Мотиви по ВНОХД №57/2020 по описа на Кюстендилски окръжен съд (КнОС)
Производството
е въззивно и е по реда на гл. 21 от НПК.
С
присъда №74 от 16.10.2019 г. , постановена по НОХД №903/2017 по описа на
Дупнишки районен съд, подсъдимите Г.С.Н. и П.С.И. са признати за виновни по
обвинението за престъпление по чл. 210, ал.1 т.2, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл.20,
ал 2 от НК и са им наложени наказания 1 г. и 4 м. на първия и 1 г. и 6 м. на
втория, изпълнението на които, на осн. Чл.166, ал. 1 от НК е отложено за срок
от по 3 години.
Със
същата присъда подсъдимият В.С.Б. е признат за невиновен по обвинение за
престъпление по чл. 210, ал.1 т.2, вр. Чл. 209, ал.1, вр. Чл.20, ал 2 от НК, за
което , на осн. Чл. 304 от НПК е оправдан.
Недоволна
от оправдателната част на присъдата е останала Дупнишка районна прокуратура,
поради което я е протестирала. С протеста и допълнението му са наведени доводи
за неправилност поради необоснованост на оправдателната част на присъдата,
поради което е заявено искане за отмяната ѝ и постановяване на друга присъда, с която оправданият подсъдим да бъда осъден по обвинението, за което е оправдан. Твърди се че
приетата за установена фактическа обстановка в мотивите на районния съд не
кореспондира със събраните доказателства, като неправилни са преценени от
прокурора правните изводи на районния съд, според които Б. не е участва в
извършеното престъпление, тъй като не е участвал в изпълнителното деяние на
същото – въвеждане в заблуждение на Д. и в разделянето на парите, предмет на
престъпление, като не е имал цел да получи имотна облага. Сочи се, че на досъдебното
и съдебно производство са събрани преки и косвени доказателство, които в
съвкупността им, водят до единствения възможен извод, че Б. е извършил
престъплението, за което е обвинен.
По
време на въззивните съдебни прения прокурорът е молил за уважаване на протеста
по изложените в него съображения. Отбелязал е, че неправилно и коректно са
тълкувани доказателствата от Районния съд и конкретно показанията на св. М.,
които, както и други гласни доказателствени средства сочат на извод за осъществяване
на престъпния състав от подсъдимия Б..
Адв. С.,
като повереник на гражданския ищец и частен обвинител Т.К. също е молил за
уважаване на протеста по изложените в него съображения и тези от прокурора по
време на въззивните съдебни прения. Направил е и искане за присъждане на
направените по делото разноски.
Адв. Н.,
като защитник на подсъдимия Б. е молил за потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна. Заявил е, че Районният съд е анализирал всички
доказателства и е изложил убедителни мотиви за оправдаването на Б., посочил е,
че твърденията в протеста и обвинителния акт по отношение на Б. нямат
доказателствена подкрепа отбелязал е, че извършените действия от Б. не
съставляват престъпление, поради което правилно е оправдан от Районния съд.
Адв. Д.
и адв. Р. като защитници на осъдените подсъдими – необжалвали присъдата са
пледирали за потвърждаване на същата, включително и в оправдателната ѝ част като законосъобразна поради постановяването ѝ в съответствие със събраните доказателства.
КОС,
след преценка на протеста, становищата на страните и доказателствата, събрани
от Районния съд, счете протестираната оправдателна част на присъдата за
незаконосъобразна, поради което я отмени и постанови друга, с която призна
подсъдимия Б. за виновен по повдигнатото му обвинение и потвърди присъдата в
останалата ѝ част, съображенията за това са следните:
По
фактическата обстановка
Подсъдимият В.С.Б. е роден на *** г.
в гр. Кочериново ,българин е, и е с ЕГН **********. Към 2014 г. и 2020 г. живеел в гр. Благоевград, с българско
гражданство е със средно образование, женен, работещ на свободна практика и не
е осъждан.
Подсъдимият
Г.С.Н. е роден на *** г. в
гр.Благоевград, живущ ***, българин, български гражданин, работещ,
неженен, осъждан.
Подсъдимият
П.С.И. е родена на *** ***, българин,
български гражданин, работещ, женен,
неосъждан.
Подсъдимите
Б. и Н. се познавали като съграждани от гр.Кочериново.
Подсъдимият
Б. и подс.И. ***, в който Б. живее постоянно, като инцидентно посещава и родния
си гр.Кочериново.
На 09.06.2014г. свид.Е.Д. ***. Минал
покрай автомобила на св.К., паркиран в двора на Социалния патронаж в гр.Благоевград. На
седалка, в черна кожена чантичка св.К. бил сложил документите си и сумата от
6050 лв. Двете предни стъкла оставил леко открехнати. Не бил в автомобила, когато при автомобила спрял св.Е.Д.. Последният видял чантичката на св.К. и решил
да я вземе. Успял, отворил я, взел парите, а чантата изхвърлил в тревна
площ до сградата на ТПК „Рила“ в
гр.Благоевград, където по-късно била намерена. Сложил парите в раницата си и си тръгнал. Прибрал се в гр.Кочериново, в което живеел. Отишъл в дома на свид.Р. и Н.М., с които
поддържал приятелски отношения. Казал на
св.Р.М., че намерил пари. Преброили ги и установили, че са над 6000лв. Подсъдимият дал от тях на св. Н.М.,
а останалите прибрал в същата найлонова чантичка. Помолил св.М. да го придружи до дома му и пред родителите му
да потвърди, че е намерил парите. Тя се съгласила и тръгнали. В къщата
била майка му- свид.А. Д.. Св.Е.Д. ѝ
казал, че е намерил пари в гр.Благоевград. Тя незабавно поискала да се обади в
полицията и да им предаде парите. Свид.М. я
помолила да не го прави, тъй като е пълнолетна и се опасява да не я задържат. Свид.Д.
се съгласила да изчака известно време, дали някой ще ги потърси и сложила парите
в шкаф в спалнята . Междувременно се прибрал и свид.Д.Д.-съпруг на св.Димитрова и баща на
св.Е.Д.. Разказали му за намерените от св.Е.Д. пари, който също се съгласил да
изчакат, дали някой няма да ги потърси.
На следващия ден -10.06.2014г. свид.М.
отишла до магазина в кв.“Шаркова махала“ гр.Кочериново. Там видяла подсъдимия Н..
Разказала му за парите, които св. Е.Д. намерил и дал на родителите си. Подс. Н.
я попитал, дали иска да му ги вземат. Тя го попитала, как ще го направи, а той ѝ казал, че ще се обади на подс.Б., който ще ги вземе. Св.М. се съгласила и му описала
начина, по който Е.се сдобил с парите, каква е
сумата, в какви банкноти, както и че парите са в синя найлонова чантичка.
Подсъдимият Н. се свързал с подс.Б.,***. Разказал
му за чутото от св.М. относно намерените от св.Е.Д. пари. И тъй като
двамата били от гр.Кочериново и
семейството на св.Емил Д. ги познавали, подс.Б. решил парите да ги поиска от
родителите на св.Е. Д., представяйки се за техен собственик, съседът му в гр.Благоевград-
подс. П.И.. Споделил това с подс.Н. и той се съгласил. Уговорили се двамата
(подсъдимите Н. и Б.) да чакат
на магазин в гр.Кочериново, в
който по това време работела св.Д. Е., пристигането с лек автомобил от
гр.Благоевград на подс.П.И.. При магазина следвало да спре с автомобила
подс.И., за да ги попита, уж случайно, къде се намира къщата на св.Е.Д. и подс.Б. да
им посочи и да ги заведе до там, без някой да се усъмни и да го заподозре в участие в намисленото.
Същият ден, около 18ч., подсъдимият И., снеустановено поделото лице, пристигнал в гр.Кочериново с лек автомобил с
друго неустановено по делото лице. Телефонирал на подс.Б. за пристигането си и
продължил към уговореното място. Спрял автомобила пред магазина, в който чакали
подсъдимите Н. и Б.. Един от пътуващите
в автомобила мъже попитал, дали някой знае, къде е къщата на св.Д. и подс.Б.
започнал да им обяснява. Подс.Б. не
възразил да има покаже къщата. Качил се в автомобила и отпътували. Стигнали
пред къщата на семейството на св.Е.Д.. От автомобила слезли само подсъдимите И.
и Б.. Стигнали до входната врата на къщата. Подс. Б. почукал и излязла св. А.Д.. Подс.Б. ѝ
казал, че другият
мъж (подс.П.И.) ги търси и се отдалечил. Застанал недалеч от къщата и се
заприказвал със съседа на сем.Д.-св.Т.М., който бил в двора си. В този момент
се прибрал от работа бащата на св.Емил Д.-св.Д. Д.. Подс.И. му
казал, че донесените пари от синът му са негови, обяснил му банкнотите и найлоновия плик, в който били поставени.
Св.Д.Д. не се усъмнил, че парите не са негови, поради което му ги дал. За
благодарност подс.И. му дал 150 лв. и си тръгнал. Минал покрай подс.Б. и го
попитал, дали иска да го закара. Той се съгласил и си тръгнали. След това подс.Б.,
по мобилния си телефон, съобщил на подс.Н.,
че са взели парите. Той път телефонирал на
св.М., на която казал, че парите са взети и ще ходи да вземе
от Благоевград, парите, които ѝ
бил обещал. Поискал й пари, за
да пътува до Благоевград. Заминал с такси за Благоевград и като се върнал ѝ
дал обещаните 300 лв.
Гореизложените фактически обстоятелства КнОС установени, въз основа на
събраните от Районния съд доказателства и доказателствени средства, в това
число:
-
Гласни
доказателствени средства чрез показанията на св. Т.К. (л. 74 от съд. п-во), св.
Р.М. (л. 74 от съд. п-во), св. Н.М. (л. 75 от съд. п-во и л. 79-80 т. 2 от дос
– производство), св. Е.Д. (л. 76 от съд. п-во.), св. Д. Д. (л. 76 от съд. п-во)
– баща на св. Е.Д., св. А.Д. – брат на Е.Д. (л. 76 г. от съд. п-во), св. А. Д.
(л. 77 от съд. п-во) – сестра на Е.Д., св. А.Д. (л. 77 от съд. п-во), св. Т. М.,
св. Д.Е., св. Д. Л., св. В. З. св. П. Б., св. И. С.и обясненията на подс.Б.
(л.104 от съд.п-во)
-
Писмени
доказателствени средства: Протокол за доброволно предаване (л. 26 от
дос.-производство), Протокол за оглед на веществени доказателства (л. 28 от
дос.-производство),
-
Писмени
доказателства: разпечатки от мобилни разговори , справки за съдимост на подсъдимите, както и
Технически експертизи относно телефонни
обаждания.
КОС дава вяра на показанията на пострадалия
св. Т.К., според които бил паркирал автомобила си в двора на социалния патронаж
на предната дясна седалка на който бил оставил чантичка с 6050 лв. и др. вещи;
че слязъл от автомобила и оставил предното дясно стъкло леко открехнато; че
като се върнал чантичката я нямало, че по-късно била намерена от полицай, но
без парите, че банкнотите били по 50 и 20 лв.
КОС дава вяра на показанията на св. Р.М., според
които познава подсъдимите; с брат ѝ Николай Марчев си били вкъщи, когато Емил донесъл
пари в найлонова чанта, които преброили и били над 6000 лв.; че после с Емил
отишли в дома му и на майка му казали, че е намерил пари, че майка му искала да
се обади в полицията, но тя ѝ казала да не го прави, за да не я приберат и нея в полицията, че след
това се прибрала в дома си и отишла в магазина, в който видяла подсъдимия Н. и
му казала, че Е.е намерил пари, че той я попитал дали иска да му ги вземат, а
тя го попитала как ще ги вземат; че той казал, че ще звънне на В. Б., който ще
ги вземе, след което се прибрала в тях; че на другия ден отишла в дома на Е.
при майка му, която направила кафе; че дошли Владо Б. и други двама мъже,
единият от които казал, че те са собственици на парите; че мъжът на А. казал,
че тези мъже са собственици на парите, дали им парите и те си тръгнали; че
после Г. ѝ звъннал и казал, че са взели парите и че ще ходи да вземе парите от Благоевград, че
след това Г. искал пари, за да отиде до Благоевград, да вземе парите, които и
бил обещал, че после дошъл в тях и ѝ дал обещаните ѝ от Н. 300 лв.
КОС дава вяра на показанията на св. Е.Д., според
които откраднал парите от кола в Благоевград, отишъл при Р. и ѝ казал за тях: преброили
ги, дал от тях на брата на Р. – Н., който бил там, а след което с Р. се прибрал
в дома си; че му казали, че след 2-3 дни в дома им дошъл един мъж, който казал,
че парите са негови и му ги дали
КОС дава вяра на показанията на св. Д. Д., според
които в дома им дошъл непознат за него човек, казал , че парите са негови,
обяснил банкнотите и найлоновия плик, във който са, не се усъмнил и му ги дал,
като за благодарност му дал 150 лв.; че това се случило на следващия ден към
18:30 ч., когато се прибрал от работа в дома си; че в двора видял непознатия,
на който дал парите, а друг имало в кола, като наоколо видял В.Б., който минал
сам
КОС дава вяра на показанията на св. А.Д., заявил,
че познава двамата подсъдими (Н. и Б.), а не познава подсъдимия П.И.; че брат му Е.се прибрал вкъщи с Р. и донесъл
пари, за които заявил, че е намерил в
Благоевград, а в последствие пред него и родителите му признал, че е откраднал.
КОС дава вяра на показанията на св. А.Д. сестра
на св. Е.Д., заявила, че Е.бил с Р., когато донесъл парите, че тези пари ги
дали на един човек, който дошъл вкъщи да си ги търси, който ги взел и си
тръгнал.
КОС дава вяра на показанията на св. А.Д. – майка
на св. Е.Д., заявила че синът ѝ Е.се прибрал с Р. и донесъл пари в найлонова чанта, за които обяснил, че ги намерил; скрила парите и на следващия ден дошъл мъж да вземе парите, че мъжът го довел В.Б., че в този момент се прибрал мъжът ѝ и непознатият влязъл в къщата им, а тя тръгнала да търси сина си Емил, като преди това попитала непознатия откъде познава Б. В. а той ѝ казал, че му е приятел.
КОС дава вяра на показанията на св. Т.М. – съсед
на св. Д. Д., заявил, че познава подсъдимите Н. и Б.; че като си работел двора
по пчелите минал В.Б., след като преди това слязъл от кола, че в колата имало
още един човек, който я карал и докато говорел с Б. той влязъл в къщата на М.
(Д. Д.; че мъжът, който влязъл в къщата излязъл и попитал Б. дали иска да го
закара
КОС дава вяра на показанията на св. Д.Е.,
заявила, че познава двамата подсъдими (Н. и Б.); че един път дошли на магазина,
на който работела едно или две момчета с кола и попитали за Е.и тя им посочила
къде живее, че дошъл Б. и казал, че ще ги заведе, че видяла Б. да говори с тези
хора и чува да казва, че ще ги заведе до къщата на Е.
КОС дава вяра на показанията на св. Д. Л., според
които познавал подсъдимия Н. и че го карал с таксито си до Благоевград и
обратно до селото.
КОС дава вяра на показанията на св. В.З.–
племенница на подсъдимия Н., според които на 10.06.2014 г. с вуйчо си,
подсъдимия Н. се срещнали в Благоевград, пили кафе и като си тръгнали той ѝ дал 40 лв. и двама негови приятели – П.и А.
КОС дава вяра на показанията на св. П. Б. според
които познава Г. и В., че през юни 2014 г. се срещнали със съпругата му били на
заведение с Г. и неговата племенница В.; че от заведението си тръгнали всички
заедно, като сметката платил Г..
КнОС дава вяра на обясненията на подс.Б., според
които на двама човека, които дошли,
показал , къде живеят М. и А.(св.Д. и а.Д.!,
извикал майката на детето (св.А.Д.) и ѝ казал, че „тези хора ги търсят“ . КнОС не дава вяра
на останалите обяснения на подсъдимия, според които „веднага след това си
тръгнал“, тъй като се опровергават от горецитираните показания на св. Т. М.. Последните, според КнОС са не само незаинтересовани, за
разлика от обясненията на подсъдимия, но и са ясни, категорични, потвърждават
се отчасти (относно пристигането на подсъдимия Б. с подс.П.И., влизането на
подс.И. в къщата, оставането на Б. в близост до къщата до излизане на подс.И.
от нея) и от показанията на св.А.и Д. Д., както и от
показанията на св.М..
На горецитираните доказателства КОС дава вяра,
защото са ясни, категорични, последователни, взаимно допълващи се относно
идентичните факти, не са опровергани от др.доказателства по делото и са
логични.
Анализирайки горепосочените доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно, установяващи фактическите действия на подс.Б.
според КнОС следва несъмнен и категоричен извод, за
участие в изпълнителното деяние на престъплението и от този подсъдим, а не само
от подсъдимите Н. и И.-осъдени от ДнРС.
КнОС споделя извода на ДнРС за обективна и субективна съставомерност на
описаното деяние на подсъдимите Н. и И.
като престъпление по чл.210,
ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 от НК
Правилно
ДнРС е определил, че обект
на престъплението са обществени отношения, свързани с посегателствата върху
собствеността. Те засягат обществените отношения, свързани с упражняването на
правото на собственост.
Предмет на престъплението са пари в размер на 6 050 лв., собственост
на св.К., които на 09 и 10.06.2014
г. се намирали във фактическата и
разпоредителна власт на св.А. и Д. Д.-родители на св.Е. Д., поради отнемането
им (кражбата им) от св. Е.Д. от
собственика им –св.К. на 09.06.2014 г. Или
в случая измаменият и собственикът на парите са различни лица.
Изпълнителното
деяние на престъплението се е осъществило в действие, изразило се във „възбуждане
на заблуждение“ у свидетелите А.и
А. Д., че пазените от тях пари, дадени от сина им, са на
подсъдимия И.. То е осъществено, както от подсъдимите Н. и И., така и от подс.Б..
Всеки
от тримата обективно е допринесъл за засягането на обекта на престъплението.
Подсъдимият И. е участвал в самото
изпълнително деяние на престъплението, като пряко и непосредствено е въздействал върху
съзнанието на измамените свидетели Д., чрез формиране на неверни представи
относно собственика на парите-предмет на престъплението. Подсъдимият Б. също е участвал в изпълнителното деяние на
престъплението, тъй като е имал
действия, които са съществени за реализиране на изп.деяние и са част от него.
Неговите действия от изп.деяние са се изразили в завеждане на подс.И. до местопрестъплението, осъществяване на връзка
на подс.И. с измамените, които подс.Б. познавал, а те него също; оставането му на местопрестъплението и
изчакване на подс.И. до излизането му от къщата на измамените с парите-предмет
на престъплението, отдалечаване от местопрестъплението след това и уведомяване
на третия подс.Н., за това, че парите са взети. Според КнОС между присъствалите на местопрестъплението подсъдими –Б. и И. е имало разпределение на
ролите –подс.Б. е следвало да осъществи срещата на подс.И. с измамените и да
извърши всички възможни и необходими действия за осъществяване на изп.деяние, като ги осъществи по
начин, изключващ връзката му с
действията на подс.И. по възбуждане на заблуждение у измамените и получаване на
парите-предмет на престъплението.
Мотивирани от неправилните представи за
действителността измамените Д.са извършили акт на юридическо разпореждане с
предмета на престъпление.
Престъплението
е резултатно увреждащо, защото в резултат на
акта на имущественото разпореждане е настъпила имотна вреда в имуществото на собственика на
парите-св.К., които се дължат на същия и от измамените родители на
св.Е.Д., доколкото последният ги
е придобил неправомерно от св.К.
и не е бил пълнолетен към датата на деянието му.
Тримата
подсъдими се действали умишлено, с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, тъй
като са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни
последици и са искали настъпването му. КнОС изцяло споделя съображенията на
ДнРС за субективна съставомерност на деянието на подс.И. и Н.. Те се отнасят и
за подс.Б..
За осъществяване на изпълнителното деяние, тримата
подсъдими са се сговорили предварително. Това е така, защото са имали общ умисъл преди
извършване на престъплението за осъществяване на конкретната измама и са
съзнавали, че действат тримата заедно, като са си разпределили ролите.
Правилно
ДнРС е приел, че подсъдимите са предвидили обстоятелството, че Д. познават подс.Н., тъй като постоянно живее в
гр.Кочериново и не следва да е непосредствен участник във
въвеждането в заблуждение. Познанството
е налице между измамените Д. и подс.Б.,
доколкото също е от гр.Кочериново. Затова
тримата подсъдими са се съгласили и са знаели, че подс.И. ще разговоря с
Д. и ще заяви това, което тримата са
решили да им заяви, за да получи парите от тях.
Действайки в изпълнени на намисленото подс.И. успял да заблуди свидетелите Д., че е
собственик на парите, давайки им подробно описание за размера на сумата, вида
на банкнотите, каквато информация
тримата имали от подс.Н., с което
ги е убедил, че парите са негови.
Деянието подсъдимите са извършили с користна цел. Те са
предвиждали, че вследствие на намисленото от тях въздействие върху измамените ,
у последните ще възникнат неправилни представи , в резултат на което ще извършат акт на имуществено разпореждане и че
в резултат на това чуждо имущество ще
бъде увредено. Подсъдимите са целели имотна облага за тримата, като са
съзнавали неизбежността на настъпването ѝ.
По
изложените съображения КнОС не споделя извода на ДнРС за недоказаност на участието на подс.Б. в престъплението. Съпоставяйки гласните
доказателства и писмените доказателства, съдържащи данни за телефонни разговори
между подсъдимите, КнОс счита, че е възможен категоричен и несъмнен извод за
участието и на подс.Б. в престъплението. В тази насока са показанията на св.М.,
на св. Д. Е., показанията на св. А.и Д.
Д., св.Т. М.. Всички установят в хронологичен ред действия на подс.Б., които са
логични и навеждат към извод за участие в престъплението.
Изводът
за сговарянето на подс.Б. с другите двама осъдени от ДнРС подсъдими, се извличат
от косвени доказателства, установени от показанията на св.М. и от доказателствата
за присъствието му на местопрестъплението, общуването му с подс.Н.
преди, по време и след престъплението, чрез телефонни разговори,
доказателствата за тяхното познанство, за пътуването му до Благоевград след извършване на престъплението, разполагането с пари след това, каквито пред това не
е имал дори за пътуване до Благоевград, според св.М., както и връщането му от
Благоевград и предаването на св.М. на парите, които ѝ бил
обещал да получи
след отнемане на
парите-предмет на
престъплението от
сем.Д..
КнОС не споделя извода на ДнРС, че липсата на
доказателства за участието на подс.Б. в разделянето на парите, т.е. че целта му
е била да получи имотна облага, изключва участието му в престъплението. Такъв
извод не може да бъде направен и по отношение на осъдените от ДнРС подсъдими,
тъй като по делото не е установено от кой
и колко от предмета на престъплението е получил подс.Н. в
Благоевград.
За
разлика от ДнРС, КнОС счита, че приложените справки с трафични данни за мобилни разговори между подс.Н. и Б.,
между подс.Б. и И., са косвени доказателства за общност на действия, които
съпоставени с гласните доказателства, сочат на целенасочена връзка между тях,
непосредствено преди, по време и след престъплението. Според КнОС неправилно ДнРС е изолирал тези
доказателства ( за телефонна връзка между подсъдимите) от останалия
доказателствен материал. В резултат на това е достигнал до неправилен извод за
недоказаност на участието на подс.Б. в престъплението. Принципно, правилен е изводът на ДнРС, че
провежданите разговори между тях сочат на тяхно познанство. Действително, както правилно е приел
ДнРС, само от телефонните разговори между подс.Б. и
останалите двама подсъдими не следва извод за доказаност по безспорен
начин,че последният е участвал в сговарянето за извършване на горното
престъпление. Правилно е отбелязал ДнРС, че е възможна и др.причина за
телефонните им разговори освен сговарянето за извършването престъпление. Но, според КнОС, съвкупното обсъждане на посочените писмени
доказателства и останалите доказателства-гласни, позволяват извод за участие и
на подс.Б. в престъплението. Дори
неговото е най-активно, защото е получил информация от подс.Н., свързал се е с
подс.И., чакал е пристигането му в града, завел го е до къщата на измамените,
осъществил е обратна връзка с подс.Н., като го е уведомил веднага след
престъплението, че парите са взети и подс.Н. е отишъл в Благоевград, за да
получи дял от същите, като е дал и част на св.М..
По
изложените съображения КнОС отмени
оправдателната част на присъдата, която единствено е протестирана и постанови осъдителна
присъда по отношение на подс.Б., като го призна за виновен по повдигнатото му
обвинени за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. с чл.209, ал.1 вр.
с чл.20, ал.2 от НК.
В
осъдителната й част по отношение на
подс.Н. и И., присъдата на ДнРС е правилна. Доказателствата са правилно анализирани
и са оценени според действителното им съдържание.
Правилно
ДнРС е приел, че подсъдимите Н. и И. са
осъществили състава на престъплението по чл. чл.210, ал.1,т.2 във вр. с
чл.209,ал.1 НК и чл.20, ал.2 НК,,както от обективна, така и от субективна
страна, като ги е признал за виновни и
им е наложил наказание.
Правилно ДнРС е определил наказанието на подсъдимите Н. и И.,
съобразно изискванията на чл.54 НК, като е взел предвид вида и пределите, визирани в чл.210, ал.1 НК
( от 1-8 години), степента на обществена опасност на деянието и дейците, подбудите за извършване на
престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. При същите условия и КнОс определи наказанието на подс.Б.
Правилен
е изводът на ДнРС относно това, че степента на обществена опасност на деянието
е по-висока от характерната такава за
този вид престъпления. Тя е относитено завишена, предвид обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, вида и размера на предмета на престъплението, последиците от
това за измамените и ощетения собственик на предмета на престъплението.
Степента на обществена опасност на подсъдимия
И. правилно е преценена като ниска, предвид чистото му съдебно минало, доколкото
е реабилитиран за минало осъждане, липсата на доказателства за други
противоправни деяния, възрастта му към
датата на извършване на престъплението, сочеща,
че стореното не е типично поведение за начина му на живот.
Според
КнОС степента на обществена опасност на Н. не е ниска, предвид миналите му
осъждания, разкритите от начина на извършване на престъплението негативни
характеристични данни.
Не
са налице основания за изменяване на наказанията на подс. Н. и И., поради липса
на протест и жалба.
КнОС
счита, че степента на обществена опасност
на подс.Б. е ниска, предвид
чистото му съдебно минало, възрастта му
към датата на деянието, сочеща, че стореното е изключение в живота, трудовата
му заетост и семейна обвързаност.
С
оглед изложеното, КнОС определи наказанието и на подс.Б. при превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Като
отчете за смекчаващо обстоятелство продължителния срок изминал от датата на деянието до
постановяване на присъдата, му наложи
наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода. И по отношение на този
подсъдим са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК, поради което
изпълнението на наказанието съдът отложи за минималния предвиден в разпоредбата
срок, а именно-3 години.
КнОС
намира определеното наказание на подс.Б. за справедливо, тъй като съответства
на степента на общ.опасност на деянието и дееца. Приема, че то ще съдейства за
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, като в бъдеще подсъдимият няма
да извършва др.престъпление, тъй като ще се поправи и превъзпита.
Правилно
предявеният граждански иск, с правно осн.чл.45 ЗЗД- за репариране на
виновно причинените вреди в размер на 6050 лв.от тримата подсъдими на
пострадалия К., представляваща настъпила имотна вреда, в резултат на горното
престъпление, е уважен от ДнРС.
Тримата
подсъдими са осъществили предвидените в цитираната разпоредба предпоставки за
реализиране на гражданската им отговорност. Това е така, защото извършеното престъпление, за което са
признати за виновни, представлява противоправно
деяние, извършено виновно, в резултат на което са причинени имуществени вреди
на гр.ищец К. в размер на 6 050 лв., като е налице пряка и непосредствена
причинна връзка между това им деяние и вредите.
Предвид
на изложеното подсъдимите следва да обезщетят гр.ищец като му заплатят горепосочената сума от 6 050 лв., която
му дължат солидарно, ведно със законната лихва от датата на деянието
-10.06.2014 г. до плащането. В този смисъл бе изменена първоинстанционната
присъда, като и тримата подсъдими са
осъдени да заплатят на гр.ищец посоченото обезщетение, причинено му в резултат
на престъплението, за което са осъдени.
С
оглед изхода на делото и на осн.чл.189, ал.3 от НПК, КнОС измени, като отмени присъдата в частта й
за разноските по делото. Последните се дължат от подсъдимите по равно, тъй като
сторените разноски в общ размер на 195 лв. по сметка на ОД на МВР-Кюстендил са за разследване на
извършеното от тримата престъпление, за което са признати за виновни.
Подсъдимите
дължат и ДТ върху уважения размер на гр.иск, в размер на по 80.83 лв.за всеки
По
горните съображения КнОС постанови
присъдата и решението си, като не споделя доводите на защитата за недоказаност
на участието на подс.Б. в престъплението и за правилност на оправдателната
първоинстанционна присъда по отношение на същия.
Председател:
Членове:1/
2/
Гореизложените
фактически обстоятелства са установени от събраните от Районния съд
доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
Гласни
доказателствени средства чрез показанията на св. Т.К. (л. 74 от съд. п-во), св.
Р.М. (л. 74 от съд. п-во), св. Николай Марчев (л. 75 от съд. п-во и л. 79-80 т.
2 от дос – производство), св. Емил Д. (л. 76 от съд. п-во.), св. Димитър Д. (л.
76 от съд. п-во) – баща на св. Емил Д., св. А.Д. – брат на Емил Д. (л. 76 г. от
съд. п-во), св. Антония Димитрова (л. 77 от съд. п-во) – сестра на Емил Д., св.
Атанаска Димитрова (л. 77 от съд. п-во), св. Траян Манасиев , св. Даниела
Евтимова, св. Димитър Лалев, св. Виктория Захариева, св. Петър Бучински, св.
Иван Селски
-
Писмени
доказателствени средства: Протокол за доброволно предаване (л. 26 от
дос.-производство), Протокол за оглед на веществени доказателства (л. 28 от
дос.-производство),
-
Писмени
доказателства: разпечатка от мобилни разговори на тел. с номер 0893 931728