РЕШЕНИЕ
№ 1414
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501670 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 1147 от 04.04.2022г. на Пловдивския районен съд,
-ри
ХХІІгр. състав, постановено по гр. дело №15313 по описа за 2021г., с което се
отхвърля предявения от П. Г. З., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Е. Г. С., ЕГН
********** и Б. Й.С., ЕГН ********** и двамата с адрес: *** иск да бъде развален
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в Нотариален акт № 86, том 3 рег. № ***, дело № ***/2011 г. на нотариус
Т.Д., рег. № ***на НК, в частта, в която Г.П.З. /починал на *** г./ е прехвърлил на Е. Г.
С., която към датата на сделката е в брак с Б. Й.С., 1/6 ид.ч. от УПИ VII, застроен и
незастроен, целият с площ от 266 кв.м., находящ се в кв. 4, образуван за Поземлен имот
№ 502.520 по действащия Регулационен план на гр. Раковски, с административен
адрес: ***, ведно с 1/6 ид.ч. от построените в УПИ сгради: № 02- двуетажна масивна
жилищна сграда, застроена върху площ от 86 кв.м., № 4 – масивен навес, застроен
върху площ от 47 кв.м. и № 6 – масивен гараж, застроен върху площ от 20 кв.м., при
съседи № 502.9651 – улица на Община Раковски, № 502.518 – поземлен имот на Общ.
Раковски, № 502.519 – поземлен имот и др., УПИ VII- 520.
Жалбоподателят П. Г. З., ЕГН **********, чрез адв. Л. моли съда да отмени
решението по съображения подробно изложени в жалбата и постанови друго, с което
1
да развали договора до размера на наследствената квота на ищеца.
Въззиваемите Е. Г. С., която към датата на сделката е в брак с Б. Й. С. считат
обжалваното решение за правилно и молят съда да го потвърди. Претендират разноски.
Въззиваемата М.З. не взема становище.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Страните не спорят, че Г. и И. З. са прехвърлили (продали) на Е. С., която към
този момент е била в брак с Б. С., а това се установява и от представения договор за
продажба, да който е съставен нотариален акт № 17140 от 21.07.2011г., поправен с
нотариален акт № 927/20.01.2012г., като с определение от 22.12.21г. постановено по
реда на чл. 146, ал.1, т.4 от ГПК е прието за ненуждаещо от доказване, че към момента
на сделката Е. и Б. С.и са имали сключен граждански брак.
В исковата молба се твърди, че по отношение на прехвърлителя Г.З. е налице
пълно неизпълнение от страна на преобретателите, тъй като той се е оплаквал, че
дъщеря му не го гледа, нито издържа и в същото време иска пари от него и съпругата
му И..
За установяване на релевантните по делото обстоятелства са разпитани трима
свидетели, от чийто показания се установява следното: Свидетелят Г.З., който е син на
въззивника, в показанията си сочи, че не знае леля му (Е. С.) да е издържала и гледала
дядо му. Той счита, че обратното е вярно – че дядо му е издържал леля му, защото е
виждал, как дядо му и баба му са давали пари на леля му. Баба му е готвела за дядо му.
Не е виждал леля му да чисти дома на родителите на баща му, а баба му е поела
разноските по погребението на дядо му.
По делото е разпитана и свидетелката Д., която живее на около 50 – 60 м. от
къщата на Г. и И. и с Г. се познава от дете и установява, че през последните повече от
десет години за Г. и И.З. се е грижела изключително дъщеря им Е., заедно със съпруга
си, като им е купувала продукти, готвела им е, осигурявала им е медицински грижи. От
Г. е чувала, че е много доволен от Е. и Б.. Посочената свидетелка установява още и
това, че Е. и Б. са предприели ремонт на къщата, който се е изразявал в подмяна на
дограмата и саниране на сградата.
Показания по делото е дала и И.З. – майка на жалбоподателя и на възизваемата и
тъща на втория въззиваем, както и съпруга на починалия на 26.11.2020г. прехвърлител
Г.З.. Тази свидетелка споделя, че дъщеря им и зет им са им помагали във всичко –
лекарства, пазаруване, ремонт на къщата, грижи за двора, осигуряване на карти за
почивка на море и всякакъв вид помощ. А за сина си П. З. казва, че е бил в чужбина и
изобщо не се явявал и не е разговарял с тях.
При така събраните доказателства съдът намира, че приемателя (купувач) е
изпълнявал задълженията си по договора за издръжка и гледане, заедно със своя
2
съпруг, което се установява от показанията на свидетелите Д. и З., като последната има
и най – непосредствени впечатления относно грижите полагани спрямо съпруга ú
понеже са живели заедно. Показанията на свидетеля П. З. остават изолирани от тези на
другите двама свидетели, а и неговите възприятия са за отделни моменти от
отношенията между страните.
Ето защо, искът за разваляне на договора от 21.07.2011г. поради неизпълнението
му от страна на възизваемите страни е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил иска районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
Въззиваемите страни претендират разноски, но доказателства за това няма
представени затова разноски не се присъждат.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1147 от 04.04.2022г. на Пловдивския районен съд,
-ри
ХХІІгр. състав, постановено по гр. дело №15313 по описа за 2021г.
Решението може да бъде обжалвано в тридесет дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния касационния съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3