Р Е Ш
Е Н И Е
№1010/14.12.2020г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, І състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар Тодорка
Стойнова като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм. дело №
1094 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на ЗДвП и е образувано по жалба на К.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез
адв.К. против Заповед за прилагане на ПАМ №20-03155-000134 от 28.08.2020г.
издадена на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР
Пазарджик, РУ Пещера. Иска се изменение на процесната
заповед, като размера на наложеното наказание бъде намален до размера на
наказанието определен с Присъда №19/18.09.2020г. постановена по НОХД № 158/20г.
по описа на РС Пещера.
Ответната страна в писмено становище
моли съда да потвърди заповедта , тъй като счита че същата е правилна и
законосъобразна.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –Началник РУ-Пещера към ОДМВР Пазарджик. Волеизявлението за
налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването
на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г./ за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС – да
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи;.
Нарушението на водача се установява с
акт за административно нарушение серия АА839271:27.08.2020г., съставен от
компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Относно
фактическата обстановка не се спори.
По делото е представена и влязла в
сила присъда на РС Пещера, с която
жалбоподателя е признат за виновен за това , че на 27.08.2020г. в гр.Пещера,
обл.Пазарджик, ул.“Михаил Такев“е управлявал МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген голф“с рег.№ РА7736КВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2.
на хиляда, а именно 1.63 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта – протокол
№508/31.08.2020г. на СХЛ при МБАЛ – Пловдив АД- престъпление по чл.343б,ал.1 НК.Видно е, че лицето е признато за виновно именно за деянието за което е била
издадена и процесната заповед. Изрично в Присъда № 19 / 18.09.2020г. посатновена
от РС Пещерае посочено, че на основание чл.59,ал.4 НК, следва да се приспадне
времето през което лицето е било лишено по административен ред от упражняването
на това право, считано от 27.08.2020г.
Присъдата е влязла в законна сила на
06.10.2020г., от този момент на сетне Заповед за прилагане на ПАМ
№20-03155-000134 от 28.08.2020г. издадена на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП
на Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера няма действие – заповедта е със
срок до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца.
От
приетите поделото доказателства се установява, че отговорността е решена с
влязлата в сила присъда постановена по НОХД № 158/20г. по описа на РС Пещера –
именно на 06.10.2020г. от този момент на сетне се търпи наказанието наложено с
присъдата на РС Пещера и процесната заповед преустановява действието си.
Приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да
осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази
мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1,б.Б от ЗДвП /ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ може да се наложи принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач, който управлява моторно превозно средство …както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Такъв е
конкретният случай – управление на МПС от водача М. , след употреба на алкохол.
С оглед на тези обстоятелства,
административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва
да се приеме за законосъобразен.
Събраните доказателства по административната преписка,
съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия
процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са
безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични,
съответстват си и не са опровергани.
Въз основа на изложеното за преценката
на събраните доказателства и относимите
правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално
основание за прилагане на ПАМ по чл. 171
т. 1,б.“б“ от ЗДвП – до решаване на отговорността но за не повече от 18 месеца.
При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на
обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е
мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно -
производствените правила и изискванията на материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на
на К.И.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв.К. против
Заповед за прилагане на ПАМ №20-03155-000134 от 28.08.2020г. издадена на
основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП на Началник РУ към ОДМВР Пазарджик, РУ
Пещера
РЕШЕНИЕТО
Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/