Р
Е Ш Е Н И Е
№
261092 / 22.10.2021г.
гр.
Перник, 22.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01541 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от В.Ф.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника й адв. Н.Ц. - САК срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, с който се иска да бъде признато по отношение на ищеца, че не
дължи на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 10.01.2012г. на ПРС,
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 2687
от 19.05.2010г., издадена по ч. гр. д. № 3399/2010г. на ПРС, а именно: 1339,60
лева – главница, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се сочи, че в края
на 2020г. ищцата научила от работодателя си, че върху трудовото й възнаграждение
е наложен запор по изпълнително дело № 1096/2020г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. №
753. При справка при ЧСИ, ищцата установила, че се касае за вземане на
ответника „Топлофикация – Перник” АД, дължимо по изпълнителен лист, издаден на
10.01.2012г. от ПРС, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 2687 от 19.05.2010г., издадена по ч. гр. д. № 3399 по описа за 2010г. на ПРС,
във връзка с която е постановено Решение № 514 по гр. д. № 7136/2010г. на ПРС.
Уточнява се, че с процесния изпълнителен лист ищцата е осъдена да заплати на
ответното дружество сумата от 1575,24 лева, представляващо главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. и сумата
от 782,86 – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003г. до 10.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 19.05.2010г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
140,74 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ищцата сочи още, че е установила,
че въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист е било заведено предходно
изпълнително дело при ЧСИ А. В., с рег. № 813, което се е водило под №
927/2012г. и което е било прекратено по реда на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, с
отбелязване, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е
извършено на 13.06.2012г. Поради това, ищцата твърди, че процесните вземания са
погасени с изтичане на предвидената в закона погасителна давност.
В предоставения от разпоредбата на
чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез процесуалния си представител - юрк.
Е. М. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като допустим,
но неоснователен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и сумите не следва да се считат погасени по давност. Сочи се,
че по процесното изпълнително дело са извършвани своевременно изпълнителни
действия, които са прекъсвали многократно настъпването на погасителната
давност. Уточнява, че преди образуването на посоченото от ищеца изпълнително
дело, за удовлетворяване на вземанията по процесния изпълнителен лист е било
образувано предходно изпълнително дело, а именно: изп. дело № 927/2012г. по
описа на ЧСИ С. Б.. На следващо място намира, че в настоящия случай е приложима
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – общ давностен срок – с изтичането на пет години.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не
се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства, че по ч. гр. д. № 03399/2010г. по описа на ПРС е била издадена
Заповед № 2687/19.05.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
за следните суми: сумата от 1575,24
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003г. до 30.04.2009г. включително и сумата от 782,86 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003г.
до 10.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 1575,24 лева, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на
парично задължение – 19.05.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски по делото в размер на 140,74 лева юрисконсултско възнаграждение.
От
самия изпълнителен лист се установява, че същия е издаден въз основа на влязло
в сила Решение № 514 по гр. д. № 7136/2010г. по описа на Районен
съд – гр. Перник.
От приетото по делото заверено копие на
изпълнително дело № 927/2012г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, рег. № 813, с
район на действие ПОС, се установява, че същото е образувано въз основа на
молба от 12.04.2012г., подадена от „Топлофикация – Перник” АД, въз основа на
процесния изпълнителен лист. Установява се, че в молбата си взискателят е
посочил конкретни изпълнителни способи за изпълнение, а именно: налагането на
запор и възбрана. По изпълнителното дело същото са извършени множество действия
по проучване на имущественото състояние на длъжника, а на 13.06.2012г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника. В
резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, по
изпълнителното дело са постъпвали регулярно суми, служещи за удовлетворяване на
вземането по изпълнителния лист, последната от която е от 09.11.2015г.
На
16.04.2020г. съдебния изпълнител е прекратил производството по делото на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.
На
07.08.2020г. въз основа на молба от „Топлофикация – Перник” АД и въз основа на
процесния изпълнителен лист, пред ЧСИ С.Б., с рег. № 753 е било образувано
изпълнително дело № 1096/2020г. по описа на ЧСИ С.Б.. С молбата, взискателят е
направил искане за налагане на запор върху секвестируемия доход на длъжника, в
случай, че се установи такъв.
На
02.09.2020г. по изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. След тази дата, изпълнителни действия, годни да
прекъснат течението на давността, не са извършени.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Ищецът е
предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а
именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ 1096/2020г. на ЧСИ С.Б., с рег. № 753, с район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо,
тъй като не е събрано цялото вземане на взискателя за главница, лихви и
разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
Относно
основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Настоящия случай е именно такъв - вземанията,
обективирани в процесния изпълнителен лист, са били присъдени с влязло в сила
съдебно решение, а именно: Решение № 514, постановено по гр. дело № 7136/2010г.
по описа на ПРС.
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че съдебното решение е влязло в сила най-късно на 10.01.2010г. (предвид липсата на доказателства в тази
насока, съдът приема, че е влязло в сила най-късно на датата, на която е
издаден процесния изпълнителен лист), т. е. от тази дата е започнала да тече новата 5-годишна давност.
С
молбата за образуване на изпълнително дело от 12.04.2012г. течението на
давността отново е било прекъснато, доколкото в молбата взискателя е посочил и
конкретен изпълнителен способ (запор на вземанията на длъжника) и което е действие,
водещо до прекъсване течението на давността.
Извършените
впоследствие по изпълнителното дело справки за имущественото състояние на
длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват
действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от
динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ
(съобразно ТР 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). Изпратената до длъжника
покана за доброволно изпълнение също не представляват изпълнително действие и
не прекъсват предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.
С
налагането на наложения по изпълнителното дело запор на трудовото
възнаграждение на 13.06.2012г., течението на давността отново е било прекъснато. Доколкото по
делото са постъпвали регулярно суми за погасяване на вземаненето (предвид
наложения запор), с период по-малък от 2 години, съдът намира, че делото следва
да се счита за прекратено ex lege - съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, считано от 10.11.2017г., т.е. с
изтичането на 2 години от датата на последната платена от длъжника вноска. И
това е така, тъй като законодателят е предвидил неблагоприятни последици за
всискателя при наличие на бездействие от негова страна, изразяваща се в липса
на предприемане на действия, насочени за
принудително удовлетворяване на вземанията. Когато, обаче, е наложен определен
изпълнителен способ, за периода от време, през който наложеното изпълнително
действие дава своя положителен резултат, взискателят е освободен от
задължението да иска предприемането на нови изпълнителни способи. И това е
така, тъй като регулярното постъпване на суми са действия, изграждащи
съответния способ (в случая - запор) и с тях се осъществява принудата в
изпълнителния процес (длъжникът търпи ограничение в правната си сфера).
Депозираната
на 07.08.2020г. от страна на
взискателя писмена молба, въз основа на която е образувано изпълнително дело №
1096/2020г. по описа на ЧСИ С.Б., също е
годна да прекъсне течението на давността, доколкото със същата е поискано
извършването на конкретен изпълнителен способ – налагането на запор върху банковите
сметки, разкрити на името на длъжника.
Налагането
на запор на 02.09.2020г. също е действие, годно да прекъсне течението на
давността.
Съгласно
разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по ТД № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на
съдебния изпълнител по възлгане от взискателя. Без значение е и дали предприемането
на тези действия е довело до положителен резултат или не.
В
настоящия случай, от датата на последната получена вноска по изпълнително дело
№ 927/2012г. по описа на ЧСИ А.В.– 09.11.2015г. до датата на депозиране на
молбата за образуване на изпълнително дело № 1096/2020г. по описа на ЧСИ С.Б.,
не са изминали 5 години, което сочи, че вземанията по процесния изпълнителен
лист не са погасени по давност към датата на предявяване на исковата молба,
нито към настоящия момент.
С оглед гореизложеното, съдът намира,
че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен, поради което и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има само ответника. Същия е доказал
такива в размер на 124,00 лева, които и следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от В.Ф.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че не дължи на ответника сумата от 1575,24
лева, представляващо главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003г. до 30.04.2009г. и сумата от 782,86 – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.11.2003г. до 10.05.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 19.05.2010г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 140,74 лева за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 10.01.2012г.,
издаден по ч. гр. д. № 03399/2010г. по описа на ПРС (и въз основа на Решение №
514 по гр. д. № 7136/2010г. по описа на ПРС), поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА В.Ф.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сумата от 124,00 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: