№ 494
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600846 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда на СРС, НО, 111-ти с-в от 21.06.2021г. постановена по НОХД №
3708/2016г. подсъдимите С.П., Б.И., И.И., Т.А. и К.М. са признати за виновни в извършване
на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1, т.3, пр.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а
по отношение на К. и във връзка с чл.28, ал.1 от НК. На подсъдимите са наложени наказания
„лишаване от свобода както следва: спрямо подс. П. – „лишаване от свобода“ за срок от 2
години, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години; спрямо подс. К. – „лишаване
от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален строг режим; спрямо подс. А. –
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, изпълнението на което е отложено за
срок от 4 години; спрямо подс. М. – „лишаване от свобода“ за срок от 2 години,
изпълнението на което е отложено за срок от 4 години и спрямо подс. И. – „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което е отложено за срок от 4 години. С
присъдата е уважен и предявеният граждански иск за имуществени вреди в размер на
14 409лв. ведно със законната лихва спрямо гражданския ищец Я., и в размер на
44 529.06лв.спрямо ощетеното юридическо лице „П.“ ЕООД, ЕИК ****. На основание
чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимите
лица.
Срещу постановената присъда са постъпили жалби и допълнения към тях от
четиримата подсъдими и техните защитници, като на основание чл.320, ал.6 от НПК подс.
И. чрез неговия защитник се е присъединил към вече подадените от останалите подсъдими
жалби. В жалбите и допълненията към тях се излагат пространни доводи за неправилност на
постановения съдебен акт, като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова
1
оправдателна присъда. Акцентира се върху тенденциозен прочит на доказателствената
съвкупност от страна на СРС и необоснованост на присъдата.
Срещу присъдата на СРС е постъпила и въззивна жалба от частния обвинител и
граждански ищец Я., с която се оспорва справедливостта на наложените наказания, като се
прави искане за тяхното увеличаване и отмяна приложението на чл.55 и чл.66 от НК.
В хода на съдебните прения повереникът на частния обвинител и граждански ищец
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Солидаризира се с мотивите на
първоинстанционния съд освен в частта относно наложените наказания, като счита, че
същите не отговаря на целите, визирани в чл.36 от НК. Излага доводи в подкрепа на
искането си за неприлагане разпоредбите на чл.55 и чл.66 от НК, като в заключение моли
съдът да измени присъдата само в частта й досежно наказанията, като потвърди уважените
гражданки искове в пълния им размер.
Защитата на подс. К. моли съдът да уважи подадената въззивна жалба и да се
произнесе със съдебен акт в една от трите алтернативи, застъпени от защитата.
Защитата на подс.А. моли съдът да оправдае подзащитния му поради недоказаност на
обвинението.Алтернативно пледира за намаляване на определеното наказание или връщане
на делото за ново разлеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Защитата на подс. П. се придържа към депозираната жалба и намира присъдата на
СРС за неправилна и незаконосъобразна, с оглед на което моли въззивният съд да я отмени
и признае подзащитния му за невиновен. Твърди, че липсва безспорна доказаност подс. П.
да е извършил вмененото му престъпление, като намира присъдата за постановена
единствено на четени по реда на чл.281, ал.4 от НПК показания. В заключение моли съдът
да оправдае подс. П., алтернативно – да намали наложеното наказание, вкл. изпитателния
срок към него.
Защитата на подс. М. поддържа въззивната жалба по застъпените в нея подробни
съображения. Счита, че извън показанията на свидетелите Манчев и Игнатов липсват други
доказателства, уличаващи нейната подзащитна в извършването на престъплението, за което
е осъдена. Моли съдът да постанови оправдателна присъда, алтернативно – да намали
размера на определеното наказание.
Защитникът на подс.И. заявява, че изцяло споделя съображенията, изложени във
въззивните жалби и допълненията към тях. Намира постановената присъда за неправилна,
като моли съдът да постанови оправдателна присъда спрямо подзащитния му или да намали
размера на наложеното му наказание.
Представителят на СГП намира подадените жалби за неоснователни и счита ,че като
такива следва да бъдат отхвърлени.
В правото си на последна дума и четиримата явили се подсъдими – А., К., П. и М.
молят да бъдат оправдани.
Въззивния съд, след като провери правилността на атакуваната присъда, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Подсъдимият СТ. ЯНК. П., с ЕГН **********, е роден на 30.01.1978г. в гр.София,
живущ в гр.София, ул.”Перник” № 142, българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, неосъждан,.
Подсъдимият Б. ИГН. КР. е роден на 28.08.1982г. в гр.Ловеч, живущ в
гр.София, ул. „Алдомировска”№117,българин, български гражданин, неженен, без
образование, безработен,осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Т. ТР. АНГ. е роден на 24.04.1978г. в гр.Дупница, живущ в гр.София,
ул.”Позитано” №117, българин, български гражданин, неженен, без образование,
2
безработен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата К. С. М. е родена на 22Л0.1968г. в с.Ружинци, обл.Видин, живуща в
гр.София, ж.к.” Овча купел”, бл.3, вх.” Б”, ап.53, българка, с българско гражданство,
омъжена, с основно образование, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият ИВ. Б. ИВ. е роден на 05.03.1987г. в гр.Белоградчик, обл.Видин, живущ
в гр.София, ж.к.” Овча купел”, бл.13, вх.” Б”, ап.53, българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
В периода от началото на месец ноември 2012г. до 18.11.2012г. подсъдимите С.П.,
К.М. и синът й - подс. И. живеели в постройки, представляващи бунгала, разположени на
територията на имот, находящ се в гр.София, ж.к.” Красна поляна”, ул.” Добротич”№ 1,
стопанисван от св.Таджер в качеството му на едноличен собственик на капитала на „
ЕВРОТУР- Т” ЕООД. Дружество имало изградени в имота две едноетажни постройки. До
имота на ул. „Добротич” №1 се достигало по метален мост, под който течала река
„Владайска“, а имотът бил ограден с масивна ограда от бетон и метал. След моста, на входа
на имота, била поставена метална порта и бариера. На около пет метра източно от входа на
имота и в ляво от моста се намигала едноетажна постройка. Югозападното помещение в
същата постройка било обособено като склад и се ползвало под наем от св.А.Я. в качеството
му на едноличен собственик на капитала на „П.”ЕООД. В дясно от входната врата на това
помещение се намирали три броя еднокрили прозорци от алуминиева дограма.На около
тридесет метра източно от входа на базата на „ ЕВРОТУР- Т” ЕООД на ул.”Добротич”№1
имало изградена едноетажна масивна постройка, в която се помещавал офисът на
дружеството. В лявата част на тази постройка било обособено складово помещение, което
ползвал под наем св. Я. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „П.”
ЕООД. Това складово помещение се затваряло с двукрила метална врата и било снабдено в
задната си част с прозорец от алуминиева дограма, който отвън бил обезопасен с ролетна
щора, а отвътре - с метална решетка. В двете складови помещения св.Я. съхранявал вещи,
негова лична собственост, както следва: 9 бр. метални входни врати 100/205, всяка на
стойност 360.00 / триста и шестдесет/ лева, на обща стойност 2880.00/ две хиляди
осемстотин и осемдесет/ лева, вита стълба, метална конструкция с дървени стъпала на
стойност 2600.00 / две хиляди и шестстотин/ лева, 4 броя климатици „ДАКС”, модел „ AS-
Н12А4/ HSFR”, всеки на стойност 540.00 / петстотин и четиридесет/ лева, на обща стойност
2160.00 / две хиляди сто и шестдесет/ лева, миниуредба “Сони” с метален корпус, на
стойност 60.00 / шестдесет/ лева, комплект тонколони “Онкио”, модел НТ- S990IHX, на
стойност 100.00 / сто / лева, перфоратор “Метабо”, на стойност 120.00 / сто и двадесет / лева,
флекс “Елтос”- среден размер, на стойност 90.00 / деветдесет / лева, флекс “Елтос”- голям,
на стойност 120.00 / сто и двадесет / лева, електрически винтоверт “Бош”, на стойност
205.00 / двеста и пет/ лева, 30 кв. м теракотни плочки с фризове, марка “Мараци”, на
стойност 2 249.88 / две хиляди двеста четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки
/ лева, 15 кв. м дъбово трислойно дюшеме с дебелина 16 см, с цена за 1 кв. м. 60 / шестдесет/
лева, на обща стойност 900.00 /деветстотин / лева, 20 броя крушки “Осрам” за прожектори, с
цена за 1 брой 4.60 / четири и шестдесет / лева, общо 92.00 / деветдесет и два/ лева, 10 броя
пури за халогенни лампи, с цена за 1 брой 10.00 / десет/ лева, общо 100.00 / сто / лева,
полилей, тип японски с 3 броя висящи части, на стойност 50.00 / петдесет/ лева, 10 броя
халогенни прожектори, е цена за един брой 10.00 / десет/ лева, общо 100.00 /сто/ лева, холна
маса череша със стъкло е размери 0.6/0.6 на стойност 56.00 / петдесет и шест / лева, холна
маса череша със стъкло с размери 1.2/0.6, на стойност 72.00 / седемдесет и два / лева; 50 броя
дървени закачалки, на стойност 1.80 / един лев и осемдесет стотинки / лева, общо 90.00 /
деветдесет / лева; принтер HP 920, на стойност 80.00 / осемдесет / лева; принтер HP 610, на
стойност 60.00 / шестдесет/ лева, входна врата от ПВЦ с цвят златен дъб с размери 2.05/0.8
м, на стойност 550.00 / петстотин и петдесет/ лева, шмиргел с два камъка, на стойност 280.00
/ двеста и осемдесет / лева, 50 м удължител- кабел, на стойност 60.00/ шестдесет / лева,
3
горивен филтър за автомобил, на стойност 22.00 /двадесет и два / лева, маслен филтър за
автомобил, на стойност 15.00 /петнадесет / лева, въздушен филтър за автомобил,
на стойност 20.00 / двадесет / лева, филтър за климатик на автомобил, на стойност
25.00 / двадесет и пет / лева и 5 броя комутатори за осветителни кръгове, с цена за 1 брой
45.00 / четиридесет и пет / лева, общо 225.0 /двеста, двадесет и пет/ лева, музикална уредба
“Сони” с 2 тонколони, на стойност 60.00 / шестдесет/ лева, алуминиева двукрила врата, на
стойност 470лв. / четиристотин и седемдесет/ лева; 12 кг. алуминиеви первази, с цена за 1 кг
5.40 / пет лева и четиридесет стотинки / лева, общо 64.80 / шестдесет и четири лева и
осемдесет стотинки / лева, кутия за инструменти, на стойност 12.00 / дванадесет/ лева, чук,
на стойност 2.50 / два лева и петдесет стотинки / лева, клещи, на стойност 2.10 / два лева и
десет стотинки / лева, нивелир 1.5 м, марка “Сола”, на стойност 16.00 / шестнадесет / лева,
шублер, на стойност 45.00 / четиридесет и пет/ лева, пистолет за двукомпонетно лепило,
марка “Фишер”, на стойност 63.00 / шестдесет и три/ лева и 6 броя химически анкери FIS-
VS Fishe, с цена за 1 брой 52.00 / петдесет и два / лева, общо 312.0/ триста и дванадесет /
лева.
В двете складови помещения св. А.Я. съхранявал и вещи собственост на
„ПРОДЕТАИЛ“ ЕООД, а именно: 50 броя комплекта дръжки за стъклени врати от инокс, с
цена за 1 брой 60.00 / шестдесет / лева, общо 3000.00 / три хиляди/ лева; 448 броя метални
вертикални колони за парапет с височина 850 мм заедно с анкер гайки, с цена за 1 брой;
36лв. / тридесет и шест/ лева, общо 16 128.00 / шестнадесет хиляди сто двадесет и осем/
лева; 10 броя горни автомати за метална врата, с цена за 1 брой 45.00 / четиридесет и пет /
лева, общо 450.00 / четиридесет и пет / лева; джакузи с размери 1.7х0.7х0.6м, на стойност
850.00 / осемстотин и петдесет/ лева, 740 броя свързващи и завършващи части за кръгли
тръби Ф12 от инокс, с цена за 1 брой 0.40 / четиридесет стотинки / лева, на обща стойност
296.00 / двеста деветдесет и шест / лева, 210 броя свързващи и завършващи части за
правоъгълни тръби от инокс, с цена за 1 брой 0.80 / осемдесет стотинки/ лева, на обща
стойност 168.00 / сто шестдесет и осем / лева, 100 броя свързващи и завършващи части за
елипсовидни тръби от инокс, с цена за 1 брой 4.16 / четири лева и шестнадесет стотинки /
лева, общо 416.00 / четиристотин и шестнадесет/ лева, 25 броя свързващи и завършващи
части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 4.16 / четири лева и шестнадесет стотинки /
лева, общо 104.00 / сто и четири / лева, 45 броя свързващи и завършващи части за парапети
от инокс, с цена за 1 брой 10лв. / десет / лева, общо 450.00 / четиристотин и петдесет/ лева;
35 броя свързващи и завършващи части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 4.80 / четири
лева и осемдесет стотинки / лева, общо 168.00 / сто шестдесет и осем / лева, 10 броя
свързващи и завършващи части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 11.20 / единадесет
лева и двадесет стотинки /лева, общо 112лв. / сто и дванадесет / лева, 10 броя свързващи и
завършващи части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 3.85 / три лева и осемдесет и пет
стотинки / лева, общо 38.50 / тридесет и осем лева и петдесет стотинки / лева, 10 броя
свързващи и завършващи части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 12.50 / дванадесет
лева и петдесет стотинки / лева, общо 125.00 / сто двадесет и пет / лева; 10 броя свързващи и
завършващи части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 8.80 / осем лева и осемдесет
стотинки / лева, общо 88.00 / осемдесет и осем / лева; 10 броя свързващи и завършващи
части за парапети от инокс, с цена за 1 брой 4.10/ четири лева и десет стотинки /лева, общо
41.00 / четиридесет и един / лева и тръборез Ras Cu- Inox 6-64, на стойност 146.40 / сто
четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки / лева, 84 м ръкохватки / кръгли тръби/ Ф50
и Ф60 от инокс, е цена за 1 м 10.80 / десет лева и осемдесет стотинки / лева, общо 907.20лв./
деветстотин и седем лева и двадесет стотинки / лева, 400 м елипсовидни тръби за
ръкохватки от инокс, с цена за 1 м 9.00 / девет / лева, общо 3 600.00 / три хиляди и
шестстотин / лева; 48 броя подови автомати за отваряне на стъклени врати, марка OLIS, с
цена за 1 брой 180.00 / сто и осемдесет/) лева, общо 8 640.00 / осем хиляди шестстотин и
четиридесет/ лева, 48 броя горни панти за стъклени врати, марка OLIS, с цена за един брой
4
10.00 / десет/ лева, общо 480.00 / четиристотин к осемдесет / лева; 48 броя долни панти за
стъклени врати OLIS, с цена за един брой 10.00 / десет / лева, общо 480.00 / четиристотин и
осемдесет/ лева; 48 броя гами за горна панта за стъклени врати, марка OLIS, с цена за 1 брой
25.00 / двадесет и пет / лева, общо 1 200.00 / хиляда и двеста / лева, 48 броя заключващи
брави за стъклени врати, марка OLIS, е цена за 1 брой 25.00 / двадесет и пет / лева, общо 1
200.00 / хиляда и двеста / лева, 20 броя панти за стъклени интериорни врати, е цена за един
брой 15.00 / петнадесет / лева, общо 300.00 / триста/ лева, 10 броя иноксови двустранни
брави за стъклени врати, е цена за 1 брой 54.00 / петдесет и четири/ лева, общо 540.00 /
петстотин и четиридесет/ лева, 40 м дървени ръкохватки за парапет, е цена за 1 м 25.00 /
двадесет и пет/ лева, общо 1000.00 / хиляда/ лева, 190 броя алуминиеви крака за мебели с
размери 4x4x10 см, е цена за 1 брой 4.00 / четири/ лева, общо 760.00 / седемстотин и
шестдесет / лева; 960 м кръгли тръби от инокс Ф12, е цена за 1 м 1.58 / един лев петдесет и
осем стотинки / лева, общо 1516.80 / хиляда петстотин и шестнадесет лева и осемдесет
стотинки/ лева и 354 м правоъгълни тръби от инокс е размери 25/13 мм, е цена за 1 м 3.74 /
три лева и седемдесет и четири стотинки /лева, общо 1323.96лв. / хиляда триста двадесет и
три лева и деветдесет и шест стотинки/ лева.
В периода от началото на месец ноември 2012г. до 18.11.2012 г. подсъдимите К. и А.
поддържали приятелски отношения е подсъдимия П. и често му гостували в бунгалото,
което обитавал на ул.”Добротич” №1. По повод на тези си гостувания те се запознали и е
подсъдимите И. и М.. По това време подсъдимият А. ползвал товарен автомобил „ Рено” е
рег.№ С 1525 ХМ, собственост на ЕТ ’’ЖОРО 78- ГЕОРГИ ГАГОВ” и се придвижвал е него
до имота на „ЕВРОТУР- Т” ЕООД на ул.”Добротич”№1. Подсъдимите П., М. и И. знаели, че
св. Я. съхранява множество движими вещи в ползваните от него под наем две складови
помещения на територията на базата на „ ЕВРОТУР- Т” ЕООД и решили да проникнат в
складовете и да ги отнемат. На неустановена дата за времето от началото на месец ноември
2012г. до 18.11.2012г. те заедно е подсъдимите К. и А. успели да строшат болтовете за
заключване на металната ролетна щора, монтирана от външната страна на прозореца от
алуминиева дограма на складовото помещение, ползвано от св.Я. и обособено в лявата част
на едноетажната постройка, ползвана за офис от „ ЕВРОТУР- Т” ЕООД, счупили стъклото
на отваряемата част на същия прозорец и разбили монтираната от вътрешната му страна
метална решетка, а също и да разбият в областта на пантите първия еднокрил прозорец от
алуминиева дограма, находящ се в дясно от входната врата на склада, ползван от св.Я. и
обособен в югозападната част на другата едноетажна постройка в базата, разположена на
около пет метра източно от входа на имота на ул.” Добротич”№1 и в ляво от моста, след
което проникнали във вътрешността на двете складови помещения. От двете складови
помещения подсъдимите изнесли описаните и индивидуализирани по-горе вещи
собственост на св. А.Я. и „ПРОДЕТАИЛ“ ЕООД и с товарния автомобил „Рено” е рег.№ С
1525 ХМ, ползван от подсъдимия А., превозили до пунктове за вторични суровини,
находящи се на ул.” Костенец”№12, на ул.” Несебър”№22 и в кв.” Горубляне” в гр.София,
където ги продали като метални отпадъци. Един от климатиците, марка „ДАКС”, модел „
AS- Н12А4/ HSFR”, подсъдимият И. продал на св.Христо Калканджиев за сумата от 500.00
лева. Друг от отнетите климатици, марка „ ДАКС”, модел „ AS- Н12А4/ HSFR”, заедно с
джакузито, тридесетте квадратни метра теракотни плочки с фризове, марка “Мараци” и
четири броя от металните входни врати подсъдимите И., М. и П. продали за сумата от 200.00
лева на св.Фидан Игнатов. Шестдесет стойки за парапети от инокс, тридесет и девет броя
иноксови образни тръби с размери 11.5/11.5 сантиметра и диаметър 5,5 сантиметра и
петдесет и осем броя метални изделия, черни на цвят подсъдимата М. продала за сумата от
400 лева на св. Марин Манчев.
На 18.11.2012 г. сутринта св.Таджер, пристигайки в имота на „ЕВРОТУР- Т” ЕООД
на ул.” Добротич”№1, установил че са разбити складовите помещения, ползвани от св. Я..
Последният сигнализирал за случилото се органите на полицията. На 23.11.2012г. съвместно
5
е органите на 03 РУ- СДВР открил част от отнетите от складовете вещи в пункта за
вторични суровини на ул.” Костенец” №12 в населеното място, експлоатиран от „МЕДБУЛ”
ЕООД. От служителите на дружеството узнал, че лицата, които са ги продали през месец
ноември 2012г. били подсъдимите П., К., М. и И..
Контролираният съд е извел релевантната фактическа обстановка въз основа на
доказателствата, които е събрал по време на съдебното следствие по общия ред, както и въз
основа на приобщените свидетелски показания, дадени при предходното разглеждане на
делото от друг съдебен състав, както и такива, депозирани в хода на досъдебното
производство. Налице са известни несъответствия между депозираните пред контролирания
съд и приобщените показания, които са били обсъдени и съпоставени помежду си, както и с
останалите доказателствени източници.
След самостоятелен анализ на доказателствените материали по делото, въззивният
съдебен състав се солидаризира с фактическите изводи на районния съд относно
доказаността на инкриминираното деяние и на неговото авторство в лицето на петимата
подсъдими. Според въззивния съд, противно на доводите на защитниците, по делото са
събрани достатъчно доказателства, които в своята съвкупност, еднопосочност и логична
последователност водят до несъмнения и категоричен извод, че подсъдимите П., К., И., М. и
А. са автори на инкриминираното деяние, за което са им повдигнати обвинения. Когато и
доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани
/в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/.
Ето защо и настоящият съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбите и
допълненията към тях.
Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл.
305, ал. 3 НПК и е направил анализ на доказателствените източници, които са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед на което не може да бъде споделено
възражението на защитниците, че осъдителната присъда спрямо техните подзащитни е
постановена на основата на предположения. Обстоятелството, че различните свидетели по
делото споменават имената на част от подсъдимите, а не на всички накуп, както и факта, че
върху предадената приемо-предавателна разписка положеният подпис не изхожда от подс.
И. по никакъв начин не компрометира крайния извод на съда по фактите и правото, тъй
като в процесния случай е налице съвкупност от други гласни и писмени доказателства,
посредством които се установява механизмът на проникване в складовите помещения на св.
Я. и противоправното отнемане на намиращите с тях движими вещи, както и ролята на
отделните подсъдими, действали в условията на съизвършителство.
Не се констатира да е налице и соченото в жалбата процесуално нарушение,
изразяващо се в игнориране на определени доказателства и превратно тълкуване на други.
Фактическите констатации за инкриминираното деяние, залегнали в първоинстанционната
присъда, се основават на цялостна оценка на събраните в процеса противоречиви
доказателства, релевантни към предмета на доказване..Първият съд в мотивите към
присъдата е изградил фактическите си изводи на основата на комплексен доказателствен
подход чрез съпоставка и сравнителен анализ на доказателствените източници и тяхното
съдържание. За установяване на правно значимите факти са използвани гласни
доказателства от разпити на свидетели пред съда, приобщени по реда на чл. 281 от НПК от
досъдебното производство или пред друг съдебен състав, като приобщаването на гласните
доказателства е при различни законови хипотези от състава на разпоредбата на чл. 281 от
НПК, както и писмени доказателства, подписани от част от подсъдимите (приемо-
6
разплащателните разписки), приобщени по съответния процесуален ред и проверени с
помощта на специални знания за тяхното авторство, въз основа на данните от протоколите за
оглед на местопроизшествие и албумите към тях, както и заключенията на изготвените по
делото експертизи.
Несъстоятелни са и оплакванията, че в нарушение на процесуалните си задължения
контролираният съд, е възприел почти изцяло и дословно фактическата обстановка, описана
в обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактическите рамки на обвинението се
поставят именно от обвинителния акт и когато по изискуемия от НПК безспорен и
категоричен начин бъдат установени времето, мястото и механизма на извършване на
деянието и съпричастността на подсъдимите към него, и след като изводите на съда за тези
правно значими обстоятелства съвпадат с описаното от прокурора, то е логично
фактическата обстановка, възприета в мотивите към присъдата да не се отличава съществено
от тази в обвинителния акт. След като доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност в съответствие с изискванията на НПК и са изложени съображения кои от тях и
защо заслужават доверие (какъвто е и настоящият казус), е неоснователно от страна да
защитата да се поддържа, че отсъства собствена аналитична дейност на съда и е налице
механично пренасяне на фактическата обстановка от обвинителния акт в съдебния акт.
Акуратно в началото на своя доказателствен анализ СРС е обърнал внимание на
показанията на св. Ани Димитрова и като е съобразил заключението на изготвената спрямо
същата СППЕ, установяваща умствена изостаналост, е изключил показанията й от
доказателствена съвкупност по делото.
На следващо място въззивният съд се съгласява с извода на районния съд, че
показанията на свидетелите РА.а и Атанасова са информационно неотносими към предмета
на доказване по делото, с оглед на което не ги е обсъждал подробно. Същият извод е
валиден и по отношение на показанията на св. Христова в по-голямата им част. От
заявеното от св. Христова и имащо значение за правилното решаване на делото, е
споделената информация, че същата е възприела шум („чувах тропот до нас от бунгалото“) и
след това е уведомила св. Таджер. За наличието на силен шум свидетелства и св. И.а, чиито
показания съдържат информация и за възприетите от нея замесени лица, а именно – подс. П.
и А., както и други, които не помни. В показанията на И.а се съдържа информация освен за
проникването в складовете на св. Я., но и за последвалия превоз на част от откраднатите
вещи, тъй като свидетелката е придружила подс. П. до пункта за вторичните суровини,
където е било предадено количество желязо. Показанията й са от значение и досежно факта,
че прозорците на складовете на пострадалия са били счупени именно по време на
инкриминираното деяние, а не по-рано („беше счупен прозорец, както и щора“). Макар и
лично да не е възприела лицето, което е повалило преградата, свидетелката е чула ясния
шум от чупенето на прозорци, което й твърдение е в унисон със заявеното от св. Димитров,
че прозорците са счупени именно тогава. При анализа на показанията на св. И.а въззивния
съд съобрази и заинтересоваността на свидетелката във връзка с положението на подс. И.,
тъй като към инкриминирания период двамата са били в интимни отношения.. Свидетелката
споделя и факта, че подс. И. също в бил повикан да съдейства за превозването и товаренето
на чувалите с железа, но единствено тя се е отзовала и то поради отправени заплахи. Тези й
твърдения са житейски обясними, целящи да оневинят подс. И. в извършеното от него
противозаконно отнемане на чужди вещи в съучастие с останалите подсъдими.
Правилно районният съд се е доверил на изнесената от св. Я. информация, като е
приел същата за достоверна и кореспондираща с останалата доказателствена маса. От
заявеното от него се установяват както видът и естеството на отнетите от наетите от него
складови помещения, така и последващото намиране на част от вещите в различни борси за
вторични отпадъци. Кореспондираща с показанията на св. Таджер е изнесената от Я.
информация, че използваните от него складове, са собственост на св. Таджер и са отдадени
7
под наем на св. Я..
Решението на СРС да даде вяра на показанията на свидетелите Димитрови от
досъдебната фаза на процеса не е произволно, а е следствие от съпоставка с
доказателствените източници и тяхната житейска правдивост и логичност. Не без значение е
и обстоятелството,че разпитите на свидетелите в досъдебната фаза са в значително по-
близък период от време след инкриминираното деяние. В показанията на свидетелите К.
Димитрова и В. Димитров се съдържа еднопосочна информация досежно лицата, които са
възприели (подсъдимите П., А. и К.), действията им по проникване в складовите
помещения, последващото изнасяне на вещи (тръби) и натоварването им в близко
намиращо се превозно средство. На следващо място показанията на двамата свидетели са
тъждествени и досежно тяхното лично участие по охраняване на инкриминирания обект,
докато подсъдимите отнемат намиращи се в него вещи, както и последвалото получаване на
парична облага в размер на 20лв., макар и да отричат тези си твърдения при разпита им
пред съда. Тази им процесуална позиция е обяснима с оглед факта, че компрометира
свидетелите и е логично същите да отричат каквото и да е лично участие и престъпна
активност. Освен това контролираната инстанция е проверила достоверността на
показанията на заявеното от свидетелите К. Димитрова и В. Димитров, съпоставяйки както
вътрешната им логичност в различните фази на процеса, така и корелацията им с други
доказателствени източници. Свидетелската годност на В. Димитров е изследвана не само
чрез анализ на показанията му, приобщени по реда на чл. 281 от НПК, но и със средствата
на психологопсихиатрична експертиза, изслушана и приета от съда. В заключението си
експертите са направили извод, че освидетелстваният Димитров притежава базисна
свидетелска годност, като мисленето му е развито на много ниско абстрактно ниво, но
притежава способност за съобразяване и оценка на събития от обичаен житейски порядък,
същевременно липсват данни за структурни и съдържателни мисловни разстройства, които
да видоизменят способността му за адекватно възприемане на обективната действителност.
При разпита им в съдебното заседание вещите лица са заявили, по време на разпита пред
разследващите полицаи св. Димитров се е намирал с по - стабилно емоционално състояние и
в по-защитена среда, като в съдебна зала е изпитвал притеснения и смущения от
присъствието на подсъдимите. Съобразявайки експертното становище, посочващо, че
ниското интелектуално ниво, особеностите на характера на В. Димитров и
предразположението му към смущение в ситуации с повишени изисквания обясняват
поведението му пред съда, правилно районният съд се е доверил на депозираните в хода на
досъдебното производство показания.
Неоснователно е твърдението на защитата , че показанията на тези свидетели са "копи
пейст", поради което и не следва да бъдат кредитирани с доверие. Действително, същите са
сходни по съдържание, но това добре се обяснява с обстоятелството, че са депозирани от
лица, възприели идентични факти и обстоятелства, както и че техните показания са
депозирани кратко време след възприемане на релевантните по делото факти и
обстоятелства - на 05 и съответно 06 декември 2012г., като двамата свидетели са живеели
заедно и съответно – споделената от тях факти са възприета едновременно от тях.
Не без значение е обстоятелството, че изнесените от свидетелите Димитрови факти
съответстват на тези, възприети от св. Златарева – чуването на шум и тропане от чупене на
предмети и движение на хора от съседните бунгала, появата на подс. А. късно вечер, който е
търсел подс. П., наличието на разбити прозорци на следващата сутрин. След надлежна
съпоставка на информационното съдържание на свидетелските показания на Димитрови,
районният съд е отчел и подкрепата им с тези на свидетелите Манчев, Игнатов и Е. Птухин
досежно превоза на част от отнетите вещи до пункта за вторични отпадъци и тяхното
изкупване, както и досежно лицата, които са замесени.
Въззивният съд, на свой ред, при самостоятелен анализ на доказателствената маса,
8
намира показанията на свидетелите Птухин за взаимодопълващи се и обективно
пресъздаващи възприетите от свидетелите събития. Така и двамата са единодушни, че
познават част от подсъдимите, както и че са били ангажирани да им съдействат с
превозването на различни вещи през различни периоди от време. Категорично установено е,
че превозното средство „Фиат Докато“ е собственост на св. В. Птухин, като е бил
използвано както от него, така и от сина му – св. Е. Птухин. От значение в процесия случай
са изнесените от св. Е. Птухин обстоятелства, свързани с осъществен превоз на няколко
броя чували с железа („метални профили“) през месец ноември 2012г. от инкриминираното
място до пункт за вторични суровини. Възприетото от свидетеля относно естеството на
превозваните вещи, както и лицето, което го е ангажирало с въпросния превоз, а именно –
подс. П. намират доказателствена опора както в приемо-предавателните разписки, така и
назначената графическа експертиза.
Тук е мястото въззивният съд да обърне внимание на възражението на защитата, че
единствените доказателства, обуславящи виновността на подс. М., са именно показанията на
свидетелите Манчев и Игнатов, които се явяват заинтересовани от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав намира фактът на извършван превоз, съответно - закупуване на
вещи от страна на свидетелите по молба на подсъдимата М., за недостатъчен да обуслови
извод за тяхната заинтересованост или евентуална съпричастност към инкриминираното
деяние. Свидетелят Манчев добросъвестно споделя за познанството си с подсъдимата,
осъществяван превоз на багаж, вкл. неговото количество и съдържание – чували с парапети,
откарването му до пункт за вторични суровини и присъствието както на подс. М. и сина й –
подс. И., така и на друго лице от мъжки пол. След приобщаване на показанията му от
досъдебната фаза на процеса, се установява, че „другото момче“ всъщност е подс. П., който
заедно с подс. И. е натоварвал микробуса на свидетеля Манчев с чували с железа, които
впоследствие са били продавани за вторични суровини. Това твърдение на Манчев
съответства и на писмените доказателства по делото – приемо-разплащателните разписки,
както и на изготвената графическа експертиза. За достоверно отражение на реално стеклите
се събития въззивния съд кредитира и изнесената от св. Манчев информация, че е закупил
някои от вещите, доколкото кореспондира с изготвения протокол за доброволно предаване.
На следващо място показанията на св.Игнатов са важни, доколкото от тях се
установява както постигнатата с подс. П. уговорка да закупи от него джакузи, кашони с
плочки , метални врати и климатик на рентабилна цена, така и лицата, в чието присъствие
се е случила продажбата и разтоварването на вещите – подсъдимите П., М., И., както и
други лица - „Надя“ и „шофьорът на микробуса“. Настоящият съдебен състав не намира
причина да се съмнява в добросъвестността на разпитаните свидетелите Манчев, Игнатов и
Птухин, тъй като в показанията им не се наблюдава тенденциозност или желание за
уличаване на някое от подсъдимите лица, а единствено – споделяне на известната им
информация.
Правилно, контролираният съд се е доверил на показанията на свидетелите Пейчев и
Трифонов, макар и от същите да не се изясняват факти и обстоятелства, пряко относими към
предмета на доказване по делото. От заявеното от тях се установяват детайли, спомагащи за
изясняване на цялостната фактическа обстановка, а именно - процедурата по изкупване на
вторични суровини, вкл. изготвяна документация и снемането на лични данни на лицата,
предаващи вещите.
На следващо място, настоящият съдебен състав приема заключенията на изготвените
по делото експертизи като обективни, пълни и добросъвестно депозирани, изготвени от
компетентни лица. Правилно районният съд при обосноваване на фактическите си и правни
изводи е използвал приетите експертни становища. Обстоятелството, че върху изследваната
от графическата експертиза покупко-разплащателни разписки от 12.11.2012г. положеният
подпис не изхожда от подс. К., не е достатъчно да обуслови извод за неговата невиновност.
9
Въззивният съд съобрази и показанията на служителите на пунктовете за вторични суровини
(св. Пейчев), от които се установява, че когато се предава метал от повече лица, се взимат
данните само на едно от тях. Дори съдът да приеме, че подс. К. не е продал метали на
12.11.2012г., това не изключва престъпното участие на подсъдимия по отнемането на
вещите от складовите помещения на св. Я. заедно с останалите подсъдими – последващото
разпореждане с откраднатите вещи е ирелевантно за съда обстоятелство. От значение е,
категорично доказаното престъпно отнемане на чужди движими вещи и установяването на
нова фактическа власт върху тях.
В обобщение на гореизложеното, настоящият съдебен състав прие, че освен преки
доказателства, по делото е налице и верига от косвени такива, водеща до несъмнения извод,
че петимата подсъдими са извършители на деянието, за което са привлечени към
наказателна отговорност. В наказателния процес косвените доказателства - уликите, могат
да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда, когато
направеният въз основа на тях извод е единствено възможният и всяка улика е свързана с
основния факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали, съставлява
заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направят изводи относно
основния факт, за да се разкрие обективната истина досежно обстоятелствата, при които е
извършено престъплението. Съгласно трайната съдебна практика при използване на косвени
доказателства е допустимо постановяване на осъдителна присъда само когато: между всички
улики и останалите обективни доказателства съществува хармонично единство и
същевременно направеният извод е единствено възможен.
Правилно контролираният съд е заключил, че събраните на двете фази на процеса
гласни доказателствени средства, писмени доказателства и заключенията на приетите
експертизи очертават една логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговия механизъм,
предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на петимата
подсъдими.
При така събраните доказателства и с оглед изложената фактическа обстановка СРС е
достигнал до обосновани правни изводи, а именно, че подсъдимите П., К., А., И. и М. са
осъществили квалифицирания състав на кражбата по чл. чл.195, ал.2, вр. ал.1, т.3, пр.1, т.4,
пр.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК, като за подсъдимия К. е налице и
квалифициращият признак „повторност“ по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от
НК.
Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост /включващо и правомощията
владение или държане/ върху движими вещи. Предмет на престъплението кражба може да
бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност.
От обективна страна - на неустановена дата за времето от началото на месец ноември
2012г. до 18.11.2012г., в гр, София, от два броя складови помещения, ползвани на основание
сключен договор за наем от „П.“ ЕООД с управител св. А.Я. и находящи се в две
едноетажни масивни постройки на адрес – гр. София, ул. „Добротич“ 1, стопанисвани от
„Евротур – Т‘ ЕООД с управител св. Овед Таджер подсъдимите С.П., Б.К., И.И., Т.А.и и
К.М. в съучастие по между си като съизвършители, разрушили преграда, здраво направена
за защита на имот, като строшили болтовете за заключване на металната ролетна щора,
монтирана на външната част на прозореца отнели чужди движими вещи, подробно описани
в обвинителния акт, собственост на св. Я. и на „П.“ ЕООД с обща стойност на всички
отнети вещи, възлизаща на 58 938.14лв.
Безспорно установено е, че инкриминираните вещи са чужди – част от тях принадлежат на
св. Я., а друга – на представляваното от него дружество „П.“ ЕООД, и че са отнети без
неговото съгласие от страна на подсъдимите лица с намерение противозаконно да ги
10
присвоят.
От обективна страна са налице и квалифициращите признаци по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4 от НК - отнемането на вещите е извършено от подсъдимите чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имоти - счупили болтовете за заключване на
металната ролетна щора, монтирана на външната част на прозореца от алуминиева дограма,
счупили стъклото на отваряемата част на същия прозорец и разбили монтираната на
вътрешната му страна метална решетка, разбили и в областта на пантите прозореца на
складовото помещение, ползвано от П.“ ЕООД, както и чрез използване на моторно
превозно средство - товарен автомобил „Рено“ с рег № ****.
Налице е и квалифициращият признак по чл.195, ал.2 от НК, доколкото причинената
вреда, възлизаща на обща стойност от 58 938.14лв лева надхвърля 203 пъти установената в
страната минимална работна заплата към инкриминирания период (290лв.).
По отношение на подсъдимия К. е налице допълнителен квалифициращ признак -
извършеното от последните деяние е в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1
от НК, доколкото към момента на извършването на инкриминирана деятелност е бил
осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление- по НОХД № 2530/2010г.
по описа на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 вр. чл.194, ал.1 от НК (в сила от
03.06.2010г.) и по НОХД 4229/2010г. на СРС за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК ( в сила от 01.12.2010г.). Срокът по чл. 30, ал. 1 от НК в
конкретния случай тече от изтичане на изпитателния срок по предходните осъждания и към
момента на деянието не е изтекъл. Не е налице и "маловажен случай", както с оглед
стойността на инкриминираните вещи, така и с оглед конкретиката на изпълнителното
деяние, стойността на отнетото имущество, начина на извършване на престъплението, броя
на съучастниците, осигуряване на превозно средство, което да улесни престъпния резултат.
От субективна страна - подсъдимите са действали при условията на пряк умисъл,
като са съзнавали, че отнемат вещи, които са чужда собственост, че отнемането не е въз
основа на закона и са имали намерение да присвоят вещите, като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието си и наличието на квалифициращи обстоятелства -
разрушаването на преграда здраво, направена за защита на имот и употребата на МПС
(подс. К. – и че извършва инкриминираното деяние, след като вече е бил осъждан двукратно
за друго такова престъпление), предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици от деянието и са искали настъпването на тези последици - да се разпоредят с
предмета на престъплението. И петимата са действали при общност на умисъла, като са
съзнавали, че всеки един от тях участва в извършването на престъплението по един или друг
начин – дали в разрушаването на преградата, дали в същинското отнемането на вещите,
дали в тяхното изнасяне от складовите помещения и поставянето им в моторното превозно
средство; съзнавали са и квалифициращите обстоятелства от състава на кражбата, както и че
всеки от тях е разчитал на участието на останалите в престъпното отнемане. Правилно е
заключението на първоинстанционния съд, че деянието е извършено от подсъдимите в
съучастие, като всеки от тях е участвал в осъществяването на самото изпълнително деяние и
следователно те трябва да бъдат определени за съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2,
вр., ал. 1 НК. Вярно е, че в случая не може да се установят конкретните действия на всеки от
петимата съизвършители, но такава точност - кой или кои са разрушили преградите на
складовите помещения, кой първи е влязъл и кой какви и колко от множеството откраднати
вещи е изнесъл, кой е натоварил същите на товарния автомобил не е необходима, след като
по категоричен начин се доказа общност на умисъла, при която съучастниците имат и
изпълняват една цел, за постигането на която могат да бъдат повече или по-малко дейни
съобразно обстоятелства, независещи от обективираните им престъпни намерения. От
значение е и самата специфика на изпълнителното деяние - отнемане на различни по вид и
размер движими вещи от складови помещения, т.е. трудно би могло да се очаква по дела от
11
подобен род да са налице няколко очевидци, които непосредствено да възприемат
цялостната динамика на престъпното посегателство и действията на отделните лица, записи
от охранителни камери, веществено доказателствени средства от прилагане на СРС-та или
други.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите лица,
правилно районният съд е отчел наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, относими спрямо петимата подсъдими. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства контролираният съд е третирал стойността на отнетите вещи, значително
надвишаващи дори квалифициращият признак „големи размери“, както и факта, че деянието
е извършено от пет лица, всички участващи като съизвършители.
Като смекчаващо обстоятелство правилно е отчетено чистото съдебно минало на
подсъдимите П., М. и И., а наличието на последващи деянието осъждания спрямо подс. А. –
като отрицателни характеристични данни. Правилно наличието на осъждане спрямо подс.
К., необуславящо квалификацията „повторност“, СРС е отчел като отегчаващо
обстоятелство. Въззивният съд счита, че като смекчаващо отговорността обстоятелство
следва да бъде възприета и сравнително младата възраст на подс. И. към момента на
извършване на деянието (25 години).
На следващо място въззивния съд изцяло се солидаризира с извода на районния съд,
че продължителността на наказателното производство спрямо петимата подсъдими
нарушава правото им делото да бъде разгледано в разумен срок, и като такова следва да
бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Разумният срок
според ЕСПЧ и ВКС е една от гаранциите, осигуряващи правото на справедлив съдебен
процес и адекватен и своевременен достъп до правосъдие. При неговото отчитане се взема
предвид поведението на страните (до каква степен те самите са станали причина със
собственото си поведение за протакване на делото), както и фактическата и правна
сложност на разглежданото дело. По настоящото дело досъдебното производство е било
образувано с първото действие по разследването, а именно – оглед на местопроизшествие
(18.11.2012г.), а обвинителният акт е бил внесен в съда на 26.02.2016г. В
първоинстанционната съдебна фаза на процеса са проведени 24 съдебни заседания (от
17.10.2016г. до 21.06.2021г.), като въззивният съд счита, че СРС ритмично е провеждал
своите заседания, полагайки старателни процесуални усилия за разкриване на обективната
истина и гарантирането на принципа на състезателност в наказателния процес. В случаите,
когато не са били извършвани никакви действия по събиране и проверка на доказателства,
то това се е дължало на неявяване на свидетели, вещи лица, защитници, съдебен заседател,
както и на някои от подсъдимите. За неявяването си на съдебните заседания неявилите се
лица са разполагали и представяли пред съдебния състав уважителна причина, като
съдебният състав от своя страна е полагал усилия да дисциплинира страните в процеса и да
ускори разглеждането на делото – налагал е глоби, постановявал е принудителни
довеждания, вземал е мерки за неотклонение. От значение в случая е, че делото е започнало
отначало поради смяна на съдебния състав, който факт на свой ред не може да се вмени във
вина на подсъдимите лица. В процесния случай действително голяма част от забавянето не
се дължи на виновно поведение на подсъдимите, с оглед на което общата продължителност
на наказателното производство (близо 10 години) за престъпление по чл.195 от НК в
условията на съучастие, излиза извън пределите на разумния срок. Определянето на
наказанията при условията на чл.55 от НК за петимата подсъдими представлява такава
компенсация, предпоставките, за която са налице, поради което не се явява явно
несправедливо и искането на частния обвинител Я. за определянето им при условията на чл.
54 от НК е неоснователно и не следва да бъде уважено.
С оглед така констатираните особености наложените на подсъдимите наказания се
явяват справедливи и съобразени както с личната им обществена опасност, така и с тази на
12
извършеното от тях деяние. Определените им наказания – спрямо подс. М., И. и П. –
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, а спрямо подс. А. – за срок от 2 години и 6
месеца, всички отложени за изпитателен срок от 4 години, се явяват законосъобразно
определени, обосновани и справедливи, достатъчни за поправянето и превъзпитаването на
дейците, отговарящи на принципите за съразмерност и законосъобразност, както и на целите
на индивидуалната и генералната превенция, заложени от законодателя съгласно
разпоредбата на чл. 36 НК. Подсъдимите не следва да се изолират от обществото и да се
поставят в условията на пенитенциарна среда, която, противно на закономерните очаквания
за ефективност на наказанието, би могла да въздейства негативно на процеса по формиране
на правно съзнание у тях, както и би прекъснала връзката им със семействата им и като
цяло с обществото, която връзка на самостоятелно основание създава предпоставки за
тяхното поправяне и постигане на трайно правомерно поведение.
Законосъобразно районният съд е наложил ефективно наказание „лишаване от
свобода“ спрямо подс. К., доколкото видно от справката му за съдимост, наложените му
предходни му условни наказания не са оказали необходимото възпиращо и поправително
въздействие върху него и същият е продължил да развива криминалната си дейност.
Изолирането му от обществото за срок от 2 години и 6 месеца е достатъчно време, през
което подс. К. би могъл да изгради позитивни и законосъобразни навици, да се превъзпита,
поправи и осмисли социално неприемливото си поведение. Определеният от СРС
първоначален „строг“ режим съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1, б.“в“ от ЗИНЗС е
правилен, доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на предходни
осъждания.
Въззивният съд прецени, че правилно СРС е уважил предявените граждански искове
за имуществени вреди от конституирания като граждански ищец Я.. Установено по
несъмнен начин е, че в резултат на деянието, осъществено от подсъдимите в съучастие е
причинен вредоносния резултат, като между него и виновното поведение на подсъдимите
съществува пряка и непосредствена причинна връзка. В този смисъл, на гражданския ищец
и на ощетеното юридическо лице, чийто представител е той, са причинени имуществени
вреди, поради което, следва да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимите по
смисъла на чл.45 от ЗДД. Въззивният съд констатира, че по отношение на уважения размер
на присъдените граждански искове, контролираният съд не е отчел обстоятелството, че част
от отнетите вещи са били намерени и върнати на пострадалия Я., с оглед на което
стойността на същите следва да бъде изключена от уважения размер на гражданския иск.
Като съобрази заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза настоящият
съдебен състав намира, че обезщетението за имуществени вреди, което подсъдимите следва
солидарно да заплатят на св. Я. възлиза на 13 869,08 лв., а това, което следва да заплатят на
„П.“ ЕООД възлиза на 38 160,61лв., а не 44529,06лв.
С оглед на гореизложеното,въззвният съд счита ,че атакуваната присъда следва да
бъде изменена в посочения по-горе смисъл,поради което и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл.
337, ал. 3 НПК и чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 21.06.2021г., постановена по НОХД № 3708/2016 г.,по описа
на СРС,НО,111 състав като НАМАЛЯВА размера на уважените граждански искове както
следва:
от 14409.08лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на АНТ. Й. ЯН. на
13 869,08 лв.,
- от 44529,06лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени на „П.“ ЕООД – на
13
38 160,61лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14