Определение по дело №217/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по исковата молба на И. П. С. с [ЕГН], понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против ГДИН, с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, поради непредоставени зимни дрехи от склада.

В молбата се съдържа искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, тъй като няма никаква финансова възможност за заплащането й.

Съдът формира преценката си, като взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, трудова заетост, доказателства за здравословно и финансово положение, както и други констатирани обстоятелства. С оглед на това с Разпореждане № 1097/13.03.2025 г. е задължил началника на Затвора гр. Пазарджик да представи по делото справка с приложени към нея писмени доказателства относно: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, трудова заетост, доказателства за здравословно и финансово положение, както и други констатирани обстоятелства, включително получавани в затвора от лицето пари, ценности и други пратки.

С писмо вх. № 2517/17.03.2025 г. по делото е представена изисканата справка, в която е посочено, че лишеният от свобода И. П. С. за периода от налагане на запорите върху личната партида са установени преводи от близки на лишения от свобода И. С. до други лишени от свобода. Така например:

- на 30.01.2023 г. от Л. С. Ц. (приятелка на лишения от свобода) чрез М. С. (майка на лишения от свобода) към л. св. С. Г. Г. е преведена сумата от 90 лева;

- на 31.01.2023 г. от Л. С. Ц. към л. св. Е. М. Й. е преведена сума от 200 лева;

- на 10.02.2023 г. от Л. С. Ц. чрез М. С. към л. св. С. Г. Г. е преведена сумата от 300 лева;

- на 06.03.2023 г. от Л. С. Ц. чрез М. С. към л. св. Б. А. Д. е преведена сумата от 450 лева;

- на 23.03.2023 г. от Л. С. Ц. чрез М. С. към л. св. Я. Е. Р. е преведена сумата от 300 лева;

- на 06.04.2023 г. от М. С. към л. св. В. Г. Д. е преведена сумата от 300 лева;

- на 26.04.2023 г. от Л. С. Ц. чрез М. С. към л. св. Н. П. Г. е преведена сумата от 300 лева;

- на 23.05.2023 г. от Л. С. Ц. чрез М. С. към л. св. Н. П. Г. е преведена сумата от 150 лева;

- на 29.05.2023 г. от Л. С. Ц. чрез М. С. към л. св. Н. П. Г. е преведена сумата от 100 лева;

- на 15.12.2023 г. от М. С. към л. св. А. С. Н. е преведена сумата от 400 лева;

- на 12.01.2024 г. от М. С. към л. св. А. С. Н. е преведена сумата от 200 лева;

- на 22.10.2024 г. от А. М. Б. към л.св. М. Б. М. е преведена сума в размер на 300 лева.

От представената справка и приложените към нея писмени доказателства се установи, че л.св. И. С. редовно получава парични преводи от свои близки, но чрез други лишени от свобода. Това се установява както от представените по делото нареждания за плащане, от които е ведно, че майката на И. С. превежда периодично по 200-300 лева на други лишени от свобода, така и от подадената от него молба от 11.04.2023 г., в която заявява, че неговата приятелка е изпратила парични средства на л.св. Я. Р., които той не е получил. Констатирано е също така, че на 25.10.2024 г. близък на И. С. е изпратил пари на л.св. М. Б. М., за което има изготвена докладна записка № ИВ1-3208/28.10.2024 г.

С оглед на това, съдът намира, че л.св. И. П. С. е намерил заобиколен начин да получава парични средства, които да не постъпват по неговата лична партида.

При така установеното и с оглед характера на спора, предмет на търсената съдебна защита, настоящата инстанция счита, че внасянето на държавна такса в размер на 10 лв. е във възможностите на ищеца. Искането на ищеца за освобождаването му от внасяне на държавни такси и разноски за настоящото производство е неоснователно, предвид факта, че същият разполага с достатъчно средства и финансова възможност, независимо, че е лишен от свобода и пребивава в Затвора – Пазарджик. В конкретния случай не е налице условието, разписано в приложимата норма, ищецът да не разполага с достатъчно средства за да заплати дължимата такса и последващите разноски.

С оглед на това съдът намира, че молбата му за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото следва да бъде оставена без уважение.

Предвид горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. С., [ЕГН], понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, за освобождаването му от внасянето на държавни такси и разноски по адм. дело № 217/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му.