Р Е Ш Е Н И Е
Номер № 260133/20.04.2021г. Година 2021 Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви Граждански състав
На 20.04. Година 2021
в закрито заседание, в следния
състав:
Председател: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:1.
НИКОЛАЙ УРУКОВ
2. АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ………………………………………………………………………….
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията - докладчик Н. УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1174 по описа за 2021 година.
Производството е на
основание чл.435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е
образувано по постъпила писмена жалба
от адв. Г.Н.Г.-М.- от АК С.З., ул. „******, като пълномощник на Р.Г.Й.-***, живуща ***,
с ЕГН ********** Против:
Отказа за прекратяване
на изпълнителното производство постановен
от ЧСИ М.Д.с peг. № **, с район на действие ОС С.З., по изп.д. с № 1034/2020 г., по неин опис.
Доверителката й Р.Г.Й. е получила съобщението от ЧСИ М.Д.с peг. № **, с район на действие ОС С.З.,
на датата 18.01.2021 г., с което е постановен отказа за прекратяване на производството
срещу нея, в качеството й на длъжник, като наследник на починалия й наследодател, предвид извършените преди отказа действия
с които е приела наследството.
Счита така
постановения отказ за незаконосъобразен
и неправилен, както и немотивиран,
като моли съда да го отмени.
Доверителката й е наследник на В.Н.В.- длъжник по горепосоченото изпълнително дело. На основание чл. 429, ал.2 от ГПК издаденият
изпълнителен лист срещу
наследодателя, можел да бъде изпълняван и върху имуществото на наследниците, освен ако те установят, че са се
отказали от наследството или са
приели същото по опис.
С изпратената
Покана за доброволно изпълнение, получена от доверителката
й на датата 19.11.2020 г, ЧСИ не е изпълнил процедурата
по чл. 51 от ЗН, като е следвало
да покани доверителката й да заяви, дали приема наследството по опис или е извършила отказ от наследство, като
и даде подходящия срок за това,
като с действията си е извършила
нарушение на процедурата и същевременно
неправомерно е наложила запор на пенсията й/ представляващ несеквестируем
доход, както и е наложила възбрана
на УПИ VI-164, в кв. 24, находящ се в с. Д.А., общ. Р., ведно
със сградите в него./.
С
нарочна молба, с вх. № 16962/30.11.2020г. в деловодството на ЧСИ М.Д.по изп.д. № 1034/2020 г. от името на доверителката й, бе
представено Съдебно удостоверение с изх. № 60332/24.11.2020 г на PC Р.,
удостоверяващ вписания отказ от наследство под № 34/24.11.2020 г., останало
след смъртта на В.Н.В., с ЕГН **********.
С
молбата било направено и искането да бъдат вдигнати незабавно наложените по
изпълнителното дело запор на пенсията й, и възбрана на посоченият недвижим
имот.
За
да предприеме принудително изпълнение върху имуществото на наследник, не било
достатъчно ЧСИ само да установи какво е основанието за наследяване, а и дали
наследството е прието. Въпреки това, ЧСИ с изпращане на ПДИ до доверителката й
същевременно е наложила и сочените запори и възбрани на недвижимите имоти.
Считат,
че съдия изпълнителят не може да вземе становище по действителността на
извършеният отказ от наследство от доверителката й. Като направеното от страна
на взискателя Р.Б.Б.“ ЕАД „ оспорване“ е без значение, тъй като
оспорване недействителността на извършения отказ от наследство се осъществява
по исков ред и съдия-изпълнителят не е компетентен да прави преценка за
действителността на вписания от съда отказ от наследство.
Твърдят в жалбата
си, че са налице изцяло хипотезите за прекратяване на изпълнителното дело, като
са представили и съответния доказателства за изричния и писмен отказ от наследството
на починалия наследодател с искане да бъдат извършени и съответните
изпълнителни действия с цел приключването на изпълнителното производство по
делото. Подробно изложение на всички оплаквания са изложени в писмената жалба
на жалбоподателя Р.Й. чрез пълномощника й адв. М.. Счита, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и са нарушени разпоредбите на чл. 433, ал. 1
от ГПК по съображенията отново изложени в подадената жалба.
Молят въззивният
съд да постанови решение, с което да отмени действията по изпълнението на ЧСИ М.Д.,
а именно да се отмени отказа на ЧСИ М.Д.с per № **, с район на
действие ОС С.З., на 18.01.2021 г за прекратяване на изпълнителното
производството по изп.д. № 1034/2020г. по неиния опис,
както и да бъде задължена ЧСИ М.Д.да постанови изричен акт, с който
производството по изпълнителното дело № 1034/2020год. да бъде прекратено срещу Р.Г.Й. ***, живуща ***, с ЕГН **********.
Моли
да се задължи ЧСИ М.Д.да вдигне всички наложени запори и възбрани, както и да преустановени
всички изпълнителни действия, предприети срещу доверителката мй, както и да й
възстанови неправомерно събрани суми, чрез наложени запори на банковата й
сметка.
Моли
да бъдат присъдени на доверителката й направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
Сумите
могат да бъдат заплатени по адвокатската сметка на адв.Г.Н.Г.-М.
в У.Б.с
IBAN
***, посочена в представеното адвокатско пълномощно, ведно със законните
последици от това, като претендират да
им бъдат присъдени разноските по делото.
В законоустановения едноседмичен
срок са постъпили писмените възражения от взискателя по делото от
"Р.Б.Б.ЕАД
със седалище и адрес на управление -
град С.**, район **********, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ******, представлявано
от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист,
чрез пълномощника им П.П.Т. - юрисконсулт,
ЕГН **********, съгласно пълномощно,
с нотариално удостоверяване
на подписите peг. № 1351/10.02.2017г. и на съдържанието peг. № 1352/10.02.201 7г., том 1,
акт 123 на Л.Л.- Нотариус с район на действие PC - град С., per.
№** на Нотариалната камара, Съдебен адрес;***, Р.Б.Б.ЕАЛ, офис 2, служ. тел; 042/******, e-mail: P****** Против: Жалба с вх.
№ 1 569/27.01.2021 г. подадена по изпълнително
дело № 1034/2020г. по описа на ЧСИ М.Д., с които молят жалбата на жалбоподателката да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд след
като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и
същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:
Съобразно условията на чл.435, ал.2, т.6 от гпк се дава правото и на длъжника да обжалва
тези действия на съд. изпълнител, включително и тези с които е отказал да прекрати
изп. производство и да иска тяхната отмяна, поради което
жалбата се явява процесуално допустима. Настоящата съдебна
инстанция счита, че по съществото си разгледана жалбата се явява основателна
поради следното:
Въззивният
съд намира, че изпълнително дело под № 2020**0401034 по описа на ЧСИ М.Д.е образувано
на датата 06.10.2020г. Поканата за доброволно изпълнение е изготвена и получена
от длъжника на 19.11.2020г. Като длъжник в производството е конституиран и наследника
на длъжника по представения изпълнителен лист, починал след издаване на същия.
От взискателя в производството при образуване на делото са представени редица
документи, удостоверяващи датата на смъртта на длъжника, универсалното правоприемство, извършени погашения от наследника и други.
Представено е и изрично изявление на наследника за разсрочване на дълга и
извършени погашения по същия, които безспорно са действия по приемане на
наследството.
На
30.11.2020г. е постъпила по делото и молбата от пълномощника на конституирания
длъжник, с който е представен надлежно вписания отказ от наследството на
наследодателя с дата 24.11.2020г., Посочено е, че не е даден срок за приемане
или отказ от наследството и е поискано вдигането на наложен запор на пенсия и
възбрана на недвижим имот. Молбата е изпратена за становище на взискателя и
след постъпване на същото ЧСИ Д. Е постановила отказ за прекратяване на
производството по отношение на конституирания като наследник на длъжника
длъжник. Предмет на подадената жалба е така постановения отказ за прекратяване.
По
същество на жалбата от правна страна:
Жалбата
е допустима, но се явява неоснователна.
В
основната си част жалбоподателката твърди, че ЧСИ
няма право на преценка на действителността на отказа на наследство, тъй като тя
е извършила пълен отказ от наследството, валидно вписан и приет от Радневския районен съд.
Въззивният съд намира, че мотивите на ЧСИ, за да откаже
да прекрати изпълнителното дело са, че с в основната си част жалбоподателката
твърди, че ЧСИ няма правото на преценка на действителността на отказа от
наследството. Твърди се, че на практика процесният отказ от
наследство бил недействителен на основание чл.51 от ЗН, тъй като след откриване на наследството на наследодателя, жалбоподателката и наследница Й. била извършила действията
по мълчаливото приемане на наследството, поради което отказът от това
наследство се явявал категорично нищожен.
Съдът не възприема и не кредитира с доверието си посочените
мотиви на съдебния изпълнител и намира същите за незаконосъобразни поради
следното:
Съгласно
специалната и същевременно с това императивна разпоредба на чл.429, ал.(2) от ГПК Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и
върху имуществото на неговите наследници, освен
ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по
опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя
срока по чл.
51 от Закона за наследството, като
съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде
надлежно вписано.
Освен това съдът намира, че след като едно изпълнително производство бъде
образувано, то може да бъде прекратено само и единствено на
едно от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК. Тези
основания са императивно и изчерпателно изброени и същите
не могат да бъдат разширявани. Съгласно чл.433, ал.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление от съдебния изпълнител, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка
с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е
длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена
от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3.
изпълнителният лист бъде обезсилен;
4.
с влязъл в сила съдебен
акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този
акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може
да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и
разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;
7. бъде представено влязло в сила
решение, с което е уважен искът
по чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска
извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
С
нарочна молба, с вх. № 16962/30.11.2020г., своевременно и надлежно депозирана в деловодството на ЧСИ М.Д.по изп.д. с № 1034/2020 г. от името на жалбоподателката
Й. е било представено Съдебното удостоверение с изх. № 60332/24.11.2020 г на PC Р., удостоверяващо
вписания отказ от наследство под № 34/24.11.2020 г., останало след смъртта на наследодателя
В.Н.В., с ЕГН **********.
С
молбата е било направено и искането да бъдат вдигнати незабавно наложените по
изпълнителното дело запор на пенсията й, и възбрана на посоченият недвижим
имот.
За
да предприеме принудително изпълнение върху имуществото на наследник, не е
достатъчно ЧСИ само да установи какво е основанието за наследяване, а и дали
наследството е прието. Въпреки това, ЧСИ с изпращане на ПДИ до жалбоподателката
същевременно е наложила и сочените
запори и възбрани на недвижими имоти.
Съдия
изпълнителят не може да вземе становище по действителността на извършеният
отказ от наследството си от страна на жалбоподателката. Като направеното от
страна на взискателя Р.Б.Б.“
ЕАД „ оспорване“ е без значение, тъй като
оспорването на недействителността на извършения отказ от наследството се
осъществява по исков ред и
съдия-изпълнителят не е компетентен да прави преценка за действителността на
вписания от съда отказ от наследство. Единственият правораздавателен орган в
държавата се явява Съдът, а съдебните изпълнители само изпълняват влезлите в
законна сила съдебни актове. Посочена практика от ЧСИ Д. в депозираните от
нея пред съд писмени мотиви, от една страна датира от доста по-ранен период от
време /1956 год./, а от друга същата практика се отнася за отменения вече ГПК,
а и по – за по стари нормативни актове, които са изгубили действието си и с
оглед новата Конститция на РБ от 1991 год.
Изцяло в същия смисъл е и посоченото от ЧСИ Д. към представените от нея МОТИВИ Определение под № 429/18.10.2019
год. по гр. дело с № 2024/2019 год. на ВКС на РБ на 2-ро Г.О., където е ясно и
точно отбелязано, че производството по това дело е именно по установителния иск предявен
от ищеца по същото
дело /в сочения случай "Банка Д." ЕАД срещу В. С. П. / за установяване нищожност на направения от нея отказ от наследството на И. К. П., починал на 20.05.2015г., поради това, че е предхождан от мълчаливо приемане на наследството. За да постанови обжалваното решение за уважаване
на иска Старозагорски окръжен
съд е споделил направените изводи на първата
инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил
към мотивите й. Установено е, че И. К. П., б.ж.
на [населено място], общ. Р., е починал на
20.05.2015г., а преживялата му
съпруга В. С. П. е негов призован към наследяване
наследник по закон. На 27.07.2015г. тя е депозирала пред Радневския районен съд заявление за отказ от
наследството на наследодателя и отказът
е вписан под № 14/2015 г. в особената книга на съда.
Поради
направеният отказ от наследство, изпълнителният лист издаден спрямо длъжника е
престанал да разпростира субективните си предели спрямо отказалият се
наследник- доверителката ми -Р.Г.Й., като не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 429 ал.2, пр.1 ГПК. Същата, конституирана като длъжник, не
е с надлежна процесуално-правна легитимация, поради което и липсва законово
основание за участието и в изпълнителният процес.
Изцяло
в този смисъл се явява и Решение под №
260208 от 31.12.2020г. по в.гр.д. № 930/2020г. по описа на ОС П..
В настоящия случай съдът счита, че е
налице едно от основанията за прекратяване
на едно изпълнително производство, посочени
именно в специалната разпоредба на чл.429, ал.2, изр.1, предл.1 във връзка с чл.433, ал.1, точка 4, от ГПК /по аналагоия на закона/. По настоящото изпълнително
производство макар и представения изпълнителен лист да не е обезсилен, е преставен на ЧСИ надлежно извършен и вписан отказ от
наследство от страна на жалбподателката Й., който е издаден от Районен съд - Р.. Този акт на районния съд не е отменени с влязъл в сила друг съдебен акт, нито е образувано и исково производство
за неговото обезсилване или обявяването му за недействителен.
След като към настоящия момент са налице основанията за прекратяване на изпълнително производство, изрично посочени в чл.429, ал.2, изр.1, предл.1
във връзка с чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, съдът счита, че съдебният изпълнител неправомерно
е отказал прекратяването на настоящото и горепосочено изпълнително дело.
С оглед на гореизложеното се
налага безспорният извод, че действията на ЧСИ М.Д., с които е отказала да прекрати
производството по процесното изп. дело се явяват незаконосъобразни и като
такива следва да бъдат изцяло отменени, ведно с всички законови последици от
това.
С оглед на гореизложените съображения въззивният съд счита, че жалбата на жалбоподателя се явява основателна
и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По
отношение на искането за прекратяването на изп. производство, компетентен да се
произнесе е ЧСИ, като съобразно специалната и императивна разпоредба на чл.278,
ал.3 от ГПК, като указанията на въззивния съд са задължителни за ЧСИ.
По
отношение на исканията да се задължи ЧСИ М.Д.да вдигне всички наложени запори и
възбрани, както и преустановени всички изпълнителни действия, предприети срещу
доверителката й, както и да й възстанови неправомерно събрани суми, чрез наложени
запори на банковата й сметка, съдът счита, че вдигането на запорите и
възбраните, става отново от ЧСИ въз основа на влязлото в сила Решение на съда,
а относно събраните вече суми, съдът счита че това следва да стане в друго
производство извън това по чл.435 и сл. от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4, във вр. с чл. 273 и чл. 278, ал. 4 от ГПК, въззиваемия
"Р.Б.Б.ЕАД, със седалище и адрес на
управление - град С.**, район **********, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ******следва да бъдат осъдени да заплатят на
жалбоподателят Р.Г.Й. направените от последната разноски по делото, общо в
размер на 273 лева, тъй като съдът намира, че такива разноски са направени и поискани
от жалбоподателя и са налице
доказателства в тази насока, съобразно представените договор за правна помощ и
съдействие, както и списъка на разноските по чл.80 от ГПК, представен от жалбоподателката Й..
По отношение на искането за
прекомерност на разноските, направени от жалбоподателката,
съдът намира, че тези разноски са в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 на
ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради това тези разноски
не следва да бъдат намалявани, като прекомерни.
На основание чл. 437, ал. 4, изр.
последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказа за прекратяване
на изпълнителното производство постановен, по изп.д. с № 1034/2020 г., по описа на ЧСИ
М.Д.с peг. № **, с район на действие ОС С.З., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА "Р.Б.Б.ЕАД, със седалище и адрес на
управление - град С.**, район **********, вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ******, представлявано
от А.В.А.- Изпълнителен директор и М.Т.П.- Прокурист,
чрез пълномощника им П.П.Т. - юрисконсулт,
ЕГН **********, съгласно пълномощно,
с нотариално удостоверяване
на подписите peг. № 1351/10.02.2017г. и на съдържанието peг. № 1352/10.02.2017г., том 1, акт
123 на Л.Л.- Нотариус с район на действие PC - град С., peг. №** на Нотариалната камара, Съдебен адрес;*** *******, Р.Б.Б.ЕАД, офис 2, служ. тел; 042/******, e-mail: P****** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Й.-***, живуща ***, с ЕГН ********** със съдебен адрес адв. Г.Н.Г.-М.- от АК С.З.,
ул. „******, сумата от 273 /двеста седемдесет
и три/ лева, представляваща направените от жалбоподателката
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.