№ 263
гр. Силистра, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20233420100080 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И. Д. К. твърди, че от брачната връзка на страните се е родило детето Х. Я.
Ч.., което към настоящия момент е малолетно. Бракът между родителите бил прекратен с
развод, като със съдебното решение родителските права по отношение на общото им дете
били предоставени на майката.
След като изминал известен период от прекратяването на брака между родителите, те
установили приятелски отношения помежду си и възнамерявайки да посетят заедно с детето
гр. Кълъраш, направили постъпки да му бъде издаден паспорт. През м. август 2022 г.
ищцата сключила договор с туристическа агенция за почивка в Гърция заедно с детето,
родителите си и приятелско семейство, чието дете било близък приятел на нейния син. Тя
уведомила ответника за предстоящото пътуване и първоначално той не възразил на нейните
намерения, но впоследствие малко преди екскурзията отказал да даде съгласие излизане на
сина му извън страната. Поради тези причини екскурзията не се осъществила, плановете ѝ за
почивка, както и тези на роднините и приятелите се провалили, а детето било много
разочаровано, плакало и тя успяла да го успокои единствено с обещанието, че в бъдеще
пътуването ще се реализира. Ищцата заявява, че желае да пътува с детето си извън страната
поне веднъж или два пъти годишно и е на мнение, че досегът му до други страни и култури
би го обогатил и би му позволил да упражнява изучавания от него английски език. Счита
също така, че детето би могло да ходи на почивки с нейните родители, а освен това следва
да има възможност да пътува във връзка с реализиране на училищни проекти или други
образователни програми. Поради изложените причини моли съда да разреши пътуването на
детето извън страната без съгласието на неговия баща до страните от Европейския съюз, до
страните на Балканския полуостров, Великобритания и Швейцария, до навършване на
1
пълнолетие, придружавано от нея, родителите или негов учител, възпитател или треньор.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Я. Х. Ч. оспорва иска, като се противопоставя на извеждането на детето
извън страната поради влошената международна обстановки и невъзможността за
осигуряване не неговата сигурност по време на пътуванията. Счита, че през последните
години коренно са се променили политическите отношения в света и в Европейския съюз,
тъй като започнала войната в Украйна, била издадена заповед за ареста на президента
Путин, имало огнища на пандемията от коронавирус, земетресения в Турция, организирана
престъпност в държавите от Балканския полуостров, както и противопоставяне между
България и Македония. Счита, че в тази обстановка детето следва да бъде придружавано от
сигурен човек, какъвто не била нито ищцата, нито родителите , нито учители, възпитатели
и треньори. Излага оплаквания за създадени от ищцата пречки при общуването му с детето
и моли съда да отхвърли иска, а ако го уважи – да даде разрешение за пътуване на детето
извън страната само за период от шест месеца и то само за държавите от Европейския съюз.
Претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Детето Х. Я. Ч.. е родено на 28.10.2012 г. от брачната връзка на своите майка И. Д. К.
и баща Я. Х. Ч.. Чрез решение № 251 от 21.06.2018 г. по бр.д. № 748 по описа на РС –
Силистра за 2018 г. съдът прекратил с развод брака на страните, като одобрил
споразумението им относно последиците от развода, по силата на което родителските права
спрямо детето били предоставени на майката. Към настоящия момент по общо съгласие на
родителите детето разполага с паспорт, но същевременно не е спорно, че ответникът
отказал да разреши пътуването му за екскурзия в Гърция през м. септември 2022 г. с
неговата майка и нейни близки и познати, която към този момент вече била организирана,
видно от представени по делото договори за туристически услуги.
Според мнението на съдебния състав ответникът не обоснова наличието на
основателни възражения срещу възможността за реализиране правото на сина му да пътува
извън страната, поради което предявеният иск за постановяване на заместващо разрешение в
тази насока е основателен и следва да се уважи. На първо място следва да се коментира
интереса на детето от пътуването му в чужбина, какъвто съдът счита, че безспорно е налице
с оглед на възможността за разширяване на светогледа му, добиване на нови впечатления,
влизане в досег с различни култури, преживяване на нови емоции, упражняване на езикови
умения. Самият ответник не е възразил срещу този интерес, поради което не е необходимо
той да се подлага на допълнително обсъждане, вместо което следва да се коментират
рисковете при упражняване правото на детето на свободно придвижване, съответно степента
на застрашаване на сигурността му, която е от значение за преценката дали и доколко
същото следва да бъде ограничено. В ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСГК е прието, че при даването на разрешение за пътуване, следва изначално да бъде
2
изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където
още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където
макар и временно, не е препоръчително пътуване. Ответникът съзира опасност от
пътуването на сина му в чужбина поради водените военни действия в Украйна, но в
конкретния случай майката не търси разрешение за посещаването на тази държава, поради
което войната в нея не е основание да се откаже изобщо пътуването на детето в Европа.
Макар да се осъществява на територия, която е част от европейския континент, войната в
Украйна до този момент не е навлязла в останалите държави от Европа и не е застрашила
тяхната сигурност, поради което не може да се приеме, че осъществяването на
международни пътувания до държавите от ЕС крие по – голям риск от пребиваването в
нашата държава. Скорошните земетресения в Турция също не са основание за отхвърляне на
иска, тъй като по делото няма данни (нито самият ответник е формулирал подобни
опасения), че детето ще бъде водено в засегнатите от бедствието райони, например с цел
гостуване на пребиваващи в тях познати или близки на майката или с някаква друга цел;
вместо това ищцата е изразила намерение да позволи на сина си да отиде на почивка в тази
държава заедно със своите баба и дядо, а туристическата цел на пътуването сама по себе си
изключва попадането му в бедстващи райони, където туристическият отрасъл не би могъл да
функционира до отстраняване на последиците от настъпилите разрушения. Организираната
престъпност в други държави от Балканския полуостров до този момент не е станала
причина за застрашаване на туристите, посещаващи държавите или преминаващи през тях -
такива случаи не са медийно известни, не са станали причина за отправяне на
предупреждение спрямо българските граждани от Министерство на външните работи за
въздържане от пътувания, нито са способствали за намаляване на туристическия интерес
към тях и съответно за премахването на тези дестинации от офертите на туристическите
агенции. Казаното важи и за възраженията на ответника, свързани с Република Северна
Македония, тъй като на този етап проблемните отношения между тази страна и България не
са се отразили върху развитието на туризма между двете държави, което е видно от
дейността на туроператорите, сочеща на интерес към тази държава като близка и евтина
туристическа дестинация. Съдът не споделя и възраженията на ответника за риск при
пътуванията поради наличието на огнища на инфектирани с Ковид 19, тъй като е
всеизвестно обстоятелството, че към момента тази епидемия е отминала в световен мащаб и
посоченият патоген е мутирал до безобидни варианти, подобни на вирусите, причиняващи
настинки и други симптоми на простудни заболявания.
Изложените в отговора на ответника възражения срещу иска разкриват недоверието
му спрямо лицата, ангажирани с отглеждането на общото дете – т.е. спрямо неговата майка
и лицата, които помагат, и всъщност представляват доводи в подкрепа на искане за
промяна в упражняването на родителските права, а не за ограничаване правото на детето за
свободно придвижване. Евентуалното оставане на детето само вкъщи без присъствието на
възрастен (което ответникът твърди, че се е случвало) няма отношение към пътуването му
извън страната, а към начина, по който се осъществяват текущите грижи спрямо него, като
3
същото важи и за оплакванията на бащата, че при заболяване на детето не била търсена
медицинска помощ. Отделно от това съдът приема последните твърдения на ответника като
несъстоятелни, тъй като по делото бе представена медицинска документация, свързана с
посещение на детето при медицински специалисти и тъй като липсват каквито и да било
данни за възникване на здравословни проблеми в резултат на неглижирането на здравните
му нужди, още повече че прародителите по майчина линия са медицински работници.
Липсва причина за съмнение, че родителят, който понастоящем осъществява родителските
права спрямо детето, би пренебрегнал родителските си задължения спрямо него и би
подценил неговата сигурност, ако то се намира извън страната, поради което съдът е на
мнение, че неговата отговорност би имала във всички случаи еднакви измерения и грижата
за детето не би се различавала в зависимост от мястото на неговото пребиваване.
Изтъкнатите от ответника опасности от война, размирици, престъпност и природни
катаклизми съществуват както в другите държави от ЕС така и в България, и предпазването
от тях се осъществява по разумен начин и в рамките на възможностите на родителите, но не
и чрез превантивното отричане от всички дейности, в които преминава животът, от страх че
те биха могли да го застрашат. В отговора си ответникът е лишил от доверието си както
майката и нейните близки, така и евентуалните учители или треньори, които биха
придружавали сина му при пътувания извън страната, свързани с реализирането на
обучителни програми и проекти, което допълнително компрометира неговото несъгласие за
пътуването на детето, тъй като разкрива или необоснованите му притеснения за неговата
сигурност или стремеж поради лични причини на всяка цена да противодейства на
решенията на майката, без да се съобразява с действителните нужди и интереси на общото
им дете.
Тъй като исканото от ищцата разрешение за пътуване има за цел осъществяването
на екскурзии и почивки извън страната, както и участие в училищните мероприятия
(спортни мероприятия, учебни проекти, училищни екскурзии), съдът счита, че търсеното
разрешение следва да се предостави за осъществяване на най – много шест пътувания извън
страната годишно с максимална продължителност от две седмици за срок до навършване на
пълнолетие на детето Х. Ч.. Съдът счита, че липсват причини за ограничаване срока на
действие на разрешението, тъй като не са налице тенденции за скорошна промяна на
обстоятелствата, които имат отношение към неговото предоставяне. Всички фактори,
обуславящи настоящия интерес на детето от осъществяването на пътуванията, ще продължат
да действат и в бъдеще, като с нарастването на възрастта досегът на детето с чужди
традиции и културни достижения би разширил и обогатил в много по – голяма степен
неговите възгледи, познания и преживявания поради повишаването на неговата осъзнатост,
самостоятелност и способност да осмисля придобитите впечатления. Отделно от това с
увеличаването на възрастта ще нарастват и шансовете и възможностите на детето за участие
в образователни програми, ученически екскурзии или друг вид учебни и спортни
мероприятия, свързани с пътуване в чужбина, от които той не следва да бъде изолиран
единствено поради несигурността дали ще получи разрешение за пътуването от другия си
родител. Дори при евентуалната поява на рискови региони, включени понастоящем в
4
териториалния обхват на разрешението, те могат да бъдат изключени по искане на бащата в
хода на ново съдебно производство, ако той все още таи притеснения, че майката ще заведе
детето именно в рискова зона, съответно ще позволи други лица да сторят това.
Предложеният от ответника срок на разрешението от 6 месеца на практика би обезсмислил
настоящия съдебен процес, тъй като би наложил необходимостта от постоянното водене на
ежегодни процеси за предстоящи пътувания, свързани с време и разходи, които страната не
винаги би могла да си позволи. В случая липсват както твърдения, така и данни, които да
обосновават необходимостта от определяне на по – кратък срок на разрешението, като
например отпадане на нуждата от пътуване или риск от нарушаване на условията, при които
пътуванията следва да се реализират, водещо например до продължителното извеждане на
детето извън страната и накърняване на правото му да общува пълноценно с другия си
родител.
Поради уважаването на направеното искане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на насрещната страна направените по делото разноски в размер на 25 лв.
за държавна такса и 600 лв. за адвокатски хонорар, а неговото искане за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на детето Х. Я. Ч.. с ЕГН ********** да напуска пределите на
Република България единствено със съгласието на своята майка И. Д. К. с ЕГН **********
от гр. Силистра, ул. „име на улица“ № 8, ап. 31 и без съгласието на своя баща Я. Х. Ч. с ЕГН
********** от гр. Силистра, ул. „име на улица“ № 22, ет. 5, ап. 15 с туристическа цел или за
участие в образователни програми и проекти, учебни и спортни мероприятия и ученически
екскурзии най – много шест пъти годишно с максимална продължителност на всяко
пътуване от две седмици до страните от Европейския съюз, до страните на Балканския
полуостров, Великобритания и Швейцария, за срок до навършване на пълнолетие.
ОСЪЖДА Я. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „име на улица“ № 22, ет. 5,
ап. 15 да заплати на И. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „име на улица“ № 8, ап.
31 направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса
и 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ искането на Я. Х. Ч. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. „име на
улица“ № 22, ет. 5, ап. 15 за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5