Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                        №236

                                                                   гр.Горна Оряховица, 17.07.2020г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на тринадесети юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                      Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.Къцаркова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№774/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.43б от ППЗИХУ(отм.) ввр. чл.43а ал.4 от ППЗИХУ(отм.) ввр. чл.41 от ППЗИХУ(отм.)   ввр. чл.35 от ЗИХУ(отм.),  чл.45 ал.4 от ЗИХУ(отм.) ввр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ.

            Ищeцът А„СП” - Д”СП” гр.Г.Оряховица с ЕИК:****, представлявана от Директор Б. А. К.(по чл.32 т.3 от ГПК с пълномощно и с юридическо образование), твърди в исковата молба, че В.И.М. има подадено заявление-декларация с вх.№ЗИХУ42/Д-ВТТ0228/20.04.2018 година в Д“СП“ Г.Оряховица(чрез упълномощено лице И.П.Д.) за отпускане на целева помощ за покупка на комбиниран стол за баня и тоалет, рингова инвалидна количка и проходилка. Въз онова на представените документи, в това число протокол на ЛКК№88/11.04.2018г. била издадена Заповед№ЗИХУ42/Д-ВТ-ГО/228/23.04.2018г. на Директора на Д“СП“ Г.Оряховица, с която се отпуска общ размер на помощта 889.00лв. за закупуване на: -комбиниран вариант/комбиниран стол за тоалет и баня/ - внос от страни членки на ЕС, на стойност 331.00лв.; -рингова количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др. - внос от страни членки на ЕС, на стойност 486.00лв.; -ходилки(проходилки) на стойност 72.00лв. В.И.М. има подадено заявление-декларация с вх.№ЗИХУ42/Д- ВТ-Г0229/20.04.2018г. в Д“СП“ Г.Оряховица(чрез упълномощено лице И.П.Д.) за отпускане на целева помощ за покупка на слухов апарата и 20бр. батерии. Въз онова на представените документи, в това число протокол на ЛКК№242/30.03.2018г. била издадена Заповед№ЗИХУ42/Д-ВТ- ГО/229/23.04.2018г. на Директора на Д“СП“ Г.Оряховица, с която се отпуска помощ в общ размер 430.00лв. за закупуване на: -цифров слухов апарат на стойност 406.00лв.;  20бр. батерии за слухов апарат – 24.00лв. Посочените суми с общ сбор 1319.00лв. били преведени на 15.05.2018г. от Д“СП“ Г.Оряховица по сметка, която лицето е декларирало и приложило в „Банка ДСК“ЕАД клон Г.Оряховица. В определения 30-дневен срок чл.43а ал.4 от ППЗИХУ(отм.) упълномощеното лице И.П.Д. отчита копие на фактура, фискален бон и прием но-предавателен протокол в оригинал в Д“СП“ за получени изделия от ДЗЗД“Аляска“ гр.Русе. Извършена била проверка и веднага му било съобщено, че въпросното Дружество не отговаря на изискванията на чл.35 от ЗИХУ и чл.42а от ППЗИХУ, т.е. то не е регистрирано по установения ред в Агенция за хора с увреждания и няма право на такъв вид дейност. Изготвен бил констативен протокол, който пълномощникът Д. получил на 01.08.2018г. В установения срок не са постъпили възражения от него и/или правоимащото лице В.И.М.. Издадена била Заповед№Д-ВТ-ГО-ВС-9/21.08.2018г. на Директора на Д“СП“ Г.Оряховица за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения за обща сума 1319.00лв., на основание чл.41 от ППЗИХУ(отм.) ввр. чл.35 ал.1 ЗИХУ(отм.) – разходооправдателните документи не са от лице, осъществяващо дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия,предназначени за хора с увреждания, вписано в регистъра на АХУ. Неизползваната по предназначение целева помощ да се възстанови в пълен размер ведно със законоустановената лихва, считано от изтичане на 30-дневния срок за отчитането и. Заповедта била връчена на длъжника на 05.09.2018г.(чрез „Български пощи“ЕАД). Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.43б от ППЗИХУ(отм.) ввр. чл.43а ал.4 от ППЗИХУ(отм.)  ввр. чл.41 от ППЗИХУ(отм.)   ввр. чл.35 от ЗИХУ(отм.),  чл.45 ал.4 от ЗИХУ(отм.)  ввр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ, съгласно Заповед№3116/17.12.2018г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№2509/2018г.  на ГОРС, за: сумата 1319.00лв., представляваща недобросъвестно получена целева социална помощ за цифров слухов апарат(406.00лв.), 20бр. батерии за слухов апарат(24.00лв.), рингова количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др.(486.00лв.),  Комбиниран вариант(комбиниран стол за тоалет и баня), внос от страни – членки на ЕС(331.00лв.), за проходилки(72.00лв.), по реда на чл.42 от ППЗИХУ, заедно със законната лихва върху  тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018г., до окончателното и изплащане;  сумата 66.68лв., представляваща лихва за забава, считано от 15.06.2018г.(датата на падежа на дължимите суми) до 13.12.2018г. Претендира направените разноски.

            Ответникът И.П.Д.(чрез адв.Г.Ч.от АК-Русе) оспорва предявените искове. Счита изначално предявените искове като недопустими. Налице бил извършен от него отказ от наследството, останало след смърта на В.И.М.(определение от 13.05.2020г. по гр.дело№508/2020г. на ГОРС). Това обстоятелство изключвало ангажирането на отговорност спрямо него за задължения на наследодателката му. Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца, изложени в молба от 22.05.2020г., че чрез действията по приложената справка от службата по вписванията приел наследството. Действията били извършени преди смъртта на В.И.М., а според ЗН, наследството се открива след смъртата на лицето. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

            В.И.М. подала заявление-декларация с вх.№ЗИХУ42/Д-ВТТ0228/20.04.2018 година в Д“СП“ Г.Оряховица(чрез упълномощено лице И.П.Д.) за отпускане на целева помощ за покупка на комбиниран стол за баня и тоалет, рингова инвалидна количка и проходилка. Въз онова на представените документи, в това число протокол на ЛКК№88/11.04.2018г. била издадена Заповед№ЗИХУ42/Д-ВТ-ГО/228/23.04.2018г. на Директора на Д“СП“ Г.Оряховица, с която се отпуска общ размер на помощта 889.00лв. за закупуване на: -комбиниран вариант/комбиниран стол за тоалет и баня/ - внос от страни членки на ЕС, на стойност 331.00лв.; -рингова количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др. - внос от страни членки на ЕС, на стойност 486.00лв.; -ходилки(проходилки) на стойност 72.00лв. В.И.М. подала заявление-декларация с вх.№ЗИХУ42/Д- ВТ-Г0229/20.04.2018г. в Д“СП“ Г.Оряховица(чрез упълномощено лице И.П.Д.) за отпускане на целева помощ за покупка на слухов апарата и 20бр. батерии. Въз онова на представените документи, в това число протокол на ЛКК№242/30.03.2018г. била издадена Заповед№ЗИХУ42/Д-ВТ- ГО/229/23.04.2018г. на Директора на Д“СП“ Г.Оряховица, с която се отпуска помощ в общ размер 430.00лв. за закупуване на: -цифров слухов апарат на стойност 406.00лв.;  20бр. батерии за слухов апарат – 24.00лв. Посочените суми с общ сбор 1319.00лв. били преведени на 15.05.2018г. от Д“СП“ Г.Оряховица по сметка, която лицето е декларирало и приложило в „Банка ДСК“ЕАД клон Г.Оряховица. В определения 30-дневен срок по чл.43а ал.4 от ППЗИХУ(отм.) упълномощеното лице И.П.Д. отчита копие на фактура, фискален бон и приемно-предавателен протокол в оригинал в Д“СП“ за получени изделия от ДЗЗД“Аляска“ гр.Русе. Извършена била проверка и веднага му било съобщено, че въпросното Дружество не отговаря на изискванията на чл.35 от ЗИХУ и чл.42а от ППЗИХУ, т.е. то не е регистрирано по установения ред в Агенция за хора с увреждания и няма право на такъв вид дейност. Изготвен бил констативен протокол, който пълномощникът Д. получил на 01.08.2018г. В установения срок не са постъпили възражения от него и/или правоимащото лице В.И.М.. Издадена била Заповед№Д-ВТ-ГО-ВС-9/21.08.2018г. на Директора на Д“СП“ Г.Оряховица за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения за обща сума 1319.00лв., на основание чл.41 от ППЗИХУ(отм.) ввр. чл.35 ал.1 ЗИХУ(отм.) - разходооправдателните документи не са от лице, осъществяващо дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия,предназначени за хора с увреждания, вписано в регистъра на АХУ. Неизползваната по предназначение целева помощ да се въстанови в пълен размер ведно със законоустановената лихва, считано от изтичане на 30-дневния срок за отчитането и. Заповедта била връчена на длъжника на 05.09.2018г.(чрез „Български пощи“ЕАД).

            По заявление на А„СП” - Д”СП” гр.Г.Оряховица с ЕИК:****, представлявана от Директор Б. А. К., е образувано ч.гр.дело№2509/2018г. на ГОРС е издадена Заповед№3116/17.12.2018г.  за изпълнение на парично задължение против В.И.М. с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, за: сумата 1319.00лв., представляваща недобросъвестно получена целева социална помощ за цифрови слухови апарати, 20бр. батерии за слухов апарат, за рингови, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и други за Комбиниран вариант(комбиниран стол за тоалет и баня), внос от страни – членки на ЕС, за проходилки, по реда на чл.42 от ППЗИХУ, заедно със законната лихва върху  тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018г., до окончателното и изплащане;  сумата 66.68лв., представляваща лихва за забава, считано от 15.06.2018г.(датата на падежа на дължимите суми) до 13.12.2018г. Съдът е извършил връчване на  заповедта за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ввр. ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление, извършено на 04.02.2019г. на постоянния  и настоящия адреси на длъжника. Съобщението е редовно връчено с изчитането на двуседмичния срок. Съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, с оглед изискванията на чл.415 ал.1 и ал.2 от ГПК.

            С влязло в законна сила определение от 19.07.2019г. по реда на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК е спряно производството по гр.дело№774/2019г., на  основание чл.229 ал.1 т.2 от ГПК, предвид факта на настъпилата смърт на ответницата В.И.М.(починала на 02.07.2019г.). Със същото определение е било указано на ищеца Д”СП” гр.Г.Оряховица,  че в шестмесечен срок, считано от датата на получаване на съобщението, да посочи правоприемниците на длъжника, адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл.48 от ГПК, като в при неизпълнение на това задължение делото ще бъде прекратено.

             В молбата с вх.№575/17.01.2020г. от страна на ищеца, се твърди, че наследници на В.И.М. са лицата: Р.И.К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***(неин внук) и  И.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***(неин племенник). Моли да бъде възобновено производството по делото.

            По делото са приложени справки от НБД”Население” по реда на Наредба№14/18.11.2009г. от 17.01.2020г., се установява, че Р.И.К. с ЕГН********** е син на починалия син на  ответницата В.И.М.  - И. Р. К., иначе казано Р.И.К. е внук на В.И.М.. Също така, И.П.Д. с ЕГН********** е син на починалата сестра на ответницата В.И.М. - Д.И.П., иначе казано И.П.Д. е племенник на В.И.М..

            С Определение от 20.01.2020г. ГОРС е възобновил производството по гр.дело№774/2019г., като е конституирал като ответник  по гр.дело№774/2019г. на ГОРС Горнооряховския районен съд – Р.И.К.(наследник на В.И.М. - починала на ****в гр.Русе, акт№****за смърт на Общ.Русе) и е заличил като ответник по гр.дело№774/2019г. на ГОРС – В.И.М. с ЕГН**********(починала на ****в гр.Русе - акт№****за смърт на Общ.Русе), с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***. С Разпореждане от 20.01.2020г. ГОРС е пристъпил по реда на чл.131 от ГПК към размяната на книжа(уведомяване на ответната страна за подадената искова молба със задължението да даде писмен отговор с представени доказателства).

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на отговор на искова молба с вх.№2288/24.02.2020г. от страна на Р.И.К.(наследник на починалата В.И.М.). Твърди се, че не е приел наследството оставеното му от В.И.М.(бивш жител на гр.Г.Оряховица). Моли да бъде заличен като ответник по делото. Представя удостоверение за отказ от наследство.

            Видно от приложеното удостоверение  от 20.02.2020г. по ч.гр.дело№286/2020г. на ГОРС е вписан под №24/20.02.2020г. в особената книга при съда за отричане от наследство отказът на Р.И.К. от наследството, останало след смъртта на В.И.М.(бивш жител на гр.Г.Оряховица -  починала на 03.07.2019г.).

            С разпореждане от 24.02.2020г. ГОРС  е указал на ищцовата страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението: -да направи уточнение относно това, дали поддържа предявения иск срещу Р.И.К.(наследник на В.И.М.) и съответно да обоснове правния си интерес от това, а в случай, че не се поддържа, ищецът да посочи наследници от следващите редове на починалото лице, спрямо които насочва иска(с последиците от неотстраняване на посочената нередовност в указания срок – чл.129 ал.3 от ГПК).

            С молба с вх.№2497/27.02.2020г. ищецът заявява, че се приема удостоверението за отказ от наследство от  страна на Р.И.К., като наследник  на В.И.М. от следващ ред е И.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***(племенник на В.И.М., съответно син на починалата сестра на ответницата В.И.М. - Д.И.П.). Моли да бъде конституиран като ответник  по делото И.П.Д..

            С Определение от 28.02.2020г. съдът е заличил като ответник по гр.дело№774/2019г. на ГОРС – Р.И.К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: *** и е конституирал  като ответник  по гр.дело№774/2019г. по описа на ГОРС – И.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***(наследник на В.И.М. - починала на ****в гр.Русе, акт№****за смърт на Общ.Русе). С Разпореждане от 20.01.2020г. ГОРС е пристъпил по реда на чл.131 от ГПК към размяната на книжа(уведомяване на ответната страна И.П.Д. за подадената искова молба със задължението да даде писмен отговор с представени доказателства).

            С Определение№433/13.05.2020г. по ч.гр.дело№508/2020г. ГОРС  е разпоредил за вписане в особената книга при съда за отричане от наследство отказът на И.П.Д. от наследството, останало след смъртта на В.И.М.(бивш жител на гр.Г.Оряховица -  починала на 03.07.2019г.).

            С молба от 22.05.2020г. ищецът-заявител заявява, че поддържа предявения иск срещу И.П.Д. в качеството му на наследник на В.И.М.. Досежно направения от него отказ от наследство счита, че същият не може да породи установеното в закона действие, доколкото преди датата на неговото извършване(м.май.2020г.) Д. извършил действия, които недвусмислено манифестират намерението му да приеме наследството. Представя справка-извлечение от Служба по вписвания гр.Г.Оряховица(за В.И.М.).

            Според  цитираната справка-извлечение от Служба по вписвания гр.Г.Оряховица(за В.И.М.) за периода: 01.01.1992г.-21.11.2019г. са  вписани 5бр. прехвърлителни сделки с участието на В.И.М.(от 21.12.2005г. – покупко-продажба на недв.имот в с.Джулюница Общ.Лясковец; от 20.07.2006г. - покупко-продажба на недв.имот(гаражна клетка) в гр.Г.Оряховица; от 16.05.2017г. - покупко-продажба на недв.имоти(земеделски земи)  в землището на с.Джулюница; от 19.05.2017г. - покупко-продажба на недв.имот в гр.Г.Оряховица срещу задължение за гледане и издръжка; от 17.10.2018г. – договор за дарение на имоти в землището на с.Джулюница).

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            В чл.5 ал.2 от ЗСП е посочено, че А“СП“е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище гр.София, а чл.2 ал.4 от УП на А“СП“ определя Агенцията като второстепенен разпоредител с бюджет към МТСП. Съгласно ЗСП, ППЗСП и УП на А“СП“, звената към Агенцията, съставляват нейни структурни подразделения, каквото е и Д“СП“ като териториално поделение, които разполагат с делегирани функции с териториална или целева дефинираност. Дейността на Агенцията се осъществявала от териториални структури, като всяка от тях, каквато е Д“СП“ Г.Оряховица, се представлявала от директор, на когото били делегирани права от А“СП“ да осъществява държавната политика в областта на социалното подпомагане на територията на общините, които обслужва от името и за сметка на агенцията. Всички събирани от Д“СП“ Г.Оряховица вземания по задължения на лица ,неизползвали по предназначение помощи за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на лица с увреждания били в полза на А“СП“, по изрично посочена банкова сметка. ***(с юридическо образование) освен по силата на длъжността било извършено и с пълномощно, които се представят.

            Вземането за възстановяване на целева помощ, предоставена при условията и по реда на ЗИХУ(oтм.) и ППЗИХУ(oтм.)  е частно държавно вземане по аргумент от чл.162 ал.4 от ДОПК, доколкото не е измежду изрично посочените в чл.162 ал.2 от ДОПК публични държавни вземания. Поради това и без оглед дали то е породено или удостоверено от индивидуален административен акт, съставляващ изпълнително основание по смисъла на  чл.268 т.1 от АПК, същото съгласно чл.269 ал.2 от АПК се изпълнява по реда на ГПК. Това означава, че принудителното му изпълнение може да се осъществи в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, а съгласно  чл.405 ал.1 от ГПК такъв се издава само въз основа на подлежащи на изпълнение актове измежду изчерпателно изброените в чл.404 от ГПК, сред които не фигурират изпълнителните основания по чл.268 от АПК. Ето защо, за да се снабди носителят на такова вземане с изпълнителен лист и да пристъпи към принудителното му изпълнение по реда на ГПК, той е оправомощен да предяви това вземане по исков ред или в заповедно производство по Глава XXXVII от ГПК. Следователно, независимо от това, че индивидуалният административен акт представлява изпълнително основание по АПК и че ищецът основава твърденията си в исковата молба, че вземането му е породено от индивидуален административен акт, иск с предмет такова вземане е допустим. С оглед чл.14б ал.1, ал.2 ввр. чл.14а ал.3 от ЗСП, стабилизирането на издадена заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ като индивидуален административен акт чрез изчерпване способите за иначе допустимото и обжалване по реда на АПК няма за автоматична последица превръщането и в подлежащ на изпълнение акт, а принудителното и изпълнение се допуска по искане на А“СП“ - Д”СП” по реда на чл.418 от ГПК.

             В конкретния случай, правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск с предмет съществуването на предявеното вземане произтича от установените от приложеното ч.гр.дело№2509/2018г. на ГОРС обстоятелства, че по посоченото заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 то ГПК срещу В.И.М.. Съдът е извършил връчване на  заповедта за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ввр. ал.1 от ГПК, а впоследствие е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок, с оглед изискванията на чл.415 ал.1 и ал.2 от ГПК, което е и сторено от страна на заявителя.

           Съгласно  чл.2 oт ЗИХУ(oтм.), цел на законодателя е осигуряване на обществена подкрепа на хората с увреждания и техните семейства, вкл. посредством гарантиране на тяхната социално-икономическа защита - чл.4  т.6 oт ЗИХУ(oтм.). В чл.44 ал.2 oт ЗИХУ(oтм.), респ. чл.39 от ППЗИХУ(oтм.) е прогласено правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. Процедурата по предоставянето им обаче следва определен ред, който цели да гарантира, че се покриват конкретни, реални и неотложни потребности и че отпуснатите средства се използват от нуждаещите се лица само за тази цел, т.е. да се избегне възможността за злоупотреба с тях. Редът, по който те се отпускат, разходват и отчитат е подробно регламентиран в чл.43а от ППЗИХУ(oтм.), а в чл.43а от ППЗИХУ(oтм.)  се предвижда санкция за лицата, които са използвали получена целева помощ не по предназначение като предписва, че същите следва да възстановяват пълния и размер. Нещо повече, съгласно нормативните изисквания, закупуването на медицински изделия и/или помощни средства се извършва само от търговци, които са вписани в регистъра по чл.35 ал.1 oт ЗИХУ(oтм.). След изменението на чл.1 ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения на хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл.35а ал.1 oт ЗИХУ(oтм.)/ДВ бр.65/2007г. в сила от 04.09.2012г./, закупуването на помощни средства от търговци, които не са вписани в списъка се приравнява на нарушаване на реда за използване на целевата помощ.

            За успешното провеждане на установителен иск с правно основание  чл.415 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: -възникването на спорното право, -наличието обвързаност между страните с оглед съдържащите се като доказателство по делото писмени доказателства - заявление-декларация за отпускане на целева помощ, -заповеди за отпусната на наследодателката на ответника целева помощ по чл.44 от ЗИХУ(oтм.), -заповед за възстановяване; -настъпил падеж за възстановяването на отпуснатата помощ; -факт, че и към настоящия момент то не е погасено от ответника до пълния претендиран размер.

            В тежест на ответника е било да установи, че е разходвал средствата по предназначение, респ. че е изпълнил задълженията си във връзка с получаването им по чл.43а  ал.4 от ППЗИХУ(oтм.)  за изразходване на средствата по предназначение - съгласно начина описан в заповедта, с която помощта се отпуска, както и че е отчел получените средства в посочените във всяка от заповедите срокове, като е представил в Д“СП“ Г.Оряховица оригиналната фактура и касова бележка(платежен документ за справка с приложено копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за получаване на изделията). В  тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

            В настоящия случай е установено по несъмнен начин отпускането и изплащането на В.И.М., чрез превод по банковата и сметка(на 15.05.2018г.), на целева помощ в размер на 1319.00лв. за закупуване на: -комбиниран вариант/комбиниран стол за тоалет и баня/ - внос от страни членки на ЕС, на стойност 331.00лв.; -рингова количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др. - внос от страни членки на ЕС, на стойност 486.00лв.; -ходилки(проходилки) на стойност 72.00лв.; -цифров слухов апарат на стойност 406.00лв.;  20бр. батерии за слухов апарат – 24.00лв. В определения 30-дневен срок по чл.43а ал.4 от ППЗИХУ(отм.) В.И.М.(чрез пълномощник) отчита копие на фактура, фискален бон и приемно-предавателен протокол в оригинал в Д“СП“ за получени изделия от ДЗЗД“Аляска“ гр.Русе. Установено е, че дружеството не отговаря на изискванията на чл.35 от ЗИХУ и чл.42а от ППЗИХУ(не е регистрирано по установения ред в Агенция за хора с увреждания и няма право на такъв вид дейност). Изготвен бил констативен протокол, който пълномощникът получил на 01.08.2018г. В установения срок не  били постъпили възражения от него и/или правоимащото лице В.И.М.. Годна да установи твърдяното от ищеца неизпълнение е издадената от директора на Д„СП”  гр.Г.Оряховица Заповед№Д-ВТ-ГО-ВС-9/21.08.2018г. за възстановяване на целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения за обща сума 1319.00лв., на основание чл.41 от ППЗИХУ(отм.) ввр. чл.35 ал.1 ЗИХУ(отм.) - разходооправдателните документи не са от лице, осъществяващо дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия,предназначени за хора с увреждания, вписано в регистъра на АХУ, като на основание чл.43б от ППЗИХУ(отм.). неизползваната по предназначение целева помощ е наредено на В.И.М. да се въстанови в пълен размер ведно със законоустановената лихва, считано от изтичане на 30-дневния срок за отчитането и. Заповедта за възстановяване на сумата е индивидуален административен акт - засяга права и законни интереси на адресата, връчена му на 05.09.2018г.(чрез „Български пощи“ЕАД), не е обжалвана и е влязла в сила, поради което доказва по основание и размер частно държавно вземане по смисъла на чл.162 ал.4 ввр. ал.2 от ДОПК. Тя представлява изпълнително основание по чл.268 т.1 от АПК, но на основание на чл.269 ал.2 от АПК породеното и удостоверено с нея частно държавно вземане подлежи на изпълнение по реда на ГПК(Решение№52/29.04.2011г. по т.дело№512/2010г. - Iт.о. ВКС). Като влязъл в сила индивидуален административен акт, тя обвързва съда да приеме за доказано вземането по основание и размер. Получената целева помощ не е изпълнила предназначението си по закон. Налице са условията на чл.43б от ППЗИХУ(отм.) за възстановяване пълния размер на помощта. По делото не се установи задълженото лице да е изпълнило доброволно задължението си да върне получената и неизползвана по предназначение финансова помощ.

            Предвид факта на настъпилата смърт на ответницата В.И.М.(починала на 02.07.2019г.) в хода на производството, същото е продължило с участието на правоприемника – чл.227 от ГПК.

            Правоприемството в процеса е в зависимост от настъпилото материалноправно правоприемство. При наличие на данни, че лицето е призовано към наследяване и е приело наследството на покойния ответник, то следва да бъде конституирано и като страна по делото. Правоприемникът става страна вместо починалия ответник, независимо от това дали желае да стане страна и дали ще вземе фактическо участие в процеса. Тъй като е станал материалноправно правоприемник, той става и процесуален правоприемник по висящите дела, по които наследодателят му е бил ответник в деня на правоприемството. Наследяването по право на заместване представлява изключение от правилото, че по-близките по степен изключват по далечните в интерес е на низходящите. Право на заместване е правото на наследника да заеме мястото и да встъпи в степента и правото на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява, т.е. това е възможност на децата на един починал или недостоен наследник да го заместят и да получат наследството, което той би получил ако беше жив и има правото да наследява. Наследството по заместване става по коляно, т.е. само низходящите на починалия наследяват. Наследяване по заместване се допуска по права линия без ограничение на степените и до трети ред низходящи на братя и сестри. Починалите преди наследодателя братя и сестри и недостойните такива се заместват само от своите деца и внуци. В конкретния случай това право на заместване следва да се приложи на първо място в реда на низходящите на наследодателя(заместването става без ограничение в степените – чл.10 ал.1 от ЗН). По този начин  съдът първоначално е конституирал като ответник по делото – Р.И.К.(внук на починалата В.И.М.), заличавайки като ответник по делото В.И.М..

           За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са приели наследството. Съгласно разпоредбата на  чл.48 от ЗН наследството се придобива с приемането му.  С вписване на валидно направения  пред съда отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството. Лицето, което се е отказало от наследството на починалия му праводател се изключва от числото на наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството(Определение№1334/29.09.2009г. по гр.дело№1034/2009г. на ВКС). С факта на валидно извършеният отказ от наследство от страна на Р.И.К., чиято валидност не се оспорва и от самия ищец в производството, то е налице липсата на процесуалноправна легитимация на посочения ответник и Р.И.К. не се явява надлежна страна в производството. Впоследствие съдът е заличил като ответник по делото Р.И.К.  и е конституирал като ответник  – И.П.Д.(племенник на починалата В.И.М.). Както се посочи, с Определение№433/13.05.2020г. по ч.гр.дело№508/2020г. ГОРС  е разпоредил за вписане в особената книга при съда за отричане от наследство отказът на И.П.Д. от наследството, останало след смъртта на В.И.М..

            По отношение направеното възражение с молбата на ищеца от 22.05.2020г. следва да се посочи квалификация на същото. Съгласно чл.56 от ЗН кредиторът на наследника, който се е отказал от наследство, може да иска унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от имуществата на наследника. В разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗН  се има предвид  унищожаване отказ от наследство по искане на кредитор на наследника, понеже с отказа е лишен от възможността да се удовлетвори от дела на наследника от наследственото имущество. Унищожаването е относително само спрямо ищеца, и то само доколкото не може да се удовлетвори от имуществото на наследника. В конкретният случай ищецът не е кредитор на ответника(наследник на В.И.М., която е длъжник на ищеца по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение). не следва да се квалифицира по чл.56 от ЗН.  В молбата ищецът цели да установи, че отказът от наследство на ответника е недействителен, понеже преди този отказ от наследство наследникът се е  разпоредил с наследствено имущество.  Нормата на  чл.56 от ЗН има предвид унищожаването на един действителен отказ от наследство, то в настоящият случай се цели тъкмо противното-да се установи, че отказът от наследство е недействителен. В настоящия случай  направеното възражение следва да се квалифицира като такова  по чл.26 ал.2 от ЗЗД ввр. чл.44 от ЗЗД, тъй като с него ищецът претендира да се установи правото му да могат да се удовлетвори от ответника като правоприемник на починалото лице.

             От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин,че ответникът  И.П.Д. преди да подаде заявление за отказ от наследството на В.И.М.(починала на 02.07.2019г.) не е приел същото, поради което и направеният от него отказ не е привиден, недействителен и  следва да породи целените с него правни последици. Съгласно разпоредбата на чл.49 ал.1 от ЗН приемането на наследството може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга.В посочената разпоредба законодателят е предвидил формата и начина на изричното приемане на наследството. Същевременно обаче в чл.49 ал.2 от ЗН е предвидено, че приемане на наследство има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество, като в последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. От приложената като доказателство справка-извлечение от Служба по вписвания гр.Г.Оряховица(за В.И.М.) за периода: 01.01.1992г.-21.11.2019г. са  вписани 5бр. прехвърлителни сделки с участието на В.И.М.(от 21.12.2005г.; от 20.07.2006г.; от 16.05.2017г.; от 19.05.2017г.; от 17.10.2018г.) не би могло да се обоснове извод за извършени  разпоредителни сделки след смъртта на наследодателката В.И.М., в т.ч. и извършването на действия, които несъмнено декларират приемането на наследството на В.И.М.. След като ответникът не е приел наследството на В.И.М., то извършеният от него впоследствие отказ от наследство е действителен, което обуславя и неоснователността на направеното възражение.

            При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на И.П.Д. следва да се присъдят разноските в исковото производство в размер на 300.00лв.(адвокатско възнаграждение).

Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по  чл.410 от ГПК  и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.10 от  Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител не  следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№2509/2018г.  на ГОРС.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът

                             Р         Е         Ш         И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск  от страна на  А„СП” - Д”СП” гр.Г.Оряховица с ЕИК:****, представлявана от Директор Б. А. К.(по чл.32 т.3 от ГПК с пълномощно и с юридическо образование), срещу И.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***(наследник на В.И.М. - починала на ****в гр.Русе, акт№****за смърт на Общ.Русе) относно установяване на вземане по Заповед№3116/17.12.2018г.  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№2509/2018г.  на ГОРС, за: сумата 1319.00лв., представляваща недобросъвестно получена целева социална помощ за цифров слухов апарат(406.00лв.), 20бр. батерии за слухов апарат(24.00лв.), рингова количка, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и др.(486.00лв.),  Комбиниран вариант(комбиниран стол за тоалет и баня), внос от страни – членки на ЕС(331.00лв.), за проходилки(72.00лв.), по реда на чл.42 от ППЗИХУ, заедно със законната лихва върху  тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.12.2018г., до окончателното и изплащане;  сумата 66.68лв., представляваща лихва за забава, считано от 15.06.2018г.(датата на падежа на дължимите суми) до 13.12.2018г.

             ОСЪЖДА А„СП” - Д”СП” гр.Г.Оряховица с ЕИК:****, представлявана от Директор Б. А. К.(по чл.32 т.3 от ГПК с пълномощно и с юридическо образование),  ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Д. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***(наследник на В.И.М. - починала на ****в гр.Русе, акт№****за смърт на Общ.Русе): сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№774/2019г. на ГОРС.

            ОТХВЪРЛЯ  искането от страна на А„СП” - Д”СП” гр.Г.Оряховица с ЕИК:****, представлявана от Директор Б. А. К.(по чл.32 т.3 от ГПК с пълномощно и с юридическо образование), за присъждане на разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№2509/2018г.  на ГОРС.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                                                               Районен съдия: