НОХД № 1550/2015 год.

МОТИВИ:

 

          Обвинението  е  по  чл.343 ал.3, бук.”А”, във вр. с  ал.1, бук.”Б”, във  вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.116 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДП, против обв. Г.П.Н. *** за това, че на  02.02.2015 г.  в гр. Пазарджик, на бул.”България”, срещу № 5, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ***, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва:

- чл.116, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците....”;

- чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”,

с което е предизвикал пътнотранспортно произшествие, като е блъснал пресичащия пътното платно пешеходец Л. С. Ш. от гр.Пазарджик и по непредпазливост и е причинил средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна лъчева кост с разместване на костните фрагменти, наложило оперативното им наместване, метална фиксация и имобилизация, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 2.5 – 3 месеца и счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост, наложило имобилизация и довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за около 3-4 месеца от датата на травмата, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Производството е по реда на Глава 28 от НПК.

          В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество. Не сочи нови доказателства. Пледира за приложението на чл.78А ал.1 и ал.4 от НК.

          Обвиняемият не се явява лично в съдебно заседание, но се представлява от упълномощен защитник, който не оспорва фактологията възприета и описана от страна на държавното обвинение. Пледира за налагане на наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства.

Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:

Обв. Г.Н. бил правоспособен водач на МПС с придобити категории „В, АМ” от 1978 година и до настоящия момент не са му налагани наказания за нарушения по ЗДП на територията на Р България. Същият освен български е и турски гражданин, като живее преимуществено в Р Турция, но периодично се прибира и в България.

На 02.02.2015г. обв. Н. и съпругата му – св.Т. Н. Н., пътували от гр.Велинград, обл.Пазарджик към Р.Турция, като се движели с лек автомобил „Фолксваген Голф” с турски регистрационен №***, собственост на обвиняемия. Н. управлявал автомобила, а на предната дясна седалка пътувала съпругата му.

Около 12.20 часа на 02.02.2015г. управлявания от обвиняемия автомобил пристигнал в гр.Пазарджик, като започнал да се движи по бул.“България“ в посока от читалище „Виделина“ към сградата на Община Пазарджик. Обвиняемият  Н. управлявал автомобила със скорост от около 30 км/час, времето било слънчево, а видимостта – добра.

По същото време св.Л. Ш. отивала на работа, като се движела пеш по тротоара на бул.“България“ разположен от страната на читалище „Виделина“.  Когато стигнала до пешеходната пътека тип „зебра“, маркирана с жълти и червени полета и разположена на бул.“България“ в гр.Пазарджик срещу № 5, св.Ш. решила да пресече булеварда и да премине на отсрещния тротоар в посока ул.“Екзарх Йосиф“. Самата пешеходна пътека била с дължина 14 метра и широчина 3 метра, а непосредствено преди зоната за движение на пешеходци, същата била сигнализирана чрез два знака – предупредителен и указателен в разстояние от 22 метра. Преди да предприеме пресичане на пътното платно св.Ш. се огледала от ляво и дясно за преминаващи автомобили. След като установила, че може да пресече безпрепятствено, тя стъпила на пешеходната пътека и с равномерен ход започнала да пресича пътното платно.

 В този момент движещия се по бул.“България“ лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. №***, управляван от обв.Н. наближил пешеходната пътека, на която се намирала св.Ш.. Независимо от наличието на маркирана с жълти и червени полета пешеходната пътека тип „забра“, обв.Н., като водач на автомобила, не  пропуснал преминаващата по нея пешеходка, т.е. не намалил скоростта на управляваното от него МПС и не спрял. В резултат на тези действия автомобила на обвиняемия ударил с предната си дясна част св.Ш. в областта на таза. След удара обвиняемия натиснал спирачките, а св.Ш. се завъртяла. Тялото й се ударило в предното стъкло на автомобила  и с последващо въртене, пропаднало покрай дясната страна на автомобила, без прегазване. След удара автомобилът „Фолксваген Голф” с рег. №*** продължил да се движи до окончателното разходване енергията си и се е установил на около 5 метра след пешеходната пътека на бул.“България“. Ударът от автомобила върху пешеходката бил попътен, косо страничен и изцяло в площта на пешеходната пътека тип „зебра“.

Секунди след настъпване на ПТП при св.Ш. дошли  св.И. Спасова и св.Атанас Спасов, които се намирали в близкия магазин, както и св.Петя Стоименова, която била на няколко метра от мястото на удара, но с гръб към пътното платно. Вследствие настъпилото автопроизшествие, пострадалата Ш. изпитала силна болка в дясната половина на тялото.

След инцидента обв.Н. слязъл от автомобила и останал на място до идване на полицейските служители, като изпратил съпругата си – св.Н. да предложи помощ на пострадалата. Отделно от това помолил събралите се хора да повикат линейка и предложил сам да транспортира пострадалата до спешна помощ.

На мястото на произшествието пристигнали служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик, които съставили констативен протокол за ПТП с №2599/2015г., а св.Костадин Коев – мл.автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР-Пазарджик изпробвал обв.Н. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7110”, с фабр.№0196. Пробата на водача била отрицателна.

Свидетелката Л. Ш. била откарана в „МБАЛ Пазарджик” АД, където била прегледана, изследвана, диагностицирана и приета за лечение, което продължило до 04.02.2015г. Установено било, че вследствие настъпилото произшествие св.Ш. е получила счупване на дясна лъчева кост с разместване на костните фрагменти, наложило оперативното им наместване, метална фиксация и имобилизация, което довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за около 2.5 – 3 месеца от датата на трамвата и счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост, наложило имобилизация, което довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за около 3-4 месеца от датата на травмата, както и други леки травматични увреждания причинили болка и страдание и временно разстройство на здравето неопасно за живота.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на назначената и изготвена в ДП съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № П-53/2015г., което съдът кредитира като обективно и компетентно, вследствие настъпилото ПТП, на пострадалата Л. Ш. е била причинена комплексна средна телесна повреда, която се формира от няколко отделно причинени средни телесни повреди, изразяващи се в:

счупване на дясна лъчева кост с разместване на костните фрагменти, наложило оперативното им наместване, метална фиксация и имобилизация, което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК за около 2.5 – 3 месеца от датата на трамвата;

счупване на хирургичната шийка на дясна раменна кост, наложило имобилизация, което е довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за около 3-4 месеца от датата на травмата.

Останалите описани в експертизата травматични увреждания са леки по смисъла на чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Травматичните увреждания на пострадалата Л. Ш. са получени по механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с/или върху такъв и добре отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец при блъскане от МПС с последващо падане върху терена към момента на инкриминираната дата.

Видно от заключението на назначената и изготвена в ДП съдебна-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, техническото състояние на автомобила марка „Фолксваген Голф” с рег. № ***  непосредствено преди настъпване на ПТП е отговаряло на техническите изисквания за изправност, т.е. техническото му състояние не е в причинно-следствена връзка с така настъпилото ПТП на 02.02.2015 г. Скоростта на лекия автомобил при удара в пешеходката е била равна и не по-ниска от 30 км/ч. Преди настъпване на удара л.а. „Фолксваген Голф”  е имал равномерно праволинейно движение със скорост от порядъка на 30 км/ч. непосредствено преди зоната на конкретната пешеходна пътека – в гр.Пазарджик, на бул.”България” срещу № 5. Пешеходката Ш. е имала движение перпендикулярно на посоката на движение на автомобила за неговата директриса от дясно на ляво с нормален ход за жена на възраст 60 години. По време на удара лекият автомобил е бил в първата фаза на процеса спиране и е извършил удара върху пешеходката със скоростта си от 30 км/ч. преди започване на ефективното си спиране. Ударът е нанесен чрез предна дясна част в областта на преден десен калник на автомобила. Пешеходката Ш. е получила удар в областта на таза с равнодействаща сила, която поради опорен крак и удар, нанесен покрай вертикалната й ос се е завъртяла, при което е нанесла удар върху предното стъкло на автомобила и с последващо въртене е пропаднала покрай дясната страна на автомобила, без да е била прегазена. След удара автомобилът е продължил да се движи до окончателното разходване енергията си чрез „служебно спиране” /без оставяне на спирачна следа/ и се е установил там, където е намерен при огледа на местопроизшествието, без да е местен. Пешеходката се е завъртяла поради приложена сила на въртящия момент около таза й, което е траело десети от секундата, като е изпаднала на пътното платно.

Според вещото лице конкретното произшествие на конкретното място е било напълно предотвратимо от инженерно-техническа, физична и математически гледни точки. Дължината на „опасната зона за спиране” на автомобила е 17 метра и е по-малка от отстоянието на автомобила в момента на възникване на опасността – 40 метра. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да спре и да предотврати удара. Ако водачът е реагирал на тази опасност е могъл да спре, тъй като отстоянието му е по-голямо от опасната му зона за спиране и не се е налагало да прави спасителна маневра – той от чисто физична гледна точка е закъснял с реакцията си към момента на появата на опасността пред него. Ударът от автомобила върху пешеходката е попътен, косо страничен и изцяло е в площта на пешеходната пътека тип „зебра”, сигнализирана непосредствено преди зоната за движение на пешеходци чрез два знака – предупредителен и указателен в разстояние от 22 метра при наличие и на хоризонтална маркировка за конкретното място на произшествието. Ако не се спира, а се предприема „спасителна маневра” с безопасен динамичен интервал от порядъка на 0.72 метра в дясно за същата лента на движение широка 3.8 метра произшествието също е могло да бъде предотвратено и това е зависело изцяло от поведението на водача на автомобила.      

          Така описаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ш., Н.,  Спасова, Стоименова и Коев, заключенията на приетите съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК, всички преценени като правно валидни при условията на чл.378 ал.2 от НПК.

          Съдът дава вяра на всички събрани по делото доказателства, т.к. те са непротиворечиви и по безспорен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Единствено съдът не кредитира показанията на св.Т. Н., която твърди, че непосредствено пред пешеходната пътека имало спрял голям джип, който закривал видимостта към началото на пешеходната пътека. С това си твърдение тя очевидно се стреми да оправдае поведението на своя съпруг. В същото време обаче от показанията на пострадалата се изясни, че действително отдясно на пътното платно в близост до пешеходната пътека е имало спрян голям джип, който на нея й се е падал отляво. Когато тя предприел пресичането стъпила на пешеходната пътека и направила няколко крачки, след което се огледала в двете посоки и продължила пресичането. Очевидно е, че тя е спряла на пешеходната пътека и започнала да се оглежда след като се е изравнила с предната лява част на паркирания джип, който й е пречел до този момент на видимостта наляво. При това положение тя се е намирала на около две метра от началото на пешеходната пътека, което значи че обективно е можела да бъде възприета като пешеходец от водача Н.. Отделно от това от показанията на св.И. Спасова става ясно, че джипът е бил паркиран до бордюра на десния тротоар, но по-голямо разстояние преди пътеката, което значи, че не е затруднявал видимостта на водача Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343 ал.3, бук.”А”, във вр. с  ал.1, бук.”Б”, във  вр. с чл.342 ал.1 от НК и във вр. с чл.116 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДП, като на 02.02.2015г. в гр.Пазарджик, на бул.”България” срещу № 5, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ***, негова собственост, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.116 ал.1 от ЗДП и чл.119 ал.1 от ЗДП и е предизвикат пътнотранспортно произшествие, като по непредпазливост е причинил на Л. С. Ш. комплексна средна телесна повреда – резултат от подробно описаните по-горе увреждания, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десен горен крайник,  като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства по времето, мястото и начина на извършване, се доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с оглед житейския си опит и умения, включително и такива като водач на МПС е били длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по непредпазливост под формата на небрежност по смисъла на чл.11 ал.3, предл. 1-во от НК.

Категорично се установи по делото, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение и по-конкретно на горецитираните чл.116, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците....” и чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”. Именно неспазването на тези правила е в причинно-следствена връзка с настъпилите общественоопасни последици.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите на наказанието и тези на чл.54 и сл. – относно неговата индивидуализация.

За да определи вида и размера на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, предвид обстоятелството, че телесните повреди, причинени в резултат на ПТП заемат изключително голям дял сред ръста на престъпността в страната и в съдебния район на гр.Пазарджик. Обвиняемият е личност  с  ниска  степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, положително охарактеризиран по местоживеене и настоящото деяние е инцидентно  в неговия  живот.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в недостатъчно задълбоченото зачитане на установения в страната правов ред и на правилата за движение по пътищата.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни, оказаното съдействие на разследващите органи, направеното самопризнание, изразеното критично отношение и разкаяние за случилото се. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.к. то е материално-правна предпоставка за разглеждане на делото по дифиренцираната процедура на Глава ХХVІІІ от НПК.

Отегчаващо обстоятелство – причиняването на компелксна средна телесна повреда, т.е. на две отделни средни, както и на множество леки телесни повреди.

          Като съобрази обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от общата част на НК, както и че за извършеното от него по непредпазливост престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” от една до пет години, то е недвусмислено, че спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл.78А ал.1 от НК, т.к. са налице материалноправните предпоставки за това.

Тук е мястото да се посочи, че с измененията на НК обн. в ДВ бр.74 от 26.09.2015г., в сила от 30.09.2015г., санкцията предвидена в нормата на чл.343 ал.3, бук.А от НК бе променена, като понастоящем се предвижда ЛС за срок от 1 до 6 години, за разлика от предвиденото в този престъпен състав към инкриминираната дата, когато санкцията бе ЛС от 1 до 5 години. Доколкото последващото изменение в закона не се явява по-благоприятно за дееца, т.к. предвижда по-тежка наказуемост и изключва приложението на чл.78а ал.1 от НК, то съдът на основание чл.2 ал.1 от НК приложи законът, който е бил в сила към момента на деянието.

          С оглед на изложеното и на основание чл.78а ал.1 от НК, съдът освободи от наказателна отговорност обв.Н. за извършеното от него престъпление и му наложи административно наказание „глоба” в размер от 1000 лева,  с което намери, че ще се постигнат целите на наказанието и ще е съответно на тежестта на извършеното. При определяне размера на глобата съдът съобрази семейното, материалното положение и имотно състояние на обвиняемия, а отчете и наличните  смекчаващи и отегчаващи  отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест.

На основание чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК съдът прие, че обвиняемият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от  шест месеца. За да наложи и това административно наказание в този размер съдът отчете относително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, с оглед на конкретните нарушения по ЗДП. При определяне размера и на това наказание съдът отново отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства според тяхната тежест.

С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен в престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик направените по делото разноски за експертизи общо в размер на 245 лева, както и 5 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на ИЛ, платима по сметка на ПРС.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови решението си.

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: