РЕШЕНИЕ
Гр. София,...............
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Папазян
ЧЛЕНОВЕ: Атанас Н.Атанасов
Мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Татяна Асенова, и с участието на прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Папазян внохд № 5474/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на глава 21 НПК.
С присъда на СРС, НО, 17 състав, постановена на 13.02.2017 г. по нохд № 16824/2012 г. подс.С. Неджет И. е признат за невиновен в това, че на 04.04.2012 г. около 16.00 ч. в гр.София, на ул.“Чавдар Мутафов“ срещу Зоологическата градина е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон Нокиа модел Е52, на стойност 270 лв. от владението на А.И.Т., с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила – ударил два шамара в областта на лицето и му взел телефона от джоба, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него от представител на СРП с твърдения за ограничаване правата на държавното обвинение, поради липсата на мотиви към постановената оправдателна присъда, като се отправя искане да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Според прокурора от СРП, от мотивите към присъдата не става ясно каква хронология на събитията е установил районният съд и как същите се отразяват върху квалификацията на деянието. Твърди, че невъзможността СРП да узнае какви конкретни факти СРС е приел за установени, на практика лишава обвинителната власт от правомощието да изложи свои конкретни насрещни аргументи срещу съдебните доводи или части от тях.
В производството пред въззивния съд, представителят на СГП не поддържа протеста, като намира, че не са налице основанията, заложени в него за ограничаване съществено правата на държавното обвинение да разгърне обвинителната си теза в разглеждания случай. Счита, че макар и мотивите на първата инстанция да са лаконични, те не са до такава степен негодни, че да не охранят правата на подсъдимото лице, които в пълна степен са били гарантирани с постановения оправдателен диспозитив. Отправя искане за потвърждаване на присъдата, тъй като е установено, че не се касае за насилствено придобиване на телефона.
Защитникът на подс.И. – адв.С.З. моли да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, като счита, че въпреки кратките мотиви, те са точни и ясни и правилно описват ситуацията, въз основа на която закономерно подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.198 ал.1 НК.
Подс.С.И. редовно призован, не се явява пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като се съобрази с доводите в протеста, както и тези, изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ доказателствените материали, събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда в съответствие с чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е положил усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. След преценка на доказателствените материали, събрани и обсъдени от първоинстанционния съд, въззивният съд прие следната фактическа обстановка:
Подс.И. и св.А.Т.към месец април 2012 г. били добри познати. Св.А.Т.поискал от подсъдимия назаем сумата от 50 лв. с уговорката да ги върне до 4-5 дни. На 04.04.2012 г. двамата се срещнали, като с тях бил и брата на св.Т.– св.Е.Т.. Тъй като св.А.Т.не успял да събере паричната сума, която дължал на подсъдимия, предложил на последния да му даде мобилния си телефон, докато събере парите. Подсъдимият се съгласил, като с.А.Т.предал на подс.И. мобилен телефон Нокиа модел Е52. След това подс.И. продал телефона на св.Павлов за сумата от 50 лв., който от своя страна го подарил на св.П..
След като дал телефона си на подсъдимия, св.А.Т.бил запитан от баща си – св.И.Т.къде е новия му мобилен телефон. Изпитвайки страх от баща си, св.А.Т.му казал, че телефонът му е насилствено отнет от подсъдимия. Това дало повод св.И.Т.да сезира полицейските органи, вследствие на което било образувано настоящото наказателно производство срещу подсъдимия. На 21.04.2012 г. било извършено разпознаване, при което св.А.Т.посочил подс.И. като лицето, което му е взело телефона.
Мобилният телефон бил оценен за сумата от 270 лв.
Св.П. с протокол за доброволно предаване предала инкриминираната вещ, която впоследствие била върната на св.И.Т..
Св.А.Т.е психично здрав, не страда от психическо заболяване, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и да дава достоверни показания, като е могъл правилно да възприема, осмисля и възпроизвежда събитията и фактите от действителността, включително и тези, които имат значение за делото.
Св.Е.Т.е психично здрав, като въпреки възрастовото непълнолетие, е налице способност да разбира и да се ориентира правилно във фактическата обстановка, както и да възпроизвежда достоверно минали събития и факти.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелитеИ.Т., А.Т., Е.Т., П.П., Г.Х., Я. П., заключенията от съдебнооценителна и съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, протокол за разпознаване, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост.
Първата инстанция е събрала и проверила всички възможни доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Макар и приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка да се отличава с повече детайлност, досежно релевантните факти, подлежащи на доказване в процеса, не се наблюдават отклонение с фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд.
В своя доказателствен анализ, първоинстанционният съд е изложил убедителни доводи относно кредитираните от него доказателства. Правилна е преценката на проверявания съд да се довери на изложените в хода на съдебно следствие показания на свидетелите И.Т., А.Т.и Е.Т., от които по безпротиворечив и категоричен начин се установява, че св.А.Т.е дал своя мобилен телефон на подсъдимия, поради факта, че му е дължал пари. Показанията на обсъжданите свидетели са еднопосочни относно обстоятелството, че св.А.Т.е излъгал баща си, че подсъдимият насилствено му е отнел телефона, тъй като е искал да оправдае пред св.И.Т.своето поведение, свързано с взимане на пари назаем и предаване на новия си телефон на подсъдимия, като залог за дължимата сума. Св.И.Т.е категоричен, че известно време след образуване на наказателното производство, св.А.Т.е признал за своето поведение, което е било подкрепено и от заявеното от неговия брат Е.Т., присъствал на инкриминираното събитие.
Правилно от първостепенния съд са кредитирани експертните заключения, като професионално и обосновано изготвени.
При така установената фактическа обстановка първата инстанция е направила законосъобразен извод, че подс.С.И. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.198 ал.1 НК.
По делото по неоспорим начин бе установено, че св.А.Т.доброволно е дал своя мобилен телефон на подсъдимия, като залог за дължимата парична сума. Категорично е установено, че под страх от конфликт с баща си, св.А.Т.е излъгал св.И.Т., че телефона му е насилствено отнет от подсъдимия. В този смисъл по делото не съществуват доказателства, че подсъдимият е извършил престъпление, поради което закономерно е бил оправдан по повдигнатото му обвинение.
Във връзка с доводите, изложени в допълнението към протеста, следва да се отбележи следното:
Макар фактическата обстановка, описания от проверявания съд да е лаконична, не остава никакво съмнение относно приетите от съда за установени факти, а именно, че св.А.Т.дал своя мобилен телефон на подсъдимия като залог за дължимата сума от 50 лв. Така установените от първоинстанционния съд факти съответстват на извършения в мотивите доказателствен и правен анализ. Ето защо, независимо, че мотивите към присъдата са кратки, те съответстват на минимално изискуемия стандарт, отличават се с последователност и яснота относно начина на формиране волята на първостепения съд. В този смисъл доводите, изложени в допълнението към протеста за липса на мотиви към постановената присъда, са неоснователни.
Предвид изложеното, постановената присъда на СРС следва да бъде изцяло потвърдена, като въззивният съд не намери основания за нейната отмяна или изменение.
Ето защо и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.02.2017 г. на СРС, НО, 17 състав, постановена по нохд № 16824/2012 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.