Решение по дело №2220/2015 на Окръжен съд - Пловдив

                 РЕШЕНИЕ

 

    №  1458

 

гр. Пловдив, 18.08.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ -VI  граждански състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

                           ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА БЕШКОВА

                           БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ

 

като разгледа  въззивно частно гражданско  дело № 2220  по описа за 2015г., докладвано от  мл. съдия Кърпачев, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

           Образувано е по жалба от Г.Т.И. – В.  длъжник по изп. д. № 20158280400212 по описа на ЧСИ Д. М. рег. № 828, район на действие – ОС - Пловдив, против насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество – самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 56784.523.2130.1.30, с адрес на имота: гр. **** с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,81 кв.м, ведно с избено помещение № 25, с площ 6,30 кв.м и таванско помещение № 24 с площ 3,80 кв.м., както и 2,16 % от общите части на сградата. Твърди, че жилището е единствено нейно и поради това е несеквестируемо на основание чл. 444, т.7 ГПК. Моли за отмяна на действията на ЧСИ, с които се насочва изпълнението върху несеквестируемия имот и за спиране на действията по публичната продан до произнасяне по жалбата.                                                                            

          С подадените  от взискателя писмени възражения се взема становище за неоснователност на жалбата и доводите изложени в нея. Изтъква се, че жалбоподателката притежавала ½ ид.ч. от еднофамилна жилищна сграда, находяща се в село ****, с която тя недобросъвестно се разпоредила 3 дни преди публичната продан. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

          С представените от ЧСИ мотиви се взема становище за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че жалбоподателката притежава ½ ид.ч от втори жилищен имот.

 

          Пловдивски окръжен съд при извършена служебна проверка за допустимостта на производството намира, че частната жалба е подадена   в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи  на разглеждане по същество.

          Относно пределите на проверка в настоящето производство ПОС намира следното: В т. 1 на ТР 2/2013г ОСГТК се приема, че на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това.                                                          

          Основният спорен въпрос е дали притежаването от длъжника на ½ ид.ч от друг жилищен имот  съставлява „друго жилище” по смисъла на чл. 444 т. 7 ГПК. При отговора на този въпрос следва да се съобразят разпоредбите на § 5, т. 30 от ДР ЗУТ и на чл. 40 ЗУТ, които установяват минималните изисквания, на които следва да отговаря даден обект за да има характер на жилище, както и да се отчете целта на разпоредбата на чл. 444, т.7, която е да се гарантира задоволяването на жилищните нужди на длъжника и неговото семейство в хода на висящия изпълнителен процес. От гореизложеното следва, че може да се приеме, че жилището на длъжника е секвестируемо само  при доказана реална и гарантирана възможност той да ползва друг обект, който  да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Предвид правилата за управление на съсобствена вещ чл. 30-32 ЗС, настоящият състав не може да приеме, че притежаването на ½ ид.ч от самостоятелен жилищен обект създава подобни гаранции за удовлетворяване жилищните нужди на длъжника. Още повече, че взискателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал от какви и колко на брой помещения се състои еднофамилна жилищна сграда, находяща се в село ****.  Доколкото Окръжният съд приема, че притежаването на идеални части от друг жилищен имот не отнема качеството несеквестируем на жилището на длъжника, то въпроса кога и защо длъжника се е разпоредил с въпросните идеални части е неотносим към спорния предмет.

          С оглед гореизложеното и доколкото по делото не е спорно, че длъжникът използва имота с идентификатор: 56784.523.2130.1.30, с адрес на имота: гр. **** за свое жилище и доколкото не са изложени твърдения и не са представени доказателства той да притежава имоти, които реално да могат да задоволят жилищните му нужди, настоящият състав приема, че процесното жилище е несеквестируемо, насочването на принудителното изпълнение следва да бъде отменено, ведно с всички изпълнителни действия несъвместими с несеквестируемостта по смисъла на т. 1 на ТР 2/2013г ОСГТК- а именно оценка и насрочване на публична продан, инкорпорирани в акт на ЧСИ Д. М. от 20.7.2015г. / л. 228 от изпълнителното дело/ и обявяване на публичната продан, инкорпорирано в акт на ЧСИ Д. М. / л. 229 от изпълнителното дело/                                        

          Предвид произнасянето на съда в първия възможен момент след образуване на делото и изхода по правния спор искането за спиране на публичната продан до произнасянето по жалбата следва да се остави без уважение.

 

          Така мотивиран съдът Реши :

 

  ОТМЕНЯ насочването на принудително изпълнение по изп.д. № 20158280400212 по описа на ЧСИ Д. М. рег. № 828, район на действие – ОС - Пловдив, върху следния несеквестируем имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор: 56784.523.2130.1.30, с адрес на имота: гр. **** с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 75,81 кв.м, ведно с избено помещение № 25, с площ 6,30 кв.м и таванско помещение № 24 с площ 3,80 кв.м., както и 2,16 % от общите части на сградата, КАКТО  и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни действия: оценка и насрочване на публична продан, инкорпорирани в акт на ЧСИ Д. М. от 20.7.2015г. / л. 228 от изпълнителното дело/ и  обявяване на публичната продан, инкорпорирано в акт на ЧСИ Д. М. / л. 229 от изпълнителното дело/

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнението до произнасяне по жалбата.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател                                               Членове: