№ 2951
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20211110163327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.361 ТЗ и чл. 86 ЗЗД,
вр.чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът ... ЕООД твърди, че е сключил с ответника ... ЕООД е сключил
спедиционен договор, по силата на който е възложил на превозвач
договорения превоз и същият е изпълнен точно. Поддържа, че ответникът не
изпълнил задължението си да заплати договореното възнаграждение за
извършени спедиторски услуги в размер на 18366,98 лв., като претендира
заплащането на тази сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното плащане. Претендира лихва за забава в размер на 1894,21
лв. за периода от 03.11.2020 г. до 30.09.2021 г. Претендира и сторените по
делото разноски.
Ответникът е представил в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че поради съществено закъснение в доставката на пратката и
неспазване на договорения срок за ответното дружество е било невъзможно
да изпълни три поети поръчки за изработка на пътнически асансьори, което е
довело до начисляване на неустойки за забавено изпълнение по тези три
поръчки, съответно до претърпени загуби за дружеството.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства обосновава приемането на извод, че между страните по делото
е възникнало валидно търговско правоотношение, произтичащо от договор за
спедиция по смисъла на чл. 361, ал.1 ТЗ, по силата на което ищецът, в
качеството на спедитор, е поел задължение да сключи от свое име за сметка
на ответника, договор за превоз на стоки по направление ... - ..., срещу
заплащане на спедиционно възнаграждение.
Съществените елементи на спедиционния договор, източник на
предявеното от ищеца вземане, се съдържат в представената по делото
кореспонденция между страните, коносамент и фактури, а именно-вид на
товара, транспорт, с който да бъде извършен превоза, дата на товарене,
товарен и разтоварен пункт, и размер на уговореното възнаграждение. В
приложените по делото условия за превоз, приети от ответника, страните са
уговорили, че в случай, че търговецът /ответник по делото/ не успее да
приеме доставката на стоките или части от тях, превозвачът има право да
складира стоките, като разходите за това са за сметка на търговеца.
Писмената форма не е условие за действителност на спедиционния
договор, а в случая сключването му е доказано от наличието на всички негови
характеристики. С оглед препращащата норма на чл. 361, ал.2 от ТЗ към
правилата на комисионния договор, спедиторът е длъжен да даде сметка на
възложителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка (чл.
355 ТЗ), за да възникне правото му да получи възнаграждение за извършената
спедиционната услуга. За да се приеме, че спедиторът е дал отчет по
изпълнението на спедиционния договор трябва да се направи преценка дали
извършените от него фактически действия налагат извод, че изпълнителна
сделка е сведена до знанието на доверителя и, дали последният я приема.
В процесния случай, съдът приема, за установено, че изпълнението на
спедиционния договор е сведено до знанието на ответника, в каквато насока
са и показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите установяват, че
са били информирани от ищцовото дружество както за датата, на която
стоката е пристигнала, така и за мястото, на което се съхранява.
Поради това съдът приема, че в процесния случай е доказано наличието
2
на валидно сключен спедиционен договор, изпълнение по него и то не само
по изпълнителната сделка, но и по отчетната такава, поради което за
спедитора се поражда правото да получи неизплатеното му възнаграждание.
Не е спорно по делото, че стоката не е приета от ответника, като е
установено, че за съхранението й, ищецът е извършил разходи – магазинаж,
включени в издадените от него фактури. По делото липсват каквито и да
било доказателства ответникът да се е отказал от поръчката. Вярно е, че в
тази насока твърдения се съдържат в показанията на разпитаните по делото
свидетели, но доколкото същите са служители в ответното дружество, съдът
намира, че в тази им част показанията им не могат да бъдат годно
доказателство за фактите, които се съдържат с тях. Предвид това, съдът
приема, че след като разноските вече са били платени от страна на
изпълнителя (превозвача), то същите следва да бъдат поети от възложителя –
арг. чл. 360 ТЗ, като описаният допълнителен разход (с който първоначално
страната се е съгласила с приемането на общите условия на спедитора,
даващи му право да изка плащане на разходите за съхранение на товара) не
дава основание на товародателя/получателя на товара/ да откаже плащане на
възнаграждението за целия превоз, при наличните по делото данни, че
същият е бил надлежно изпълнен.
Поради това съдът прие предявения от спедитора-ищец срещу
доверителя-ответник иск за основателен и доказан в размера в който е
предявен.Ответникът дължи възнаграждение на спедитора ,съобразно
фактурите, които са били осчетоводени от спедитора /по заключението на
ССчЕ/, в т.ч. и заплащане на разходите за съхранение на стоката. Тези
разходи са договорени между страните, а всички възражения във връзка с
предявения иск, които прави ответникът за забава на превоза, касаят не
отношенията му със спедитора, а тези с превозвача. Отговорността на
последния обаче не е идентична с отговорността на спедитора, който в случая
не е и превозвач на товара. Следва да се отбележи, че предвид устната форма
на сключване на спедиционния договор между страните не може да се приеме
за категорично и възражението на ответника за уговорките, касаещи начална
дата на превоза и краен срок на същия, каквито данни не се съдържат и във
водената между страните кореспонденция. Налице е сключен от страна на
ищеца договор за превоз, изпълнен превоз, при което изпълнено задължение
от страна на ищеца ответникът му дължи уговореното възнаграждение и
3
направените разноски, така както са поискани. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
сторените от ищеца разноски – заплатени ДГ и адвокатско възнаграждение.
Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да
заплати на ..., ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата
от 18 366,98 лева за ивършени спедиторски услуги по договор за превоз на
стоки по направление ... – ..., сумата от 1 894,21 лева - лихва за забава в
размер на за периода от 03.11.2020 г. до 30.09.2021 година, както и сумата от
2010.45 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ... ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: ..., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4