РЕШЕНИЕ
№ 2029
гр. Пловдив, 12 .11.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието
на прокурор Владимир Вълев, като
разгледа КАНД № 2364/2020 година по
описа на Административен съд-Пловдив, докладвано
от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ТД „Агроден“ ООД ЕИК115760921, със седалище и адрес на
управление в гр. ***, депозирана чрез пълномощника адв.Г.Г. против Решение № 1108
от 14.07.2020 г., постановено по АНД № 3025/2020г. по описа на Районен съд-Пловдив-ХVI н.с., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 12 от 11.05.2020
год., издадено от заместник –директор на ТД „Тракийска“- Пловдив при Агенция
„Митници“, с което на дружеството за 158 броя административни
нарушения на чл.44 ал.1 т.4, вр. чл.84 ал.7 и чл.20 ал.2 т.19 от Закон за
акцизите и данъчните складове /съкр.ЗАДС/ са наложени на основание чл.125 ал.1
от ЗАДС 158 броя административни наказания „имуществена санкция“ в различни размери
за различни периоди по таблица, общо в размер на 1379471.74 /един милион триста
седемдесет и девет хиляди и четиристотин седемдесет и един лева и седемдесет и
четири стотинки/.
Жалбоподателят моли да се отмени
атакуваният съдебен акт като неправилен, постановен в противоречие със
съдопроизводствените правила и незаконосъобразен с оглед приложението на
материално правните разпоредби. Излага подробни съображения защо счита, че в
хода на проведеният административно – наказателен процес и на
първоинстанционното съдебно производство не са събрани доказателства за
настъпили обективни обстоятелства, водещи до извършване на вмененото
административно нарушение. Обосновава липсата на нормативни предпоставки да се
приеме, че процесните артикули /лепило/ подлежат на облагане с акциз и от там
да се определи, че от страна на касатора е осъществено нарушение на
разпоредбите на чл.44 ал.1 т.1 от ЗАДС, изразило се в използването на продукт,
който не е посочен в издадените удостоверения. В тази връзка излага подробни
съображения за това дали този продукт е законосъобразно определен от
административният орган като невключен в издадените удостоверения, как е
следвало да бъде тарифиран и какво е неговото законосъобразно класифициране.
Сочи на съществени процесуални нарушения на проведения административно –
наказателен процес относно давностните срокове по чл.34 ЗАНН, които не са били
законосъобразно обсъдени в атакуваното съдебно решение. Затова прави искане да
се отмени атакуваното съдебно решение и да се отмени и издаденото наказателно
постановление. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Н.Г.,
който поддържа жалбата и дава становище за незаконосъобразност на издаденото
НП. Претендира разноски по представен списък с разноски.
Ответникът
ТД „Тракийска“ Пловдив при Агенция Митници чрез процесуалния си представител
юрк. С. оспорва касационната жалба. По същество на спора дава становище, че тя
следва да се отхвърли, а издаденото съдебно решение потвърдено като
законосъобразно и съответно на установените факти по извършено административно
нарушение на база събраните в хода на проведения административно – наказателен
процес доказателства, да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност
на претендираните от касационният жалбоподателя разноски. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага да бъде оставено в сила.
Пловдивският
административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна поради
следните за това съображения:
Районният
съд е бил сезиран с жалба от „Агроден“ ООД против процесното наказателно постановление, което е издадено въз основа на АУАН № 182/10.12.2019 година, съставен
от *** С.Г.Т., заемащ длъжността „***“ в ТД „Тракийска“-Пловдив, с който спрямо
него е била ангажирана административно наказателната му отговорност за
осъществени 158 броя административни нарушения на разпоредбата на чл.44, ал.1
т.4 от ЗАДС, вр. 84 ал.7 и чл.20 ал.2 т.19 от ЗАДС изразили се в това, че на
11.11.2019година с Ревизионен доклад №BG003000-PK16-РД10/11.11.2019г. е
установено, че като освободен от акциз краен потребител по силата на издадените
Удостоверения №BG003000E0190/2017г. и № BG003000E0206/2018г. в обект на адрес с.Цалапица, Местност „Зелен пояс“
УПИ350047 е получило и употребило енергийни продукти „Специални бензини- други“
(Хексан) с код за освобождаване
от акциз по КН271012225, в количеството, посочени в колона 4 от Таблица 1 на
АУАН, за производство на продукт, който съгласно извършените лабораторни
анализи по обективните характеристики на стоката е „Разтвор на невулканизиран
каучук /естествен каучук/ в органичен разтворител“ с код по КН 40052000, който
не е посочен в издадените удостоверения на ОАКП и не е заплатило дължимия акциз
в срока, посочен в колона 8 на Таблица 1. АУАН е съставен в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, на когото е връчен и в присъствието на
*** М.Й.Г., служител в ТД „Тракийска“. В приложено Обяснение от 10.12.2019г на
пълномощника на дружеството е направено възражение, с което оспорва да е
осъществено от негова страна административно нарушение, като е посочено, че ще
направи и възражение в тридневен срок. В тридневен срок не постъпило писмено
възражение на осн. чл.44 ал.1 ЗАНН, като той бил предявен. Към АУАН са
приложени Заповед за назначаване на Ревизия №BG003000-РН16-Р2/12.07.2019г на
„Агроден“ООД, два броя Удостоверения за освободен от акциз краен потребител,
Искане за издаване на удостоверения за освободен от акциз краен потребител от
20.07.2017г. и 18.07.2018г., Експертни справки от Митническа лаборатория и уведомителни
писма от м. март 2019година. С издаденото НП за така осъщественото административно
нарушение изцяло е прието изложеното в съставения АУАН, като касатора е
санкциониран на основание чл.125 ал.1 от ЗАДС с 158
броя административни наказания „имуществена санкция“, всяка една определена в
различен размер и представени в табличен вид, общо посочени в размер на 1379471.74
лева. За да потвърди атакуваното пред него наказателното постановление,
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, по несъмнен и категоричен начин от събраните и писмени
доказателства се установява авторството на деянието, механизма на
осъществяването му и неговата отговорност. Навел е доводи, че липсват основания
да се приеме нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, респективно да се
приложи разпоредбата на чл. 28 б.а от ЗАНН. В тази връзка се излагат мотиви, че
въпросното нарушение, като правилно и законосъобразно установено е
санкционирано по съответните за това норми. Като приел, че описаното нарушение
е безспорно осъществено, липсват нарушения на проведения административно –
наказателния процес, които да водят до нарушаване и ограничаване правото на
защита на нарушителя, районният съд е потвърдил издаденото наказателно
постановление.
Решението е неправилно.
Не се спори, че
касационният молител е субект на вмененото му административно нарушение. Спори
се налице ли са противоправни действия от негова страна, които да се преценят
като неправомерно поведение съгласно вменените му 158 бр деяния и
законосъобразно ли е проведено административно наказателното производство. В
този смисъл наведените от касатора с жалбата възражения са основателни.
Първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните в производството
писмени и гласни доказателства, от което е изградил и неправилни изводи. Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.1 т.4 от ЗАДС /приложима редакция бр.97/2017г.,
в сила от 01.01.2018г./ дължимият акциз се внася в държавния бюджет в случаите
по чл.20, ал.2, т.19 по сметка на компетентното митническо учреждение от
освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на
енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението, с
изключение на случаите по чл.84, ал.22,
който текст касае използването на енергийни продукти за осъществяване на
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Нормата на чл.20 ал.2 т.19 от ЗАДС определя, че задължението
за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за
потребление, като освобождаване на стоки е в случаите
на потребление на енергийни продукти от освободени от акциз крайни
потребители за цели, различни от посочените в удостоверението. Не е спорно по делото, че касационният жалбоподател
е лице, което е освободено от акциз съобразно издадените в негова полза
Удостоверения №BG003000E0190/2017г. и № BG003000E0206/2018г. за обекта в с.Цалапица. В случаят
обаче е опровергана тезата на административнонаказващият орган, че касатора е
използвал за производствени нужди освободен от акциз енергиен продукт
„Специални бензини-други /Хексан/ за производство на друг продукт с търговско
наименование „Ribond“- разтвор на невулканизиран каучук /естествен каучук/ в
органичен разтворител, който по обективни характеристики се тарифира с код по
КН 4005 20 00, който продукт, респ. код не бил посочен в издадените
удостоверения. Установява се от приложените писмени доказателства, че Удостоверение с №
BG003000Е0190/21.08.2017г., връчено на 23.08.2017г., е издадено въз основа на
подадено на 20.07.2017 г. от името на „Агроден” ЕООД до началника на Митница
Пловдив искане за издаване по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС във връзка използване
на енергийни продукти – толуен с код по КН 2902 30 00 и хексан с код по КН 2710
12 25, за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. При извършената проверка на 19.09.2017г и на 21.11.2018г са били
взети контролни проби- протокол за вземане на №646 и протокол за вземане на
проба №1202 от митническите органи е прието след излизане на експертни справки
за извършен лабораторен анализ, че приложимият код за изделието, за което са
взети проби е КН40052000. Същевременно в Удостоверение за освобождаване от акциз търговско
наименование на произвежданите продукти са посочени като Деклакс Т28, Еуроколла
Рубер солюшън, Деклакс Интер 333, Деклакс Интер 500, Деклакс Рубер Солюшън Ф30,
Рибонд Адхезив Т1 Т2 Т3 Т4 Т8 /различни видове/,Рибонд Рубер Солюшън /различни
видове/, Галус Полихлоропрен Адхезив, Галус Рубер Солюшън, Еуроколла
Полихлоропрен Адхезив, като всички са с код по КН 35069190. Същевременно
констатациите в представените по административно наказателната преписка лабораторни
анализи /МЛЕ №21_26.9.2017/10.11.17г. и МЛЕ №26_05.12.2018/05.03.19г./ на взетите проби не се различават по никакъв
начин констатираното с експертизата по никакъв начин от техническата
спецификация на лепилото, представена от ревизираното дружество в хода на
производството по издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен
потребител. В Удостоверение №BG003000E0206,
издадено по искане от 18.07.2018г. е записано, че то касае всеки продукт, който
може да се характеризира като лепило на база на естествен каучук. Безспорно е в
случаят, че технологията на производство на процесния продукт с търговско
наименование „Ribond“ се състои в
зареждането в хоризонтални миксери едновременно на хексан и естествен каучук с
определена продължителност на въртене на миксерите до пълно разтваряне на
естествения каучук. В този смисъл са и гласните показания на разпитания ***
Х.Т., които се препокриват с направените констатации при лабораторните анализи
от специализираната митническа лаборатория. Налице са достатъчно
доказателства, че констатациите при
извършената лабораторна проверка съвпадат с това, което е било заявено за
производство, и за което са издадени Удостоверения за освободен от акциз краен
потребител. Незаконосъборазно при тези
преки писмени доказателства, съдът е подкрепил процесната теза на митническата
администрация, че ревизираното дружество е използвало енергиен продукт „Специални
бензини-други/Хексан/“, който е освободен от акциз с код по КН 27101225, за
производство на продукт, който по обективни характеристики на стоката е
„Разтвор на невулканизиран каучук/естествен каучук/ в органичен разтворител“ с
код по КН 4005 20 00, който продукт не е посочен в издадените Удостоверения. В
случаят липсват такива основания, а от там и бостоятелства да се приеме, че
съобразно разпоредбата на чл.20,ал.2,т.19 от ЗАДС за „Агроден“ ООД е възникнало
задължение за заплащане на акциз. Следва да се посочи, че тарифното класиране
на произвеждания продукт не е идентично, нито е част от целите, посочени в
процесните Удостоверения за освободен от акциз краен потребител. Тези цели се
изчерпват с това да са различни от използването за моторно гориво и гориво за
отопление и да са за производство,тоест да служат като суровина. За последното
не може да се формира спор от митническата администрация, че въпросното
количество хексан е използвано като суровина за продукт лепило на база
естествен каучук, защото в този смисъл са и приложените лабораторни анализи. В тази връзка
наведените с касационната жалба възражения се явяват основателни и се споделят
от настоящата касационна инстанция, Налице съществени процесуални нарушения на
проведения административно – наказателен процес, които касаят обстоятелствата
по установяване на вмененото административно нарушение и които съществено
нарушават правото на защита на нарушителя. В случаят с привличането му към
административно наказателна отговорност без да са изяснени всички съотносими
обстоятелства по това дали е осъществено това административно нарушение, е налице
съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя. Предвид изложеното дотук, може да бъде направен извод,
че НП е незаконосъобразно, защото дружеството е било санкционирано за
нарушение, което не е извършило.
На следващо място следва да се посочи,
че разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН определят законовата
форма на АУАН и НП, като в настоящият случай не са спазени всички реквизити. В
съставения административно-наказателен акт по отношение на вмененото
административно нарушение е дадено неточно описание на извършените
административни нарушения, като липсва и конкретност относно това как са определени санкциите. Направеното
обобщение на нарушението и на наложените административни наказания „имуществени
санкции“ е незаконосъобразно. Това е така, защото остава неясно за кое
конкретно адмнистративно нарушение, установено от митническата администрация,
коя е определената и по какъв ред санкция. Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко отделни административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни административни
нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В издаденото НП липсва яснота как се
е осъществило всяко едно административно нарушение и как е определена и
наложена съответната за това санкция. С даденото обобщение съществено се
ограничава правото на защита на нарушителя, да разбере именно в какво конкретно
действие/бездействие се е изразило неговото неправомерно поведение и как същото
е санкционирано и при какви приложими законови предпоставки по смисъла на чл.27
ал.1-3 от ЗАНН. В случаят съдържанието на НП
създава съществени неясноти относно изпълнителното деяние на извършените
158 броя административни нарушения. Даденото фактическо описание на
административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено от
жалбоподателя, място на извършването му и на основата на какви доказателства е незаконосъобразно.
В случаят обективната отговорност на нарушителя и
обстоятелствата по извършеното административно нарушение не са били
законосъобразно установени. Съгласно
санкционната разпоредба на чл.125, ал.1 от ЗАДС освободен от акциз краен
потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели,
различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е
заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с
имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от
съответния вид, но не по-малко от 5000 лева. В НП липсва конкретна яснота как е
бил определен размера на санкциите и при какви основания. Посочените от
наказващия орган стойности не биха могли да служат като база за определяне на
имуществената санкция, защото неясно остава към кой конкретен момент са
определени. Това се дължи и на обстоятелството, че липсва точна конкретност
относно датата на извършеното административно нарушение, каквото е изискването
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а се касае за дати, различни от посочената в
диспозитива дата на ревизионният доклад. Горното влиза в пряко противоречие с
чл.27, ал.5 от ЗАНН, който не допуска определяне на наказание под
предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност, като разпоредбата е приложима
и за имуществените санкции. Съдебната теория и практика са категорични, че
нарушението на императива на чл.27, ал.5 от ЗАНН е самостоятелно основание за
отмяната на НП. Предвид изложеното може да бъде направен извод, че НП е
незаконосъобразно и поради неправилно определяне размера на наложената
имуществена санкция, което в случая е самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Освен изложеното в предходните два пункта, което е
достатъчно за отмяната на НП, съдът намира необходимо да посочи и следното: Наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ в неговия обобщен вид се явява
несъразмерно тежко на извършените административни нарушения и противоречи на
целите на административното наказание, посочени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, каквито са изискванията и на чл.27 ал.2 ЗАНН. Системата от санкции, приложими при
нарушаване на национални разпоредби, трябва да бъде така определена, че те
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, а не прекомерни.
Диференцираният подход при определяне на санкциите и въвеждането на възможност за търсене на персонална отговорност
от лицата, представляващи неизрядни задължени лица, са предпоставка за
адекватна и ефективна намеса на държавата при извършване на закононарушения и
за недопускането им в бъдеще. Посочената в
нормата на чл.125 ал.1 от ЗАДС санкция няма твърд размер и е определяема в
зависимост от определените количества получени енергийни продукти, които
са употребени за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване
от акциз. В
случаят конкретно определеният общ размер на имуществената санкция не може да
отговори на изискването за
ефективност, съразмерност и възпиращ ефект на санкциите и пряко нарушава принципа на пропорционалност, защото определянето
на санкция от вида и в размерите на процесната, би
могла да бъде наречена унищожителна и практически неизпълнима поради своя
прекомерен размер. Всеимки тези обстоятелства не са били преценени правилно от
първоинстанционният съд, поради което и поради всичко
изложено съдът намира, че обжалваното решение е издадено при нарушение на
съдопроизводствените правила и при необоснованост, поради което следва да бъде
отменено, като се отмени и атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност.
С оглед изхода на спора и
направените искания от страните за присъждане на разноски, такива се дължат на
касационният жалбоподател за две съдебни инстанции. Представен е списък с
разноски от негова страна, които се констатираха в размер на 30000.00лева за
адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и в размер на
25325.00лева за адвокатско възнаграждение пред районен съд, общо в размер на
55325.00 лева. Направено е възражение за прекомерност от касационният ответник.
В случаят следва да се осъди ответника да заплати направените
от „Агроден ООД“ разноски и в двете съдебни инстанции съобразно разпоредбата на
чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, чл. 228 вр. с чл.143 ал.1 АПК. За касационната инстанция направените
разноски са съобразени с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.6 от Наребда №1/2004г за
минималните адвокатски възнаграждения, който текст сочи, че при интерес
от 1000000 лв. до 10000000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 21530
лева плюс 1 % за горницата над 1000000 лева. В случаят представеният размер от 30000.00 лева пред настоящата инстанция и в размер на 25325 лева пред
първата съдебна инстанция, не е прекомерен. Той е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност, като е в минималният размер, предвиден съобразно посочените разпоредби на Наредба
№1/2004г. като са приложени доказателства – договор за правна защита и
съдействие, фактура с начислен ДДС и платежно нареждане за заплащането им. Ето
защо същите следва да бъдат присъдени в полза на касационният жалбоподател.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1108/14.072020година по
АНД № 3025/ 2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив –NVI наказателен състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №12/2020г. от 11.05.2020год., издадено от заместник –директор на
ТД „Тракийска“- Пловдив при Агенция „Митници“, с което на „АГРОДЕН“ООД,
ЕИК115760921, със седалище в гр. *** за 158 броя административни нарушения на
чл.44 ал.1 т.4, вр. чл.84 ал.7 и чл.20 ал.2 т.19 от Закон за акцизите и
данъчните складове /съкр.ЗАДС/ са наложени на основание чл.125 ал.1 от ЗАДС 158
броя административни наказания „имуществена санкция“ в различни размери за
различни периоди по таблица, общо в размер на 1379471.74 /един милион триста
седемдесет и девет хиляди и четиристотин седемдесет и един лева и седемдесет и
четири стотинки/.
ОСЪЖДА Агенция “Митници” - гр.София да заплати на „АГРОДЕН“ООД,
ЕИК115760921, седалище в гр. ***, съдебни
разноски в размер на общо 55325.00 /петдесет и пет хиляди и триста двадесет и
пет лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.