Р Е Ш Е Н И Е №212
04.10.2022 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2. ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря
Зорница Делчева
и в присъствието на
прокурора Петя
Драганова
изслуша докладваното
от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №193 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
Решение № 218 от 16.05.2022г.,
постановено по анд №853/22г.,
РС Стара Загора отменил наказателно
постановление НП № 7616
от 07.03.22г. на Началник отд. „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дир. „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, гр. София, с което на С.В.С. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а, от Закона за пътищата, вр. с
чл.37, ал.1, т.1 от наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгарабитни и/или тежки ППС и на осн. чл.53, ал.1, т.2
от ЗП била наложена административна санкция „глоба“ в
размер на 2000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволeн от решението останал
административно наказващият орган /АНО/, който
го обжалва в срок с довод за неговата неправилност, поради
постановяването му в нарушение на материалния закона и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като се иска постановяване на друго решение, с
които да се потвърд процесното наказателно постановление /НП/.
Според касатора, въззивният съд
неправилно възприел и квалифицирал извършеното административно нарушение, за
които било издадено НП. Неправилно РС приел, че за осъщественото движение на
тежко/извънгабаритно ППС не можело да бъде квалифицирано като нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.а от ЗП, защото този му извод бил
направен при неправилно тълкуване на относимите
законови норми. Разрешението за движение на определени ППС се осъществявало
чрез снабдяване с разрешително или заплащане на такса, като последното била
една от формите за получаване на разрешение за движение и не следвало да се
тълкува като изключение от правилата за получаване на разрешение. Това се
следвало от чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 /погрешно посочено ЗП/., поместена
в раздел IV. Макар редът и
предпоставките за заплащането на такса да се можели да се приравнят с издаване
на разрешително, то заплащането на такса следвало да се счита, че на даденото
ППС било разрешено да се движи по пътната мрежа, съотв.
незаплащането й означавало липсата на разрешение.
Когато движението се осъществявало без заплатена такса, се осъществявал
съставът на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП и чл.53, ал.1, т.2 от с.з.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се представлява. От процесуален
представител на страната, се прилага молба, в която се поддържат доводите от
подадената касационна жалба и се иска отмяна на въззивното решение, ведно с
потвърждаване на жаленото НП.
Ответникът по касация, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Представителят на ОП Стара Загора дава становище за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за допустима,
като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата
са явява неоснователна.
РС приел за установена
пред него следната фактическа обстановка: на 08.02.2022г. в 11.22 часа
на път I-5, км.243, преди разклона за с. Памукчии, в посока гр.
Стара Загора – гр. Хасково ответникът по касация управлявал съчлинено
ППС с пет оси и полуремарке с три оси, като при
измерено разстояние между осите от 1,32м., натоварването на тройната ос било
26,260 тона при максимално допустимо от 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. б
от Наредба №11/2001г. на МРРБ, като за движението на това тежко/извънгабаритно
ППТ по см. на ДР от Наредба №11/2001г. не било издадено разрешение
/разрешително или квитанция за платена такса от администрацията, управляваща
пътя.
Според РС, така описаната от фактическа обстановка
по осъществяване на деянието от обективна страна, не позволявала да се направи
извод за какво съставомерно деяние се ангажирала
административно-наказателната отговорност на дееца, дали за управление на тежко
ППС, съотв. извънгабаритно без разрешително, или за
управление на такова ППС, но без квитанция за заплатена пътна такса, които били
две различни хипотези. Първото осъществявало хипотезата на чл.14, ал.1 и 2 от
Наредба №11/2001, вр. с чл.8, ал.2 от нея и тогава
действително било налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а
от Наредбата /правилно е от ЗП/, които се наказвало именно по чл.53, ал.1, т.2
от закона. Според РС, когато движението на такова ППС се извършвало без
заплатена пътна такса, било налице изключението на чл.14, ал.3 от наредбата,
което се санкционирало на осн. чл.177, ал.3 от ЗДвП. Разрешението се издавало
от органа по чл.26, ал.3 от ЗП и съставлявало индивидуален административен акт,
докато в хипотезата на чл.14, ал.3 от наредбата се заплащало просто такса,
които било едно фактическо действие и нямало как да се приравнява по правни
последици с разрешителното по чл.26 от ЗП, респ. липсата на заплатена таса не
била елемент от нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б. а от ЗП. В обобщение
въззивният съд приел, че било необходимо фактическото обвинение да било
формулирано недвусмислено така, че да сочело ясно дали органът установявал
движение на процесното ППС, за които било необходимо издаване на разрешително
или било нужно само заплащане на
таксата. В конкретният случай такава ясната липсвала. Нямало и значение дали
фактите, на които се основавало административно-наказателното обвинение и
тяхното юридическо формулиране позволявали направата на извод коя от двете
хипотези била налице, тъй като в НП волята на органа била формулирана
нееднозначно.
Спор относно установената фактическа обстановка, така както се описва
в процесното НП, не се повдига пред
тази инстанция.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, която
норма органът претендира, че се нарушава от
наказаното лице, „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства. Пред РС по несъмнен
начин има установено, че на посочената дата
и време в НП е осъществявано
движение на ППС чрез управлението му от наказания
водач, което ППС е такова по см.
на §1, т.1 от ДР на Наредба
№11/2001г., а за това движение законът изисква да има
валидно издадено разрешение от компетентния
орган, съотв. квитанция за
заплатена такса, каквито водачът не притежавал. Административно отговорно
лице, според чл.53, ал.1 от ЗП, е всяко физическо лице, което нарушава посочените норми, сред които е и тази на чл.26,
ал.2, т.2, б. „а“ от ЗП, поради което
и наказаният може да бъде субект
на нарушението, съотв. да
носи административно наказателна отговорност за неговото извършване.
РС правилно приема извод за отмяна
на процесното пред него НП, съобразявайки
практиката на касационната инстанция по този вид
дела. Формираната до момента такава на Административен
съд Стара Загора приема, че движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС е разрешено да се
извършва или с разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи (чл.8,
ал.2 от Наредба
№11/03.07.2001г.) или след заплащане
само на дължимата
такса (чл.14, ал.3 от Наредбата), когато са налице
предпоставките за нейната приложимост. Както правилно отбелязва въззивният съд, това са две различни
хипотези, т.е. два отделни състава
на нарушения. При движение на
ППС без издадено разрешение или при такова без
заплатена такса, се предвиждат административни
наказания, но същите се налагат
на основание различни законови разпоредби – в първият случай по чл.53 от Закона
за пътищата, а във втория – по
чл.177, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл са и правните доводи на РС.
Отново
в разглеждания случай административно-наказващият орган
сочи в мотивната част на санкционния
си акт, че
ответникът по касация осъществява движение на извънгабаритно/тежко пътно превозно
средство без разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено по реда на
раздел IV на Наредба №11/03.07.2001г. администрацията, управляваща
пътя за дейност
от специално ползване на пътищата.
Ето защо, правилно РС приема извод, че така
формулирано обвинението на описаните факти
не дава възможност
ясно да се
изведе извода кое точно нарушение
се претендира да е извършено от дееца. Т.е.
то не позволява
да се изведе
еднозначен извод за какво точно
деяние се санкционира водачът, дали за управление на ППС без издадено разрешение
или за такова
без квитанция за платени пътни
такси. Въпросната неяснота следва да се определя
/и правилно е определена от въззивния съд/ за съществен недостатък при издаване на процесното НП и
е абсолютно основание за отмяна на
санкционния акт. Констатирайки това, Районният съд правилно
постановява отмяна на процесното наказателното
постановление.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че не
е налице
твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, и при
спазване на процесуалните правила, следва да бъде
оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски
по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Водим
от тези мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от
АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 218 от
16.05.2022г., постановено по анд №853/22г., по описа на РС
Стара Загора
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.