Р Е Ш Е Н И Е
№ 260077
гр. Първомай, 27.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на девети септември две хиляди и двадесет година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 397 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Д. К. К.и М. С.и по пълномощие от адв. В.П.Г.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът З.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
му дължи:
Ø сумата от 97, 23 лева (деветдесет и седем
лева и двадесет и три стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни
услуги, потребени чрез мобилен номер *** по програма „Н. ***” за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 31.12.2016 г.,
Ø сумата от 21, 93 лева (двадесет и един
лева и деветдесет и три стотинки), представляваща стойност на далекосъобщителни
услуги, потребени чрез мобилен номер *** по програма „Д. ***“ за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по Договор за мобилни услуги от 31.12.2016 г., и
Ø законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
25.02.2019 г., до окончателното издължаване, за принудителното изпълнение на
които вземания е издадена Заповед
№ 49/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 93/2019 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, както и да го
осъди да му заплати:
Ø
сумата
от 71, 80 лева (седемдесет и един лева и осемдесет стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство марка T. модел S. 4G B. към абонамент за
телефонен номер *** от 31.12.2016 г. за периода от месец май 2017 г. до месец ноември 2018 г., и
Ø
сумата
от 39, 80 лева (тридесет и девет лева и осемдесет стотинки) – представляваща лизингови вноски по Договор за
лизинг на мобилно устройство марка K. W.модел M. K. W.R. към абонамент за
телефонен номер *** от 31.12.2016 г. за периода от месец май 2017 г. до месец
ноември 2018 г.
Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното
производство съдебноделоводни разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключени между страните два Договора за мобилни услуги от 31.12.2016 г. и представляващите неразделна част към тях Общи условия на оператора за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът се задължил да предоставя на ответника до 31.12.2018 г. далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер съответно *** и *** по план съответно „Н. ***” и „Д. ***” при стандартна месечна абонаментна такса съответно от 29, 99 лева и 7, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща месечната им стойност въз основа на ежемесечно издавана от доставчика фактура в посочения в същата срок, но не по-късно от 18 дни след датата на съставянето й.
Страните били обвързани и от Договор за лизинг на мобилно устройство T. модел S. 4G B. към абонамент за телефонен номер *** от 31.12.2016 г. и Договор за лизинг за мобилно устройство M. K. W.R. към абонамент за телефонен номер *** от 31.12.2016 г., съгласно които клиентът получил от оператора описаните апарати срещу цена, подлежаща на разсрочено плащане чрез 23 месечни вноски в размер съответно на 3, 59 лева и 1, 99 лева всяка, изискуеми на гореуказания падеж.
Абонатът не
изпълнил задълженията си да престира в срок стойността на мобилните услуги,
потребени за периода от
31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. чрез
мобилни номера *** и ***, възлизаща съответно на 97,
23 лева и 21, 93 лева. Поради така допуснатата забава, съобразно Общите условия и договорите, на 27.03.2017 г. ищецът ги прекратил едностранно, поради което на
основание чл. 12, ал. 2 от Общите условия, приложими към лизинговите
съглашения, дължимите се в съответствие с клаузите им вноски за периода от
месец май 2017 г. до месец ноември 2018 г., изчислени в общ размер съответно на
71, 80 лева и 39, 80 лева, били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи
се, че кредиторът пристъпил към
принудително удовлетворяване на процесните вземания за цената на ползваните
далекосъобщителни услуги по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 49/26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 93/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 7136/12.11.2018 г., с който ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва исковете с доводи, че във втория от цитираните договори за
мобилни услуги не е посочена цената им и че размерът на лизинговите вноски е
некоректно изчислен.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
се представлява, като с Молба-становище вх. № 1443/10.03.2020 г. пълномощникът му пледира за уважаване
на претенциите, а ответникът чрез назначения му особен представител поддържа заявената
процесуална позиция.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във
вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа
страна следното:
Въз основа на приобщените доказателствени източници се
установява, че по силата на
сключени на 31.12.2016 г. между страните два Договора за мобилни услуги по заявка съответно № № ***(л. 9 – л. 10 и л. 12
– л. 13) и *** (л. 14 – л. 15) и приложимите към тях Общи условия (л. 25 – л.
31) на „Т. Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г.,
04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г.,
18.06.2013 г. и 30.04.2016 г., наричани Общите условия), ищецът се задължил да
предоставя на ответника непрекъснати далекосъобщителни услуги за 24 месеца от
31.12.2016 г. до 31.12.2018 г., след
изтичането на които правоотношенията се трансформират в безсрочни при
параметрите на избраната програма, чрез предпочетен номер съответно +*** и +*** по план съответно „Д. с неограничени минути в
мобилната мрежа на Т.” и „Н. ***с неограничени национални минути”. Клиентът на свой ред трябвало да
заплаща на доставчика стандартна месечна абонаментна такса съответно от 7, 99
лева (с включен ДДС) и 17, 99 лева (с включен ДДС и промо отстъпка от 40%) и
цените по ценовата му листа към 31.12.2016 г за частни лица (л. 17 – л. 18) –
неразделно към контрактите Приложение, в рамките на срока, указан в издаваната
от последния на 5-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от
изготвянето й.
В общата клауза на т. 23 цените са
класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща
разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на
индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите –
предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана
ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в)
месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени
такива през дадения месец, и д) за временно спиране по т. 69.
Т. 75 от Общите условия признава на оператора
правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи
незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при
условията на т. 19б и т. 19в.
Съгласно два еднотипни Договора за лизинг от 31.12.2016
г. съответно по заявка № № ***(л. 11) и *** (л. 16), в сила от 31.12.2016 г. за
23 месеца, и Общите условия към тях (л. 12), предприятието следвало да отстъпи
на потребителя към абонамента му за телефонен номер съответно +*** и +*** мобилно устройство съответно марка K. W.модел M. K. W.R. и марка T. модел S. 4G B. за временно и възмездно
ползване срещу цена съответно от 45, 77 лева (с включен ДДС) и 152, 57 лева (с
включен ДДС), платима разсрочено по инкорпориран в договорите погасителен план чрез
вноски съответно 23 месечни от по 1, 99 лева и 24, първата от които от 70, 00
лева дължима при договарянето и 23 месечни от по 3, 59 лева, които подлежали на
фактуриране и престиране в сроковете и по начина, уредени за задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.
Лизинговите правила регламентират възможността му да придобие собствеността върху съответната вещ чрез подписване най-малко 10 дни преди крайния срок на наемане на договор с лизингодателя за изкупуването й и след довнасяне съответно на 1, 99 и 3, 59 лева и настъпване на предпоставките, разписани в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към деня на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза на изричен отказ да закупи апарата или на невръщането му в адекватно състояние – работещ с добър външен вид в оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, потребителят се обременява с неустойка съответно от 1, 99 лева и 3, 59 лева.
В чл. 12 от Общите условия на
договора за лизинг е записано, че при неизправност на лизингополучателя
лизингодателят може с писмено уведомление до него да се откаже едностранно от
договорно изпълнение и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми
и/или да поиска връщане на вещта и чрез продажбата, прехвърлянето или
последващото й отдаване на лизинг да удовлетвори вземането си и/или
принудително да го събере от издадения като обезпечение запис на заповед.
Месечните платежи и другите възнаграждения стават незабавно платими и в случай
на прекратяване на договора за мобилни услуги или допусното по него просрочие.
С изявление, поместено във
всеки от лизинговите договори, ответникът декларирал, че е получил съответното
мобилно устройство, годно за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо
напълно на договорените технически характеристики, както и Общите условия на
договора за лизинг, и че се е запознал и се съгласява безусловно с тях. С
Декларация-съгласие от 31.12.2016 г. (л. 17) обективирал воля за приемане и на
Общите условия за мобилни услуги, като потвърдил, че му е предаден техен
екземпляр, подписан от представител на дружеството.
В процесния период ищецът
документирал доставките, както следва:
Ø с Фактура № ***г. (л. 19) за отчетен период 31.12.2016
г. – 04.01.2017 г. на стойност 25, 85 лева (с начислен ДДС), платима до 20.01.2017 г., от която 20, 27 лева с начислен ДДС за мобилни
услуги чрез телефонен номер +***, 1, 99 лева за първа лизингова вноска за
устройството K. W.и 3, 59 лева за първа лизингова вноска за
устройството T.;
Ø с Фактура № ***г. (л. 20 – л. 21) за отчетен
период 05.01.2017 г. – 04.02.2017 г. на стойност 89, 55 лева (с начислен ДДС), платима до 20.02.2017 г., от която 8, 92 лева с
начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер +***, 49, 20 лева с
начислен ДДС за мобилни услуги чрез телефонен номер +***, 1, 99 лева за втора
лизингова вноска за устройството K. W., 3, 59 лева за втора
лизингова вноска за устройството T. и 25, 85 лева – задължения от предходен период;
Ø с Фактура № ***г. (л. 22) за отчетен период
05.02.2017 г. – 04.03.2017 г. на стойност 121, 13 лева (с начислен ДДС), платима до 20.03.2017 г., от която 7, 99 лева с начислен ДДС за мобилни
услуги чрез телефонен номер +***, 18, 02 лева с начислен ДДС за мобилни услуги
чрез телефонен номер +***, 1, 99 лева за трета лизингова вноска за устройството
K. W., 3, 59 лева за трета лизингова вноска за
устройството T. и 89, 55 лева – задължения от предходен период;
Ø с Кредитно известие № ***г. (л. 23) за отчетен
период 05.03.2017 г. – 04.04.2017 г. на стойност 119, 16 лева (с начислен ДДС),
платима до 20.04.2017 г., от която -2, 31 лева (с начислен ДДС) за мобилни
услуги чрез телефонен номер +***, -5, 23 лева (с начислен ДДС) за мобилни
услуги чрез телефонен номер +***, -11, 03 лева (с начислен ДДС) – месечни
еднократни такси, 2, 90 лева – отстъпки, 1, 99 лева за четвърта лизингова
вноска за устройството K.
W., 3, 59 лева за четвърта лизингова
вноска за устройството T. и 121, 13 лева – задължения от предходен период.
Във Фактура № ***г. (л. 24) за отчетен период
05.04.2017 г. – 04.05.2017 г. на стойност 910, 16 лева (с ДДС), платима до 20.05.2017
г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 119, 16 лева, лизингови
вноски от 111, 60 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
услуги от 679, 40 лева.
Сезиран от кредитора с подадено на 25.02.2019 г. Заявление вх. № 121/25.02.2019
г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 93/2019 г. по
описа на Районен съд – Първомай), Районен съд – Първомай издал Заповед № 49/26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 93/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав (л. 19 от ч. гр. дело № 93/2019
г. по описа на Районен съд – Първомай), връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която му
разпоредил да заплати на заявителя сумата от 230, 76 лева – стойност на далекосъобщителни
услуги за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по Договор за предоставянето
им от 31.12.2016 г., за които е издадена Фактура № ***г., ведно със законната
лихва, считано от съдебното завеждане на заявлението на 25.02.2019 г. до
окончатеното издължаване, и сумата от 40, 53 лева – лихва за забава върху
главницата от 21.05.2017 г. до 11.02.2019 г.
След като на 26.06.2019 г. било известено от заповедния съд по
регламента на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за алтернативата да предяви иск за съществуването
на въпросните притезания, на 26.07.2019 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищцовото дружество депозирало чрез куриерска пратка раглежданата Искова молба
вх. № 4845/29.07.2019 г. (л. 2 – л. 4).
Изслушаната в хода на съдебното дирене
съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 119 – л. 123), което, като
обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, следва да се
кредитира, че абонаментните такси и цената извън пакетната за потребените за
периода от 31.12.2016 г. до 04.04.2017 г. чрез телефонен номер +*** и +***
услуги възлиза общо съответно на 13, 97 лева и 82, 87 лева и че погашения на
сумите не са осчетоводени от доставчика.
При така очертаните фактически положения
съдът по реда на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Спорните права произтичат от подписани между
страните договори за мобилни услуги и за лизинг, които, бидейки сключени от „Т. Б.” ЕАД в битността му на
„търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него
занятие, се квалифицират от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговски сделки, а
втория вид се нарежда от чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 15 от ТЗ и
сред абсолютните такива. Следователно се подчиняват на съответната уредба на
ТЗ, важима според чл. 287 от ТЗ и за ответника нетърговец. При празноти чл. 288 от ТЗ препраща към
гражданското законодателство и в частност към ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от който
гласи, че ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата.
Съглашенията
безсъмнено попадат в приложното поле и на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), който, както е пояснено в § 13а, т. 9 от ЗПК, въвежда Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана
Директивата), по съображения че мобилният оператор се
явява „търговец” по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, който в кръга на своята
търговска дейност в частния сектор договаря с потребители, а към тази категория
субекти § 13, т. 1 от ДР на същия закон причислява физическите лица, ползващи услуги, непредназначени за
извършване на търговско или професионално занимание.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за
успешната си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по
валидни договорни правоотношения с ответника, които са породили за него
изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация. От
опонента се очаква да установи пълно обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
Оформянето и
правните последици на цитираните телекомуникационни договори се регулират от
специалните текстове на ЗЕС в меродавната му за казуса редакция, обнародвана в
ДВ, бр. 103 от
27.12.2016 г., по довод че техен предмет са електронни съобщителни услуги, дефинирани в § 1, т. 17, изр. 1 от ДР на
ЗЕС като обичайно възмездни и изцяло или
предимно обхващащи пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи и такива
за радиоразпръскване без свързаните със съдържанието и/или контрола върху него.
Като юридическо лице, осъществяващо
по търговски начин електронни съобщения по ЗЕС, през процесния период ищцовото
дружество се е легитимирало с особения статут по т. 50 от § 1 на ДР на ЗЕС (в
редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) на
„предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или
услуги”. Режимът на чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в
редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.,) му е
позволявал да урежда отношенията си с крайните потребители, профил на каквито §
1, т. 26 във вр. с т. 49 от ДР на ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) придава на юридически или физически лица, които
ползват или заявяват ползване на обществена електронна съобщителна услуга, без
на свой ред да я доставят, с индивидуални
договори при изготвени от него и представляващи неразделна част от тях общи
условия. Съгласно чл. 227, ал. 3 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.)
операторът разработва и публикува и
ценова листа с цени, ценови пакети или тарифи.
Индивидуалните договори при общи условия е следвало да съдържат най-малко
следните реквизити, изброени в чл. 228, ал. 1 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.): 1.
идентификационни данни на крайния потребител; 2. негов телефон (факс,
електронен адрес) и адрес; 3. вид и описание на услугите; 4. срок на договора и условия за неговото и на услугите
подновяване и прекратяване, включително: а) изисквания за минимално потребление
или минимална продължителност за възползване от промоционални условия; б) такси
за преносимостта на номера и други идентификатори; в) неустойки и обезщетения,
свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени
разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства; г)
едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно
предизвестие, и 5. цени, ценови пакети или тарифи, условия и срокове на
плащане.
Предписва се от чл. 227, ал. 4 и чл.
228, ал. 2 от ЗЕС (в редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) и чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП информацията, както и тази в общите условия, да бъде
представена ясно, изчерпателно и лесно достъпно.
Юридическата същност на договора за лизинг е закрепена в чл. 342, ал. 1 от ТЗ, според който с него лизингодателят се задължава да предостави ползването на вещ срещу възнаграждение на лизингополучателя, който, съгласно чл. 342, ал. 3 от ТЗ, може да я придобие по време или след края на договорния срок. Правното положение на първия е приравнено от чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 от ТЗ на това на наемодателя по чл. 230 от ЗЗД, а на втория – на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от ЗЗД, включително със задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.
Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от
ЗЗП, общите условия, с които
търговецът с позволението на законодателя в чл. 298, ал. 1, изр. 1 от ТЗ и чл. 228, ал.
1 във вр. с чл. 226, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕС (в
редакцията от ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г.) отнапред е
уеднаквил контрактуването си с потребителите, ги обвързват само ако са им били предадени при договарянето и са
заявили писмено, че ги приемат, удостоверявайки това с парафа си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към законовите постановки със задачата и да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на негови отделни сегменти поради тяхната неравноправност или колизия с императивни материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред, или с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в този смисъл Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 205/19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г., ГК, I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014 г., I т. о.), съдът заключава, че страните са сключили действителни двустранни, консенсуални и възмездни договори за мобилни услуги и за лизинг. Документите по делото, които материализират частните и общите уговорки, доказват, че са съгласували воля в синхрон с чл. 228, ал. 1 и ал. 2 и чл. 227, ал. 4 от ЗЕС и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, както и че ищецът предварително е типизирал и двата вида сделки, но с оглед разпоредбите на чл. 298, ал. 1, изр. 2, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП за ответника са станали задължителни само Общите условия за далекосъобщенията (л. 25 – л. 31), тъй като с нарочна Декларация-съгласие от 31.12.2016 г. (л. 17) е засвидетелствал писмено, че е бил предварително запознат и снабден с екземпляр от тях, подписан от представител на търговеца, и че ги приема. Утвърдените за лизинга общи параметри (л. 11 и л. 16) не са интегрирани в съдържанието на иначе пълноценно учредените лизингови правоотношения, по причина че не са били одобрени и получени от клиента по реда на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 147а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗП. Единственият външен израз на съгласието му с тях и на потвърждението, че са му били връчени, е декларацията в текста на индивидуалните договори, а доказателственото й значение се отрича от чл. 147а, ал. 5 от ЗЗП.
Договорите са създали за оператора задължения да
предоставя на абоната непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез мобилен номер съответно +*** и +*** по план съответно „Д. с неограничени минути в
мобилната мрежа на Т.” и „Н. ***с неограничени национални минути” за 24 месеца
от 31.12.2016 г. до 31.12.2018 г. и ползването на мобилни устройства съответно
марка K. W.модел M. K. W.R. и марка T. модел S. 4G B. за 23 месеца от 31.12.2016 г. до
30.11.2018 г., а за последния – да заплаща на доставчика, както следва: за
телефонното обслужване – стандартна месечна абонаментна такса съответно от 7,
99 лева с включен ДДС и 17, 99 лева с включен ДДС и промо отстъпка от 40% и
цените по ценовата му листа към 31.12.2016 г. (л. 17 – л. 18) в срока, посочен
в ежемесечно съставяната от него на 5-о число на месеца фактура, и за апаратите
– наемно възнаграждение съответно от 45, 77 лева (с включен ДДС) и 152, 57 лева
(с включен ДДС), разсрочено съответно на 23 месечни вноски от по 1, 99 лева със
същия падеж и 24 вноски, първата от които от 70, 00 лева, дължима при сключването,
и 23 месечни от по 3, 59 лева – най-късно до датата, определена при
фактурирането.
Коментираните клаузи детерминират
основния договорен предмет и са недвусмислено и разбираемо формулирани, поради
което по указанието на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП остават извън обхвата на
потребителска закрила.
Доказателствените материали убеждават, че предприятието добросъвестно и
точно е изпълнило своите ангажименти. Видно от издадените от него Фактури № № ***г. (л. 19), ***г. (л. 20 – л.
21) и ***г. (л. 22), Кредитно известие № ***г. (л. 23) и крайна Фактура № ***г.
(л. 24) и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, за времето
от 31.12.2016 г. до 04.05.2017
г. е доставяло на клиента описаните в
тях мобилни услуги чрез телефонен номер +*** и +*** на обща стойност съответно
от 13, 97 лева с начислен ДДС и 82, 87 лева с начислен ДДС и му е предал,
съгласно чл. 344, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, технически годни
мобилни устройства марка K.
W.модел M. K. W.R. и марка T. модел S. 4G B.,
за което говори извънсъдебното признание на лизингополучателя, имплементирано в
лизинговите договори.
Налага се извод, че в правната сфера на ищеца са възникнали вземания за цената на мобилните услуги, ползвани чрез двата номера, съответно от 13, 97 лева и 82, 87 лева, падежирали на вписаната в крайната фактура дата – 20.05.2017 г., и доколкото до приключване на съдебното дирене не са наведени доказателства за погашението им, негативите от което понася длъжникът, исковете следва да се уважат за сумата съответно 13, 97 лева и 82, 87 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на съдебното завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.02.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., през който е действал мораториумът на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с настоящо заглавие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) в първоначалната му формулировка (обн, ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), а за разликата над уважения до пълния им предявен размер – да се отхвърлят като неоснователни.
Настъпила е и изискуемостта на
всички лизингови вноски по двата договора за лизинг, но не, както се твърди,
предсрочно, тъй като общите условия, които допускат отпадане преимуществото на
срока, не са приложими, а предвид прекъсването на фактурирането – в края на
месеца, следващ този, за който се отнасят – т. е. най-късно до 31-о число на
месец декември 2018 г. За плащането им липсват сведения, поради което
претенцията за деветнадесетте, дължими се за периода от месец май 2017 г. до
месец ноември 2018 г. за устройствата K. W.и T. в размер съответно на 37, 81 лева и 68, 21 лева, следва да се удовлетворят,
а за разликата до исковите – да се оставят без уважение. При диспозитивното
начало в гражданското съдопроизводство би било недопустимо присъждането и на
сумата, визирана в чл. 1, ал. 3 от договорите за лизинг, защото представлява
неустойка за невръщане на устройството и се основава на фактически състав,
различен от този на дълга за наемната цена и нерелевиран своевременно с
исковата молба.
Предвид разрешението на спора се
обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови съразмерно на уважената
част от исковете съдебноделоводните
разноски на ищеца, претендирани по Списък по чл. 80 от ГПК, изложен в
Молба-становище вх. № 1443/10.03.2020 г. (л. 99 – л. 102), и
действително сторени, както следва:
Ø в исковото производство общо 801, 80 лева, от
които 175, 00 лева – довнесена държавна такса, 220, 00 лева – възнаграждение на
вещо лице за изготвена съдебно-счетоводна експертиза, 254, 25 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника от особен
представител, и 152, 55 лева – възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита на ищеца от адвокат, уговорено и платено глобално за четирите иска в
размер на 180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 19.07.2019
г. (л. 7);
Ø в заповедното производство общо 89, 80 лева, от
които 25, 00 лева – внесена държавна такса, и 64, 80 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита на заявителя от адвокат, уговорено и платено в
размер на 180, 00 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 70092/11.02.2019
г. (л. 15 от ч. гр. дело № 93/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че З.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. К. К.и М. С.и по пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
Ø сумата от 13, 97 лева (тринадесет
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща стойност на
далекосъобщителни услуги, потребени чрез мобилен номер *** по програма „Д. ***“ за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по
сключен помежду им Договор за мобилни
услуги от 31.12.2016 г.,
Ø сумата от 82, 87 лева (осемдесет и
два лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща стойност на
далекосъобщителни услуги, потребени чрез мобилен номер *** по програма „Н. ***” за периода от 31.12.2016 г. до 04.05.2017 г. по
сключен помежду им Договор за мобилни
услуги от 31.12.2016 г., ведно
със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 25.02.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., за принудителното изпълнение
на които вземания е издадена Заповед № 49/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 93/2019 г. по описа на Районен съд –
Първомай, ІІ състав, като за
разликата над уважените до пълните им предявени размери съответно от 21, 93 лева (двадесет и един лева и
деветдесет и три стотинки) и 97, 23 лева (деветдесет и седем лева и двадесет и
три стотинки) ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА З.Й.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. Е.А.З., вписана
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, да заплати на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д. К. К.и М. С.и по пълномощие от адв. В.П.Г., вписана в
регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø
сумата
от 37, 81 лева (тридесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки) – представляваща лизингови
вноски по сключен между страните Договор за лизинг на мобилно устройство марка K. W.модел M. K. W.R. към
абонамент за телефонен номер *** от 31.12.2016 г. за периода от месец май 2017
г. до месец ноември 2018 г.;
Ø
сумата
от 68, 21 лева (шестдесет и осем лева и двадесет и една
стотинки) – представляваща лизингови
вноски по сключен между страните Договор за лизинг на мобилно устройство марка T. модел S. 4G B. към абонамент за телефонен номер *** от 31.12.2016 г. за периода от месец май 2017 г. до месец ноември
2018 г.,
Ø сумата от 801, 80 лева (осемстотин и един
лева и осемдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски в исковото производство
за довнесена държавна такса за разглеждане на исковете, за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза и за квалифицирана процесуална защита на страните,
съразмерно на уважената им част, и
Ø сумата от 89, 80 лева (осемдесет и девет лева
и осемдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч. гр. дело № 93/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за държавна такса за разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана
процесуална защита на заявителя, съразмерно на уважената част от исковете, като
за разликата над уваждените до пълните им предявени размери съответно от 39, 80 лева (тридесет и девет
лева и осемдесет стотинки) и 71, 80 лева (седемдесет и един лева и осемдесет
стотинки) ОТХВЪРЛЯ исковете за
присъждане на лизингови вноски като неоснователни.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните чрез процесуалните им
пълномощници препис от решението.
ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава досието на ч. гр. дело № 93/2019 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ състав,
ведно със заверен препис от решението, СЛЕД влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД