 000 лв. е справедливия размер, който следва да репарира моралните вреди на ищцата.

Ето защо, ЗК моли за отмяна на обжалваното решение, в частта, в която искът е уважен за горницата над сумата 4 000 лв. до сумата 7 500 лв., като в тази част исковата претенция бъде отхвърлена от въззивния съд. В случай, че уважи насрещната жалба, дружеството моли въззивният съд да промени присъдените от районен съд. разноски. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Страните нямат доказателствени искания към настоящата инстанция.

След самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок, от надлежни страни в производството и имат за предмет съдебен акт от категорията на обжалваемите.

Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.

Разгледани по същество, в рамките на наведените във въззивните жалби въпроси на осн. чл. 269 от ГПК, окръжен съд намира постъпилите въззивни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ при следните съображения:

Пред първостепенния съд производството е образувано по предявен пряк осъдителен иск от В.Ц.Т. с ЕГН ********** *** срещу АД ЗК "Лев инс" с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди изразяващи се в болки, страдания и негативни изживявания в резултат на ПТП настъпило на 21.02.18 г. в гр. Враца с лек автомобил марка "Дачия", модел "Сандеро", с рег. № ВР***ВТ, с цена на иска 15 000 лв., заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на доброволната претенция пред застрахователя - 26.004.18 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното застрахователно дружество е представило отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, наличието на причинно следствена връзка между претендираните вреди и виновното поведение на водача на лекия автомобил, наличие на вина за последния, в условия на евентуалност се прави възражение за съпричиняване при ПТП от страна на ищцата, съответно на вредоносния резултат за нея. Ответникът намира също, че претендираните неимуществени вреди са завишени.

По така предявения иск и отговор, първостепенния съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и след анализ на същите е приел за установена фактическа обстановка по спора и е направил правни изводи за частична основателност на предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, които се споделят от настоящата инстанция, като съответни за установените факти и закона.

Прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителната застраховка "гражданска отговорност на водачите на МПС" е разновидност на иск за обезщетение при деликт и предполага да се докаже противоправно поведение от страна на третото застраховано лице и то като водач на моторно превозно средство, наличие на валидна застраховка към датата произшествието и причинени при произшествието вреди на третото лице. От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците на фактическия състав  на непозволеното увреждане - факта на настъпване на твърдяното от ищцата ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие  на произшествието неимуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди. Тост по делото доказано, че сложния фактически състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ и във вр. с чл. 45 от ЗЗД е осъществен. В тази връзка следва да се да се посочи също, че отговорността за застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането, тоест застрахователят дължи на увредения това, което последния би има право да получи като обезщетение от деликвента.

В процесните въззивни жалби не се заявяват оплаквания във вр. с изводите на районен съд по изложените по-горе релевантни за спора правни въпроси, включително и за становището на първостепенния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Оплакванията и на двете страни, в съответните негативни за тях части от решението на районен съд, са свързани единствено с размера на присъденото обезщетение за неимуществените вреди, като несправедливо, определено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и несъответно на вида и размера на вредите съобразно събраните доказателства. По заявените оплаквания окръжен съд намира следното:

Окръжен съд преценява, че правилно, съобразявайки се с изслушаната автотехническа експертиза, приетите писмени доказателства и кредитирайки показанията на свидетеля водач на лекия автомобил Валентин Величков,  първостепенният е съд приел, че механизмът на ПТП е този описан в исковата молба. По делото е безспорно, че от удара при ПТП пострадалата ищца е получила увреждания съпътствани от болки и страдания, които следва да се квалифицират като неимуществени вреди по смисъла на чл. 51 ал. 1 и във вр. с чл. 52 от ЗЗД. Причинените вреди на ищцата се изразяват според представените писмени доказателства, разпита на майката на ищцата и изслушаната медицинска експертиза, която кореспондира с писмените и гласните доказателства, в следното: Ищцата е получила комоцио в лека степен, без загуба на съзнание, но поради настъпилият посткомационен синдром /гадене, виене на свят и двукратно повръщане/ била приета в болница в гр. Враца след ПТП на 21.02.19 г. - на 23.02.19 г. и изписана на 25.02.19 г. При приемането е констатирано, че кожата на ищцата е бледовата с изразен дискоординационен синдром залитане при ходене, болки в шията; констатирани са също оток и кръвонасядане по вътрешната повърхност на лява глезенна става, без констатирани други травматични увреждания. Ищцата е лекувана медикаментозно с дехидратираща терапия и е изписана на 25.02.19 г. клинично здрава. Според вещото лице д-р K., за уврежданията на ищцата оздравителния период е от 5-10 дни, но предвид наличието на посткомоционен синдром, този период според него може да удължи до 20 дни. По делото няма представени мед. документи и вещото лице твърди, че след изписване на ищцата от болница на 25.02.19 г., с нея не са провеждани последващи лекарски консултации и лечение във вр. с комоциото - виж обясненията на в. л. д-р K. в с. з. на 07.02.19 г. Свидетелката А. Т., майка на ищцата, твърди, че след ПТП тя се страхувала при пресичане на улици, включително се страхувала и да шофира, като едва през м. юни започнала отново да шофира, но с придружител. Според свидетелката, след изписването й от болница на 25.02.19 г., дъщеря й била в къщи 10 дни. Не се натоварвала и не четяла за около 5-6 дни, след което постепенно започнала да нормализира натоварването си. Според свидетелката, на дъщеря й не били предписани лекарства, само обезболяващи при нужда. Силната болка в главата й отшумяла за около месец, но и сега се оплаквала от болки в главата. Майката на ищцата твърди, че тя не е отсъствала от училище заради оплакванията си. Наложило ищцата да пропусне предварителни дати за изпити през м. март, като се явила в края на м. април. Свидетелката не уточнява за какви изпити става дума. По делото не са представени други доказателства във вр. с претендираните морални вреди.

При изложените факти и обстоятелства по делото, според окръжен съд предявеният иск с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на  21.02.18 г.  ПТП е основателен за сумата 7 500 лв. За този си извод съдът се съобразява, с характера и тежестта на получените от ищцата травми описани по-горе, интензитетът на понесените във вр. с тях болки и страдания изразяващи се в неудобства за придвижване, страх от шофиране, болки в главата, световъртеж. Съдът съобразява и обстоятелството, че във вр. с уврежданията ищцата не е получила усложнения, престоят й в болница е само два дни, като след изписването тя не е приемала медикаменти, с изключение на болкоуспокояващи при нужда и според заключението на вещото лице д-р K. и свидетелските показания на майката на ищцата, тя се е възстановила в рамките на около 20 дни до месец. Съдът намира за недоказано твърдението на ищцата, че ПТП от 21.02.18 г. й е попречило да се подготви и яви на кандидатстудентски изпити, доколкото разпитаната майка на ищцата твърди, че тя е изпуснала само предварителни дати за изпити през м. март, като се явила в края на април, без дори да уточнява за какви изпити става дума. Окръжен съд намира, че болките в главата, от които се оплаквала ищцата според нейната майка и към момента /деня на разпита й 07.02.2019 г./, нямат връзка с полученото увреждане при ПТП /комоцио/, тъй като изслушаното вещо лице д-р K. твърди, че оздравителния период за този вид увреждане е около 20 дни, а по делото няма данни ищцата да е получила усложнения.   

Така определеното обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства, релевантни за размера му и с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, приложен с оглед на икономическата обстановка в страната, като ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата. С оглед на изложеното съдът не може да се мотивира да присъди пълния размер на търсеното обезщетение /15 000 лв./, като смята за достатъчен размер на обезщетението от 7 500 лв. За разликата исковата претенция следва да се отхвърли.

При съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, освен изложеното, окръжен съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Доколкото и двете въззивни жалба са неоснователни, не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на районен съд гр. Враца № 232/18.03.19 г. постановено по гр. дело № 4703/18 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

 

Председател .....    Членове 1.....     2......