Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

           гр.Ловеч, 07.04.2021 год.

 

                                                           В     ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Х.

 

при секретаря  Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 840 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :

 

            Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.

            С наказателно постановление № НП-115 от 26.08.2020 г. на Заместник-председател, оправомощен със заповед А-161/11.03.2019 г. на Председателя на ДАМТН, е наложено на „*****” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”б.м.” № *******, представлявано от управителя М.П.М., административно наказание на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите - имуществена санкция в размер на 500  лева, за нарушение на чл.10, ал.1, т.16 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори.

Недоволни от наказателното постановление останали от дружеството, които чрез управителя М.М. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата е наведено възражение, че не е извършено вмененото на дружеството нарушение, тъй като от доказателствата не се установява по безспорен начин, че е била напукана външната изолация на гъвкавия кабел към кабината на асансьора. Счита, че по начинът, по който е била извършена проверката няма как да се установи това обстоятелство. Сочи, че проверката дали изолацията на кабела е била напукана може да се установи само ако бъде прегънат, за да се види дали медните жила на кабелите се виждат.

Като основно възражение в жалбата се навежда обстоятелството, относно наличието на противоречие в АУАН и НП за момента на установяване и извършване на твърдяното нарушение. Подробно са изложени доводи в тази насока. Счита, че са нарушени разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН нарушението е описано като извършено на 10.06.2020 г., около 10:30 часа, докато в наказателното постановление са посочени две дати – първата е 09.08.2019 г., когато е допуснато извършването на нарушението, а втората е 10.06.2020 г., около 10:30 часа, когато е било установено нарушението. Изтъква, че между извършване и установяване на нарушението има разлика, която и законът (ЗАНН) изрично прави в редица разпоредби. Сочи, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на дружеството и което нарушение е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП.

По-нататък в жалбата алтернативно са развити доводи относно наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изтъква също така, че в наказателното постановление липсват мотиви защо размера на санкцията е бил определен на 500 лева, при долна граница предвидена в разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗТИП от 100 лева и в този смисъл наказващият орган не е посочил наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че липсва фактическо или законово основание дружеството да бъде санкционирано извън нормативно определения минимум по чл.55, ал.2 от ЗТИП.

Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, а като алтернативно е изложено искане наложената санкция да бъде изменена и намалена до минимума от 100 лева. 

В съдебно заседание дружеството, редовно призовани, се представлява от адвокат Ф.Филипов от ЛАК. Пледира за отмяна изцяло на обжалваното НП по съображенията изложени в жалбата. В допълнение сочи, позовавайки се на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, че при съставянето на АУАН е била нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като счита това за съществено процесуално нарушение. Изтъква, че посочените от актосъставителя свидетели са присъствали само при връчването на акта, но не и на самата проверка, поради което и единият свидетел сочи за друго нарушение, различно от вмененото с наказателното постановление, а втория е заявил, че въобще няма представа за съдържанието на акта и в какво се изразява нарушението.  Поддържа и алтернативно направеното искане в жалбата за изменение размера на наложената санкция и намаляването ѝ до предвидения от закона минимум. Претендира от името на дружеството и да му бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски.

Въззиваемата страна – ДАМТ София, редовно призовани, не изпращат представител. Представено е писмено становище от гл.юрисконсулт Е.Георгиева, с което оспорва жалбата и иска от съда да остави без уважение, като потвърди наказателното постановление. Счита, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин и че е било извършено в момента на проверката, а именно – 10.06.2020 година. Сочи, че в НП е била допусната техническа грешка при изписване датата на извършване на нарушението и твърди, че датата на извършването съвпада с датата на установяването му. Подробно са изложени обстоятелства относно определения размер на имуществената санкция и защо същият е над визирания от закона минимум. Оспорва и доводите на жалбоподателя за определяне на случая като маловажен и са изложени аргументи в тази насока. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно издадено.    

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.И.Г., Е.Х.Г. и П.Ц.Г., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

„*****” ЕООД – гр.Ловеч, представлявано от управителя М.П.М. било лице вписано в регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по чл.36, ал.1 от ЗТИП, за извършване на дейностите по поддържане, ремонт и преустройство на асансьори, управлявани в група до два асансьора, със скорост на движение до 1,0 м/с. Дружеството притежавало удостоверение Пл056/23.02.2011 г. и имало сключен договор с ползвателя на пътнически асансьор с регистрационен номер 680АС9385, зав. номер 37653/1977, предназначен за 3 лица, 7 спирки и с товароподемност 250 кг. Асансьорът се намирал в гр.Ловеч, ул.„Т.“ № ***, в жилищен блок „Д.Б.“.

            На 10.06.2020 г., около 10:30 часа свидетелката С.И.Г. – началник на отдел в РО ИДТН „Северозападна България“, офис Враца към ДАМТН извършила проверка на асансьора в жилищен блок „Д.Б.“ в гр.Ловеч, в присъствието и на управителя на „*****” ЕООД – М.М.. За резултата от проверката свидетелката Г. съставила протокол /л.21-22/, в който отразила, че в асансьора няма стикери на поддържащата фирма, поради което не ставало ясно кой обслужва асансьора, машинното помещение било мръсно с наличие на стари части от асансьора и туби от масло, както и че е констатирала напукана външна изолация на флексир. Протокола бил подписан и от управителя М.М..

            На дружеството била изпратена покана изх.№ 83-02-70/08.07.2020 г. /л.15/ за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 10.07.2020 г. /л.16/.  

            На 12.08.2020 г. свидетелката Г. съставила на „*****” ЕООД, в присъствието на управителя М. АУАН № 96 /л.13-14/, в който описала състоянието на проверения на асансьор и констатациите в тази връзка и посочила, че на 10.06.2020 г., около 10:30 часа, дружеството е допуснало експлоатация на асансьора с напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината на асансьора, поради което, в качеството си на лице, което поддържа асансьора е извършило нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори.

            Актът бил съставен в присъствието на свидетелите Е.Г. и П.Г., за които изрично било отразено, че са такива по чл.40, ал.3 от ЗАНН.

            По така съставеният АУАН управителя М. вписал като възражение, че не е съгласен. Подписал акта и получил препис от него.

            Няма данни по делото в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са били представени писмени възражения от дружеството.

            Въз основа на така съставения АУАН, на 26.08.2020 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № НП-115, в което наказващият орган изцяло възприел описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като дал същата правна квалификация на нарушенията по чл.10, ал.1, т.16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори. В издаденото НП са изложени и подробни аргументи защо не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен и не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Наложил е на дружеството предвидената в разпоредбата на чл.55, ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в размер на по 500 лева.   

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното :

Жалбата е подадена в срок и от легитимирано за това лице, поради което е допустима.

АУАН и НП са издадени от лица със съответната компетентност, видно от заповеди № А-161/11.03.2019 г. на председателя на ДАМТН /л.26/ и съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗТИП.

Не може да бъде споделено наведеното в хода на съдебните прения възражение от жалбоподателя за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставянето на АУАН и в частност, че същото е съществено.

За да е съществено едно процесуално нарушение, то следва да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице в степен, че то да не е могло да упражни права, които законът му предоставя в административнонаказателното производство или тези му права да са се преклудирали и този пропуск да не може да бъде саниран при по-нататъшния ход на производството.

Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен, съответно вписани в него свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая се установи, че освен самата актосъставителка С.Г., по време на проверката е присъствал единствено управителя на санкционираното дружество М.М.. Свидетелските показания са част от доказателствата, на които почива едно административнонаказателно производство и преценка на наказващия орган е как ще обоснове тезата си за обоснованост и законосъобразност на наказателното постановление, стига обаче тези доказателства да са посочени в постановлението, респективно да са станали известни на наказаното лице. Неизпълнението на последното вече би било съществено процесуално нарушение, ако доказателства, които са били налични и известни до издаването на НП, се посочат едва в хода на съдебното следствие, в случаите когато постановлението е атакувано пред съд. Не такъв обаче е настоящия случай.

Правилно при това положение актът е бил съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, в присъствието на двама други свидетели и това коректно е било отразено в него.        

         При цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът констатира, че същото е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение и в този смисъл наведеното с жалбата възражение относно датата, когато е извършено нарушението е основателно. 

               В обжалваното наказателно постановление като дата на извършване на нарушението е посочено : „…Като на 09.08.2019 г. „*****” ЕООД гр.Ловеч е допуснал експлоатация на гореописания асансьор, с напукана външна изолация на гъвкавите кабели към кабината на асансьора. „*****” ЕООД гр.Ловеч, в качеството му на лице поддържащо посочения асансьор, с удостоверение издадено от Председателя на ДАМТН с номер Пл056/23.02.2011 г. е извършил нарушение на чл.10, ал.1, т.16 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори…“. По-нататък в обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е посочил, че „…- Нарушението е установено на 10.06.2020 г., около 11:00 часа….“, при извършената същия ден, около 10:30 часа проверка. Видно от така изложеното описание на нарушението не става ясно към коя дата, респективно период, жалбоподателят не е изпълнил вменените му с чл.10, ал.1 от Наредбата задължения, съответно коя е датата/периодът на извършване на нарушението. В АУАН е посочена датата на извършване на проверката – 10.06.2020 г., която според актосъставителя се явява и дата на констатиране и извършване на нарушението. Като дата на установяване на нарушението, датата 10.06.2020 г. е посочена и в наказателното постановление. Доколкото обаче не винаги датата на установяване на нарушението съвпада с датата на извършването му, то тя следва да е изрично посочена или поне определяема от съдържанието на акта и НП. Това в обжалваното НП е сторено по начин, като е отразено, че датата на извършване на нарушението е 09.08.2019 г., когато от дружеството-жалбоподател са допуснали експлоатация на въпросния асансьор и тази дата е отграничена от датата 10.06.2020 г., за която в НП се сочи, че е дата на установяване на нарушението. Налице е несъответствие с изложеното и отразено в АУАН, тъй като в НП е посочена дата на извършване на нарушението, която липсва в акта и не става ясно по какъв начин и как наказващият орган е установил, че именно това е датата на извършване на нарушението. Същевременно, разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН гарантира правото на защита на санкционираното лице, вменявайки в задължение на наказващия орган да опише точно и ясно констатираното нарушение и всички факти и обстоятелства, релевантни за съставомерността му, в това число и времето, в което се твърди, че е извършено. Този принцип е категорично изводим от естеството на НП като акт, очертаващ пределите на предмета на доказване, поставяйки край на администативнонаказателното производство чрез обективирането по окончателен начин на административното обвинение и ангажирането отговорността на нарушителя. В тази връзка, едва в хода на съдебните прения по делото, чрез представеното писмено становище, процесуалният представител на наказващия орган сочи и твърди, че отразяването на датата 09.08.2019 г. в обстоятелствената част на НП, като дата на извършване на нарушението е в следствие на допусната техническа грешка. Въпреки, че в административнонаказателния процес липсва такова понятие, а също и в НПК, към който препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, то това би могло да се приеме за допусната такава при изписването на наказателното постановление, ако се касае например за отделна цифра, дума и които разгледани и логически съпоставени в цялостния контекст и смисъл на изложеното в обстоятелствената част ясно сочат, че не това е била действителната воля на наказващия орган. В случаят обаче, след като в обстоятелствената част на НП подробно са описани констатациите при извършената проверка, кой е поддържал асансьора и установените нередности по външната изолация на гъвкавите кабели към кабината му, то систематически след това описание датата 09.08.2019 г. недвусмислено е отразена, като дата, когато жалбоподателят е допуснал експлоатация на асансьора, въпреки тези нередности в техническото му състояние. Веднага след това пък, датата 10.06.2020 г. ясно и конкретно е отразена, като дата на установяване на нарушението, т.е. цялостното излагане на всички тези обстоятелства навеждат на извода, че наказващият орган, за разлика от актосъставителя приема, че извършването и установяването на нарушението се е случило в два различни и отделни във времето момента. Именно това е и възприето от санкционираното лице, тъй като, както се посочи и по-горе в изложението, наказателното постановление определя предмета и пределите на доказване по вмененото административно нарушение, съответно и предопределят и линията му на защита и възможността да упражни правата си в пълен обем. Затова е и недопустимо едва в НП, като краен акт с който приключва административнонаказателното производство, да се въвеждат факти и обстоятелства за които не е ясно по какъв начин и как са били установени. Още по-малко пък е редно това да става в хода съдебното обжалване на наказателното постановление и едва към този момент санкционираното лице да се уведомява, че става въпрос за техническа грешка при изписването на постановлението и че наказващият орган приема датата на установяване на нарушението и като дата на извършването му.

               Поради тези съображения съдът счита, че при издаването на обжалваното НП е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като волята на наказващия орган относно датата на извършване на нарушението, като елемент от обективната му страна е неясна и противоречива до степен, че въобще липсва. Последното ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства възможността му да разбере параметрите и характера на административното обвинение. Така констатираният дефицит не може да бъде саниран с установяване на съответните обстоятелства въз основа на събраната в хода на съдебното обжалване доказателствена съвкупност, което мотивира и настоящият съдебен състав да приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.               

При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, представлявана от председателя, да му заплати направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е в размер от 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 44940 от 12.11.2020 г. /л.34/ и следва да бъде присъдено в пълния му размер, тъй като не е направено от въззиваемата страна възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН. А и изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

               Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-115 от 26.08.2020 г. на Заместник-председател, оправомощен със заповед А-161/11.03.2019 г. на Председателя на ДАМТН, с което е наложено на „*****” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.”б.м.” № *******, представлявано от управителя М.П.М., административно наказание на основание чл.55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите - имуществена санкция в размер на 500  лева, за нарушение на чл.10, ал.1, т.16 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Г.М.Димитров“ № 52А, да заплати на „*****” ЕООД - гр.Ловеч, с горните данни, представлявано от управителя М.П.М. сумата 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.

           

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.                                                     

 

                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :