№ 82
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204054 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Н. К. Х. с ЕГН: **********, адрес: *,
съдебен адрес: *- партер, офис № 2, чрез адв. С. К. от АК-Бургас, против Наказателно
постановление № 22-0769-001196/15.06.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва липса на съставомерно поведение.
В последно открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, като представлява от адв. К., който моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаване на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката, НП е връчено на жалбоподателя на 07.10.2022
г., а жалбата е депозирана на 19.10.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
1
На 04.02.2022 г. св. Л. К. сигнализирал органите на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Бургас за това, че по лекия му автомобил марка „Киа“ срег. № * са били
причинени щети докато е бил паркиран в гр. Бургас, на кръстовището на ул. ‚Мара Гидик“ и
ул. „Апостол Карамитев“. Св. Х. Х.- мл. автоконтрольор, прегледал видеозапис, на който
видял как на 03.02.2022 г., около 15:30 часа, покрай паркирания автомобил на св. К., завива
надясно л.а. „Ауди А 8“ с рег. № *, собственост на „*“ с БУЛСТАТ *. Св. Х. преценил, че
при преминаването е настъпило ПТП между двата автомобила, като л.а. „Ауди А 8“ не
останал на място. Св. Х. се свързал с дружеството собственик, като от там му били дадени
данните на жалбоподателя Н. Х., като лице, което взело автомобила да го ползва. Св. Х. се
свързал с жалбоподателя, като след като последният не попълнил декларация по чл. 188 от
ЗДвП, му бил съставен АУАН с бл. № 145123/28.03.2022 г. за извършени нарушения по
ЗДвП- по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Актът бил връчен на
нарушителя, които го подписал, като посочил, че не той е управлявал автомобила.
Въз основа на АУАН, на 15.06.2022г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложил наказание „глоба” в размер на 20 лева, а
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви,
като съдът ги кредитира изцяло. На практика и самият жалбоподател не спори по
установените факти.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Независимо от това, съставът намира, че наказателното постановление не е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН по отношение на вмененото нарушение по чл. 123,
ал. 1, , т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
В постановлението следва да се съдържа обвинение от фактическа и юридическа
страна. Обвинението от фактическа страна представлява установената фактическа
обстановка от АНО, където следва да е посочено какво се е случило, какво са били
конкретните действия на наказаното лице, както и други значими обстоятелства. След това
тези факти се обобщават, като им се дава юридическо описание (субсумиране) съобразно
приетата за нарушена правна норма, като се посочва и цифрово самата тази норма
(юридическо обвинение). За да е гарантирано правото на защита на наказаното лице и в
частност правото му да разбере в какво е обвинено, следва да има съответствие между
2
фактическото и юридическото обвинение, тъй като те определят и предмета на доказване.
Съгласно словесното описание в НП водачът „не остава на място за установяване на
вредите от произшествието“. След това обаче, като обобщение е посочено, че „е извършил:
2) не оказва съдействие за установяване вредите от ПТП.“ и е посочена разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДВП. В посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП действително се предписва, че водачите са длъжни да окажат съдействие за
установяване на вредите от ПТП. Както бе посочено, обаче, преди това е посочено, че
водачът не остава на място за установяване на вредите от произшествието. Последното
задължение се съдържа в друга разпоредба, а именно тази на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Видно е, че АНО цитира две различни задължения на водача, като не става ясно какво е
прието за извършено. В случая е налице неясно и неточно фактическо описание,
съпоставено с посочената за нарушена разпоредба. Посоченото нарушение е съществено,
тъй като поставя както нарушителя, така и съда в невъзможност да се разбере какво е
извършеното нарушение според наказващия орган и води до отмяна на обжалваното
постановление.
Независимо от горното, съставът намира, че дори и да се приеме, че липсва
нарушение, то двете деяния, вменени на Х. са недоказани.
На практика, цялото обвинение в съдебната фаза се крепи единствено на показанията
на актосъставителя, който посочва, че е гледал запис, на който се виждало как процесния
автомобил причинява ПТП и не остава на място. Иначе казано, налице са само производни
доказателства, като е неясно къде се намира въпросният видеозапис, а в последното съдебно
заседание представителят на АНО заяви, че такъв не е установен. При това положение
според съда не може да се приеме за безспорно доказано, че именно с л.а. „Ауди А 8“ с рег.
№ * е било причинено ПТП. Не може да се направи категоричен извод на първо място за
това дали действително е имало удар, както посочва актосъставителят, тъй като на снимките
от застрахователя се вижда по-скоро осуркване, т.е. възможно е преценката на свидетеля Х.
за наличие на контакт да е погрешна. Освен това, видно от показанията на св. К., той е
констатирал щети не следващия ден след като е паркирал автомобилана съответното място.
Т.е. остава съмнение дали щетите не са причинени от друго МПС изцяло или частично, като
предвид липсата на запис по делото не може да се установи това обстоятелство и дали е
имало информация за целия период, когато удареният автомобил е бил паркиран на
процесното място, който със сигурност е повече от 12 часа (в акта е записано, че ПТП е
настъпило на 03.02.2022 г. в 15:30 часа, а св. К. посочва, че е констатирал щетите на
следващия ден сутринта). Допълнителни съмнения относно механизма на причиняване на
щетите по мнение на съда поражда и снимката на л. 41 от делото, където се вижда осуркване
по задна броня вляво, пукнат ляв стоп и побитост в ляв калник. Имайки предвид видимата
изпъкналост на задната броня на автомобила, изглежда почти невъзможно с едно
преминаване да е причинена и побитостта в левия калник, още повече като се вземе предвид,
че соченият за причинител на щетата автомобил също е лек, а не например товарен. Накрая,
допълнително съмнение внася и направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя възражение, че при съставянето на акта е записано, че по лекия автомобил
„Ауди“ няма щети, а същевременно в изготвения на 28.03.2022 г. протокол за ПТП такива да
са отразени. Видно от този протокол е, че не са направени снимки, а само е записано
„видеоклип“.
3
Всички гореизложени обстоятелства пораждат сериозно съмнение, че действително с
лек автомобил „Ауди А 8“ са причинени щетите по автомобила на св. К., т.е. че е извършено
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като съгласно правилото на чл. 303 от НПК едно
лице не може да бъде наказвано на база предположения.
С оглед на обстоятелството, че не се доказва извършването на нарушение по чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, то няма как да се приеме, че е извършено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „а“ от ЗДвП, тъй като наличието на ПТП е признак от обективната му страна. След като
не се установява жалбоподателят Х. да е участник в ПТП, то няма как за същия да са
възникнали задължения по чл. 123 от ЗДвП, които да не са били изпълнени.
Накрая, не се доказват по безспорен начин предпоставките за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя при условията на чл. 188 от ЗДвП, съгласно който
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Актосъставителят посочи, че се е свързал с дружеството собственик откъдето му дали
телефон за контакт на лицето, което взело от тях автомобила. Не става ясно обаче на какво
точно основание е бил взет този автомобил, действително ли е взет от жалбоподателя, или
същият е посочен като лице за контакт, дали друг е вписан като ползвател и т.н. Липсва
справка за собствеността на автомобила, с който се твърди да е извършено нарушението, от
която да се вижда дали има надлежно вписан ползвател на същия. Отделно от това, след
като е посочено, че от страна на Х. не е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, се
поставя въпросът защо не е попълнена такава от представител на дружеството собственик,
като изискването посочването на ползвател да става с декларация е свързано с отоговорност
по чл. 313 от НК при невярното й попълване. От всичко изложено следва, че не се доказва
по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на презумптивната
отговорност на Х. по реда на чл. 188 от ЗДвП.
Поради всичко изложено, наказателното постановление следва да бъде отменено
изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита- л. 54, в който е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, претендираният размер съдът намира,
че същят не е прекомерен, тъй като не надхвърлят заничително минимално предвидения
4
размер по радакцията на наредбата, действаща към датата на договарянето- 14.10.2022 г.
Това е така, тъй като се касае за защита срещу две отделни нарушения. Поради това и следва
да бъдат присъдени всички разноски в общ размер на 400 лева. Доколкото се прилага чл. 205
от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира,
че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство
разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-001196/15.06.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Н. К. Х. с ЕГН:
********** за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП,
на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 80 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Н. К. Х. с ЕГН: **********, сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5