Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Русе, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V - ти
състав в открито съдебно заседание на 3 октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдията ВЪРБАНОВА административно
дело № 342 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В. С. Й. ***
против Заповед № РД-01-1051 от 11.04.2019 г. на Кмет на Община Русе, с
която е забранен достъпа до строеж категория V "Реконструкция на
едноетажна сграда" с идентификатор 63427.2.1568.2 по кадастралната карта
на гр.Русе, с адрес ***, както и е разпоредено доставчиците на електроенергия и
вода да прекъснат захранването на обекта в частта, в която е забранен достъпа
до ползваната от него част от имота. В жалбата се навеждат оплаквания, че
заповедта е постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, като са
изложени подробни съображения;претендира се частична отмяна на оспорения акт,
както и заплащане на сторените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата – Кмет на община Русе, чрез процесуален представител – ст.
юрисконсулт Г. намира, че жалбата е неоснователна, а заповедта - законосъобразен
акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна И.Х.Г. счита жалбата за неоснователна.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото,
становищата на страните и при направената служебна проверка за
законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК,
административният съд намира следното:
По
фактите
Жалбоподателят Й. и заинтересованата страна Г. са
съсбственици при равни права на недвижимия имот - едноетажна жилищна сграда,
предмет на оспорената заповед. Видно от нотариален акт за покупко-продажба
/стр.2 от адм. преписка/, правото на ползване е разпределено, като Г. ползва
две стаи, коридор и килер, намиращи се в южната част на сградата. Не е спорно,
че частта, която ползва заинтересованата страна, е обект с идентификатор
63427.2.1568.2.1, а частта, която ползва жалбоподателя, съставлява два
самостоятелни обекта с идентификатори 63427.2.1568.2.2 и 63427.2.1568.2.3.
При проверка, извършена от служители в отдел „Контрол по
строителството“ към Дирекция УТКС при Община Русе било установено, че в периода
11.2014г. – 02.2015г. е извършено строителство – реконструкция на едноетажна
сграда с идентификатор
63427.2.1568.2, състоящо се в изпълнено укрепване в югозападната част на
сградата с цел възстановяване на носещата способност на конструкцията, без
осигуряване на конструкцията за сеизмично въздействие и пропадъчност на земната
основа. Строежът е V
категория и е извършен без строително разрешение. Резултатите от проверката са
обективирани в Констативен акт №НС-6/28.02.2019г. Като участници в строителството са посочени В.С.Й.
и И.Х.Г. – възложители, като съсобственици на имота и „Трансстрой – Русе“ АД – като
строител/извършител. Констативният акт е връчен на адресатите, указана е
възможността за депозиране на възражения срещу него. В срока за възражения са
постъпили такива от В.Й.; жалбоподателят твърди, че неправилно е посочен в КА
като участник в строителството, тъй като възлагането на проекта, сключването на
договор със строителя и протокола за приемане на извършеното строителство са
извършени без негово знание от другия съсобственик – И.Г..
На 11.04.2019г. е издадена
оспорената Заповед №
РД-01-1051 от 11.04.2019 г. В мотивите й се сочи, че е констатиран строеж, V категория съгл.чл.137, ал.1, т.5, буква „г“ от ЗУТ , за който се изисква разрешение за строеж, но такова не е издавано,
въпреки наличието на изготвен, но неодобрен от общината инвестиционен проект по
част „Строителни конструкции“ за „Укрепване на едноетажна сграда с адрес
гр.Русе, ул.“Александровска“№62, претърпяла пропадане на земната основа“.
Административният орган е приел наличието на незаконен строеж по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ и на осн. чл.223, ал.1, т.3 и т.4 от ЗУТ е забранил достъпа до
строежа и захранването му с електроенергия и вода. Заповедта е връчена на
адресатите. В срока за обжалване е постъпила жалба от В.С.Й.. Й. навежда доводи
за незаконосъобразност на акта поради неправилно приложение на материалния
закон. Счита, че заповедта следва да произведе действието си само до
самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1568.2.1,
който се ползва от И.Г., тъй като инициативата за извършване на строежа е
негова. Жалбоподателят твърди, че той изцяло се е противопоставял на
извършването на строежа, както и че многократно е сезирал общината с информация
за извършване на незаконен строеж.
От събраните по делото писмени
доказателства – протокол от с.з., експертиза и решение по гр.д.3197/2018г. на
РРС, удостоверения, писма-отговори от Община Русе и молби до същата се
установява, че още през 2012г. Й. и Г. са подали до главния архитект на
общината молба за обследване на имота им и след като до 2014г. не е извършено
нищо в тази връзка, Г. сам е предприел действия по укрепване на южната стена на
сградата, която попада в неговия самостоятелен обект.Тези действия са били
извършени без съгласието на Й. и той е сезирал кмета на общината с информация
за извършен от съсобственика му незаконен строеж. По повод тази информация е
започнало и производството, завършило с оспорената заповед.
По делото е назначена и извършена съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице установява, че констатирания незаконен строеж
е извършен само в обект с идентификатор 63427.2.1568.2.1,
той не касае реконструкция на цялата сграда, тъй като не е извършена замяна на
основни части, съоръжения и инсталации с нови, с цел увеличаване на
устойчивостта на сградата. Укрепването е локално, отнася се само до ъгъла на
сградата, не укрепва носещата конструкция на цялата сграда и не повишава
експлоатационната й годност но, доколкото се касае до калканна стена, все пак
оказва влияние на сградата. Според вещото лице сградата е стабилна и не е
застрашена от самосрутване. От заключението се установява, че самостоятелните
обекти на жалбоподателя са с отделни партиди.
По правото
По допустимостта на производството
С
жалбата се оспорва индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3
от ЗУТ, от кръга на посочените като подлежащи на съдебен контрол в чл. 215, ал.
1, изр. 1 от ЗУТ. Депозирана е от надлежна страна с правен интерес от оспорването
му – адресат на заповедта, подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и
производството е процесуално допустимо.
По съществото на спора
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т.3 и т.4 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице забранява достъпа до незаконните строежи
от четвърта, пета и шеста категория
и разпорежда поставянето
на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на
строежите и забранява захранването с електрическа
и топлинна енергия, вода и газ. Процесният строеж е
квалифициран от административния орган като такъв от пета категория съгласно
чл. 137, ал. т.5, буква „г“ от ЗУТ. Изводът е, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Констативният акт също е съставен от
надлежни лица по смисъла по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Оспорената заповед съдържа
всички реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Изложените в нея фактически и
правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган
и в същото време позволяват на съда да осъществи нужния контрол за
законосъобразност върху акта. При постановяването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила.
Оспорената заповед е издадена при неправилно приложение
на материалния закон. Видно от мотивите в заповедта и от приетата по делото
експертиза, безспорно е налице незаконен строеж, който съставлява извършено
укрепване само в самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1568.2.1.
При стриктно спазване на разпоредбата на чл.223, ал.1, т.3 от ЗУТ, забраната за
достъпа следва да се ограничи само до незаконния строеж, т.е. до обекта, в
който той се намира. Разпростирането на забраната върху цялата сграда би било
законосъобразно само в случай, че строежът съставлява реконструкция на
сградата, т.е. касае подмяна на конструктивни елементи и е налице опасност за здравето и живота на гражданите или
опасност от самосрутване, каквато в случая не е
налице. Така, при налагане на забраната за достъп, административният орган е
излязъл извън рамките на незаконния строеж и е утежнил със забрана и
самостоятелните обекти, в които няма незаконно строителство.
На следващо място, с така наложената забрана
за достъп и до самостоятелните обекти на жалбоподателя е нарушен и принципа за
съразмерност / чл.6 от АПК/, тъй като са засегнати правата и законните му
интереси да се ползва от имота си.
Предвид изложеното, жалбата срещу Заповед №
РД-01-1051 от 11.04.2019 г. на Кмет на Община Русе в оспорената част е основателна
и следва да се уважи.
Съдът установи, предвид частичното оспорване на
заповедта, че конституирания в производството като заинтересована страна И.Г.
няма правен интерес от участие в производството. Това е така, тъй като предмет
на жалбата е заповедта само в частта, засягаща самостоятелните обекти на В.Й. и
дали заповедта ще породи ефект в тази част за Г. е без правно значение. Поради
това определението, с което Г. е конституиран като заинтересована страна,
следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, съдът приема, че ответникът
следва да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 410 лева, от
които 300 лв. адвокатски хонорар, 10 лв. държавна такса и 100 лв. депозит за
вещо лице.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ и чл.160
от АПС, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В. С. Й. ***. на
Кмет на Община Русе, с която е забранен достъпа до строеж категория V
"Реконструкция на едноетажна сграда" с идентификатор 63427.2.1568.2
по кадастралната карта на гр.Русе, с адрес ***, както и е разпоредено
доставчиците на електроенергия и вода да прекъснат захранването на обекта в частта, в която е забранен достъпа и
е разпоредено прекъсване на захранването с електроенергия и вода на
самостоятелни обекти с идентификатори 63427.2.1568.2.2
и 63427.2.1568.2.3.
ОСЪЖДА Община Русе да заплати на В.С.Й.
*** сумата 410 /четиристотин и десет/
лева съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание
на 18.07.2019г., с което И.Х.Г. е конституиран като заинтересована страна на
осн. чл.154 от АПК. В тази част решението има характер на определение и подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: