Решение по дело №1106/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 6308
Дата: 12 юли 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия: Петър Касабов
Дело: 20247180701106
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 6308

Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: СТОИЛ БОТЕВ
Членове: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора ИВАН ЛИЛОВ ИЛЕВСКИ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20247180701106 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от К. И. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат М. З., срещу Решение № 11/08.04.2024 г., постановено по а.н.д № 153 по описа за 2023 година на Районен съд – Първомай, I - ви състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 194 от 05.10.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, с което на жалбоподателя, на основание чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните (ЗХ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 18 от Закона за храните (ЗХ), вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че даденото от контролните органи описание на деянието не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, поради което се нарушава правото на защита на наказаното лице. Поддържа се, че незаконосъобразно наказващият орган е извършил препращане в мотивите си към съдържанието на съставен в хода на проверката констативен акт, с което били нарушени правилата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски съобразно представен списък.

3. Ответникът по касационната жалба – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б., поддържа становище за основателност оспорването и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 194 от 05.10.2023 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 648/05.09.2023 г., съставен от Т. М. – на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол на храните и граничен контрол“ при ОБДХ – Пловдив.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 05.09.2023г. при проверки на пазара в [населено място], [улица]срещу Пощата, на маса за продажба К. И. А. бил изложил за продажба храни от неживотински произход, подробно описани в констативен протокол № 0015697/05.09.2023г., с произход Турция, като информацията за предлаганите храни, включително тази на етикета, не е преведена на български език.

Горното било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели при установяване на нарушението. Екземпляр от същия бил връчен на нарушителя. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения.

Според данните в констативен протокол № 0015697/05.09.2023г., за продажба били изложени следните храни от неживотински произход: Eti Popkek – 6 бр. по 180 гр., бисквити Ulker – 5 бр. по 210 гр., соленки Lezzethare – 2 бр. по 500 гр., Eti Browni – 3 бр. по 180 гр., Susamli Biskuvi Suisse – 3 бр. по 360 гр., Kremali Bruno – 3 бр. по 300 гр., кадаиф Arda – 2 бр. по 450 гр., маргарин Ulker – 3 бр. по 250 гр., маргарин Ulker – 2 бр. по 400 гр., маргарин Evin – 1 бр. по 250 гр., с произход Турция. Протоколът е пописан от К. И. А., без възражения.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните е наложил на нарушителя глоба в размер на 2000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Напълно обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, защото в административнонаказателната преписка се съдържа констативен протокол № 0015697/05.09.2023г., констатациите на който са дали основание за издаването на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление. Този протокол е цитиран както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, и в него в достатъчна степен ясно, конкретно и точно са описани установените и предлагани за продажба храни. Несъстоятелни са възраженията на нарушителя, че тези храни са описани на латинци. Видно от съдържанието на протокола срещу всяко търговско наименование на стоката контролните органи са посочили на български език нейния вид и количество. Съдържанието на протокола е предявено на нарушителя и той е положил подпис върху него за удостоверяване на това процесуално действие. Неоснователни са и възраженията за липса на индивидуализация относно лицето, извършило административното нарушение. В съставения АУАН и издаденото НП ясно и точно е посочено, че те се издават срещу К. И. А. за извършено нарушение на чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

Най – сетне пределно ясно и непротиворечиво са описани действията и обстоятелствата, при които е реализирано нарушението, с което изисквания на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т. 6 ЗАНН са напълно удовлетворени. Не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално нарушение, което да обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление, поради засегне на правото му на защита.

Изводите на районния съд за спазване на материалния закон и процедурните правила са правилни и обосновани.

Тук следва да се отбележи, че цитираният в АУАН и НП констативен протокол за проверка представлява официален писмен документ и съгласно чл. 127 НПК вр. 84 ЗАНН е доказателство за извършените от контролните органи процесуални действия и установените факти и обстоятелства, т.е., този протокол се ползва с материална доказателствена сила и която не е оборена в хода на съдебното производство.

За безспорно установеното нарушение, съобразно правилата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните на нарушителя законосъобразно е наложено предвиденото по вид и размер административни наказание, което е в минимален размер и не подлежи на корекция.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/08.04.2024 г., постановено по а.н.д № 153 по описа за 2023 година на Районен съд – Първомай, I - ви състав.

ОСЪЖДА К. И. А., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, сумата от общо 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението е окончателно.

 

 

Председател:  
Членове: