Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260094/25.1.2021г. Година
2021 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4600 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
03-012828/18.06.2020г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «А.Е.К. ООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5
вр. чл. 415 ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството по делото е
образувано по жалба на «А.Е.К. ООД, чрез управител против НП № 03-012670/18.06.2020г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с
което на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция”.
С жалбата
се иска отмяна на НП, като се
сочи, че положения труд е бил изплатен със забавяне и не е изпълнено
предписанието с протокола от 25.02.2020г. В срока на допълнителните предписания
възнаграждението е било изплатено изцяло. Изразява се позиция за наличието на
хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Алтернативно се иска намаляване размера на
наложеното административно наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител.
По същество се иска отмяна на наказателното
постановление на изложените с жалбата основания или намаляване на размера на
наказанието.
Представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата.
По същество
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
През
м.април 2020 г. била извършена проверка на място и по документи от служители
на Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна
на обект- аптека «Алегра», находящ се в гр. Варна, бул. "Сливница» №77,
стопанисван от «Аес едн ко» ООД.
С протокол № ПР2004840/25.02.2020г. /т.6/
на «Аес едн ко» ООД било дадено задължително предписание да бъде изплатено
дължимото трудово възнаграждение за месец септември на Лидия Лалева Христова в
срок до 01.04.2020г.
Св. П. установила, че предписанието не било
изпълнено .
На 07.05.2020г. от св. П. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, в който били посочени
обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Актът
бил връчен лично на представляващ въззивното дружество.
Въз
основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което
наказващият орган е санкционирал въззивното дружество за неизпълнението на
задължителното предписание в срок.
Гореописаното съдът приема за установено от
събраните по делото писмени доказателства – ведомост за заплати за месец
септември, протоколи и др. Съдът ги
кредитира изцяло като взаимно допълващи се и
непротиворечиви.
Писмените доказателства по делото
кореспондират с показанията на св. П..
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство
по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно
са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
протокол за предписание; ведомост за заплати за месец септември и др. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения
възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на
нарушенията чл.415 ал.1 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на
административното наказание имуществена санкция, административно наказващият
орган правилно е определил санкционната норма , но неправилно е определил
размера на административното наказание над минималния. Предвид липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, адекватно на нарушението се явява
административно наказание имуществена санкция в минималния размер и в този
смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в
съдебно заседание възражения, извън това за завишен размер на наказанието,
съдът намира следното:
С жалбата
се иска отмяна на НП, като се
сочи, че положения труд е бил изплатен със забавяне. Изразява се позиция за
наличието на хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.
Установените по делото факти не припокриват
хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като
конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи от този вид – нещо повече, периодът от време, в който
работника е бил лишен от трудовото си възнаграждение завишава степента на
обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивното
дружество е било санкционирано за извършеното административно нарушение,
предмет на разглеждане по делото.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва
да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното
наказание до минимално предвидения.
Изменяйки НП, съдът не възложи разноски.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: