№ 896
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110207108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН
Образувано е по жалба от „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от П.П.П. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – юрк. М. И. срещу наказателно постановление №
1616/15.03.2023 г., издадено от Ивил Георгиев Бакърджиев – и.д. директор на
РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание на
основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр.
99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 210в ЗЗП.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник. Отправена е молба за цялостна
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
1
по делото закон. Постъпили са писмени бележки от юрк. Даниел Бетов, ведно
с приложено пълномощно, като същият поддържа жалбата и изложените в
нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.
Иванка Андреева от САК, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и
моли атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение във връзка с изготвеното становище по жалбата от гл. юрк.
Ангел Димитров.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
1616/29.12.2022 г., съставен от Ж. А. С. – ст. инспектор в РД - София при КЗП
и в присъствието А. И. К. – очевидец е констатирано, че на 22.11.2022 г. в
обект – магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр. /АДРЕС/, стопанисван от
„Максима България“ ЕООД, дружеството-жалбоподател прилага нелоялна
заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП, тъй като предоставената информация за цената на стоките чрез
етикет за артикул салам „Колбасо Мургаш“, вак. от 11,99 лв./кг и за салам сух
шпек „Колбасо Бургас“, вак. от 13,69 лв./кг е невярна и подвеждаща,
доколкото на каса се маркира по-висока цена, а именно 13,99 лв./кг,
2
съответно 14,99 кг, с което не е изпълнена заповед № 135/20.02.2017 г. на
председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и влязла в сила
на 10.04.2019 г., относно наложена на търговеца ПАМ – забрана при
упражняване на дейността да използва заблуждаваща търговска практика,
предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно цената на
предлаганите стоки.
Твърдяното нарушение е обективирано в КП № К-
2755263/22.11.2022 г., подписан от управителя на търговския обект Нина
Милчева без възражения, като е изготвен и снимков материал на цените на
процесните артикули.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 210в ЗЗП,
като впоследствие препис от него е връчен на упълномощен представител на
дружеството-въззивник.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 1616/15.03.2023 г. от Ивил Георгиев
Бакърджиев – и.д. директор на РД за областите София, Софийска, Кюстендил,
Перник и Благоевград при КЗП, с което на основание чл. 210в ЗЗП, при
цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
търговско дружество „Максима България“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 210в ЗЗП.
Препис от наказателното постановление е връчен на представител
на дружеството-въззивник на 20.04.2023 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен
срок чрез наказващия орган с пощенски оператор на 04.05.2023 г., което
обстоятелство се установява при извършената служебна справка на интернет
страницата на куриерската фирма.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля А. К.
изложената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по
категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са
подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от
търговеца правно задължение, като в тази връзка същите кореспондират и с
3
приложените по делото писмени и веществени доказателства. Ето защо, съдът
кредитира инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства, както и изготвените при проверката
фотоснимки без резерви, а липсата на противоречия обезпредметява тяхното
подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите,
а единствено относно приложимия процесуален закон, касателно
възраженията в жалбата за накърнено право на защита на привлеченото към
отговорност юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства относими към
назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и
наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
4
механизма на нарушението и обстоятелствата, при които същото е намерило
проявление в обективната действителност, с което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълна степен. В тази връзка не се споделят
възраженията, че изготвеният констативен протокол от служителите на КЗП,
обективиращ извършената проверка и констатациите при нея, не е бил връчен
на дружеството. От прочита на документа се изяснява, че същият е подписан
без възражения от управителя в търговския обект Нина Милчева, като
същевременно в ЗЗП, както и в ЗАНН не е предвидено нормативно
задължение за връчване на препис от процесния протокол. В тази връзка
следва изрично да се припомни на процесуалния представител на въззивника
с изцяло дидактична цел, че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН началото на
административнонаказателното производство се поставя с изготвянето на
АУАН, препис от който е връчен на пълномощник, а освен това в съдебната
фаза на процеса страните са разполагали с безпрепятствена възможност да се
запознаят с инкорпорирания по делото доказателствен материал и да
релевират своите бележки, искания и възражения. Що се отнася до
твърдяната фактическа грешка в НП, досежно номера на КП, същата не
съответства на обективната реалност, доколкото посоченото обстоятелство е
отразено коректно.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на търговеца от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „Максима България“
ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 210в ЗЗП, за
което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три
хиляди/ лева.
5
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на на
22.11.2022 г. в обект – магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр. /АДРЕС/,
стопанисван от „Максима България“ ЕООД, дружеството-жалбоподател
прилага нелоялна заблуждаваща практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл.
1 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, тъй като предоставената информация за цената
на стоките чрез етикет за артикул салам „Колбасо Мургаш“, вак. от 11,99
лв./кг и за салам сух шпек „Колбасо Бургас“, вак. от 13,69 лв./кг е невярна и
подвеждаща, доколкото на каса се маркира по-висока цена, а именно 13,99
лв./кг, съответно 14,99 кг, с което не е изпълнена заповед № 135/20.02.2017 г.
на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 ЗЗП и влязла в
сила на 10.04.2019 г., относно наложена на търговеца ПАМ – забрана при
упражняване на дейността да използва заблуждаваща търговска практика,
предоставяйки невярна и подвеждаща информация относно цената на
предлаганите стоки.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 210в ЗЗП, в
която е имплементиран и самият състав на нарушение – неизпълнение на
заповед по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на търговеца е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената “имуществена санкция” в размер на 3
000,00 /три хиляди/ лева, настоящият съдебен състав намира за необходимо
да отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
201в ЗЗП по отношение на ЕТ и юридически лица е относително определена в
границата от 3 000,00 до 70 000,00 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е преценил добросъвестно смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което обосновано е
индивидуализирал същата в минимален размер, като не съществува
6
юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН,
приложим по аналогия на закона/.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай
като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на
чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И. преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за
неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н.. Съгласно § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай”
е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид.
Демонстративното неспазване на заповедта на председателя на КЗП, с която е
наложена ПАМ, касателно забраната при упражняване на дейността си
дружеството да използва заблуждаваща търговска практика, предоставяйки
невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки,
7
неминуемо възпрепятства постигането на фундаменталните цели по чл. 1, ал.
2 ЗЗП, създало е затруднения пред потребителите при получаването на
достоверна информация за стоките в обекта и е накърнило икономическите
им интереси при придобиването на стоки с оглед приложената нелоялна
търговска практика и способ за продажба, а такова поведение е укоримо от
правна гледна точка и не може да бъде толерирано чрез приемането му за
маловажно за целите както на индивидуалната, така и на генералната
превенция.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на търговеца е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе и по
извършените от страните разноски, имайки предвид отправеното искане в
очертаната насока. С оглед изхода на делото, съобразявайки писменото
становище от гл. юрк. Ангел Димитров, обективирано в съпроводителното
писмо, с което е оказана защита на наказващия орган, фактическата и правна
сложност на делото, в т.ч. обема на доказателствения материал, съдът намира,
че на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да
бъде осъдено да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер от 120,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
8
1616/15.03.2023 г., издадено от Ивил Георгиев Бакърджиев – и.д. директор на
РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание на
основание чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр.
99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговско дружество „Максима
България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.П.П. – управител е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 210в ЗЗП, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
търговско дружество „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120,00 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9