Р Е
Ш Е Н
И Е
№............
гр. Плевен,19.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г.,
като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 4728 по описа за 2014
год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.67, ал.7, т.1
от ЗДС във вр.с чл.20 от НЗСДА с цена на иска
426,00лв.- допълнително възнаграждение за нощен труд, чл.86 от ЗЗД с цена на иска 70,05лв., чл.67, ал.7, т.3 от ЗДС вр.с чл.202, ал.3 вр. чл.211 от ЗМВР/отм./ с
цена на иска 1025.24лв.-допълнително възнаграждение за работа на официални
празници, чл.86 ЗЗД с цена на иска 214,70лв., чл.204, ал.3 от ЗМВР/отм./ с цена на иска 572,40лв. и чл.86 от ЗЗД с цена
на иска 140,36лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от С.Ц.К., ЕГН**********,*** против ОД на МВР – Плевен, гр.Плевен, ***, в която се твърди, че е назначен на
длъжност "Младши оперативен дежурен в ОДЧ при РУП Д.Дъбник, като за
последните три години не е променяна длъжността й. Твърди, че
трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при работа
със специфични условия и характер и риск за здравето, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00-06.00часа и с продължителност 12часа, както и
смени от 24часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.211, ал.З от ЗМВР действащ до 01.07.2014год. Счита, че на
основание чл.211, ал. 1 от ЗМВР / в редакцията му до 01.07.2014год./ нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от м.07.2011год.до настоящия
момент са издавани протоколи от Директора на ОДМВР-Плевен и графици от Началник
01 РУП-Плевен за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени
от служителите на ОДЧ, реда за разпределение на работното време, времето за
почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Твърди,
че за процесния период – три години назад от подаване на исковата
молба/20.10.2011г. до 01.07.2014г., е положила приблизително следните
дежурства: 12часови дежурства-451бр.
- 5412часа; Общ брой отработени
часове за периода - 5412часа;
Отработени дневни дежурства-221бр. - 2652часа; Отработени нощни дежурства-230бр. -
2760часа ; Брой часове нощен труд от
22-06 часа-230 дежурства х 8часа -1840часа;
брой дежурства в празнични дни- 15x12часа - 180часа. Счита, че съгласно
чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС за положен нощен труд се изплаща допълнително
възнаграждение в размер на не по-малко от 0,25лв.на час при съобразяване на
чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.
Излага съображения, че в съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата - при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд до
01.12.2012год. е регламентирано на
основание чл.67, ал.3,
т.4 от ЗДС, респ.чл.20 от НЗСДА. Счита, че
разпоредбите на ЗДС за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд
не са дерогирани в ЗМВР или издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.Съгласно чл.202, ал.5 от ЗМВР / действащ в процесния период/
извън допълнителните възнаграждения по чл.202, ал.1 на държавните служители в
МВР се заплащат и други възнаграждения в случаите определени със закон, какъвто
е ЗДС, т.е.налице е мълчаливо препращане към ЗМВР.Счита, че за процесния период
работодателя й дължи за положен 2368часа нощен труд преизчислен с коефициент
1,143 и полученото по 0,25лева общо сума в размер на 525.78лева. Твърди, че към
настоящия момент не й е изплатено и допълнително възнаграждение съгласно
разпоредбата на чл.67, ал.7, т.3 от ЗДС за положен труд на официални празници,
съгласно чл.21, ал.1, т.3 от НЗСДА, като счита, че следва да му се заплати в
размер на 100% върху основното месечно възнаграждение. Твърди, че за процесния
период е полагала дежурства в размер на 180 часа, който положен труд не й е
платен. Твърди, че основното възнаграждение е 5,68лв.на час или
954.80лв.месечно, т.е.180ч.х 5.68лв = 1022.40лв. Твърди, че в тази връзка е и
издадената Инструкция на МВР рег.№ 1з-343 / 05.03.2009год., съгласно която
според разпоредбата на чл.25, ал.1 отчитането и компенсирането на работата извън
установеното време, възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното
възнаграждение и се плащат в месеца, следващ отчетния период. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 на служителите на МВР се осигурява храна
или левовата й равностойност, като според ал.3 - на служителите, които работят
при специфични условия и рискове за живота и здравето се осигурява безплатна
храна, а на служителите, работещи на смени се осигуряват ободряващи напитки.
Твърди, че в ал.6 на тази разпоредба е уреден въпроса как следва да бъде
определен размера на сумите и доволствията, а именно: "ежегодно със
Заповед на Министъра на вътрешните работи". Твърди, че това императивно
правило не се спазва от ответника, като за процесния период не й е предоставяна
безплатна храна, нито й е заплащана левовата равностойност. Излага съображения,
че съгласно чл.6 от Наредба № 1з-1681 / 21.08.2012год.полагащата й се безплатна храна се получава срещу ваучери,
каквито не е получавала за процесния период, респективно не е получила и
тяхната парична равностойност. Счита, че на основание чл.5 от Наредба №
11/21.12.2005год. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна
храна и/или добавки към нея, стойността на безплатната храна не може да бъде
по-малко от два лева за работник или служител. Твърди, че сумите полагащи се за
безплатна храна, дължими от ответника за процесния период са както следва:
2940часа (нощните 12ч.дежурства+дежурства в празнични дни ) при 8 часа (
нормален продължителен ден ) = 368 работни дена х 2,40лв.( за ваучер ) =
883,20лв. Моли, ответника ОДМВР-Плевен да бъде осъден да плати на ищеца след
допуснатото изменение в размера на исковите претенции както следва: 1. на основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДС във вр.с
чл.20 от НЗСДА сумата в размер на 426,00лв.,
представляваща
възнаграждение за положен нощен труд за периода
20.10.2011-01.07.2014год., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано
от предявяване на
иска до окончателното изплащане
на вземането; 2. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 70,05лв.представляваща мораторна лихва върху възнагражденията на
нощен труд, положен за периода от 20.10.2011год.до датата на предявяване на
исковата молба, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали
дължими-31.12.2011г. до датата на предявяване на иска; 3. на основание чл.204, ал.3 от ЗМВР сумата от 572,40лв.представляваща
паричната равностойност на
полагащите се безплатна
храна и ободряващи напитки при
работа на смени и специфични условия и рискове за живота и здравето за периода
20.10.2011-01.07.2014год., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането; 4. на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 140,36лв.представляваща
мораторна лихва върху сумата от 572,40 лв., представляваща паричната стойност
на полагащата се безплатна храна и ободряващи напитки при работа на смени и
специфични условия и рискове за живота и здравето за периода от 20.10.2011г. до
завеждане на исковата молба; 5. на
основание чл.67, ал.З, т.4 от ЗДС във вр.с чл.202, ал.З във чл.211 от ЗМВР
сумата от 1025.24лв.за положен труд на официални празници за периода
20.10.2011-01.07.2014год., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от предявяване
на иска до окончателното
изплащане на вземането; 6. на основание
чл.86 от ЗЗД сумата от 214,70 лв.представляваща мораторна лихва върху сумата от
1025,24 лв. положен труд на официални празници за периода от 20.09.2011г. до
датата на завеждане на исковата молба. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира
становище, че подадената искова молба е изцяло неоснователна и недоказана и
моли да бъде отхвърлена.Счита, че посоченото от ищеца правно основание на
предявения от него иск /чл. 67, ал.3, т.4 от ЗДС/ не съществува в правния мир. Твърди,
че е предявен иск на основание чл. 67, ал.7, т.1 от ЗДС, във вр. с чл. 20 от
ИЗСДА за положен нощен труд. Твърди, че искът е неоснователен и недоказан и моли
да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че ищцата като Младши оперативен дежурен н
Оперативна дежурна част при РУП Долни Дъбник от 01.11.2011г. към настоящия
момент ищцата изпълнява служебните си задължения с работно време на смени, а не
при ненормиран работен ден- осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
Счита, че правното положение и статута на държавните служители в МВР се урежда
от ЗМВР, който се явява специален спрямо ЗДСл, поради което в конкретния случай
следва да се приеме за правилно, че при наличието на два нормативни акта от
една и съща степен, специалният закон ЗМВР, дерогира прилагането на общия
закон- ЗДСл. Твърди, че статутът на държавните служители в МВР се урежда със
ЗМВР и в текста на разпоредбата иа чл. 202, ал.1 от ЗМВР изрично и лимититивно
са посочени и изброени категориите труд, за които се дължат допълнителни
възнаграждения, като сред тях не е включен нощния труд. Твърди, че ал. 7 на чл. 211 от с.з. изрично указва, че
редът за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време се определя с инструкция на министъра иа вътрешните работи. Твърди, че
такива инструкции за процесния период са Инструкция № 1з- 343 от 05.03.2009г.
/Отм./ й Инструкция № 1з- 2453 от 04.12.2012г., като допълнителното
възнаграждение за положен от ищеца труд се е изчислявало и изплащало съобразно
същите. Моли, да бъде прието, че за ОД
на МВР-Плевен като структура на МВР не е налице оперативна самостоятелност да
изплаща възнаграждения за положен от държавните служители нощен труд и труд на
официални празници без да е получила изрично разпореждане от МВР за това- чрез
заповед, инструкция или друг подзаконов нормативен акт. Счита, че поради
изложеното, ако ищецът счита, че до 01.07.2014г. /дата на влизане в сила на
новия ЗМВР/ ОД на МВР- Плевен е следвало да изплаща такова възнаграждение на
своите служители, то законовият ред за установяване на това право е обжалване
по реда на АПК на инструкции № 1з- 343/ 05.03.2009г. /Отм./ и № 1з- 2453 от
04.12.2012г., на министъра на вътрешните работи, съобразно които всички
областни дирекции на МВР са отчитали и компенсирали своите служители,
отработените от тях часове извън законоустановеното работно време. Излага
съображения, че съгласно чл. 10 от ЗНА обществени отношения от една и съща
област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.
Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен
акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от
същата степен. Моли, да бъде взето в
предвид, че с влезлите в сила на 01.01.2011г. в ЗМВР изменения /действащ към
процесния период/ е отменен § 1а, който е препращал към ЗДСл. Твърди, че в
съществуващата съдебната практика по тълкуването и прилагането на чл.202 от ЗМВР, съдът приема, че след като в чл.202, ал.1 са изчерпателно изброени
случаите, в които се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на
специфични служебни дейности, резултати в служебната дейност, извънреден труд,
научна степен и специфични условия на труд, и тъй като ЗМВР се явява специален
закон по отношение на общия ЗДСл., следва да се приложи специалната разпоредба
на чл.202, ал.1 от ЗМВР и да се приеме, че на държавните служители в МВР не
следва да се изплащат допълнителни възнаграждения за нощен труд. Твърди, че едва с влизане в сила на новия
ЗМВР /01.07.2014г./ законодателят предвижда изрично изплащането на
възнаграждения на държавните служители в МВР работещи на смени за положен от
тях нощен труд /чл. 179, ал. 1- на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 6.00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение/, като размерът на полагащото се възнаграждение е определен със
Заповед № 8121з-791-28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Исковата
претенция обаче е извън този период. Твърди, че видно от представените по
делото графици, през процесния период ищеца е работил на 12 часови смени.
Твърди, че съгласно чл. 211, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните
служители работещи на 8, 12 или 24 часови смени се изчислява сумарно за
тримесечен период, като въз основа на ал. 5 от с.р. работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа. Твърди, че в конкретния случай не се касае до пропуск на законодателя да
уреди заплащането на положен от служителите нощен труд, а до изрична воля в
този смисъл, как се урежда заплащането. Твърди, че съгласно чл. 202, ал.1 от
с.з. на държавните служители се заплащат други допълнителни възнаграждения за
разлика от предвидените в ЗДСл, които са определени с оглед спецификата на
извършваната от тях работа- например допълнително възнаграждение за извънреден
труд с 50% увеличение върху основното трудово възнаграждение и с допълнителен
платен годишен отпуск. Твърди, че в процесния период ищецът е отработил общо
часа работа в установеното работно време- 4 251 часа. Разликата от 611 часа
извънреден труд е компенсирана съобразно чл. 202, ал. 3 от ЗМВР и действащите
към процесния период инструкции, приложени към настоящия писмен отговор. Счита,
че ЗМВР е специален закон по отношение на ЗДСл., респективно на КТ, поради
което обществените отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат
по реда, предвиден в специалния закон и тъй като в рамките на регулирана от
закона област- полагане на труд, съществува подобласт- полагане на труд от
служители на МВР, отличаваща се с ясна специфика, за което е допустимо
установяването на различен правен режим спрямо група лица /служителите на МВР/.
Счита, че в тази връзка не може да се приеме, че разпоредбите на ЗМВР са
непълни, защото не предвиждат възможност за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен нощен труд. Счита, че специалният закон е въвел специфични
изисквания за служителите в министерството, по отношение на физическа и
психическа им годност, като по същият начин е въвел и конкретни изисквания при
определяне заплащането на служителите, които не са идентични с тези по ЗДСл,
респективно КТ, предвид различията, върху които законодателят е счел за
необходимо да акцентира. Твърди, че съгласно раздел VI "Възнаграждения,
материално и социално осигуряване иа служителите на МВР" видовете
възнаграждения, които последните получават, са изчерпателно изброени и
включват: основно месечно възнаграждение /чл.199 от ЗМВР /отм./; допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности /чл.202, ал.1, т.1
от ЗМВР/отм./; допълнително възнаграждение за резултати в служебната дейност
/чл.202, ал.1, т.2 от ЗМВР/отм./; допълнително възнаграждение за извънреден
труд /чл.202, ал.1, т.З от ЗМВР/отм./; допълнително възнаграждение за научна
степен /чл.202, ал.1, т.4 от ЗМВР/; допълнително възнаграждение за специфични
условия на труд /чл.202, ал.1, т.5 от ЗМВР/; други възнаграждения, определени
със закон или с акт на МС за държавните служители на МВР /чл.202, ал.5 от ЗМВР/отм.//, но само тогава, когато в съответния закон или акт на МС изрично е
посочено, че съответното възнаграждение се дължи и на служителите на МВР, а в
ЗДСл. /КТ/ такова отбелязване липсва. Счита, че предвид гореизложеното, на ищеца не се дължи обезщетение за нощен
труд.
По отношение на предявения от ищеца иск за изплащане
на обезщетение за положен труд на официални празници, съобразно разпоредбата иа
чл. 67, ал.3, т.4 от ЗДСл, във вр. с чл. 202, ал.5 от ЗМВР, във вр. с чл. 211
от ЗМВР, счита, че исковата претенция в тази си част е неоснователна и
недоказана. По отношение предявения от ищцата иск с правно основание чл. 204,
ал.З от ЗМВР /отм./ за паричната равностойност на полагащите се безплатна храна
и ободряващи напитки при работа на смени и специфични условия и рискове за
живота и здравето за периода 20.10.2011г.-01.07.2014г., ведно със законната
сума, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането
счита, че същият е изцяло неоснователен и недоказан. Счита, че в конкретния в случай
законодателят е предвидил в чл. 204 от ЗМВР на служителите да се дължи
безплатна храна, получавана срещу ваучери и тонизиращи напитки. Счита обаче, че
за периода от 20.10.2011г. до 01.10.2012г. на ищцата не се дължат ваучери за
храна, тъй като в този период е действала заповед рег.№ 1з-1259/22.08.2006г. за
определяне на размера, условията и реда за осигуряване на безплатна храна и
тонизиращи напитки за служителите на МВР, извършващи дейности, свързани с
вредни за здравето последици. Твърди, че тази заповед е издадена въз основа на
чл. 204 от ЗМВР, като служителите които имат право на безплатна храна са
изчерпателно посочени в чл. 1 от същата и сред тях не фигурират служители
работещи на сменен режим, каквато е ищцата. Твърди, че точка 1 от същата
заповед е обявена за нищожна с неподлежащо на обжалване Решение № 1397 от 30.01.2013
г., постановено по адм. дело №12636/2012 г. на ВАС, поради издаване на същата
от материално некомпетентен орган и извън рамките на вменените му по закон
правомощия. Излага съображения че съгласно действащото българско
законодателство обаче, обявяването на административен акт за нищожен има
действие за в бъдеще. Счита, че въвеждането на правото на служителите работещи
на 12 и 24 часови смени да получават ваучери е станало от 01.10.2012г. с
влизането в сила на Наредба рег. № 1з-1681/21.08.2012г.г която ищцата цитира в
исковата си молба. Т.е, видно от изложеното в исковата молба, ищцата претендира
за полагаща й се левова равностойност на ваучери за безплатна храна за период
от 20.10.2011г. до 01. 10.2012г., който е предходен на издадения подзаконов нормативен
акт на 21.08.2012г. и влязъл в сила считано от 01.10.2012г. Т.е в тази част
счита, че иска е неоснователен, поради липса на правно основание за предявената
претенция. Счита, че на основание чл. 204, ал.7 / нова- ДВ, бр.44 от 2012г., в
сила от 01.07.2012г. от ЗМВР /отм. / ваучери за храна на държавни служители на
МВР се изплащат на основание влезли в
сила актове на министъра на вътрешните работи. Твърди, че ищцата попада
в кръга лица на които се дължат ваучери за безплатна храна с влизане в сила на
Наредба рег. № 1з-1681/21.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, влязла в
сила на 1.10.2012г и съобразно предвидената ал.2 на § 1 от наредбата /Нова- ДВ,
бр.81 от 2013г./ ОДМВР-Плевен добросъвестно и своевременно е изпълнявала
задължението си спрямо ищцата, изплащайки й левовата равностойност на ваучери
за безплатна храна, възлизаща на общ размер до 01.07.2014г. на 709.20лв. Счита,
че твърдението на ищеца, за неполучени от нея в процесния период ободряващи
напитки е изцяло неоснователно, тъй като същата ежемесечно е получавала
полагащите й се тонизиращи напитки, срещу подпис в изготвени за целта протоколи.
Моли да бъде взето предвид, че с влезлите в сила на 01.01.2011г. в ЗМВР
/действащ към процесния период/ изменения, е отменен § 1а, който е препращал
към ЗДСл. и в конкретния случай следва
да се спазват разпоредбите па ЗМВР. Предвид изложеното по-горе, моли да да бъде
отхвърлена исковата претенция. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се
установява от Удостоверение от 11.11.2014г., че С.Ц.К. от 10.03.2008г. е
назначена на длъжност „младши полицейски инспектор“ в група Охранителна полиция
при РПУ- Долни Дъбникк, а от 01.11.2011г. е назначена на длъжност „младши
оперативен дежурен“ в ОДЧ към РУП-Д.Дъбник.
Не е спорно между страните и се
установява от Протоколи за отчитане на положен труд при работа на
смени/л.52-57/, че С.К. е полагала труд при 12-часови дежурства.
Видно от платежни бележки/л.58-90/, на ищцата С.К.
са начислявани суми за периода от м.10.2011г. до м.10.2013 за храна, които в
част от месеците са по 60 лв., а в друга част по 120 лв. Считано от м.11.2013г.
са начислявани освен суми за храна и други суми – ваучери до м.06.2014г.
Видно от Протоколи за получаване на тонизиращи
напитки от мл.оперативни дежурни в ОДЧ в РУП-Д.Дъбник, полагащи нощен труд, за
периода от м.02.2013г., м.03.2013г., м.02.2014, м.03.2014, 04.2014г.,
05.2014г., 06.2014г., както и за м.април, юли, август, септември, октомври,
ноември и декември 2013г.,С.К. е получила тонизиращи напитки за посочените
месеци.
Установява се от приетата по делото съдебно-
икономическа експертиза, която съдът кредитира като компетентна, обоснована и
обективна, че ищцата е положила нощен труд
размер на 1704 часа за периода от 20.10.2011г. до 01.07.2014г.,
дължимото доплащане за който е в размер на 426 лв., а лихвата за забава върху
изчислените суми за всяко тримесечие от първо число на тримесечието, следващо
начислението е в размер на 70,05 лв. Размерът на дължимата сума, за положен от
ищцата труд в празнични дни, за 180,50 часа, е в размер на 1025,24 лв. за
периода от 20.10.2011г. до 01.07.2014г., а лихвата за забава върху изчислените
суми за всяко тримесечие от първо число на тримесечието, следващо начислението
до подаване на ИМ е в размер на 214,70 лв. Размера на сумата за ваучери за
храна за периода от 20.10.2011г. до 01.10.2012г. е в размер на 572,40 лв., а
лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие от първо число на
тримесечието, следващо начислението до подаване на ИМ е в размер на 140,36 лв.
Видно от заключението, на ищцата по делото за периода от м.10.2011г. до
м.06.2014г. включително са изплащани в брой суми за храна на ищцата по делото в
размер на 60 лв. месечно за част от периода, а в останалата част/след
м.01.2013г./ - по 120 лв. на месец. За времето от 01.10.2012г. до м.06.2014г.,
на ищцата освен горепосочената сума за храна, е изплатена и общата сума от
988,20 лв. за безплатна храна- ваучери, на основание Наредба №
1681/21.08.2012г., за това, че ищцата работи на 12 и 24 часови смени. Ищцата, през процесния
период е работила по графици на 12 часови смени, както и някой 8 часови
дежурства.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание правно основание чл.67,
ал.7, т.1 от ЗДС във вр.с чл.20 от НЗСДА с цена на иска 426,00лв.- допълнително възнаграждение за
нощен труд.
Не се спори между страните, а и видно от приложеното
удостоверение с дата 11. 11. 2014 год. на л. 18 от делото, че ищцата С.С.Ц.К. е
назначена за държавен служител 10.03.2008г. е назначена на длъжност „младши
полицейски инспектор“ в група Охранителна полиция при РПУ- Долни Дъбник, а от
01.11.2011г. е назначена на длъжност „младши оперативен дежурен“ в ОДЧ към
РУП-Д.Дъбник. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 2 от ЗМВР /отм./
областните дирекции са част от структурата на МВР. В чл. 169 от ЗМВР /отм./ е предвидено, че в
дирекциите работят лица на трудово и служебно правоотношение, а в чл. 170 е
посочено, че държавните служители в МВР съобразно изпълняваните функции и
притежаваната квалификация изпълняват държавна служба в МВР в една от следните
категории: категория А- висш ръководен персонал; категория Б- ръководен
персонал, категория В- експертен персонал с ръководни функции и експертен
персонал с контролни функции; категория Г- експертен персонал; категория Д-
изпълнителски персонал с контролни функции; категория Е- изпълнителски
персонал. Доколкото ищецата се явява лице по служебно правоотношение с
категория Е за нея важат правилата на ЗМВР и Закона за държавния служител. Допълнителните
възнаграждения на държавния служител /извън основното по чл. 199/ са посочени
в чл. 202 ал. 1 от ЗМВР /отм./. Цитираният текст предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за: т. 1- изпълнение на
специфични служебни задължения, т. 2- резултати в служебна дейност, т. 3-
извънреден труд, т. 4- научна степен и т. 5- специфични условия на труд. В ал.
5 на чл. 202 е предвидено, че извън допълнителните възнагражденията по ал. 1 на
държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерския съвет. Оттук следва изводът, че
законодателят не е изброил лимитативно случаите, при които на държавните
служители се дължи допълнително възнаграждение. При липса на законодателна уредба
в специалния ЗМВР и правилника за приложението му, регламентиращи отношенията
по повод полаган от служителите в МВР нощен труд /каквато например се съдържа в
ЗИНЗС и правилника му за приложение, в който с разпоредбата на чл. 302 ал. 1
изрично е посочено, че служителите от надзорно- охранителния състав не
получават компенсация за нощен труд/, съдът намира, че приложение следва да
намери общият закон уреждащ статута на държавните служители, а именно: Законът
за държавния служител. Последният в разпоредбата на чл. 67 ал. 3 т. 4 /в
редакцията ДВ, бр. 43/ 29. 04. 2008 год./ и в разпоредбата на чл. 67 ал. 7 т. 1
/в редакцията ДВ, бр. 38 от 2012 год., в сила от 01. 07. 2012 год./ предвижда
допълнително възнаграждение за работа през нощта в размер и при условия,
определени от МС. На тази основа е приета Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, в чл. 20 от която е посочено, че за всеки отработен
нощен час или за част от него между 22. 00 часа и 06. 00 часа се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0, 25 лв. В тази връзка съдът не споделя
доводите на процесуалния представител на ответната дирекция, че липсата на
изрична разпоредба в отменения ЗМВР изключвала възможността служителите на МВР
да претендират заплащането на възнаграждение за нощен труд. Точно обратното, приетите
подзаконови нормативни актове във връзка с новоприетия ЗМВР /в сила от 01. 07.
2014 год./ потвърждават извода, че е налице законова празнина в уреждането със
специален закон на отношенията по повод полаган от служители на МВР труд през
нощта, по време на официални празници и при други извънредни обстоятелства.
Следователно до приемането на специалните норми, уреждащи тези отношения,
следва да намери приложение общият закон- този за държавния служител. Подобно
тълкуване съответства и на разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА, който предвижда
за неуредените случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни
случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съобразявайки гореизложеното, съдът
приема, че на ищцата С.К. се дължи възнаграждение за нощен труд за процесния период. Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза, положеният от ищцата нощен труд възлиза на 1704
часа, които умножени по минималната ставка от 0, 25 лв., обуславят размер на
възнаграждението 426 лв. В този смисъл предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 67 ал. 7 т. 1 от ЗДС се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен в предявения си размер след допуснатото изменение от 426 лв.
По искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Доплащането за нощен труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или
тримесечно при сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало да заплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване на заключението на вещото лице
съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за нощен труд от 426,00 лв. за периода от 01.01.2012 год. до 20.10.2014
год. възлиза общо на сумата от 70,05 лв. Предвид изложеното искът се явява
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в предявения си
размер след изменението.
По искът с правно основание чл.67, ал.7, т.3 от ЗДС вр.с чл.202, ал.3 вр. чл.211 от ЗМВР/отм./ с цена на иска 1025.24лв.-допълнително възнаграждение за работа на
официални празници.
Основание
за претендирането на такова възнаграждение са разпоредбите на чл. 67 ал. 3 т. 2 /отм./ от ЗДС и чл. 67 ал. 7 т. 3 от ЗДС,
които намират приложение и в конкретния случай. По отношение основателността на
иска за заплащането на такова възнаграждение следва да се имат предвид
изложените по- горе мотиви досежно претенцията за заплащане на нощен труд.
Отново може да се обобщи, че липсата на изрична разпоредба, регламентираща
заплащане на труда на държавните служители в МВР, положен по време на официални
празници, не може да обоснове извода за неприложимост на общия закон- ЗДС.
Съгласно заключението на вещото лице паричната равностойност на часовете
положен от ищеца труд на официални празници- общо 180,50 часа- възлиза на
сумата от 1025,24 лв. В този размер ищцовата претенция следва да бъде уважена.
По искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Възнаграждението
за заплащане на увеличено възнаграждение, за положен труд на официални празници
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В
този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за положен труд на официални празници от 1025,24
лв. за периода от 01.01.2012 год. до 20.10.2014 год. възлиза общо на сумата от 214,70
лв. Предвид изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен в предявения си размер след изменението.
По искът с правно основание чл.204, ал.3 от ЗМВР/отм./ с цена на иска
572,40лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 204 ал. 1 от ЗМВР /отм./ на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата й равностойност, а съгласно чл. 204 ал. 3 от ЗМВР на
служителите, които работят при специфични условия и рискове за живота и
здравето, се осигурява безплатна храна, а на служителите, работещи на смени, се
осигуряват ободряващи напитки. Действалата през
процесния период подзаконова уредба се намира в заповед рег. № Із- 1259/ 22.
08. 2006 год. за определяне на размера, условията и реда за осигуряване на
безплатна храна и тонизиращи напитки за служителите на МВР, извършващи
дейности, свързани с вредни за здравето последици. Видно е, обаче, че с влязло
в сила решение № 10854/30. 07. 2012 год. по адм. д. № 2832/ 2012 год. на ВАС на
РБ, V отделение, е обявена за нищожна т. 1 от посочената по- горе заповед, в
която министърът на вътрешните работи е посочил дейностите, свързани с рискови
за здравето последици, за които се осигурява безплатна храна. Последваща
регламентация на процесните отношения е предвидена едва през 2012 год. във вече
отменената Наредба № Iз- 1681 от 21. 08.
2012 год., в сила от 01. 10. 2012 год., за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при специфични
условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за служителите
на МВР, които работят на смени. Следователно за процесния период единственият
валиден подзаконов нормативен акт, който е бил в сила в частта за определяне на работа, извършвана
при специфични условия и рискове за живота и здравето/съгласно действалата за
периода норма на чл.204, ал.3 ЗМВР/отм.// е била уредбата на чл.2 от цитираната
Наредба № 11/ 21. 12. 2005 год. за определяне на условията и реда за
осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, издадена във връзка с КТ.
Независимо, че тази наредба е издадена от министъра на труда и социалната
политика и министъра на здравеопазването на основание чл. 285 ал. 2 КТ, същата
следва да се приложи в настоящия случай, за да не се допусне липсата на правна
регламентация за упражняване на права, предвидени в ЗМВР, чието съществуване
без уредба е безпредметно и в противоречие с целите на закона. В тази връзка, за
да бъде определено, дали ищцата попада в кръга от лица, на които се дължи
безплатна храна на основание чл.204, ал.3 ЗМВР/отм./, следва да бъде взет под
внимание чл.2 от Наредба 11, както и Указание № ПК25-3/31.08.2006г. за прилагането на наредба № 11 за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея/Обн.
ДВ, бр.1 от 2006г./ Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба 11 са определени работите
със специфичен характер на труда, а в чл.2, ал.2 от наредбата са посочени
работите със специфична организация на труда. Безспорно по делото е установено
обстоятелството, че ищцата С.Ц.К. работи на 12- часов работен ден при сумарно
изчисляване на работното време, което съставлява работа при специфична
организация на труда. По делото не се установи ищцата да е извършвала работа
със специфичен характер на труда по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба 11.
Съгласно горепосочените Указания за прилагане на Наредба 11, безплатна храна
получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда, като тези условия трябва да действат
кумулативно. Предвид изложеното и доколкото по делото остана недоказано
полагането на работа от ищцата със специфичен характер, а само на такава със
специфична организация на труда, съдът намира, че ищцата не е лице, отговарящо
на условията за получаване на безплатна храна на основание чл.204, ал.3 ЗМВР/отм./. Освен гореизложеното и съгласно заключението на вещото лице през
периода м. октомври 2011 год.- м. октомври 2012 год. в платежните ведомости на
ответната дирекция на ищцата С.К. са начислявани и съответно получени суми за
храна в размер на 60 лв. или 120 лв. месечно. Съгласно Указания № ПК 25- 3 от
31. 08. 2006 год. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и
реда за осигуряване на безплатна храна и/ или добавки към нея при изпълнение на
задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да
предоставя както храна, така и пари, купони /талони/ за храна и ваучери за
хранене. В тази връзка следва да бъде посочено, че дори да бъде прието, че ищцата съставлява лице,
което има право да получава безплатна храна, съгласно чл. 9 от Наредба № 11 в
случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/ или добавки
към нея на друго основание, получават храна само на едно от основанията. При
това положение и доколкото е безспорно установено, че за периода м. октомври
2011 год.- м. октомври 2012 год. ищцата е получавала суми за храна, като
работодателят е заплащал левовата равностойност на храната /при това в размер
по- висок от претендираните и изчислени от вещото лице/, като в настоящия
случай е ирелевантно обстоятелството на какво основание е получавал сумите, то
на основание цитирания чл. 9 от Наредба № 11 не й се дължи друга сума за
безплатна храна. С оглед на това предявеният иск се явява неоснователен и
следва да се отхвърли изцяло.
По искът с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът е
акцесорен по отношение на иск за заплащане на безплатна храна и с оглед
неговата неоснователност, неоснователен се явява и искът за забава, поради
което следва да бъде отхвърлен в предявения си размер.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 389,91 лв.
съразмерно с уважената част на исковите претенции.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 8, вр.ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника деловодни разноски за юрисконсулско
възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 116,84 лв.
съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 200,00 лв./4 иска по 50 лв./,
По тези
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл вр.чл.20 на НЗСДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –
Плевен, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА С.Ц.К., ЕГН**********,***, сумата от 426,00 лева, представляваща
възнаграждение за положен нощен труд за периода 20.10.2011 г. – 01.07.2014 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на молбата/20.10.2014г./ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Ц.К.,
ЕГН**********,***, сумата от 70,05 лева, представляваща лихва за забавено
изплащане на възнаграждението за положен нощен труд в размер на 426,00 лв., за
периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА на
основание чл.67, ал.3, т.4 от ЗДСл вр.чл.202, ал.5 вр.чл.211 от ЗМВР ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Ц.К., ЕГН**********,***, сумата от 1025,24
лева, представляващи стойността на положен труд по време на официални празници
за периода 20.10.2011 г. – 01.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86 от ЗЗД ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Ц.К., ЕГН**********,***,
сумата от 214,70 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на
възнаграждението за положен труд по време на официални празници в размер на
1025,24 лв., за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за
което се дължи, до подаване на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от С.Ц.К., ЕГН**********,***, против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, иск с правно основание чл.204, ал.3 от ЗМВР/отм./ за заплащане на сумата от 572,40 лева, представляващи стойността на
полагаща се безплатна храна и ободряващи напитки за периода 20.10.2011 г. – 01.07.2014
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от С.Ц.К., ЕГН**********,***, против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от ***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 140,36 лева, представляваща лихва за забавено изплащане
на равностойността на полагащите се безплатна храна и ободряващи напитки.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Ц.К.,
ЕГН**********,***, сумата от 389,91 лева деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 ГПК С.Ц.К.,
ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ***, сумата от 116,84 лева деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ПлРС държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 200,00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: