Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София , 12.06.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 6353 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът В.Т.Т., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че е собственок на лек автомобил „Ауди“, модел „А-6“ с ДК № ********, като при закупуване собствеността на автомобила имало сключени застрахователни договори по рисковете „Автокаско“ с полица № Е 1314223132990029005 от 19.12.2014 год. и „Гражданска отговорност“ с полица № 02115000356589 от 20.01.2015 год., както и иЗ.аден сертификат „зелена карта“, за което били подписани съответните добавъци, променящи собствеността и регистрационният номер. Твърди, че на 04.07.2015 год. реализирал пътно-транспортно произшествие на територията на гр.Велес, Р.М., при което застрахованото имущество било увредено. Предявил претенция пред ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, но му било отказано с мотив, че произшествието е настъпило на територия която не представлява покрит риск по сключения договор „автокаско“. Твърди, че направения отказ е напълно неоснователен, тъй като по указания на самия ответник, покритието на полицата в държавата в която е станало произшествието е безплатно и при наличие на каско, гражданска отговорност и зелена карта, сключени при застрахователя му се следва и разширяване на покритието за чужбина без да е необходимо никакво правно действие от негова страна. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника да заплати сумата от 50 400 лева, представляващи застрахователно обезщетение, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода 23.11.2015 год. до 25..05. 2016 год. в размер на 2 170 лева. Претендира законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът З. „Б.И.” АД, чрез процесуален представител оспорват иска, като твърдят, че съгласно Общите условия към застрахователния договор полицата е валидна едИ.твена за територията на България и не представлява покрит риск настъпване на щета в чужбина, поради което не се дължи плащане на обезщетение. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От застрахователна полица с № Е 1314223132990029005 от 19.12.2014 год. се установява, че между „Л.К.“ ЕООД и ответната застрахователна компания е бил сключен застрахователен договор за застраховка „Автокаско“” на моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Ауди”, модел „А-6”, за застрахователна стойност в размер на 63 000 лева и със срок на валидност от 19.12.2014 год. до 18.12.2005 год.. Посочено е в полицата, че същата е сключена при клауза „П-101“ с територия на валидност – Република Блгария. Освен това изрично е отразено в застрахователната полица, че застрахователния договор се сключва съгласно Общите условия. Посредством няколко добавъка към полицата са сменени собствениците и рег.номер на застрахованото ищущество, като последен собственик е станал В.Т.Т.. Не е спорно, че за застрахования автомобил е била налице валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ и издаден въз основа на нея сертификат „зелена карта“, сключени при ответника.

          Приложени са по делото Общите условия, които са неразделна част от сключения застрахователен договор по риска „Автокаско“. В Раздел V „Сключване, форма и действие на застрахователния догор“, чл. 4 от тях е вписано, че застраховката действа на територията на Ребуплика България. Съгласно чл.4.1 действиета на застраховката може да бъде разширено и за чужбина при специално договаряне.

Представена е образуваната пред ответника щета досежно процесното застрахователно събитие. От намиращите се по нея документи се установява, че застрахованото лице, на 05.07.2015 год. е депозирало уведомление за щета по сключената полица, като е декларирало, че на 04.07.2015 год. е настъпило пътно-транспортно произшествие в гр.Велес, Република Македания. С писмо от 23.11.2015 год. застрахователната компания е отказала плащане, като се е позовала на Общите условия и е установила, че настъпилото на територията на друга държава произшествие не представлява прокрит риск.  

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.М., която съдът кредитира като обективно дадена и от която се установява, че стойността на обезщетение при тотална щета към датата на събитието е 43 388 лева, като се отчетат наличните повреди по автомобила към датата на сключване на договора.

Останалите приети по делото доказателства не установяват релевантни за спора факти обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат и ценят. Това е така, тъй като представените „узанания“ са вътрешни правила на дружеството и същите не ангажират правни събекти извън неговите служители или брокери.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. По делото не се спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните по силата на валидна застрахователна полица, както и настъпването на произшествието на територията на Р.М..

Спорно е между страните обстоятелството дали е налице основание за отказ от плащане по застрахователното правоотношение.

Настоящият състав намира иска за неоснователен. Съгласно уговореното между страните в Общите условия /ОУ/, които са неразделна част от договора, застраховката по риска „Автокаско“, при клауза „П-101“ действа на територията на Ребуплика България. Страните изрично са договорили по чл.4.1 от ОУ, че действието на застраховката може да бъде разширено и за чужбина при специално договаряне. Това означава, че следва да бъде подписан допълнителен анекс към застрахователния договор по силата на който да бъде разширено застрахователното покритие с такова, действащо извън страната. В настоящият случай такъв анекс не се установи да е бил договорен и сключен.

Неоснователни са доводите на ищеца, че такова разширение на териториалното покритие се следва по право, при наличие на сключени договори „автокаско“, „гражданска отговорност“ и иЗ.адена въз основа на това сертификат „зелена карта“, тъй като такова задължение на ответника не е договорено между страните, нито по договора, нито по ОУ. Наличието на тези договори е само предпоставка за разширяване на покритието, но не и следствие, настъпващо автоматично и без волеизявление на страните по договора, оформено при това в писмен вид, тъй като застрахователните договора са формални. След като вредата е настъпила извън териториалното покритие на застрахователната полица, то ответника не дължи плащане за застрахователно обезщетение.

Въз основа на това съдът приема, че ЗД „Б.И.“ АД законосъобразно и в съответствие с ОУ е отказал плащане на застрахователното обезщетение. С посочените клаузи по Общите условия застрахователя е въвел санкционно поведение за действията на застрахования и е определил при какви условия не изплаща обезщетение, както и каква е валидноста и териториялното покритие на сключения договор. Поради изложеното предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 50 400 лева е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. съдът приема следното:

Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е акцесорен иск. Претенцията за присъждане на обещетение за забава в размер на законната лихва е акцесорна, тя не може да възникне без да е налице предхождащо го главно задължение за ответника. От събраните по делото доказателства се установи, че искът с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ е неоснователен. В тази връзка съдът приема, че ответникът не дължи и претендираните от ищеца мораторни лихви. В този смисъл искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД следва съдбата на главния иск и при отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния такъв. Предвид на което предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 170 лева, представляваща обещетение за забава върху главница от 50 400 лева, за периода от 23.11.2015 год. до 25..05. 2016 год. се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК ищеца следва да заплати на ответника разноски в размер на 4 000 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Т.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 19, чрез адв. Е. срещу ЗД „Б.И.” АД с ЕИК ********** с адрес: ***, иск на правно основание чл. 208, ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 50 400 /петдесет хиляди и читиристотин/ лева, представляваща обезщетение за лек автомобил „Ауди”, модел „А-6” с ДК № ********, за застрахователно събитие станало на 04.07.2015 год., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 170 /две хиляди сто и седемдесет/ лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2015 год. до 25..05. 2016 год., като неоснователни.

ОСЪЖДА  В.Т.Т. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.” АД с ЕИК *********** на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: