Решение по дело №56/2023 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 112
Дата: 25 април 2023 г. (в сила от 25 април 2023 г.)
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20237080700056
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№112

 

гр. Враца,  25.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.03.2023 г. /двадесет и осми март две хиляди и двадесет и трета година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

          КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 56 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

           Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново, в ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Д.М., против Решение № 356/16.11.2022 г., постановено по АНД № 630/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от касатора НП № 594182-F617284/18.08.2021 г.

В касационната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства. Като неправилни и необосновани са посочени формираните от съда изводи, че в АУАН и НП липсва дата на извършване на нарушението, тъй като и в двата документа изрично, на отделен ред, е посочена освен дата на извършване на нарушението и място на извършването му. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „С.П.“ ООД ***, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата, а оспореното решение намира за правилно и моли да бъде оставено в сила.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд – Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 356/16.11.2022 г., постановено по АНД № 630 по описа за 2022 г. на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново, в ЦУ на НАП, НП № 594182-F617284/18.08.2021 г. С последното на ответника в настоящото производство – „С.П.“ ООД ***, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000,00 лева.

От фактическа страна амдинистративнонаказателното обвинение се основава на извършена на 20.04.2022 г. проверка, в стопанисван от ответното дружество търговски обект, при която служител от проверяващия екип извършил контролна покупка на един брой универсална куриерска услуга – изпращане на пратка, на стойност 3,00 лева, заплатени в брой, като за извършената покупка не е издадена фискална касова бележка, тъй като в обекта липсва фискално устройство. От направена справка в информационната система на НАП е установено е също, че в търговския обект не е монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. При тези данни АНО е приел, че дружеството е нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

За да постанови посочения резултат, районният съд от правна страна е приел, че АУАН и последвалото го НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на санкционния акт. Анализирайки събраните и относими към спора писмени и гласни доказателства, въззивният съд е установил, че нито в АУАН, нито в НП е отразено кога се приема, че е извършено нарушението, като единствената посочена и двата документа дата, е тази на извършената проверка. Доколкото като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта, а тази дата не е известна, нито може да се приеме, че това е датата на проверката, съдът е приел липсата ѝ, като съществено процесуално нарушение, препятстващо правото на защита и лишаващо съда от възможността да прецени спазени ли са давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

Решението е правилно. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, на посочените основания, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния съд се споделят в пълнота и от настоящата инстанция.

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт, като както за наказаното лице, така и за съда следва да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя конкретна дата и място, е наложено съответното наказание.

Законовата регламентация изисква в сезиращия АНО акт - АУАН, както и в издадения въз основа на него санкционен акт – НП, да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на административно нарушение, квалифицирано като такова по смисъла на някоя от хипотезите, в случая на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова и непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. От друга страна и съдът е поставен в невъзможност да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и кореспондира ли с приложената санкционната норма, както и да провери спазени ли са давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.

Нарушаването от страна на администрацията на императивни законови разпоредби, въведени като гаранция за упражняване на правото на защита на уличеното в административно нарушение лице, прави невъзможно и следователно безпредметно изследването на въпроса извършено ли е в действителност твърдяното нарушение, с оглед на което наведените в касационната жалба доводи в тази насока, са неоснователни.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, Районен съд – Враца е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При извършена служебна проверка на решението  съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав не констатира основания за неговата отмяна, извън посочените в касационната жалба, които да сочат на  невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Същото е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, макар и своевременно заявена се явява неоснователна.

От ответника такива не са претендирани за касационното производство, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца

 

                                  РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 356/16.11.2022 г., постановено по АНД № 630/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено издаденото от Началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново, в ЦУ на НАП, НП № 594182-F617284/18.08.2021 г.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.