№ 584
гр. Благоевград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20221210200879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.“ с ЕИК, представлявано от управителя
Ю. Х. против Наказателно постановление № 42-0001049/27.04.2022 г., издадено от
директора на РД„АА“- София, с което на дружеството на основание чл.104, ал.7,
пр.последно ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000лв. за
нарушение на чл.91в, т.2 от същия закон .
В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в НП липсвало посочване на дата
и място на извършване на нарушението и обстоятелства, при които е извършено.
Навежда се маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, се представлява от адв. Х.,
която поддържа подадената жалба. Допълва, че от събраните по делото доказателства
се установява, че МПС марка „Волво” с рег. № е оборудвано с аналогов тахограф,
поради което е невъзможно водачът Х. С. да го управлява с дигитална карта, а
дружеството от своя страна да предостави извлечение от дигитална карта на водача.
Предвид горното се сочи, че превозвачът не е извършил описаното в НП нарушение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира
писмено становище, в което поддържа законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и релевира възражение за прекомерност на направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
1
На основание сключен договор за наем на товарни автомобили от 01.01.2021 г.
„Л.” предоставил на „Е.” за временно възмездно ползване МПС с марка „Волво” с рег.
№.
Съгласно Удостоверения за аналогов тахограф с №№ 8597/14.11.2019 г. и
0014293/01.03.2022 г., издадени от Тахо Диджитал, на 14.11.2019 г. и 01.03.2022г., са
извършени проверки за техническа годност на монтирания във влекач „Волво” с рег. №
тахограф модел 1324.51 със сериен № 01028613.
С известие изх.№ 12-00-00-1605/78/31.01.2022 г. на директора на РД”АА”-
София, получено на 17.02.2022 г. от представител на „Е.“, управителят на дружеството
е уведомен, че на 02.03.2022 г. в 10.30ч. в гр.Благоевград в сградата на ОО”АА”-
Благоевград, бул. „Димитър Солунски” №77 ще се извърши тематична проверка на
управляваното от него дружество. Изискано е в посочения ден, час и място да бъдат
предоставени изрично описани в известието документи, между които превозни
документи (товарителници, пътни листа под номера и дати с тахографските листове в
оригинал и/или дигитална информация от дигиталните тахографи и от картите на
водачите). Уточнено е, че за нуждите на проверката следва да се представят всички
транспортни документи за водача Харалмпос Стамоу, управлявал МПС с рег.№ за
периода 20.02.2021 г – 20.05.2021г.
На 02.03.2022 г. около 11.30ч. в сградата на ОО“АА“ - Благоевград свидетелите
А. С. и К. Р. - служители на РД“АА“ – София извършили тематична проверка на
превозвача „Е.“, притежаващ лиценз на ЕО № 17579 за международен автомобилен
превоз на товари срещу заплащане.
На проверката присъствал и представител на дружеството, който не представил
извлечение от дигиталната карта на водача на Х. С., изискани с известие изх.№ 12-00-
00-1605/78/31.01.2022 г.
Свидетелят С. приел, че дружеството е извършило нарушение на чл.91в,
т.2ЗАвтПр, поради което на 02.03.2022 г., в присъствието на свидетелката Р. и
упълномощено от управителя на дружеството лице, съставил срещу „Е.“ АУАН сер. А
№317727.
Актът е връчен на представителя на дружеството на същата дата, без в него да
са отразени възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН
срок.
Въз основа на АУАН, при пълна идентичност на словесното описание на
нарушението и неговата правна квалификация e издадено и обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на пълномощник на управителя на дружеството на
07.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаната от съда свидетелка К. Р. от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие на лиценз, копие от
свидетелство за регистрация на МПС, копие на договор за наем на товарни
автомобили, удостоверение за аналогов тахограф, копие на шофьорска книжка на
водача Харалампус Стамоу, Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-3004/7/11.10.2022 г. с
приложение описание на съдържание на товарителница CMR, Констативен протокол с
рег. №12-00-00-1605/190/04.03.2022 г., АУАН №317729/ 02.03.2022 г., АУАН
№317728/02.03.2022 г., АУАН №317727/02.03.2022 г., АУАН №317726/02.03.2022 г.,
Известие с рег. №12-00-00-1605/78/31.01.2022 г., Пълномощно, Писмо с рег. №52-00-
56-3004/5/13.09.2022 г. с приложение Известие с рег. №12-00-001605/78/31.01.2022 г.,
Пълномощно, Превод на удостоверение за аналогов тахограф от дата 01.03.2022 г.с
2
идентификационен №0014293; Копие на Удостоверение за техническа изправност на
ППС Протокол №24094436, Разрешение №1548/1, АУАН №317727/02.03.2022 г.;
Заявление от адвокат Х. с пълномощно; Писмо от РДАА с рег. №52-00-56-
3004/3/12.07.2022 г.; Длъжностна характеристика; Заповед №РД-08-30/24.01.20г.;
Заповед №110/01.04.2022 г.
При анализа на показанията на свидетелката Р. и съпоставянето им с приетите
по делото писмени доказателства съдът намира, че показанията й следва да бъдат
частично кредитирани.
Съдът не кредитира показанията на Р. в частта им, че от представените при
проверката писмени документи било установено, че влекач марка „Волво” с рег.№ за
периода 20.02.2021 г – 20.05.2021 г. бил оборудван с дигитален тахограф, тъй като по
делото липсват доказателства, установяващи, че посоченото МПС е оборудвано с
дигитален тахограф. Същевременно представените от дружеството жалбоподател
Удостоверения за аналогов тахограф с №№ 8597/14.11.2019 г. и 0014293/01.03.2022 г.,
издадени от Тахо Диджитал за извършени проверки на техническата годност на
монтирания във влекач „Волво” с рег. № тахограф модел 1324.51 със сериен №
01028613 на 14.11.2019 г. и 01.03.2022 г. установят, че в този товарен автомобил към
14.11.2019 г. и 01.03.2022 г. е бил монтиран аналогов тахограф.
Съдът приема за достоверни показанията на Р. в останалата им част, с оглед
тяхната последователност, непротиворечивост, липсата на данни за заинтересованост
от изхода на делото и подкрепата им от приетите по делото писмени доказателства.
Чрез показанията си Р. възпроизвежда пряко възприети от нея обстоятелства, относими
към предмета на доказване.
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелката и приетите по делото писмени доказателства се
установяват детайли за извършената на дружеството проверка, направените при нея
констатации и обстоятелствата около съставяне и връчване на АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 07.06.2022 г а жалбата е от
21.06.2022 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от компетентно лице на основание чл.92, ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от
компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.
Въззивната инстанция, намира обаче, че в хода на
3
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното
съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде
описано пълно, прецизно и разбираемо,като се съдържат всички признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с правната
квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна на
административното обвинение право на защита.
В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят
на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им, доколкото
извършеното описание на приетото за реализирано от дружеството-жалбоподател
нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота
на обвинителната теза.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на
чл. 91в, т. 2, пр. 2 ЗАвтПр, с която разпоредба законодателят е предвидил задължение
за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта
от картата на водача. Регламентираното с тази норма задължение за превозвачите, се
отнася до съхраняването на определени документи (в случая –извлечение от картата на
водача), но следва да се акцентира, че е предвидено посочените данни да се съхраняват
за точно нормативно определен период от време – една година след извършването на
превоза, за който превоз липсва каквато и да било конкретика /време, маршрут и т.н/, а
не за произволни периоди от време. Ето защо в словесното описание на нарушението,в
АУАН и в НП е необходимо да бъде посочено изрично периодът, за който са изискани
съответните документи, МПС, което е управлявано от този водач, както и да се
съдържат данни за конкретния превоз. Горното от една страна гарантира пълно и ясно
описание на съответното нарушение, осигуряващо упражняването правото на защита
на санкционираното дружество, като от друга страна ще позволи на съда да извърши
преценка дали дружеството е било длъжно да съхранява и представи извлечението от
картата на съответните водачи за периода от време, за който се изискват същите.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за недопустимо в
словесното описание на нарушението в НП да е направено препращане към други
документи, предвид това, че периодът от време за който се изисква извлечение от
картата на водача Харалмапос Стамоу е част от съставомерните признаци на
нарушението по чл.91в, т.2, пр.2 ЗАВтПр. Избраният от актосъставителя и наказващия
орган начин на формулиране на словесното описание на нарушението не може да бъде
прието като направени фактически твърдения, индивидуализиращи съответното
нарушение. В този смисъл е и Решение № 7533 от 12.12.2018 г. на АдмС София по адм.
д. № 8978/2018г., в което е посочено, не е възможно волята на
административнонаказващия орган досежно приетите от него като съставомерни
обстоятелства да се извлича чрез тълкуване на други документи. Фактите,
индивидуализиращи нарушението дори и да могат да се установяват от доказателствата
по административнонаказателната преписка и събраните в хода на съдебното следствие
такива, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на АУАН и НП при
4
описанието на нарушението. Съществуването на доказателства за извършването на
нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа
обосновка в обстоятелствената част на АУАН и НП и е недопустимо тази липса да
бъде "попълвана" чрез препращане към други документи. Така и Решение № 363 от
7.10.2019 г. на АдмС Добрич по к. а. н. д. № 376/2019 г. и др.
Така посочената липса на посочените релевантни за обективната
съставомерност елементи на инкриминираното нарушение и на съответните
фактическите обстоятелства представлява нарушаване на императивните изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, засегнали с висок интензитет правото на защита на санкционираното
дружество и обуславящи отмяна на издаденото НП.
Прецизността на изложението изисква да бъде посочено, че в случая
административнонаказващият орган, чиято е доказателствената тежест не е установил
по изискуемия се несъмнен начин, че дружеството жалбоподател е извършило
нарушението, за което му е наложено „имуществена санкция“.
Представените по делото писмени доказателства -Удостоверения за аналогов
тахограф с №№ 8597/14.11.2019г. и 0014293/01.03.2022г ., издадени от Тахо Диджитал
от извършени проверки за техническа годност на монтирания във влекач „Волво” с рег.
№ тахограф модел 1324.51 със сериен № 01028613 съответно на 14.11.2019 г и
01.03.2022 г. установят, че в този товарен автомобил към двете дати на прегледите е
бил монтиран аналогов тахограф.
Ето защо, предвид това че влекач „Волво” с рег. № е бил оборудван с аналогов
тахограф, дружеството – жалбоподател не е имало възможност да представи
извлечение от дигиталната карта на водача, управлявал това МПС.
От приложения по делото констативен протокол се установява, че в хода на
проверката дружеството не е представило и тахографски листове от тахографа,
монтиран в товарен автомобил „Волво” с рег. №, като по този начин е извършил
нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвтПр, но предвид липсата на фактически твърдения за това
нарушение в НП, предмет на съдебния контрол, съдът не разполага с предвидената с
чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН възможност да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за
производството се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се
присъждане на разноски в общ размер на 370,00 лева представляващо заплатено в
съдебното производство адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до
минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА
препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване
на договора за правна помощ редакция. Съдът намира за необходимо да посочи, че
приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнагражденията при интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за
5
горницата над 1000лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция в размер на 2000лева,
определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата 370.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, доколкото жалбоподателят претендира присъждане на разноски за
заплатено от него адвокатско възнаграждение в установения с Наредбата минимум,
неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата
прекомерност.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, която е Ю.дическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган
– издател на оспореното наказателно постановление
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001049/27.04.2022 г., издадено от
директора на РД„АА“- София, с което на „Е.“ с ЕИК, представлявано от управителя Ю.
Х. на основание чл.104, ал.7, пр.последно ЗАвтПр е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2000лв. за нарушение на чл.91в, т.2 ЗАвтПр .
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр.чл.143, ал.1 АПК Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“, с ЕИК,
представлявано от управителя Ю. Х. сума в размер 370,00 лева (триста и седемдесет
лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6