Решение по НАХД №5372/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 583
Дата: 10 април 2020 г. (в сила от 24 август 2020 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20193110205372
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер .........................      Година  2020                          Град  в.

 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

      ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                       ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На   дванадесети февруари                               година  две  хиляди и двадесета

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 АНД                                      № 5372             по описа за 2019 г.

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Р.К. против НП №442а - 213 от 31.10.2019г.  НАЧАЛНИК СЕКТОР ОП В ЧЕТВЪРТО РУ КЪМ ОД на МВР - в., с което за нарушение на чл.176 АЛ.1 ОТ ЗУЧК, на осн. чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК  , на Д.К. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивницата моли отмяна на НП като незаконосъобразно, поради явно несъответствие между фактическата обстановка от една страна и отразеното в АУАН, послужил за издаването на атакуваният индивидуален административен акт.

      

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,  не се  явява лично, представлява се от адв. К.. По същество последният пледира за отмяна на НП. Предвид противоречивоjо фактическо и правно описание на нарушението не ставало ясно дали лицето е наказано за паркиране върху плаж , или върху сиви дюни.

        Въззиваемата страна ОД на МВР не изпраща представител. В писмени бележки изразява становище за потвърждаване на НП.

 

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         При извършена проверка се установило, че Д.Р. е паркирала МПС с РЕГ.№ В3071ВМ в границите на сиви дюни на морски плаж "Ш. – ц." зад заведение "М.д.". Нарушението било установено с констативен протокол.

        Бил съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства-преписката по АНП- АУАН, заповед за компетентност, констативен протокол, схеми и други, както и от гласните доказателства. Показанията на св.Л. съдът кредитира изцяло като конкретни, добросъвестни, логични и непротиворечиви.

 

 

        Съдът, предвид становищата на страните и  императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

 

        При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

      НП е издадено от материално и териториално компетентен наказващ орган. Нарушението е описано пълно и точно и от фактическа и отправна страна. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти. Така на въззивника е могло да му стане ясно в какво се изразява нарушението и в какви фактически рамки следва да организира защитата си. 

        Различията във фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП не са съществени. И от АУАН и от НП става ясно, че автомобилът на въззивницата е бил паркиран в рамките на морския плаж, за което именно е наказана. Поради това е без значение, дали превозното средство е било на плажа пред заведението, или на плажа зад заведението, където, в рамките на същия плаж, са разположени и сивите дюни.

        В този смисъл съдът не споделя и становището на защитата, че не ставало ясно в какво се изразява нарушението, тъй като законът давал различна степен на защита при паркиране в рамките на морски плаж и паркиране в рамките на сиви дюни. Видно от специализираната карта на морските плажове и дюни, разположение на територията на з-ще с. Ш., както и съгласно схемата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, в това число допълнителни търговски площи по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК за морски плаж „Ш.-ц.", община Д. Ч., област в., одобрена от министъра на туризма на 15.02.2019г, територията зад заведение за бързо обслужване „М.д." -обект № 16 по схема, представлява сиви дюни - пясъчни дюни по смисъла на §1, т. 4.от ДР на ЗУЧК. Тези пясъчни дюни, обаче, попадат в територията на морски плаж „Ш. –ц." според разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изречение второ от ЗУЧК. Поради това и квалификацията на нарушението по чл. 17б ал.1 от ЗУЧК и налагането на наказание на осн. чл. 30 ал.3 от същия закон не води до противоречие между  обстоятелствената и диспозитивната част на НП. Става безспорно ясно, че въззивницата е наказана за паркиране в рамките на морския плаж.

 

        Правилно е приложен материалния закон.

          Както е изложено по- горе , съгласно специализираната карта на морските плажове и дюни и съгласно схемата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения, територията зад заведение за бързо обслужване „М.д." представлява сиви дюни. Тези пясъчни дюни попадат в територията на морски плаж „Ш. –ц." според разпоредбата на чл. 6, ал. 2, изречение второ от ЗУЧК. Именно върху тази територия е бил паркиран  процесния автомобил. Поради това Д.К. е извършила нарушение както на чл. 17а, ал. 2, така и на чл. 176, ал. 1 от ЗУЧК. Изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на АНО е да прецени за какво да накаже лицето. Извършеното е наказуемо по чл. 30 ал.3 от ЗУЧК.

        Несъстоятелни са и възраженията за липса на виновно поведение, тъй като местонахождението на дюните се установявало чрез специално мобилно приложение, тъй като въззивницата е наказана за паркиране в  рамките на морския плаж, което е очевидно обстоятелство.

        Предвид горното, правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази , регламентираща санкцията. Правилно е определен и субекта на нарушението.

        Наказанието е справедливо, като същото е наложено в минимален размер от 1000 лева.

        Предвид горното, НП следва да бъде потвърдено, поради което в полза на АНО следва да бъдат присъдени направените и поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед протичането на делото в едно съдебно заседание с представени писмени бележки, съдът намира, че възнаграждението следва да е в минимален размер от 80 лв.

 

 

        Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НП №442а - 213 от 31.10.2019г.  НАЧАЛНИК СЕКТОР ОП В ЧЕТВЪРТО РУ КЪМ ОД на МВР - в., с което за нарушение на чл.176 АЛ.1 ОТ ЗУЧК, на осн. чл. 30 ал. 3 от ЗУЧК  , на Д.К. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.

 

        ОСЪЖДА Д.Р.К.  да заплати на ОД на МВР - в. направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет / лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                          СЪДИЯ: