Решение по дело №517/2023 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 184
Дата: 5 август 2023 г.
Съдия: Вергиния Еланчева
Дело: 20235140200517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Кърджали, 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200517 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ********, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на З. С. П. с ЕГН
**********, адрес с.Г. К., ул.„Л. К." № **, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 10.12.2022 г. на път ***,
км.*******м., общ.К.
Жалбоподателят З. С. П. сочи, че при издаване на електронния фиш са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което довело до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Не е извършил нарушение в
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/********, за което
е санкциониран. Неправилно е прието от наказващия орган, че е налице повторност на
нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Моли електронният фиш да бъде отменен
или изменено по размер наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на атакувания фиш, тъй като не били
налице основания за санкциониране на жалбоподателя при условия на повторност. Не било
извършено процесното административно нарушение. Моли и за присъждане на направените
разноски.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.12.2022 г. на път ***, км.******м., общ.К., се осъществявал видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1
№ *******. Същият бил позициониран на път ***, км.*******м., общ.К., където
действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч. В 10.29 часа на 10.12.2022 г. бил
заснет движещ се в същия участък, в посока от с.Г. към гр.К., лек автомобил „М. А.“ рег.№
*********, със скорост 95 км/ч. при ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26.
След обработване на информацията от заснемането бил издаден атакуваният електронен
фиш, в който като нарушител било вписано името на З. С. П. в графа собственик, на когото
е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано
движение с установена скорост от 95 км/ч. - превишаване с 35 км/ч., съставляващо
нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, в условията на повторност, за което на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 10.12.2022 г.,
10.29 часа, в който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му
номер, датата и точния час на нарушението, номерът на техническото средство; Справка за
собственост на МПС, видно от която собственик на лек автомобил „М. А.“ рег.№ *********
е жалбоподателят З. С. П.; Сертификат от 12.01.2018 г. за проведено обучение на
полицейския служител за работа със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта;
Протокол от проверка № *********/29.06.2022 г., от който се установява техническата
годност на използваното в случая техническо средство; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № ********; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
Средство или Система на датата 10.12.2022 г.; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; справка от АИС АНД; снимков материал на разположението на уреда за
заснемане и на пътния знак; Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ********, с
който на З. С. П. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП – превишаване на
ограничение за скорост от 50 км/ч. в населено място; Разписка от 15.04.2022 г.;
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
2
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на
превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно
такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак В26 е било
въведено ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Установи се от доказателствата
по делото, че на процесната дата и час З. С. П. като водач на лек автомобил „М. А.“ рег.№
******* се е движил там с 95 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение
извън населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш
скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел
възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Обосновано в електронния фиш името на З. С. П. е посочено като
нарушител в качеството на собственик, на когото е регистрирано моторното превозно
средство, доколкото същият не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило
нарушението. Жалбоподателят попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова
следва да отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Не се
установява обаче от материалите по делото, че нарушението е извършено „повторно“ по
смисъла на &6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в &6, т.33 от ДР на
ЗДвП, „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.174,
ал.2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Видно от наведените в атакувания
фиш обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на жалбоподателя по
Електронен фиш серия К № ********. В този фиш е посочено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и от словесното описание в акта става ясно, че предходното нарушение на П. се
състои в превишаване на допустимата скорост за движение в населено място, за което той е
санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Това означава, че на жалбоподателя не
е било наложено наказание за същото по вид нарушение като процесното, което се състои в
превишаване на разрешената скорост за движение извън населено място, въведена с пътен
знак. Ето защо признакът повторност на нарушението не бе доказан. От друга страна, както
вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя
3
безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, ако
превишаването е от 31 до 40 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът
З. П. е превишил допустимата скорост за движение извън населено място, като
превишаването е с 35 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН
настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение,
като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182,
ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Няма пречка това
да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими
напълно към основния състав на нарушението по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. По силата на
цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира
административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова
прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до
ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се
защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП са описани в
атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва да бъде изменен,
като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 300 лв.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните
правила или материалния закон, които съставляват самостоятелно основание за отмяна на
атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. При съставянето на атакувания фиш са
спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Пълно описано
е и самото нарушение и мястото на извършването му. Нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП е
безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от
приложената разпечатка на Клип от 10.12.2022 г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
4
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено
договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, като от представителя на ответната
страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът
намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с действителната фактическа и правна сложност на
делото. По съразмерност и съобразно уважената част от оспорването, на жалбоподателя се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. Доколкото издателят на
електронния фиш е Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на
юридическо лице следва да понесе тези разноски по делото. Същевременно претенция за
разноски е направена и от страна на административнонаказващия орган и затова в негова
полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ********, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. на З. С. П. с ЕГН
**********, адрес с.Г. К., ул.„Л. К." № **, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 10.12.2022 г. на път ***,
км.******м., общ.К., като преквалифицира санкционната норма по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба” от 600 лв. на
300 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на З. С. П. с ЕГН
**********, адрес с.Г. К., ул.„Л. К." № **, общ.К., обл.К., сумата от 180 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. С. П. с ЕГН **********, адрес с.Г. К., ул.„Л. К." № **, общ.К., обл.К.,
да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6